Дайджест „Труд и право“, 2023 г., кн. 8
В „Държавен вестник“, бр. 66 от 1 август 2023 г., е публикуван Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. (ЗБДОО за 2023 г.).
Макар да е предвидено да се прилага в продължение само на пет месеца, както всеки бюджетен закон, той оказва сериозно влияние върху размера на пенсиите, на паричните обезщетения и помощите, както и върху минималните и максималните осигурителни доходи.
В следващите редове ще разгледаме по-съществените промени в областта на пенсиите, обезщетенията и осигурителните доходи, които произтичат от приемането на ЗБДОО за 2023 г.
С чл. 9 от ЗБДОО са определени месечните размери на осигурителните доходи за 2023 г. Те са разграничени за времето от 1 януари 2023 г. до 31 юли 2023 г. и от 1 август до 31 декември 2023 г.
В периода от 1 януари до 31 юли 2023 г. минималните месечни размери на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии са определени съгласно приложение № 1. За същото време минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, както и минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители е 710 лв.
За времето от 1 август до 31 декември 2023 г. минималните месечни размери на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии са определени в приложение № 1А. Прави впечатление, че всички минимални месечни размери на осигурителния доход, които, на основание чл. 9, т. 1, б. „а” във връзка с приложение 1 от ЗБДОО до 1 август са били в размер на 710 лв., след 1 август са увеличени на 780 лв.
След 1 август 2023 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, както и минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители също става 780 лв.
За цялата 2023 г. максималният месечен размер на осигурителния доход е 3400 лв.
Размерът на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест” за 2023 г. също се определя в рамките на два периода – от 1 януари до 31 юли и от 1 август до 31 декември 2023 г. Размерът на вноската за времето от 1 януари до 31 юли 2023 г. е определен в приложение № 2, а този от 1 август до 31 декември 2023 г. – в приложение № 2А.
При сравнение на двете приложения е видно, че има промяна в размера на вноската за фонд ТЗПБ за някои от дейностите. Така за икономическа дейност с код КИД 2008: 39 „Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци” вноската намалява от 1,1 на 0,9%. За дейност 30 „Производство на превозни средства без автомобили”, за дейност 25 „Производство на метални изделия, без машини и оборудване” и за дейност 20 „Производство на химични продукти” вноската нараства от 0,9% на 1,1%. За дейност 53 „Пощенски и куриерски дейности” вноската намалява от 0,9% на 0,7%. Вноската за код 01 „Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни дейности” нараства от 0,7% на 0,9%. Вноската за дейност 71 „Архитектурни и инженерни дейности; технически изпитвания и анализи” нараства от 0,5% на 0,7%.
Със ЗБДОО за 2023 г. също така е предвидено за 2023 г. да не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите.”
Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. не предвижда промени в областта на паричните обезщетения за безработица. Дневният минимален размер на обезщетението продължава да бъде 18 лв., а дневният максимален размер – 85,71 лв.
Запазва се и помощта при смърт на осигурено лице в размер на 540 лв.
Паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се увеличава от 710 лв. на 780 лв. Предвидено е това да стане, считано от 1 януари 2023 г. Поради това Националният осигурителен институт ще изплати разликата за дължимите обезщетения от началото на годината.
В областта на пенсиите и добавките непроменен спрямо м. юли остава минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – 523,04 лв.
Това от своя страна води до запазване и на минималните размери на пенсията за осигурителен стаж и възраст в намален размер (по чл. 68а от КСО), на пенсията за осигурителен стаж и възраст на военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (по чл. 69), на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации (по чл. 69а), на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на лицата, работещи при първа и втора категория труд (по чл. 69б) и на пенсията за осигурителен стаж и възраст на учителите (по чл. 69в).
Предвид това, че минималните размери на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и поради трудова злополука или професионална болест се определят като процент от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, запазването на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст води до запазване на размерите на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, както и поради трудова злополука или професионална болест.
Така размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от:
– 601,50 лв. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто;
– 549,19 лв. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто и
– 444,58 лв. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто.
При пенсиите за трудова злополука или професионална болест, минималните размери са, както следва:
– 653,80 лв. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто;
– 601,50 лв. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто и
– 523,04 лв. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто.
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях остава 3400 лв., като от този размер се изчислява и добавката от пенсията на починал съпруг.
Със ЗБДОО за 2023 г. са направени и някои промени в Кодекса за социално осигуряване.
Така например, допълнен е текстът на чл. 6, ал. 2 КСО, като изрично е предвидено, че възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен. По този начин се премахва известна неяснота в практиката към осигурителния доход за кой месец се отнасят тези възнаграждения.
Освен това, идентификационния код за осигурител – т.н. ИКО е регламентирано на ниво Кодекс като средство на осигурителя за достъп до предоставяни от Националния осигурителен институт електронни услуги и справки, касаещи данни на осигурените от осигурителя лица.
На следващо място, на основание чл. 4, ал. 10 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, НОИ подава данни за лицата, които получават обезщетения по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, и за безработните, които получават парично обезщетение за безработица; за пенсионерите от държавното обществено осигуряване; за дължимия данък върху доходите от изплатени гарантирани вземания на лицата; за заличаване на декларации образец № 1 или образец № 5, подадени за лицата по чл. 4 и чл. 4а от КСО, когато не е изпълнено в срок влязло в сила задължително предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО; за заличаване или коригиране на декларация образец № 1, подадена от осигурители с прекратена дейност, когато след извършена проверка от контролните органи на Националния осигурителен институт се установят несъответствия между документите, събрани по реда на чл. 5, ал. 10 и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО; за издадените по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и влезли в сила задължителни предписания, когато предписанията са за подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Със ЗБДОО за 2023 г. тази възможност е предвидена на ниво Кодекс. Предвидена е също така възможността за коригиране, заличаване или възстановяване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, когато това се налага от влязъл в сила индивидуален административен акт или съдебно решение.
С промяната в чл. 120 от КСО изрично е регламентирано, че при обжалване по административен ред, административните органи не дължат възстановяване на направените разходи за адвокатска защита.
Катя ПЕТРОВА, началник на отдел „Осигурително законодателство“ в Дирекция „Правна“ в ЦУ на НОИ
