На свое заседание на 17 януари 2008 г., Министерският съвет одобри Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Дв. бр. 11 от 5 февруари 2008 г.). Измененията и допълненията на наредбата са във връзка с постъпили запитвания и жалби по линия на мрежата СОЛВИТ1, касаещи въпроса за зачитането на периоди на трудова заетост в други държави-членки на Европейския съюз, Швейцария и страните по Споразумението за Европейско икономическо пространство.
Те се наложиха, поради това, че съществуващата национална нормативна уредба не може в пълна степен да гарантира на лицата, които са придобили част от трудовия си стаж на територията на друга държава-членка, равно третиране по отношение на възнаграждението, което може да доведе до получаване на по-ниско възнаграждение при равни други условия и на практика ги поставя в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите – местни граждани.
Принципът, който произтича от националния характер на трудовото законодателство и неговото действие в пределите на страната и спрямо работниците и служителите и работодателите на територията на страната, е, че поначало се признават трудовите права, придобити от работниците и служителите на работа при български, смесени или чуждестранни работодатели със седалище и регистрирани в Република България, както и правата на работници и служители, придобити в български предприятия със седалище и регистрирани в чужбина. “Признаването” на тези права означава, че те могат да бъдат предявявани пред компетентните български държавни, включително и юрисдикционни органи за тяхната защита. Такива права са зачитане на времето за трудов стаж, правото на отпуск, на обезщетения по трудовото правоотношение и др.
Разпоредбата на чл. 11 от Кодекса на труда допуска изключение от този принцип, когато предвижда, че трудови права, придобити в чужбина, се признават и в Република България, но при определени условия: когато това признаване е предвидено в “закон, акт на Министерския съвет или на международен договор, по който страна е Република България”. Най-честата практика по признаването на придобити права в чужбина традиционно се съдържа в сключени двустранни спогодби за социална сигурност и за заетост, в които обаче обикновено също липсват разпоредби, свързани с признаване в Република България на трудови права, придобити в други държави.
От 1 януари 2007 г. Република България се включи в общия механизъм за координация на системите за социална сигурност, който действа по отношение на държавите-членки на Европейския съюз, Швейцария и страните по Споразумението за Европейско икономическо пространство (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) и е уреден в европейското право и по-конкретно в регламент 1408/71. Чрез тяхното прилагане се координират взаимноизгодно националните разпоредби, третиращи териториалния обхват на схемите за социално осигуряване по такъв начин, че да не е възможно осигуреното лице да остане без защита, или да е обект на натрупващи се защитни мерки по тези национални схеми. Това се отнася и за гарантиране на придобитите социално-осигурителни права (или износ на социално-осигурителни обезщетения). На практика, това означава, че нашата страна ще отчита осигурителния стаж, придобит в други държави-членки, преди и след 1 януари 2007 г., както и че другите държави-членки също ще отчитат този стаж, придобит в Република България, преди и след тази дата.
Следователно досега са налице европейски координационни механизми и техники, свързани с гарантиране на осигурителни права на лицата, придобити на територията на две или повече държави-членки на Европейския съюз, които обаче не можеха да бъдат отнесени и към правата по трудови правоотношения.
Съдът на Европейските общности многократно се е произнасял, че липсата на признаване на периоди на заетост, придобити на територията на други държави-членки, когато те имат значение за професионалното израстване и възнаграждението на лицата, представлява непряка дискриминация и нарушение на чл. 39 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) и на чл. 7 от Регламент 1612/68/ЕИО за свободата на движение на работниците в Общността (Решение по дело С-187/96, Решение по дело С-195/98 и други).
Независимо от факта, че българското законодателство не предвижда изрична забрана за отчитане на трудов стаж и професионален опит, придобити на територията на други държави-членки на Европейския съюз, както и че разпоредбите на ДЕО и на Регламента 1612/68/ЕИО имат пряко действие и предимство пред нормите на националното право, практиката показва, че съществуващата нормативна уредба не можеше да гарантира на лицата, които са придобили част от трудовия си стаж на територията на друга държава-членка, равно третиране по отношение на възнаграждението.
Това наложи предприемането на действия за осигуряване на равно третиране, както на българските граждани, които са работили на територията на Европейския съюз, така и на гражданите на други държави-членки, които идват да работят в Република България, с българските граждани, които не са напускали страната, което да гарантира правото им на свободно движение в рамките на Европейския съюз.
На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 4, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, работодателят следва да отчита и трудовия стаж, придобит в друга държава-членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите-членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв, съгласно законодателството на съответните държави.
На второ място, в наредбата се уреждат и правата на гражданите на държава-членка и на членовете на техните семейства, в случаите, когато те са упражнявали без трудово правоотношение трудова дейност и/или професия на територията на тези държави, която е същата или сходна с работата, за която те впоследствие сключват трудов договор с български работодател и са били задължително осигурени за всички осигурени социални рискове, или за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица съгласно законодателството на съответните държави (чл.12, ал. 4, т. 4 НСОРЗ).
Според § 3, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Постановлението за изменение и допълнение на НСОРЗ, “Държава-членка” е всяка държава-членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и Швейцария.
В § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби са уредени необходимите документи, с които гражданите на държавите членки ще установяват трудовия и осигурителния си стаж при постъпване на работа по трудово правоотношение. Това могат да бъдат трудов договор или други документи, издадени от работодателя, осигурителя и/или от компетентната осигурителна институция съгласно законодателството на съответната държава. Документите, в зависимост от страната на произход, трябва да бъдат оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.).
При съблюдаване на принципа за равно третиране, в чл. 12, ал. 4, т. 2 от наредбата, е предвидено, при същите условия да бъдат поставени и българските граждани, упражнявали без трудово правоотношение същата или сходна трудова дейност или професия, в случай че са били осигурени за всички осигурени социални рискове, или за всички осигурени социални рискове с изключение на трудова злополука, професионална болест и безработица. Следователно, като трудов стаж при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, се приема времето, през което лицата не са били в трудови правоотношения, но са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за всички осигурени социални рискове или за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица.
В тази хипотеза могат да попаднат изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите (чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО).
Тази разпоредба е приложима например и спрямо лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, които по принцип са задължително осигурени за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт, но по свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 3, т. 1 и ал. 4 КСО).
По този начин, ако едно лице (например адвокат, нотариус, експерт-счетоводител и т.н.) упражнява свободната си професия и е избрало да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване и впоследствие реши да постъпи на сходна работа по трудово правоотношение, ще е налице законово основание за признаване на времето, през което се е самоосигурявало, за придобит трудов стаж и професионален опит по смисъла на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. При постъпване на работа по трудов договор това лице представя надлежно оформена и заверена от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт осигурителна книжка, с която установява времето, през което по силата на Кодекса за социално осигуряване (чл. 4, ал. 4), се е осигурявало за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4 на чл. 12 НЗОРЗ, се определя с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието (чл. 12, ал. 5 НСОРЗ). Всеки работодател определя с вътрешните правила за работната заплата условията, при които се зачита еднаквостта или сходството на работата, длъжността или професията.
Мариана ВАСИЛЕВА, младши експерт в дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” на МТСП
________________________
1 Мрежата СОЛВИТ е безплатна услуга, предназначена да помогне на гражданите и фирмите в Европейския съюз да намерят бързи и прагматични решения на проблеми, възникващи от неправилно прилагане на европейското законодателство от националните администрации. За повече подробности: интернет адрес: ec.europa.eu/solvit.
