Промените в подзаконовите актове в областта на социалното осигуряване през 2014 година

На 19 февруари 2014 г. Министерският съвет прие постановления, с които се изменят следните наредби, приети на основание разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО):

• Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обез­щетения и помощи от държавното обществено осигуряване, приета с Постановление № 364 на Министерския съвет от 2006 г.;
• Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуря­ващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г.;
• Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, приета с Постановление № 263 на Министерския съвет от 1999 г.;
• Наредбата за елементите на възнаграждението и за дохо­дите, върху които се правят осигурителни вноски, приета с Постановление № 263 на Министерския съвет от 1999 г. и
• Наредбата за осигурителните каси, приета с Постановление № 89 на Министерския съвет от 2001 г.

Постановленията, с които тези наредби се изменят, са обнародвани в “Държавен вестник”, бр. 17 от 28.02.2014 г.Изменят се и:

• Наредбата за реда за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, приета с Постановление № 291 на Министерския съвет от 2005 г., на основание разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тя също е обнародвана в “Държавен вестник”, бр. 17 от 28.02.2014 г.
• Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, приета с Постановление № 362 на Министерския съвет от 2004 г., на основание разпоредбите на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, обнародвана в “Държавен вестник”, бр. 20 от 07.03.2014 г.

С промените в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване се урежда начинът за подаване на необходимите документи за отпускане, както и редът и начинът за изчисляването и изплащането на новия вид парично обезщетение от държавното обществено осигуряване – парично обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст при условията на пълно осиновяване, въведено с приетите промени в Кодекса за социално осигуряване, в сила от 01.01.2014 г.
Създава се чл. 4в, ал. 1, съгласно която паричните обезщетения при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст за срок 365 дни по чл. 53а КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от осигуреното лице по образец съгласно приложение № 2а със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения. Тази разпоредба се отнася за случаите, предвидени в чл. 164б, ал. 1 и 4 от Кодекса на труда (КТ), в които отпускът се ползва от работничката или служителката, която осинови дете, навършило 2-годишна възраст или от работник или служител, в случаите, когато сам е осиновил детето.
Според ал. 2 в чл. 4в паричните обезщетения при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни по чл. 53а КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от осиновителя по образец съгласно приложение № 14а, със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения. Разпоредбата се отнася за случаите, предвидени в чл. 164б, ал. 2 КТ, в които отпускът със съгласието на осиновителката се ползва от осиновителя, т.е. отпускът е “прехвърлен”.
Разпоредбата на чл. 4в се отнася и за случаите, в които се изплаща парично обезщетение на самоосигуряващо се лице, осигурено за общо заболяване и майчинство с не по-малко от 12 месеца осигурителен стаж за този риск, което осинови дете от 2- до 5-годишна възраст при условията на пълно осиновяване.
Допълват се разпоредбите, свързани с изчисляване и изплащане на паричните обезщетения (чл. 16-20 от наредбата), като се урежда начинът за изчисляване на паричното обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.
Във връзка с променения период, от който се изчислява паричното обезщетение за бременност и раждане (от 24 на 18 месеца) се правят съответните промени в наредбата. Уточнява се, че периодът, от който се изчислява паричното обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст също е 18-месечен.
Регламентира се редът за изплащане на неполучените парични обезщетения при смърт на осигуреното лице от наследниците или законните му представители. Съгласно новата разпоредба на чл. 21а от наредбата при смърт на осигуреното лице неполучените парични обезщетения и помощи се изплащат на наследниците или на законните им представители въз основа на заявление-декларация съгласно приложение № 16, подадено до ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес на лицата. Размерът на неполученото парично обезщетение и/или помощ се разпределя между наследниците по реда на Закона за наследството.
Всички промени в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване влизат в сила от 01.01.2014 г.

С промените в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица се регламентират неуредените до момента случаи на получаване на новия вид парично обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст от самоосигуряващите се лица, в сила от 01.01.2014 г. Уточнява се, че осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.
Прецизират се и други разпоредби с оглед недопускане на неясноти при прилагането им – в чл. 3, ал. 1 се уточнява, че осигурителните вноски се дължат авансово върху осигурителния доход съгласно чл. 6, ал. 7 КСО и се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. За осигурителен доход на самоосигуряващо се лице, което е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, се счита доходът, върху който авансово са внесени осигурителни вноски до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
Тези разпоредби влизат в сила от 01.01.2014 г.
Прецизират се разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 14 с оглед уточняване на прилагането им.
В чл. 4, ал. 2 се изменя изречение първо, като се уточнява, че ако лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО (лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители) извършват дейност, за която подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 1 и 2 КСО (при работа по трудово или служебно правоотношение, като управители или прокуристи на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове и др.), осигурителните вноски за дейността им като самоосигуряващи се лица се внасят авансово върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
В чл. 14 се уточнява, че осигурителните вноски за лицата по чл. 13, ал. 1 (работещите в чужбина по трудово правоотношение с български работодатели или по служебни правоотношения) се изчисляват върху левовата заплата и върху левовата равностойност на валутната заплата по курса на Българската народна банка към датата на начисляването или плащането.
Измененията в чл. 4 и 14 влизат в сила 3 дни след обнародване на Постановлението на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица в “Държавен вестник”.

Промените в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки са в съответствие с изменените разпоредби в КСО, в сила от 01.01.2014 г., на основание на които отпада задължението на осигурителите да представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт копие от продълженията на болничния лист за трудова злополука или професионална болест. Така на основание чл. 4 от наредбата, когато има данни за настъпила трудова злополука, довела до временна неработоспособност, осигурителят/предприятието ползвател представя в териториалното поделение на НОИ и копие от първичния болничен лист. Копието от първичния болничен лист се изпраща на териториалното поделение на НОИ в 3-дневен срок от представянето му пред осигурителя/предприятието ползвател.
Също във връзка с влезлите в сила от 01.01.2014 г. промени в глава пета “Осигуряване за трудова злополука и професионална болест” от част първа на КСО навсякъде в наредбата думата “осигурител” се заменя с “осигурител/предприятие ползвател”. Така задълженията, предвидени за осигурителите в Глава пета “Осигуряване за трудова злополука и професионална болест” от част първа на КСО са приложими и по отношение на предприятията ползватели.
Част от промените в наредбата целят терминологичното осъвременяване и привеждане в съответствие с КСО и други нормативни актове.
Тези изменения в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки влизат в сила от 01.01.2014 г.

Промените в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски са във връзка с прието изменение в чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, в сила от 01.01.2014 г., съгласно което задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества.
В чл. 1, ал. 8 от наредбата се изменят т. 8, 10, 11 и 13, с цел уеднаквяване на третирането на стойността на отличията и наградите по Закона за държавния служител, Закона за съдебната власт и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража с тези на предметните и паричните награди по други специални закони – те се изключват от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски.
Промените в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, влизат в сила от 01.01.2014 г.

Разпоредбите на Наредбата за осигурителните каси се привеждат в съответствие с текстовете на КСО и на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Съгласно разпоредбите на КСО редът и начинът за подаване на данните по чл. 5, ал. 4 КСО (за осигурителния доход, осигурителните вноски и др.) за осигурените лица, се определят с наредба, издадена от министъра на финансите – Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. От 01.01.2014 г. са в сила измененията в Наредба № Н-8 във връзка с начина, по който се подават тези данни в териториалните дирекции на Националната агенция за приходите.
Поради това в чл. 8, ал. 1, т. 3 от наредбата се заличава текстът, който посочва начинът за подаване на данните за осигурените лица от осигурителната каса – на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя, като в тази разпоредба остава само задължението на осигурителната каса да представя на ТД на НАП данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а за самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 КСО – данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, а начинът на подаване е изцяло по установените в Наредба № Н-8 правила:
Съгласно чл. 6, ал. 1 и 3 от Наредба Н-8 декларациите по наредбата се подават чрез попълване на утвърдените образци съгласно указанията за попълването им, както следва:
1. декларация образец № 1 се подава на хартиен носител, на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя; в случаите по чл. 3, ал. 1, т. 5 (след издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт) и/или когато задълженията за задължителни осигурителни вноски, вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица са установени от органите по приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, декларация образец № 1 се подава на електронен или хартиен носител;
2. декларация образец № 3 се подава на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя;
3. декларация образец № 5 се подава на хартиен носител;
4. декларация образец № 6 се подава на хартиен носител, на електронен носител и хартиен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя; в случаите, когато се подава декларация образец № 6 във връзка с издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт за подаване на декларации образец № 1 след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася, декларацията се подава на електронен носител и/или хартиен носител;
5. декларации образец № 7, 8 и 9 се подават на хартиен носител.

Декларации образец № 1 и № 6 за членовете на осигурителни каси се подават по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. В случаите по чл. 3, ал. 1, т. 5 (след издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт) и/или когато задълженията за задължителни осигурителни вноски, вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица са установени от органите по приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съответните декларации се подават на електронен или хартиен носител.
Промените в Наредбата за осигурителните каси влизат в сила от 01.01.2014 г.

Изменя се и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя.
Част от разпоредбите се привеждат в съответствие с измененията в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР), в сила от 01.10.2013 г., с които:

• се увеличи изискуемия период, през който работодателят следва да е осъществявал дейност преди началната дата на неплатежоспособността – от 6 месеца на 12 месеца;
• размерът на гарантираните вземания нарастна от 3 на 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения;
• срокът за подаване на заявления за отпускане на гарантирани вземания се увеличи от 30 дни на два месеца.

Текстовете от наредбата, свързани с решението за откриване на производството по несъстоятелност, се привеждат в съответствие и с Търговския закон и по-конкретно с разпоредбите, регламентиращи начина на обявяване на решението – чрез вписване в Търговския регистър, а не чрез обнародване в “Държавен вестник”.
Променят се и някои срокове, предвидени в наредбата:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от наредбата в 14-дневен срок от вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в търговския регистър, работодателят е длъжен да информира работниците и служителите си за датата на вписването и за реда за получаване на гарантираните вземания по ЗГВРСНР.
В срок до 21 дни от вписване на съдебното решение в търговския регистър, работодателят изготвя за всяко правоимащо лице справка по образец съгласно Приложение № 1 (чл. 4, ал. 1 от наредбата). С оглед улесняване подготовката на тази справка, към приложение № 1 “Справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове” се създават Указания за попълването .
Променя се и срокът, в който контролните органи на НОИ извършват проверка по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО при работодателя по изготвените справки и съставят констативен протокол в 3 екземпляра – един за работодателя и два за ТП на НОИ – срокът е едномесечен, считано от вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в търговския регистър.
Изменя се чл. 8, ал. 1 от наредбата, като се посочва, че гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец съгласно Приложение № 4, подадено от работника или служителя до ТП на НОИ по седалище на работодателя в двумесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР в търговския регистър или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава – възможност, която е предвидена в чл. 25 ЗГВРСНР. Към заявление-декларацията се прилагат справката по чл. 4 и възражението по чл. 6, ако има такова.
Съкращава се срокът, в който директорът на фонда издава разпореждане, на основание на което се изплаща или се отказва гарантирано вземане – разпореждането се издава в едномесечен срок от подаване на заявление-декларацията и се изпраща на съответното ТП на НОИ и на правоимащия работник или служител в 3-дневен срок от издаването му.
Редът за обжалване се привежда в съответствие с действащата нормативна уредба. В чл. 11, ал. 1 и 3 от наредбата се посочва, че разпорежданията по чл. 10, ал. 1 на директора на фонда, на основание на които се изплаща или се отказва гарантирано вземане, се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването им пред Административния съд по седалището на ТП на НОИ, а решенията на Административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 12 от наредбата се привежда в съответствие с изменената разпоредба на чл. 27, ал. 2 ЗГВРСНР, в която са определени изчерпателно следните начини за изплащане на гарантирани вземания на правоимащите лица от териториалните поделения на Националния осигурителен институт – чрез превеждане на сумите от фонда по декларираните от лицата лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки.
Навсякъде в наредбата “молба-декларация” се заменя със “заявление-декларация”.
Всички промени в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя влизат в сила 3 дни след обнародването в “Държавен вестник”.

Промените в Наредбата за реда за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” са във връзка с последните промени в Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила от 01.01.2014 г. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба Н-8 всяко от декларираните с декларация образец № 6 месечни задължения по ал. 2, т. 2 (общият размер на сумите за дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” за всички лица, подлежащи на осигуряване) трябва да бъде равно на изчислените задължителни осигурителни вноски и/или вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” от подадените декларация/и образец № 1.
Поради това в Наредбата за реда за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” се уточнява начинът, по който се изчисляват задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. В чл. 2а, ал. 1 се посочва, че задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” се изчисляват, както следва:
1. от средствата за социални разходи, върху които се дължат осигурителни вноски за фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване, и размерите на осигурителните вноски за този фонд – поотделно за сметка на осигурителя и осигуреното лице;
2. от осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за фонд “Пенсии”, фонд “Общо заболяване и майчинство” и фонд “Безработица” на държавното обществено осигуряване без осигурителния доход по т. 1, и размерите на осигурителните вноски за тези фондове – поотделно за сметка на осигурителя и осигуреното лице;
3. от осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за фонд “Трудова злополука и професионална болест” на държавното обществено осигуряване, и размера на осигурителната вноска за този фонд;
4. от осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд, и размера на осигурителната вноска за този фонд;
5. от осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, в това число средствата за социални разходи, върху които се дължат осигурителни вноски за този фонд, и размерите на осигурителните вноски за същия фонд – поотделно за сметка на осигурителя и осигуреното лице;
6. от осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд, в това число средствата за социални разходи, върху които се дължат осигурителни вноски за този фонд, и размерите на осигурителните вноски за същия фонд;
7. от осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за здравно осигуряване за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за периодите на отглеждане на дете по чл. 164 и осиновяване по чл. 164б от Кодекса на труда, и съответната част от размера на осигурителната вноска за здравно осигуряване;
8. от осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за здравно осигуряване, в това число средствата за социални разходи, върху които се дължат осигурителни вноски за здравно осигуряване, и размерите на осигурителните вноски за здравно осигуряване – поотделно за сметка на осигурителя и осигуреното лице;
9. от осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски само за здравно осигуряване, и съответната част от размера на осигурителната вноска за здравно осигуряване;
10. от брутното трудово възнаграждение, върху което се дължат вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, и размера на вноската за този фонд.

Уточнява се, че вноските се изчисляват до втория знак след десетичната запетая за всяко осигурено лице поотделно и се посочва начинът на закръгляването им:
1. когато третата цифра след десетичната запетая е в интервала от 0 до 4, втората цифра след десетичната запетая остава непроменена;
2. когато третата цифра след десетичната запетая е в интервала от 5 до 9, се прибавя единица към втората цифра след десетичната запетая.

Промените в Наредбата за реда за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” влизат в сила от 01.01.2014 г.

Петя МАЛАКОВА, главен експерт в дирекция “Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”