1. Със Закона за здравословни и безопасни условия на труд от м. декември 1997 г. (обн. ДВ, бр. 124 от 23.12.1997 г., изм. доп.) бяха установени нови задължения на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите. Между тях е и разпоредбата на чл. 21 ЗЗБУТ, съгласно който: “В случай или при вероятност от възникване на сериозна и непосредствена опасност за здравето и живота работодателят информира във възможно най-кратък срок застрашените работещи за действията, които се предприемат във връзка със защитата им, осигурява преустановяването на работата и евакуацията им на безопасно място и не допуска възобновяването на работата, докато не се отстрани опасността”. Тази разпоредба установява нови специфични задължения на работодателя в случай на опасност за здравето и живота на работещите в предприятието като част от задължението на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
2. Преди всичко заслужава да се подчертае, че тази разпоредба урежда една неблагоприятна, а в някои случаи и извънредна обстановка в дейността на предприятието. Тя се изразява във вероятност от възникването или в действително възникнала сериозна и непосредствена опасност за здравето и живота на работещите. “Работещите” е обобщение, което обхваща всички лица, заети в осъществяване на дейността на предприятието – както работниците и служителите в предприятието, т.е. лицата, които са наети на работа по трудово правоотношение с работодателя, независимо от основанието от което е възникнало трудовото им правоотношение (трудов договор, конкурс или избор), работници и служители на временна работа при работодателя като предприятие ползвател по трудов договор за временна работа по чл. 107р-107ч КТ, така и лица, които изпълняват задължения по граждански договори в помещенията на работодателя, командировани са от друг работодател и т. н.
“Неблагоприятното или извънредното” в обстановката в предприятието се състои в сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на работещите. “Опасността” е за техния живот и здраве, т. е. за най-големите човешки ценности и се изразява в увреждането им при трудови злополуки и други извънредни ситуации в дейността на предприятието. Тя може да е възникнала, т. е. вече да съществува или да има вероятност от настъпването й. Това са въпроси на конкретна преценка на обстановката, която работодателят извършва. Законът установява измеренията на тази опасност: сериозна и непосредствена. Опасността е сериозна, когато последиците от реализирането й са тежки и застрашават с настъпването на тежки трудови злополуки, авария в производството и други подобни неблагоприятни последици. А “опасността” е непосредствена, когато е близка по време, предстоящо е нейното настъпване и реализиране с тежките последици, които я съпровождат. Двете изисквания са кумулативни, т. е. опасността за живота и здравето на работещите трябва да бъде едновременно сериозна и непосредствена. С други думи строгите мерки по чл. 21 ЗЗБУТ не се прилагат, когато опасността е сериозна, но не е непосредствена, както и когато е непосредствена, но не е сериозна. Разбира се и в тези случаи работодателят трябва адекватно да реагира, но за мерките, които предприема той разполага с повече време за тяхното определяне и провеждане, тяхното осъществяване се извършва постепенно и плавно, за разлика от спешните и неотложни мерки при сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на работещите по чл. 21 ЗЗБУТ.
3. В обстановката на настъпила или при вероятност от настъпването на неблагоприятна обстановка съгласно чл. 21 ЗЗБУТ на работодателя се възлагат важни нови задължения.
а) Да информира застрашените работещи. Информацията обхваща два основни момента: първо, възникналата реална опасност, или вероятността от възникването, т. е. описание на признаците на опасността – в какво тя се изразява, кои участъци и заетите в тях работещи ще засегне и т. н. Законът не предвижда форма, в която се предоставя тази информация – писмено или устно, съобщаването й с възможните съобщителни средства в предприятието, по вътрешната радиоуредба, с вътрешна сигнализация, изпращане на електронни съобщения и др. под. Това са въпроси на конкретна обстановка и технически възможности; второ, действията, които се предприемат за защита на застрашените работещи. Те съдържат описание на мерките, които се предприемат от работодателя, за да се избегне опасността за живота и здравето на работещите. Това са въпроси на конкретна обстановка и технически възможности, с които работодателят разполага. Такива мерки са примерно посочени в закона: евакуация на застрашените работещи, т. е. извеждането им от опасните работни места и териториалното им отдалечаване от мястото, където се очаква да възникне и да се развие опасността и отвеждането им на безопасно място за техния живот и здраве.
б) Преустановяване на работата в участъка или работните места, където опасността е настъпила или съществува опасност или вероятност от настъпването. Това означава: спиране на действието на машините и съоръженията и на изпълнението на трудовите задължения на работещите с тях. То се извършва едностранно по заповед на работодателя;
в) Тези действия работодателят трябва да извърши във възможно най-кратък срок. Това ще рече – извършване на информирането и спирането на работата веднага, незабавно, без никакво отлагане, защото всяко забавяне може да означава реализиране на опасността и настъпване на тежки последици за здравето и живота на работещите.
4. Времето на спиране на работата, включително и на изпълнението на трудовите задълженията на работещите се използва, за да се отстранят причините, които са породили опасността, а в случаите, когато тя се е и реализирала – и за отстраняване на последиците от нея – за поправка на машините, за разчистване на терена и др. под., за да се възстанови предишната нормална обстановка и условия за безопасна работа. Това продължава толкова време, колкото е необходимо, според естеството на причините, които са породили опасността, размерите и обхвата на вредните последици и т.н. Едва след като се постигне и провери, че реално и сигурно е извършено предотвратяването на опасността, работещите се завръщат отново на предишната работа и работни места и продължават нормалното изпълнение на трудовите си задължения.
5. Въведените с чл. 21 ЗЗБУТ нови задължения на работодателя при възникнала или при вероятност от възникване на сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на работещите не е първата, нито единствената реакция на законодателството в тази насока. Още през 1986 г. с приемането на Кодекса на труда, в неговия чл. 283 законодателят направи първата и най-смела стъпка в тази тогава нова насока, когато предвиди: “ Работникът или служителят има право да откаже изпълнението или да преустанови работата си, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител. В тези случаи продължаването на работата се допуска само след отстраняване на опасността, по нареждане на работодателя или на непосредствения ръководител”.
Още от пръв поглед е очевидна близостта между двете разпоредби – чл. 283 КТ и чл. 21 ЗЗБУТ. Тя се изразява в общия проблем, пред който са изправени двете законови разпоредби и общата цел, към постигането на която са насочени: опазване на живота, здравето и работоспособността на работниците и служителите, която създава и общност в предмета им на регулиране. Но те се различават и съществено по адресатите, към които са отправени и “позицията”, от която проблемът е “атакуван”: В чл. 283 КТ това е направено от позицията на застрашения работник или служител и законът му създава едно силно субективно преобразуващо право на самозащита при непосредствена и сериозна опасност за неговия живот и здраве в процеса на работата, който стига до безпрецедентен едностранен отказ да изпълнява възложената работа1. А чл. 21 ЗЗБУТ застава на позицията на работодателя и създава за него правно задължение за предприемане на активно поведение и действени мерки, за да се отстрани опасността за живота и здравето на застрашените работещи и да не се стигне до упражняване на правото на работника или служителя по чл. 283 КТ. Двете разпоредби трябва да се прилагат паралелно и да действат съчетано. Те взаимно се допълват и допринасят за създаване на по-голяма надеждност и сигурност в опазването на живота и здравето на работниците и служителите и подобряване на безопасните и здравословни условия на труд.
Проф. д.ю.н. Васил МРЪЧКОВ
__________
* Тази публикация е взаимствана от книгата-годишник на ИК “Труд и право” “Трудови отношения – 2013”.
1 За съдържанието и прилагането на чл. 283 КТ вж. Мръчков, В., Трудово право, 8 изд., С., 2012, изд. Сиби, с. 454-460; Средкова, Кр., във: Мръчков, В., Кр. Средкова, Ат. Василев, Коментар на Кодекса на труда, 10 изд., изд. Сиби, С., 2010, с. 822-844, Янев, И., За правото на отказ на работника или служителя по чл. 283 КТ и задълженията на работодателя, , сп. Съвр. право, 2003, бр. 6, с. 77-92.
