Пазарът на труда в страната поставя все по-големи изисквания към работната сила, тъй като нейното качество има ключова роля за повишаване на конкурентоспособността на фирмите. Въпреки нарастващите инвестиции в човешкия капитал, търсенето на квалифицирани кадри често не среща адекватно предлагане. За 2008 г. в Националния план за действие по заетостта е планирано да се осигури обучение на над 43 000 безработни и заети лица, а до края на деветмесечието е осигурено обучение на над 39 000. По оперативната програма “Развитие на човешките ресурси” стартира първата грантова схема “Квалификационни услуги, обучения за заети лица”, по която 38 000 лица ще бъдат включени в програми за обучение за придобиване/повишаване на квалификацията, за ключови или други компетенции. Наред с това 66% от регистрираните безработни нямат професия и квалификация, удостоверена с документи или сертификати, а вероятно част от тях имат знания и умения, придобити от опита или неформалното учене. Ето защо на дневен ред за нашата страна е задачата за изграждане на система за валидиране (оценяване, признаване) на знанията и уменията, придобити чрез неформално учене.
Според речника на СЕДЕФОП1: формално учене възниква в рамките на един организиран и структуриран контекст (формално образование, вътрешнофирмено обучение), който е предназначен за учене. Този вид учене може да доведе до формално признаване (диплом, сертификат). Неформалното учене е включено в рамките на планирани дейности, които не са организирани с цел обучение, но все пак съдържат важен учебен елемент. Информалното учене е резултат от ежедневните дейности, свързани с работата, семейството и свободното време. Формалното учене се предлага обикновено (типично) от институции за образование и обучение и е така структурирано (относно учебни цели, продължителност на ученето или подпомагане на ученето), че да води до сертифициране. От гледна точка на учащия това става съзнателно, съответно преднамерено.
Неформалното учене: не се предлага от институции за образование или обучение; по правило то не води до сертифициране. Въпреки това то е структурирано (относно учебни цели, продължителност или подпомагане на ученето). От гледна точка на учащия това става съзнателно съответно преднамерено. Информалното учене е резултат от ежедневните дейности, свързани с работата, семейството и свободното време. Не е структурирано относно учебни цели, продължителност или подпомагане на ученето. По правило то не завършва със сертифициране. Информалното учене може да е преднамерено, но в повечето случаи то е несъзнателно, съответно случайно.
Основните отговорни институции са Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта, Националната агенция за професионално образование и обучение, но наред с тях ключова роля имат и работодателските организации. До момента в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта е направена промяна, като в задълженията на МТСП и МОН е включена задачата да създават условия за оценка и признаване на знания и умения на възрастни, придобити чрез неформално обучение и самостоятелно учене. В Стратегията за обучение на възрастни, Стратегията за продължаващото обучение и в проекта на Стратегия за учене през целия живот 2008-2013 е заложена задачата за изграждане на система за валидиране.
Изграждането на такава система вече е на дневен ред, не само защото в повечето страни-членки на Европейския съюз, има такава, а с оглед на належащите потребности на пазара на труда. Валидирането има пряк ефект, тъй като ще подпомогне да се увеличи предлагането на квалифицирана работна сила, привличане на неактивните на пазара на труда с по-големи шансове да получат квалифицирана работа, насърчаване на безработните за активно търсене на работа и активно стареене. Допълнително системата има ефект върху повишаване производителността на труда, насърчаване на трудовата мобилност, пренасочване на работната сила от по-нискоефективни и нископроизводителни работни места към по-качествени работни места.
Темата за валидирането на знанията и уменията, придобити чрез неформално обучение и самостоятелно учене, не е нова за институциите и вече има направени проучвания на опита на други страни – например по проект на МТСП с Франция – “Професионално ориентиране и професионална оценка”, е проучена френската система за професионалното ориентиране и валидирането на професионалната квалификация. Ценен е опитът и на други страни – Холандия, Норвегия, Дания, Италия и др. Навсякъде процесът на валидиране на квалификации е свързан с въвеждането на цялостна система, включваща нормативна база, институции, методология за удостоверяване на знанията и уменията и т.н.
По проект на немската компания GOPA с помощта на международни експерти до март 2009 г. ще се разработи и изпробва модел за валидиране на компетентности, придобити чрез неформално и самостоятелно учене. Моделът ще се изпробва в три професии/професионални направления от следните области: туризъм, облекло, строителство, дървообработване и мебелна промишленост. По-конкретно, ще се разработи рамка за валидиране, елементи и етапи на процедурата, критерии за акредитиране на организации, които ще предлагат валидиране и разработване на съответната документация. Моделът ще бъде изпробван в три масови професии за първа квалификационна степен и от областта на облекло, дървообработване и мебелна промишленост, строителство и фризьорство.
Важно условие за изграждане на система за валидиране е наличието на професионални стандарти, ориентирани към резултатите от обучението. В тази връзка през 2006 г. NARIC – Великобритания и техните партньори в Консорциума предоставиха техническа помощ за разработване и актуализиране на 80 стандарта за професионална квалификация, като се имат предвид най-добрите практики на държави-членки на ЕС, в рамките на проект по ФАР. Стандартите са 82 на брой в 11 професионални направления – Електроника и автоматизация; Химични продукти и технологии; Производство на текстил, облекло, обувки и кожени изделия; Производство на изделия от дърво; Производство на храни и напитки; Хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг; Пътувания, туризъм и свободното време; Озеленяване и цветарство; Селско стопанство, Горско стопанство и Рибно стопанство. Представени бяха предложения за актуализиране на Рамковите изисквания за разработването на стандарти за професионална квалификация в България, по-съществените от които са свързани с:
- Преминаване от отделни стандарти за всяка професия към стандарт и “Професионален профил” на група от професии. Разликите между отделните професии могат да бъдат посочени в рамките на общия текст.
- Ориентиране към резултатите в процеса на обучението.
- Възможности за признаване, оценяване и сертифициране на знания и умения, придобити с неформално обучение и самостоятелно учене.
В отделните европейски страни картината е твърде различна и може да се обобщи в зависимост от това дали има прието законодателство, което да регламентира правото на всеки гражданин на валидиране на неговите знания и умения и дали съществува легална стратегическа рамка за признаване на неформалното учене, дали има институционална система за практическо организиране и реализиране на валидирането и какви методи се прилагат за признаване на неформалното учене. Много е важно дали участват и трите сектора (публичен, частен, доброволци). В тази връзка държавите се разделят на: държави с висока степен на развитие на системата за валидиране – Дания, Франция, Швеция, Финландия, Холандия. Със средна степен на развитие в различните сектори е системата в Обединеното кралство, Италия, Норвегия, Ирландия и др. В по-ниска степен на развитие е в Унгария, Литва, Чехия, Латвия и др.
В областта на валидирането особено ценен за нашата страна е опитът на Франция, тъй като там е изградена стабилна нормативна база “Bilan des Competences” (1985; 1991), “Validation des Acquis Professionnelles” (1992), “Certificat des Competences Professionnelles” (1997), “Modernisation Sociale” (2002). Регламентирани са ясно компетенциите на национално, регионално и местно ниво, активно участват социалните партньори. Въвеждането на системата е продиктувано от нуждите на пазара на труда, тъй като 30% от активното население не притежава дипломи за професионална квалификация, а само 40% имат достъп до професионално образование и обучение. Правото на всеки гражданин да бъде включен в процедура за валидиране на неговите знания и умения е регламентирано в Кодекса на труда във връзка с Кодекса за образование. В този именно Кодекс е регламентирана и процедурата по валидиране. За успеха на дейността важно значение има стабилното финансиране, като за безработните то е чрез грантове от държавния бюджет (най-много средства осигурява министерството на образованието, след това министерството на социалното дело и заетостта), за заетите заплащат работодателите, останалите могат да ползват различни фондове (национални и регионални). Най-масово се валидират знания и умения по професиите детегледачки, социални асистенти, домашни помощници, секретари и офис служители, фризьори. Много показателна е статистиката на участващите в процеса за валидиране – 70% от кандидатите са жени, 70% са заети, 30% са безработни, 20% са имигранти, 70% кандидатстват за сертификат за първа степен на квалификация. Жените кандидатстват най-много в областта на социалните и здравните услуги, а мъжете – за техници. Средно около година и половина е необходима на кандидата, за да достигне до сертификат. Много важен е и фактът, че в състава на трипартитните комисии, които оценяват кандидата, най-малко 25% са професионалисти.
Оправдават ли се направените разходи? Проучванията сочат, че над 50% от лицата получават след това по-високи заплати, всички са удовлетворени от себе си, имат възможност за кариерно развитие. Най-голям е ефектът при висококвалифицираните, които получават втора диплома, след това при средноквалифицираните и най-малко – при нискоквалифицираните. Около 20% не завършват успешно процедурата. Голям е ефектът и върху пазара на труда – тези лица по-лесно си намират работа, расте външната мобилност на работната сила, фирмата по-лесно може да реорганизира работната сила и затова често инициативата идва от самия работодател.
В отделните страни се прилагат различни методи за регистриране, оценяване и признаване на неформално придобити компетентности, но винаги се изисква изготвяне на портфолио на кандидата за включване в процедурата за валидиране (автобиография, документи, удостоверяващи трудовия стаж, различни информационни материали за кариерата на лицето и неговия професионален, социален и персонален опит). В Дания правителството полага много усилия в тази област като от 2001 г. се провежда реформа на обучението за възрастни “По-добро образование”. В него са включени 4 министерства – на образованието, културата, икономиката и бизнеса, науката, технологията и иновациите. Процедурата включва най-малко 4 стъпки:
1. Консултиране и изясняване на потребностите.
2. Документиране на придобити по-рано знания и умения.
3. Оценяване на компетентности.
4. Признаване на придобити по-рано знания и умения:
– достъп до образование/обучение;
– индивидуален план за образование/обучение;
– сертификат за обучение.
В Дания се отчита ефект по отношение на мотивацията на индивидите, техните индивидуални компетентности стават по-видими и използваеми, предлагат се на безработните, бежанците и т.н. по-добри шансове за интеграция, има възможност за по-добро използване на финансовите ресурси, повишава се общото образователно ниво на обществото. В исторически план от 1996 г. се признава информалното учене на заети и безработни, което се провежда в центровете за професионално обучение. Прилага се от предприятията (като инициатива за развитие на човешките ресурси) и от отделни лица (персонално развитие). Изготвя се индивидуален план за обучение и се скицира съответното подготвително обучение, като продължителността е до 3 седмици; най-често 2-3 дни. Използваните методи са: интервюта, тестове, упражнения, симулации. Това всъщност е втори шанс за практици да получат статут на квалифицирани работници. Изисква се минимална възраст от 25 години и 2 години практически професионален опит, плюс теоретични познания (адекватни на завършването на степен I на средното образование). Училищата извършват индивидуалното оценяване на компетентностите като се прави индивидуален план за обучение по “оставащата част” от онова, което човек трябва да научи. Прилага се гъвкава организация в курсове/модули.
Акцентът е по-скоро върху повишаването на професионалните компетентности, отколкото върху допълнителното следване (обучение).
Изследванията показват следните ефекти:
– самооценяването засилва самоувереността; хората искат да учат още повече (90% от хората подценяват своите компетентности);
– оценяват се знанията и уменията на имигранти и други лица в неравностойно положение – те често разполагат със значителни компетентности, но са без формална образователна степен. Признаването на информалното учене подобрява шансовете за тяхната интеграция на пазара на труда и в обществото;
– когато работодатели, знаят какво точно могат техните служители, те са в състояние да оптимизират инвестициите си в обучение, респ. да спестят много разходи;
– увеличава се търсенето на обучение;
– активно се включват социалните партньори и съдействат за предлагане на обучения, съответстващи в по-голяма степен на търсенето;
– подобряват се шансовете за търсене на работа и пригодността за заетост;
– работодателите признават на значението на умения, които могат да бъдат удостоверени;
– обучителните организации трябва да признаят стойността на информалното учене;
– по-добър достъп до формалната образователна система, тъй като хората без предварителна формална образователна степен, благодарение на признаването на информалното учене, получават възможността да придобият формални квалификации, което им отваря вратата към по-високо образование;
– признаването на информалното учене намалява продължителността на желания формален образователен курс и по този начин се спестяват време и пари.
В Норвегия от 1999 г. е въведено правото на отделния гражданин да валидира своите знания и умения. Целта е да се преодолее дефицитът на работна сила в строителството, здравеопазването, социалните грижи, транспорта. Специално за мигрантите има тестване на професионалните знания и умения. Ежегодно за средно и по-ниско нива се включват около 10 000 души, а за високо ниво – над 6000.
В европейските страни валидирането се прилага, както по отношение на традиционните професии (например дървообработваща промишленост), където работниците често са ниско квалифицирани и работодателите не могат да ги освобождават, с цел повишаване на квалификацията, така и в нови професии (информационните технологии) или професиите, които не са нови, но са нови начините на учене, чрез които се достига до тях (например обслужване на стари хора у дома; недвижими имоти; мениджър на проекти за свободното време).
От съществено значение за развитие на системите за валидиране в отделните страни е да се намери баланс между децентрализирането на тези инициативи и връзките между секторите, между формално придобитите знания и умения и тези по неформален път. От значение е признаването на информалното учене да залегне в националната квалификационна рамка.
Липсата на надеждност и достоверност на някои методи за валидиране се счита за най-голямото препятствие за по-нататъшното разпространение на признаването на неформалното учене. За успеха на тази инициатива е необходим непрекъснат обмен на информация, включване на заинтересованите страни от самото начало, както и ясни права и задължения, и контрол.
Елка ДИМИТРОВА, доктор по икономика, директор на дирекция “Политика на пазара на труда” в МТСП
_________________________
Според речника на СЕДЕФОП1: формално учене възниква в рамките на един организиран и структуриран контекст
1 СЕДЕФОП – Европейски център за развитие на професионалното обучение със седалище в Солун.
