Оценяване на риска, свързан с въздействието на шума от музика върху работещите в музикалния и развлекателния сектор

Наредба № 6 за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с въздействието на шума (обн. ДВ, бр. 70 от 26.08.2005 г., в сила от 15.02.2006 г.) въвежда принципите на Директива 2003/10/EО. Наредбата отменя Наредба № 2 за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на шум при работа (ДВ, бр. 32 от 2003 г.). В случая става дума за въздействието на шума от музика върху работещите в музикалния и развлекателния сектор.
С термина “музикален и развлекателен сектор” се определят всички работни места, където се изпълнява музика на живо или се пуска музика на запис – ресторанти, барове, кръчми, дискотеки, нощни клубове и др. Това определение е с широко приложение и може да включва и други места с музика (оркестри и музикални групи) – концертни зали, театри, рок концерти, клубове и т.н. Обхванати са не само пряко заетите с музика (музикантите), но и целия помощен и обслужващ персонал (напр. звукови оператори, други технически специалисти и всички заети в заведенията).
Музиката се възприема като удоволствие и понякога се налага да е доста силна, за да се достигне желания ефект. Ако шумът от тази музика е твърде висок или продължава прекалено дълго, слухът на хората може да бъде увреден.

Настоящите професионални съвети имат за цел да помогнат за предотвратяване на щетите от въздействието на шума от музиката върху работещите в този сектор.
При планиране на събитията в музикалния и развлекателния сектор трябва да се гарантира спазването на изискванията на законодателството за осигуряване на здраве и безопасност при работа. Степента на планиране зависи от сложността на събитието, но при всички случаи има полза да се извърши оценка на съществуващия риск за каквото и да било събитие – поп концерт, музикално изпълнение в кръчма или клуб, включително гост DJ и др.
Първоначалната оценка на вероятните нива на шум трябва да се извърши от компетентно лице по време на планирането на събитието, за да се идентифицират всички потенциални етапи на излагане на високи нива на шум – от репетиция до представление и т.н. По време на оценяването следва да се вземат под внимание:

• естеството на събитието, както и на музиката;
• разположението на мястото/залата;
• шумовия отпечатък/карта (зоната, която обхваща звука);
• местата, където е възможно да има риск от шум и всички лица, които ще бъдат засегнати от него;
• надеждна оценка на очакваните нива на шум и на очакваното времетраене;
• избор на типа високоговорители;
• подходящи мерки за контрол на опасности, свързани с шума.

В процеса на оценка на риска трябва да се включват всички лица, ангажирани със събитието: например организатори, отговорници, подизпълнители, местни органи и звукозаписни компании.
Тази първоначална оценка на шумовите нива трябва да бъде извършена като част от цялостната оценка на риска за дадено конкретно събитие или място. Резултатите от първоначалната оценка следва да се документират. Ако тази оценка посочва, че съществуват потенциални опасни нива на шум, трябва да се извърши официална оценка на риска от компетентно лице, за да се определи нивото на риска.
Официалната оценка на риска от експозиция на шум трябва да установи дали шумовите нива са в нормата – 80 dВ (A), или стойностите на експозицията изискват превантивни действия. В случай на необходимост от мерки за предпазване на здравето и безопасността на работниците, които са изложени на шум, оценката включва повече действия от просто замерване на шума.
Официалната оценка на риска от шум трябва да се извършва от компетентно лице, в съответствие със сложността на събитието (ситуацията). Лицата, които ще оценяват рисковете от експозиция на шум, следва да могат да предлагат и подходящи мерки за управление и контрол на тези рискове.
Оценката на риска трябва:

• да идентифицира местата, където е възможно да има риск от експозиция на шум и лицата, които ще бъдат засегнати;
• да съдържа надеждни стойности от измерване нивата на шума, с оглед съпоставяне с допустимите стойности;
• да определи какво е необходимо да се направи. Ако са необходими мерки за контрол над шума, какви и къде да се приложат. Ако са необходими устройства за защита на слуха, какви и за кого да се осигурят;
• да определи работниците и служителите, които трябва да бъдат поставени под здравно наблюдение и дали някои от тях са изложени на конкретен риск.

От съществено значение е оценката за експозицията на шум на даден работник да бъде представителна за работата, която се извършва. Трябва да се вземат предвид:

• работата, която се извършва или е вероятно да бъде извършена;
• начините, по които работата се извършва;
• как работата се изменя през деня (например в нощен клуб или бар най-силният шум ще бъде, когато са претъпкани и свири музика);
• как работата може да се изменя през различните дни;
• колко дълъг е работният ден;
• всички източници на шум на работното място, включително шума от посетителите и машините, а не само музиката.

Ако има някакви съмнения за наличието на високо ниво на шум е разумно да се приложат мерки за неговото контролиране. Докато предприетите мерки не намалят нивото на шума до долната стойност на експозиция за предприемане на действие (80 dВ), следва да се осигуряват средства за защита на слуха.
Наредба № 6 изисква специфични действия, когато експозицията на шум достигне определени стойности. За оценка на нивото на експозиция на шум на даден работник е необходима надеждна информация, отнасяща се до средното ниво на шума, на което работникът е изложен и продължителността на работата в шумна среда. Следователно нивото на шум се комбинира с продължителността на излагането на риска, за да се определи каква е стойността на експозицията на шум. Тази експозиция се основава на математическото отношение между средното ниво на шум и продължителността му.
Определянето на нивото на шума трябва да се основава на надеждна информация. Тя може да включва:

• измервания на шума на работното място;
• информация от други подобни работни места.
• информация от други източници.

Кога се извършват измервания на шум?
Измерванията ще бъдат необходими само ако не може да се направи по друг начин надеждна оценка на експозицията на даден работник. Измерванията могат да се използват, за да се докаже, че експозицията на шум е под определена стойност, така че работодателят, както и други лица, да се уверят, че изискванията на Наредба № 6 са били изпълнени. Те се използват и когато е необходимо потвърждение, че мерките за контрол са намалили достатъчно риска.
Надеждни прогнози или реални измервания на шума следва да бъдат направени за всяка една ситуация. Така например, шумовите нива по време на репетиция и по време на изпълнението могат да се различават. Различават се и нивата на шум при различните изпълнители. Ако се използва информация, която не се основава на измерване на шума по време на работа, ще е необходимо да се докаже, че тази информация е представителна.
Един от начините за определяне на времето, през което работещите са изложени на шум е да се наблюдава работата и да се обсъди с работниците, служителите и др. длъжностни лица. Ако нивото или продължителността на експозиция на шум варират през деня, всяко ниво на шум трябва да бъде записано или оценено.

Мерки за контрол на шума
Когато оценката на риска показва, че има вероятност работниците и служителите да бъдат изложени на шум равен или по-голям от граничните стойности, работодателят трябва да разработи програма за контрол на шума.
Съществуват много начини за намаляване нивото и експозицията на шум, като често комбинацията от методи има най-добър ефект. Това означава, че цялостна защита на всички изложени работещи е по-добрият вариант от използването на индивидуални мерки за защита. Всъщност, използването на колективни мерки е предпочитаният подход за контролиране на всеки риск.
Шумът може да бъде контролиран, като се използват материали, които допълнително премахват шума от помещението, например чрез използването на акустични усвояващи панели. Добавянето на акустичен таван, стенен хастар или др. изолационни средства може да увеличи акустичното поглъщане на мястото на събитието.
С особено внимание следва да се подхожда и при употребата на пиротехнически и други звукови ефекти. В тези случаи, трябва да се осъществи връзка с производителите и да се направят консултации за шумовите нива на използваните пиротехнически и други средства, тъй като шумовите нива, произведени от пиротехниката, могат да надвишават пределно допустимите стойности.

Контрол на риска
Нивото на звука може да бъде намалено чрез:

• приглушаване на силата на звука от музикалните инструменти – приглушаване на барабаните или закриване на пиано капаци;
• замяна и/или и използване на по-тихи инструменти и по-малки усилватели. Използването на качествени усилватели и колони, които работят без дисторшън са за предпочитане пред по-лошите и скъпи системи;
• промяна на използваните инструменти – например при комплекта барабани цимвалите и други подобни не бива да са на нивото на ухото.

В случаите, когато се използват усилватели, с оглед постоянен мониторинг и контрол на риска от прекомерно увеличаване на звука, електронните ограничители са полезно и ефективно средство за управление на звука, преминаващ през усилвателите. Като такива могат да бъдат посочени:

• микрофоните – тези ограничители контролират нивото на шума чрез микрофона. Сигнализират чрез предупредителна светлина или прекъсват захранването към звуковите системи, ако предварително определените прагове на ниво на звука, са превишени;
• електронни устройства, включени към мрежата – те са включени в звукова система и действат чрез мониторинг на електрическата мощност на усилвателите. Ако предварително зададеният праг на мощността на усилвателите се превиши и звуковите нива станат прекалено високи, устройството е настроено автоматично да отслабва мощността на усилвателя, така че нивата на звука се намаляват до по-ниски нива от предварително определените.

Понякога е възможно физически да се отделят хората от опасността, като се изолира физически източникът на шум – например използването на кабини за шумни инструменти при записване в студио.
Добре е, когато е възможно, да се увеличи разстоянието между работещите, които не участват в представлението (не са на сцената) от самата сцена и от високоговорителите. В тази връзка може да се направят естествени прегради между публиката и сцената, което прави невъзможно присъствието на хора твърде близо до източника на звука. Подобен ефект може да бъде постигнат и с помощта на бариери (изолации), поставени около колоните.
Когато музиката се изпълнява на живо, ограничението може да бъде постигнато по редица начини:

• сценичните повдигачи с подходяща височина и ширина могат да се използват за издигане на изпълнители (духова, ударна и др. секции), с цел да се намали експозицията от другите изпълнители;
• акустичните паравани могат да намалят експозицията на звук от особено силни звукови източници.

За събития на открито, фестивали и др., внимание трябва да се обърне не само на въздействието на звука върху персонала на сцената и изпълнителите, но и върху обслужващия персонал, охранителите, зрителите на първите редове и др. лица. Целта е да се гарантира, че с посочените по-горе мерки се предотвратява излагането на високи нива на шум на широката публика.
Съгласно Наредба № 6, когато рискът, произтичащ от експозицията на шум, не може да бъде предотвратен чрез други средства, работодателят осигурява на работниците и служителите подходящи лични предпазни средства за защита на слуха. Изборът на ЛПС се осъществява след консултация с работещите и/или с техни представители.
Използването на лична слухова защита трябва да се предприема само като последна мярка, когато всички други методи на контрол са били използвани. Личната слухова защита трябва да се използва като междинна мярка, за да се намалят моментните рискове, докато се търсят други, по-трайни решения – технически, инженерни и организационни.
Когато ежедневната или средно седмичната експозиция на шум е вероятно да достигне 80 dВ, работодателят трябва да осигури слухова защита за всеки работник. Когато дневната или средната седмична експозиция на шум достигне 85 dВ, личните предпазни средства за защита на слуха трябва да бъдат използвани.
Работодателите трябва да осигуряват и подходяща защита срещу импулсните звуци, като стрелба или пиротехнически ефекти, за да се намали нивото на звуково налягане в ухото под граничната стойност на експозиция от 140 dВ (C).
Когато излагането на шум се променя, работодателите трябва да са сигурни не само, че техните работещи имат защита на слуха, подходяща за най-лошите ситуации, но и че те знаят кога, как и къде да ги използват. Това означава, че използването на повече от един вид слухова защита е подходящо решение за хора, чиято работа се изменя значително през деня или през отделните работни дни.
Работодателят е длъжен да осигури информация и обучение на работещите, изложени на шум на или над долната стойност на експозиция, за предприемане на действие и/или на техните представители, в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд. В тази връзка и с оглед спазването на правилата за безопасност и здраве при работа, всички работници и служители, които използват средства за защита на слуха, трябва да получат подходящи инструкции, информация и обучение.
За да бъде ефективна слуховата защита, тя трябва:

• да контролира риска;
• да не се избягва пълното изолиране на шум;
• да е подходящ тип;
• да бъде удобна и подходяща за околната среда;
• да бъде правилно използвана. Неправилната употреба понякога е по-опасна от липсата на защита, защото потребителят счита, че е защитен;
• да бъде използвана навреме, т.е. когато съществува звукова опасност;
• да бъде добре поддържана.

Работниците и служителите, използващи ЛПС за защита на слуха винаги трябва да са в състояние да чуят всякакви предупредителни знаци и сигнали – противопожарни аларми, аларми за евакуация, сигнали от превозни средства, светлинни сигнали и други. Когато съществуват дори и минимални съмнения за възможността, работникът да не чуе тези сигнали трябва да се осигурят алтернативни начини за комуникация.
Тъй като съществуват много и различни видове ЛПС за слухова защита, следва да се отбележи, че който и да бъде избран, той ще осигури най-добра защита, ако е в добро състояние, ако е правилният размер и се използва в съответствие с инструкциите за БЗР. Всички средства за слухова защита трябва да носят знака CE, който показва, че те отговарят на нормите и изискванията за осигуряване на безопасност и опазване на здравето, съдържащи се в приложимите за лични предпазни средства нормативни актове, свързани с оценяване на съответствието на такива изделия и със свободното им пускане на пазара.
Когато няма притеснения относно качеството на звука, слуховата защита може да бъде едновременно проста и евтина.
Тъй като ЛПС трябва да осигуряват защита от рисковете, при които се прилагат, без те самите да водят до увеличаване на който и да е риск, работниците и служителите, които са изложени на по-високи нива на механичен или фонов шум, трябва да се изолират колкото е възможно повече от звука, без обаче това да им пречи да чуват другите работници или предупредителни сигнали. В тази връзка музикантите трябва да избягват пълното изолиране на шум чрез ЛПС за слухова защита, тъй като това би довело до компенсиране на намаления слух чрез по-силно свирене, с което ще се повиши риска от увреждане на слуха.
Музиката обикновено съдържа множество средни или високи честоти. Изпълнители, тон-режисьори и др. специалисти трябва да чуват специфични звуци, които най-често са във високите регистри. Техните средства за защита трябва да намаляват нивата на звука, но в същото време да поддържат чуването на определени честоти – т.е., да позволяват защита само от определени честоти.
Когато има възможност за повтаряне на опасни звуци в кратки интервали, могат да бъдат предпочетени слушалки, тъй като те се слагат и свалят много по-лесно, когато се наложи.
Тапите за уши също могат да бъдат използвани – те пасват в ухото и покриват ушния канал. Трябва да се има предвид, че когато нещо бъде сложено в ушния канал, то променя първоначалните възможности на ухото, което може да породи проблем за музиканти и вокалисти. Обикновените тапи за уши променят високите честоти повече, отколкото ниските. Така може да се намали звук с честота 125 Hz с 25 децибела, докато в същото време звук с честота 4000 Hz се намали с почти 40 децибела. Важно е да се знае, че техническият прогрес за слухова защита е стигнал до точка, в която специализирани продукти могат да намаляват силата на звука при определени честоти, докато при други силата остава непроменена.
В някои случаи е необходимо да се предвиди период за свикване с ЛПС за слухова защита. Процесът на приспособяване би трябвало да бъде наблюдаван внимателно, тъй като има опасност от неправилно използване, което да бъде причина за увреждане на слуха. Ето защо музикантите не бива да носят тапи за уши за пръв път, когато са на сцената. Най-добрата последователност би била – носене вкъщи; носене вкъщи и говорене; носене и свикване да се води разговор с тях; носене, докато се свири; носене на репетиции; носене на представление.
Когато оценката на риска на работните места показва, че работещите са или могат да бъдат експонирани на шум, превишаващ горната стойност на експозиция за предприемане на действие, работните места се обозначават с подходящи знаци. Границите на тези места се определят и достъпът до тях се ограничава, когато това е технически възможно и рискът за експозиция е оправдан. Ето защо, сцените при концерти или някои зони от тях (отпред или встрани) обикновено са с високи нива на шум и достъп до тях трябва да имат само заетите лица, при условие, че са с подходящи средства за защита.

Примерни насоки за оценка на риска при експозиция на шум
Оценката на риска от шума трябва:

• да определя къде може да има възможен риск от шум и кой може да бъде засегнат;
• да съдържа точна оценка на риска от експозиция на шум и да я сравни с граничните стойности на експозиция и стойностите на експозиция за предприемане на действие;
• да определя какви мерки за контролирането на шума са нужни и дали са нужни ЛПС за защита на слуха и ако това е така – къде и какъв вид;
• да бъде редовно следена и преразглеждана.

Стъпка 1
Шумно ли е?

В повечето случаи би трябвало да бъде възможно да отговорим на този въпрос доста бързо използвайки информацията, която имаме за събитието или просто чрез извършването на малки наблюдения. За да се определи дали съществува риск от шум, могат да бъдат полезни следните “проверки на слуха”:

• работата включва ли продължително излагане на музика без значение на живо или на запис (барове, дискотеки, музикални прояви на живо, концерти) или използване на слушалки в студия;
• шумът натрапчив ли е (подобен на този на оживена улица) през по-голямата част от работния ден;
• трябва ли работещите да повишават гласа си за да водят нормален разговор, намирайки се на разстояние от около 2 метра;
• използват ли се шумни инструменти за повече от половин час на ден;
• има ли други, каквито и да било шумни звукови ефекти (например пиротехника).

Трябва да бъдат определени всички работници, които е вероятно да бъдат засегнати от шума. С оценка следва да бъдат обхванати не само работещите на постоянните (стационарни) работни места, но и работниците и служителите, от други работни места и дейности, които по един или друг повод могат да бъдат експонирани на шум. Важно е да се изяснят техните ангажименти, свързани с излагането на шум. В тази връзка с оценка задължително се обхващат и лица, които не са работещи, но биха могли да бъдат експонирани на шум (посетители или подизпълнители).

Стъпка 2
Оценете риска от експозиция на шум

Трябва да се определи каква е всекидневната експозиция на шум на работещите, с оглед сравняване с граничните стойности на експозиция и стойностите на експозиция за предприемане на действие. При оценяване на риска се отчитат нивото на звука и неговата продължителност. Много често дневното излагане на шум при един работник е съставено от различни времеви периоди, през които е бил изложен на шум при различни нива на шум.
Важно е експозицията на шум да е показателна за работата, която се извършва. В тази връзка се отчита:

• работата, която работникът или служителят извършва или е вероятно да извършва;
• начините, по които работата се или ще се извършва;
• как работата би могла да се променя по време на деня или от един ден на друг.

Оценките на нивото на шума трябва да бъдат достатъчно надеждни, за да могат да покажат дали граничните стойности на експозиция и стойностите на експозиция за предприемане на действие могат да бъдат надвишени. Благонадеждната информация може да включва:

• измервания на шума в действителна работна ситуация;
• информация от други подобни работни ситуации;
• информация от други източници – например в типични шумови нива и излагания на шум, които биха могли да бъдат полезни.

В случай на някакво колебание, добре е да се приеме, че мерките за шум са необходими и че слухова защита ще е нужна. Ако свири музика, особено с усилвател, би било добре да се допусне, че има риск от експозиция на шум и е наложителен контрол на шума.

Стъпка 3
Установете какво трябва да бъде направено, за да се контролира риска

Важен резултат от оценяването на риска от шум е да се контролират рисковете. По време на оценка на риска от шум работодателят трябва:

• да документира резултатите от оценката и да разработи “програма за минимизиране на риска”, в съответствие със законодателството по БЗР;
• да определи кой ще носи отговорност за изпълнение на програмата за минимизиране на риска и как това ще бъде съобщено на тези, които ще бъдат засегнати;
• да бъде наясно с прилаганите добри практики и да ги вземе в предвид при прилагане на мерките за контрол на риска .

Наред с цялостната организация на работата и необходимите технически мерки, за да се елиминират рисковете от шум или да се намали експозицията на шум, програма за минимизиране на риска трябва да включва и:

• осигуряване на ЛПС за защита на слуха на работещите;
• организация за осигуряване на информация, инструкции и обучение;
• мерки за наблюдение на здравето.

При разработването на програма за минимизиране на риска от шум, работодателите трябва да предвидят мерки за наблюдение и контрол, с оглед гарантиране на ефективност на прилаганите мерки за контрол на риска. Трябва да се предвидят и евентуално приспособяване или промяна на прилаганите мерки, в случаи, когато музикално събитие може да бъде организирано на различни места, когато се очакват различия между репетицията и представлението или когато са възможни промени в мястото на работната среда, които могат да представляват риск от излагането на шум.

Стъпка 4
Редовно наблюдение и оценка

Оценката на риска е постоянен процес и редовните проверки са от особено значение, за да е сигурно, че контролните мерки са ефективни. Тези проверки могат да добавят и допълнителни действия и мерки. Всеки инцидент, за който е установено, че контролните мерки не са били ефикасни или не са били следвани, трябва да бъде разследван, за да се разбере защо е настъпил и да се установи какви подходящи действия трябва да бъдат предприети.
Специфични измервания на шума, могат да помогнат да се определи източника на шум и да бъде по-лесно да се прецени дали са необходими допълнителни контролни мерки и кога се налага използване на ЛПС за защита на слуха.
Оценката на риска от шум трябва да бъде преразглеждана регулярно, включително и когато:

• има каквато и да е причина да мислим, че оценката на риска не отразява настоящите рискове от експозиция на шум (напр. при промяна на работни методи, нов дизайн или промяна на местата за сядане);
• наблюдението на здравословното състояние на работниците и служителите показва, че слухът им е увреден;
• контролните мерки, които не са били приети при първоначалните планове (например поради финансови причини или причини за приложимост) станат приложими поради промяна на обстоятелствата.

Дори и да изглежда, че нищо не се е променило, оценката на риска не би трябвало да бъде за период повече от 2 години без да се провери дали е нужно преразглеждането й.

Калина ПЕТКОВА, началник отдел “Условия на труд” – МТСП