Списание „Труд и право“, 2024 г., бр. 12
Със Заповед № РД-06-45 от 30 октомври 2024 г. на министъра на труда и социалната политика (обн. ДВ, бр. 97 от 2024 г.), е определен коефициентът на трудов травматизъм за прилагане през 2025 г. Заповедта се издава на основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), във връзка с параграф единствен от Заключителната разпоредба на Постановление № 24 от 6 февруари 2006 г. на Министерския съвет за приемане на Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.
В заповедта се определят икономическите дейности, за които е задължително застраховането за този риск през 2025 г. Вижда се, че една икономическа дейност отпада от списъка, сравнено с миналата година, а в него са включени пет нови икономически дейности.
Отпадналата икономическа дейност е „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила“, с код по КИД – 2008 – 78.
Петте нови икономически дейности са, както следва:
1. Рибно стопанство, с код по КИД – 2008 – 03;
2. Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти, с код по КИД – 2008 – 19;
3. Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, с код по КИД – 2008 – 37;
4. Дейности по обслужване на сгради и озеленяване, с код по КИД – 2008 – 81;
5. Дейности на екстериториални организации и служби, с код по КИД – 2008 – 99.
Следва да се има предвид, че Списъкът на икономическите дейности в заповедта е изчерпателен, а не примерен. Ето защо, всички фирми, които осъществяват дейност с икономическа дейност, която е описана в заповедта, имат задължението да застраховат своите работници и служители за риска „трудова злополука“ през 2025 г., като спазват правилата на Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (наричана тук за краткост НЗЗРСРТЗ или Наредбата).
Работодателите, осъществяващи дейност в отпадналата от списъка икономическа дейност „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила“, с код по КИД – 2008 – 78, са освободени от задължението да застраховат работниците и служителите си за 2025 г.
Ако юридическото лице не развива нито една от икономическите дейности, посочени в Заповед № РД-06-45 от 30 октомври 2024 г., то няма задължение да застрахова своите работници и служители за риска „трудова злополука“.
Законът за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) задължава работодателите да застраховат за своя сметка работниците и служителите си, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Задължителното застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука” е уредено в чл. 52 от ЗЗБУТ и в Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”, посочена по-горе.
Ежегодно определеният от министърът на труда и социалната политика коефициентът на трудов травматизъм, се изчислява на базата на статистическа информация за трудовите злополуки по икономически дейности за 3-годишен период, предхождащ годината, в която се правят изчисленията.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, задължение за застраховане за риска „трудова злополука“ е налице, когато и основната или спомагателната дейност на фирмата е в икономическа дейност, с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Това означава, че на задължително застраховане подлежат работници и служители от съответните предприятия, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятията, от някоя от икономическите дейности, посочени в заповедта.
Основната и спомагателната икономически дейности се описват в т. 7 на Декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, която работодателите подават до 15 април пред Инспекцията по труда. Декларацията по чл. 15, ал. 1 от ЗЗБУТ не се подава ежегодно, а само при променени в обстоятелствата през предходната година. Предвид това е препоръчително работодателите да направят преглед на последната подадена от тях декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ в Регистъра на декларациите. Този регистър е публичен и се поддържа от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 3 от 23 февруари 2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Тази справка ще им помогне и при преценка на необходимостта за подаване на нова декларация до 30 април 2025 г.
Също така е необходимо всеки работодател да провери актуалния списък на икономическите дейности, включени в приложението към Заповед № РД-06-45 от 30 октомври 2024 г. (не само новите икономически дейности, а всички дейности) и ако предприятието има основна или спомагателна икономическа дейност, която е включена в списъка, то ще трябва да предприемат действия за сключване на застраховка „Трудова злополука“ за работещите за негова сметка. Основен документ, който дава основание за включване в кръга от работещите за тази застраховка, е оценката на риска. За да се определи кои от работещите в предприятията, от посочените икономически дейности, следва да бъдат застраховани, е необходимо да бъдат проведени предварителни консултации със службата по трудова медицина и комитета/групата по условия на труд (КУТ/ГУТ). Работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане за риска “трудова злополука”, се определят с писмена заповед от работодателя, след консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. Провеждането на консултации се удостоверява с протокол (чл. 4, ал. 1 от Наредбата).
Не бива да се забравя, че чл. 2, ал. 2 от Наредбата изключва от задължителното застраховане работниците и служителите, които са застраховани на друго основание за риска „злополука”, в зависимост от икономическите дейности в заповедта.
Застрахователната премия е годишна или месечна, в зависимост от срока на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя.
Работодателите, които за първа година ще се наложи да застраховат работниците и служителите си, е добре да знаят, че срокът на договора не може да бъде по-дълъг от 12 месеца и по-кратък от един месец. Максималният срок на договора се ограничава до 12 месеца, с оглед на това, че министърът на труда и социалната политика ежегодно определя коефициента на трудов травматизъм, който се прилага през следващата календарна година. И още едно важно уточнение – спомагателните дейности са тези, които подпомагат основните и допълнителните дейности на предприятието, чрез предоставяне на стоки и услуги за използване само от него. Данни за отделните спомагателни дейности трябва да се разграничат и идентифицират като отделни единици от вида „единица по вид дейност“, а след това да бъдат класифицирани според тяхната дейност. Ако спомагателната дейност на предприятието е обособена съгласно КИД-2008 и принадлежи към дейностите, посочени в Заповедта за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през съответната година, заетите в нея работници и служители следва да бъдат застраховани по реда на НЗЗРСРТЗ. Преценката за спомагателната дейност на предприятие, принадлежащо към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната, не бива да се приравнява и с дейност или задача изпълнявана от отделен работник в такова предприятие, която е спомагателна, но и не е в пряка връзка с основната дейност на предприятието. Съгласно Методологичните бележки по Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008) на Националния статистически институт (НСИ), спомагателни дейности са счетоводство, транспорт, снабдяване, ремонт, поддържане и т.н. Задължението за застраховане не се отнася за работещите в администрацията на предприятието, или изпълняващите задачи, които са спомагателни и не са в пряка връзка с основната му дейност.
За предприятията, подлежащи на задължително застраховане, в които има сключени колективни трудови договори припомням, че съгласно чл. 4, ал. 2 от НЗЗРСРТЗ, с колективен трудов договор могат да се определят допълнително работници и служители, които задължително да се застраховат за риска „трудова злополука“ при доказана необходимост и реализиран риск.
Друга важна особеност, при определяне на кръга от работниците и служителите, които следва да бъдат застраховани е, че при доказана необходимост, съгласно оценката на риска или реализирания риск (допусната трудова злополука или инцидент, който би могъл да доведе до трудова злополука), могат да се определят и други работници и служители (извън определените в заповедта), които да бъдат застраховани. Тази възможност е допустима само, когато икономическата дейност, към която принадлежи предприятието, е включена в Заповедта на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициента на трудов травматизъм, или когато в предприятието има подписан колективен трудов договор, в който е договорено за кои работни места и дейности ще бъдат допълнително включени в кръга на застрахованите лица. В тези случаи, разходите за застраховане на допълнително определените работници и служители, са за сметка на работодателя и се считат за разход за дейността на предприятието.
И още едно важно изключение: със застраховката „Трудова злополука“, не се покриват злополуките при отиване или при връщане от работното място. Но и в този случай, при желание от страна на работодателя, след заплащане на допълнителна премия, може да се покрие и злополука, настъпила по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място до основното място за живеене, до мястото където се хранят обичайно служителите през работния ден или мястото за получаване на възнаграждение на работниците и служителите.
Задължителната застраховка „Трудова злополука“ покрива следните рискове:
1. смърт на застрахованото лице вследствие на трудова злополука;
2. трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука;
3. временна неработоспособност вследствие на трудова злополука. Временната неработоспособност и степента на трайно намалената работоспособност се удостоверяват с болнични листове и експертни решения, издадени от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността.
При сключване на договор за застраховката „Трудова злополука” работодателят и застрахователят трябва задължително да определят застрахователната сума за всеки един от работниците и служителите, които са включени в договора. Наредбата не поставя условия за изплащане на застраховката, например работещият да няма вина за злополуката. Няма законова причина или законово ограничение да се отказва застраховане за лица с трайно намалена неработоспособност 50 и над 50 на сто, но е възможно да се повиши цената на застрахователната премия. Важно е да се спомене, че когато застрахованото лице е имало определен процент трайно намалена работоспособност преди настъпване на трудовата злополука, този процент не се отчита при определяне процента на трайно намалената работоспособност вследствие на злополуката. Това обстоятелство налага, при сключване на застрахователния договор, работодателят и застрахователят да имат достоверна информация за процента намалена работоспособност на всеки от работниците и служителите, които ще бъдат застраховани.
Няма правна причина застраховател да откаже да застрахова работник, който е над определена възраст. Има случаи, в които застрахователи не застраховат лица на възраст над 69 години, но този отказ не почива на правно основание, посочено в Наредбата.
И още едно отклонение в практиката на застрахователите, което не е предвидено в Наредбата – в застрахователната полица да се включи клауза, съгласно която да се откаже изплащане на обезщетение за трудови злополуки, за застраховани лица, когато злополуката е настъпила в резултат от сбиване или вследствие на груба небрежност от страна на застрахования, и/или при неспазване на предписанията и правилата за безопасност и здраве при работа от страна на застрахования и пострадал работник или служител. Във всички тези случаи работникът или неговите наследници (при смъртна злополука) имат право да търсят имуществена отговорност от работодателя под формата на обезщетение по чл. 200 от Кодекса на труда. А право на работодателя е да претендира за освобождаване или намаляване на отговорността, по смисъла на чл. 201 от КТ.
Застрахователната сума се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката, като минималният й размер не може да бъде по-малък от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител.
На основата на определения размер на застрахователната сума застрахователите изплащат различни обезщетения, при настъпване на различните застрахователни събития: при смърт на застраховано лице, при трайно намалена работоспособност и при временна неработоспособност.
При временна неработоспособност се изплаща процент от месечната брутна работна заплата, за всеки започнат месец временна неработоспособност, в зависимост от продължителността на загубената работоспособност:
– над 10 до 30 календарни дни включително – 3 на сто;
– над 30 до 60 календарни дни включително – 5 на сто;
– над 60 до 120 календарни дни включително – 7 на сто;
– над 121 календарни дни – 10 на сто.
Временната неработоспособност и степента на трайно намалената работоспособност за всеки отделен случай при трудова злополука, се удостоверяват съответно с болнични листове и експертни решения, издадени от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността. При временна неработоспособност, вследствие на трудова злополука, компетентният орган на медицинската експертиза на работоспособността е Лекарската консултативна комисия (ЛКК), към съответното лечебно заведение. В случаите на трайно намалена работоспособност компетентните органи са Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
Дължимото застрахователно обезщетение или дължимата сума се изплаща на застрахованото лице, а в случаите на смърт, на законните му наследници. Застрахователят трябва да изплати на правоимащите лица дължимите застрахователни обезщетения или сума по задължителната застраховка “Трудова злополука”, в 15-дневен срок след представянето на всички, посочени в договора документи.
Работник или служител, който след настъпилата трудова злополука прекрати трудовото си правоотношение, също може да получи увеличения размер на обезщетението при доказана промяна в неговата работоспособност, от съответния орган по медицинска експертиза.
При смърт на застрахования работник или служител, причинена вследствие на трудовата злополука, законните наследници трябва да предоставят на работодателя препис от акта за смърт и удостоверение за наследници. Особеност представлява случая, в който застраховката следва да се изплати на наследник на застраховано лице, което не е навършило пълнолетие. В този случай застрахователното обезщетение се внася на името на наследника в търговска банка и се уведомяват писмено лицата, чрез законовите им представители.
Правата на страните по договора за задължителната застраховка „Трудова злополука” се погасяват с петгодишна давност от датата на настъпване на застрахователното събитие. Това означава, че всяка от страните по договора може да предявява претенции до пет години от датата на настъпване на застрахователното събитие – трудова злополука, довела до смърт на застрахованото лице, до трайно намалена работоспособност, или до временна неработоспособност.
Теодора ДИЧЕВА, юрист
