Средствата от Структурните и Кохезионния фонд на ЕС, с които България разполага за програмния период 2007-2013 г., предоставят значителна възможност за осигуряване на целеви средства на проектен принцип за широкия кръг потенциални бенефициенти и стимулиране на икономическия растеж. В този контекст Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” (ОП РЧР) има специфична позиция. Отчитайки голямата гъвкавост при подготовката и изпълнението на тази оперативна програма, трябва да се отбележи, че тя е едно от най-ефективните средства за гражданите и бизнеса за преодоляване на последиците от световната финансова и икономическа криза, които неминуемо дадоха своето отражение и в България. Несъмнено средствата, които ще бъдат отпуснати от фондовете на ЕС за инвестиционни разходи и развитие на инфраструктурата, ще окажат съществено благотворно влияние върху цялостното състояние на българската икономика. От друга страна, финансирането от Европейския социален фонд чрез ОП РЧР достига и ще продължи да достига до възможно най-голям брой бенефициенти – фирми, неправителствени организации, общини, училища и висши учебни заведения, давайки им възможност в условията на криза, да реализират цели и дейности със значителен обществен интерес, като инвестират в най-ценния капитал – хората в България. От значение е и фактът, че почти по всички схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП РЧР от кандидатите не се изисква да осигуряват собствено финансиране, което при сравнително по-ограничения достъп до кредитиране, дава възможности за цялостна реализация на проекти, без да поражда допълнителни ангажименти за бенефициента.
За един сравнително кратък период по програмата са стартирали 36 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на стойност близо 580 милиона лева и са сключени 797 договора в общ размер на близо 255 милиона лева. Само по договорите, сключени през 2008 г., в различни дейности са обхванати над 150 000 лица на територията на цялата страна. Тези показатели са ясно доказателство за мащаба и обхвата на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”.
Директният ефект за преодоляване на последиците от кризата имат мерките, финансирани от ОП РЧР на пазара на труда, в която сфера са насочени 39% от средствата по програмата. Кръгът от мерки цели да подкрепи създаването и запазването на сигурна, качествена и стабилна заетост, създаването на нови работни места повишаването на квалификацията, знанията и уменията на заети и безработни лица, с цел повишаване на индивидуалната им адаптивност към динамично променящите се изисквания на пазара, повишаване на производителността на труда и конкурентоспособността на българските предприятия. Заслужава да бъде подчертана и кохерентността и взаимната допълняемост на операциите по ОП РЧР и програмите, заложени в Националния план за действие по заетостта за 2009 г., което е ясен ангажимент и гаранция за провеждане на единна, целенасочена и ефективна политика на пазара на труда, съответстваща на нуждите на гражданите и бизнеса.
През януари 2009 г. беше подновено набирането на проектни предложения по ползващата се с значителен интерес от страна на потенциалните бенефициенти операция “Квалификационни услуги и обучения за заети лица – фаза 2”, по която остава да бъдат договорени средства, в размер на близо 39 милиона лева. В съответствие с промените на нормативната уредба за регулиране на държавните помощи на европейско равнище, максималният размер на безвъзмездната помощ по схемата беше увеличен на левовата равностойност на 2 милиона евро. Финансират се дейности за повишаване на квалификацията и преквалификацията на заети лица, което дава възможност на работодателя да разполага с работна сила с необходимите знания и умения, без да се налага да бъдат извършвани съкращения в предприятията.
Паралелно с мерките за заети, през февруари 2009 г., стартираха и две схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, които имат за цел обучение, придобиване и повишаване на професионалната квалификация на безработни лица, регистрирани в бюрата по труда. Операция “Повишаване заетостта на младежите, чрез трайното им включване на пазара на труда в България” е с бюджет от 15 милиона лева и с конкретен бенефициент Агенцията по заетостта. В нейните рамки ще бъде предоставено чуждоезиково обучение и обучение по информационни и комуникационни технологии на минимум 10 400 безработни младежи до 29-годишна възраст.
По операция “Осигуряване на условия за активен трудов живот за хора над 50-годишна възраст и на продължително безработни лица” работодатели, образователни и обучителни институции и организации и социално-икономически партньори могат да кандидатстват за безвъзмездна помощ в размер до 100 000 лева за професионално обучение, стажуване за период от 3 месеца и осигуряване на заетост на безработни лица от целевите групи. Операцията цели повишаване конкурентоспособността на тези лица, с фокус нуждите за подобряване на уменията на нискоквалифицираните и възрастните работници, удължаване на активната им трудова дейност и създаване на условия за трайна заетост.
Оценявайки рисковете от по-сериозни негативни последици за пазара на труда в България от Управляващия орган предложиха две нови операции, по които да бъде предоставено необходимото финансиране на всички заинтересовани страни за своевременни и координирани действия.
Първата от предлаганите нови операции – “Квалификационни услуги и насърчаване на заетостта” е насочена към предоставяне на обучение за придобиване или повишаване на професионалната квалификация на лица, регистрирани като безработни в дирекции “Бюро по труда”, като приоритетно ще се насочват лица от уязвимите групи, с цел тяхното последващо включване в заетост.
Наличието на професионална квалификация е едно от основните изисквания за трудовата реализация на едно лице. В Националния план за действие по заетостта през 2009 г. са предвидени 6 милиона лева за професионална квалификация от една страна, а от друга страна, обученията, реализирани по национални програми, не винаги отговарят на конкретните нужди на работодателите. Създаването на възможност работодателят да посочи сам от какви работници има нужда и даването на възможност да обучи такива, след което да ги наеме на работа, ще допринесе за изравняване на търсенето и предлагането на квалифицирана работна сила на пазара на труда и ще даде възможност на лица, които не са предпочитани от работодателите, да повишат своята пригодност за заетост и да намерят своята трудова реализация.
Избраният подход за реализацията на операцията ще даде допълнителни стимули за създаване на нови работни места в условията на финансова и икономическа криза, тъй като ще подкрепи подготовката на по-конкурентоспособна и отговаряща на актуалните потребности на пазара работна сила. За изпълнението на операцията се предлага от бюджета на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” да бъдат отделени 36 000 000 лева. Предвижда се допустими бенефициенти по операцията да бъдат образователни и обучителни институции и организации, работодатели и социално-икономически партньори.
Операция “Развитие” има за цел да даде адекватен и своевременен отговор на негативните последици от световната финансова и икономическа криза на пазара на труда в страната. Предвижда се със средства, в размер на 150 000 000 лева през периода 2009-2012 г. да бъде осигурено обучение на минимум 40 000 души, загубили работата си след 01.11.2008 г., вследствие на променената икономическа ситуация, както и да бъдат предоставени финансови стимули на работодателите за наемането на минимум 32 000 от тези лица за период не по-малък от 9 месеца.
В края на 2008 г. настъпиха промени на пазара на труда, вследствие на развилата се икономическа криза. Редица предприятия предприеха действия, свързани с преструктуриране или свиване на производството, включително някои от тях прекратиха изцяло дейността си. Анализите, правени от социално-икономическите партньори сред техните членове, също показват, че през 2009 г. тези процеси се очаква да продължат и не малка част от заетите, особено в рудодобива, металургията, химическата промишленост, машиностроенето и строителството и други браншове/отрасли да бъдат освободени от работа. Средномесечно се очаква да бъдат освобождавани между 800 и 1500 лица. Същевременно има предприятия, които продължават да търсят работна сила в други сектори на икономиката. За да не се загубят трудовите навици и за да се запазят придобитите умения и знания, както и да се получат нови такива, най-удачно е тези лица, които са освободени, своевременно да бъдат преквалифицирани и включени в заетост. Това ще даде възможност те да запазят трудовите си навици, да постигнат по-бърза и безпроблемна интеграция в други отрасли и да бъдат пълноценни след преминаване на периода на криза и започване на възстановяване на икономиката.
Избраният подход за реализация на операцията, чрез предоставяне на поименни ваучери на стойност 1000 лева за придобиване или повишаване на професионалната квалификация на лицата от целевата група, цели да гарантира възможно най-голяма гъвкавост и съответствие с потребностите на лицата и работодателите на територията на цялата страна. С оглед включването на максимален брой лица, загубили своята работа по причини, свързани с икономическата криза и осигуряването на единен подход, се предлага конкретен бенефициент по операцията да бъде Агенцията по заетостта.
Наред с работата по текущите и подготовката на предстоящите схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, екипите на Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта разработват нови операции, които да бъдат предложени за одобрение на предстоящото заседание на Комитета за наблюдение на ОП РЧР през април 2009 г. Предвижда се значителни средства да бъдат насочени за насърчаване мобилността на работната сила, подкрепа за работници и служители, преминали на непълно работно време и продължаващото обучение на заетите лица.
Ключовата роля за успешното изпълнение на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” имат нейните бенефициенти. Поради това от изключителна важност е бенефициентите да формулират проектната си идея, въз основа на анализ на съществуващите проблеми в съответната сфера и формулиране на проектна идея, насочена към решаване на проблемите. На тази база се конкретизират целта на проекта, очакваните резултати и необходимите дейности. Преценяват се възможностите за финансиране, в т. ч. съфинансиране (за случаите, когато се изисква съфинансиране от страна на бенефициента) и наличието на експертен ресурс да оформи проектното предложение и да го реализира, в случай че същото бъде одобрено за финансиране.
Ако обхватът и целите на ОП РЧР се окажат най-подходящи за конкретната проектна идея, бенефициентът проверява в Индикативната годишна работна програма, публикувана на Интернет-страницата на Управляващия орган – www.ophrd.government.bg, дали и кога се предвижда да бъде отворена процедурата, която представлява интерес. Тези обяви се публикуват и в национални ежедневници.
По ОП РЧР не се финансират разходи за изготвяне на проектни предложения. Това е така, тъй като програмата инвестира преимуществено в т.нар. “меки мерки”, което от своя страна не предполага необходимост от извършването на съществени разходи от кандидатите при подготовката на индивидуалните проекти. Поради тази причина и предвид факта, че операциите, изпълнявани със средства от ОП РЧР, са разработени с визията да бъдат подкрепени всички допустими дейности, необходими за ефективното и ефикасното постигане на поставените цели, бенефициентите не са принудени да осигуряват финансиране за съпътстващи дейности, които не са обхванати в съответния проект. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че по голяма част от схемите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата, от бенефициентите не се изисква да осигуряват собствено финансиране.
При откриването на нова процедура за набиране на проектни предложения се организират информационни дни за разясняване на условията за кандидатстване, на които потенциалният бенефициент, след като се е запознал с документите за кандидатстване, задава конкретни въпроси. Потенциалният бенефициент следи редовно рубриката “Въпроси и отговори” на Интернет-страницата на Договарящия орган (съответно Управляващия орган – www.ophrd. government.bg или Междинните звена – sf.mon.bg, www.asp.government.bg и www.az. government.bg). Значителният размер на средствата по ОП РЧР дават възможност да бъдат финансирани почти всички проекти, които отговарят на изискванията за качество.
Бенефициентът следва да има предвид, че реалната тежест и ангажимент за него възникват на етап изпълнение на вече одобрения проект. Това е най-важната фаза на един проект и тук отговорността на бенефициента е най-голяма. Още преди стартиране изпълнението на дейностите по проекта, бенефициентът се е запознал с приложимата нормативна уредба (предимно свързаната с провеждането на тръжни процедури и финансовата отчетност на дейностите).
В тази фаза бенефициентът изпълнява проекта съгласно сключения договор, като се придържа стриктно към дейностите, план-графика и бюджета, заложени в проектното предложение.
Стриктното спазване на проектното предложение обаче не е достатъчно за доброто и пълноценно изпълнение, тъй като обикновено в предложението не са разписани всички практически стъпки и аспекти на отделните дейности. Затова бенефициентът пристъпва към следните стъпки още в началото на изпълнението на проекта:
- Изготвяне на подробен план за действие за изпълнение на заложените дейности (задължително се включват и заложените в проектното предложение индикатори).
- Организиране на първа работна среща с партньорите по проекта – обсъжда се разработеният подробен план за действие, като се дефинират конкретните отговорности на бенефициента и партньорите.
- Сформиране на екипа за изпълнение на проекта и определяне на отговорностите и задачите.
- Създаване и поддържане на система за комуникация в екипа.
- Съхранение на документите – за всеки одобрен проект бенефициентът изготвя досие, което трябва да съдържа цялата документация, свързана с управлението на проекта. Срокът на съхранение на документацията е посочен в договора.
- Избор на изпълнители – прилага се съответното национално законодателство.
- Информация и публичност – подробностите относно правилата, които трябва да се спазват, са посочени в договора.
Извършването на разходи по проекти по ОП РЧР става на основата на одобрения бюджет по проекта при спазване на правилата за допустимост на разходите. Преди да започне разходването на средства по проекта бенефициентът отново внимателно проверява посочените от Договарящия орган изисквания.
Съществено предимство за организациите, изпълняващи проекти, финансирани от Европейския социален фонд, е възможността непреките разходи по проекта да се декларират на база постоянна ставка, без да е необходимо да бъдат отчитани. Този подход създава значителни улеснения за организации, които нямат достатъчен опит или изпълняват сравнително по-малки проекти. Размерът на непреките разходи по ОП РЧР е до 20% от преките допустими разходи, като варира по отделните схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Бенефициентът води точна и редовна документация и счетоводни отчети при изпълнението на проекта. Води се отделна счетоводна аналитичност за разходите по проекта.
Бенефициентът редовно се отчита на Договарящия орган чрез междинните технически и финансови доклади.
Договарящият орган наблюдава изпълнението на проектите спрямо заложените от бенефициента индикатори.
Междинното звено и/или Управляващият орган извършват периодични проверки за изпълнението на проекта. Верификацията от страна на МЗ/УО включва административен, финансов, технически и физически контрол на документите и дейностите по конкретен проект. Контролът се осъществява посредством два вида проверки: документална проверка и проверки на място.
След приключване на дейностите бенефициентът представя на Договарящия орган окончателен доклад, в който се включва информация за техническото и финансовото изпълнение на проекта, вследствие на което се определя и размерът на окончателното плащане.
Съгласно т. 29 от ДНФ №1 от 27.08.2007 г. на МФ размерът на авансовите плащания към бенефициенти, валидни за ОП РЧР, е в размер до 20% от стойността на безвъзмездната финансова помощ. Авансовите плащания се използват от бенефициентите като източник на оборотни финансови средства до приключването на проекта. Осигуряването на авансовите плащания се урежда в договорите с бенефициентите.
Междинните и окончателните плащания се базират на реално извършени от бенефициентите разходи, включени в Доклад по верификация и Декларация на допустимите разходи по приложени образци в ДНФ № 2 от 31.08.2007 г. на министъра на финансите.
При представено искане за междинно плащане по образец, Договарящият орган извършва междинни плащания на стойност, равна на стойността на верифицираните от Управляващия орган разходи, в срок от 30 работни дни от датата на верифицирането им. Общият размер на авансовите и междинните плащания по един договор не може да надхвърля 80% от общите допустими разходи, финансирани чрез безвъзмездна финансова помощ.
Размерът на окончателното плащане се изчислява като от верифицираните/сертифицираните общи допустими разходи се приспаднат извършените аван
сови и междинни плащания.
В случай, че авансовото финансиране надхвърля крайната сума, Договарящият орган изпраща на бенефициента искане за възстановяване на средствата. Всички доклади и документи, представляващи основание за плащане, се считат за одобрени, ако Договарящият орган не изпрати писмен отговор до бенефициента, придружен с необходимите документи, в срок от 60 работни дни от получаването им. Договарящият орган може да спре срока за одобряване на даден доклад, като уведоми бенефициента, че докладът не може да бъде одобрен и намира за необходимо да извърши допълнителни проверки. В такива случаи Договарящият орган може да изиска разяснения, поправки или допълнителна информация, които трябва да бъдат представени в срок от 5 работни дни от получаване на искането от страна на бенефициента. Срокът тече от датата на получаване на уведомлението. Бенефициентът има право да подаде възражение в рамките на 5 работни дни, придружено с доказателства, срещу решението на Договарящия орган за непризнаване на разходите.
Всеки индивидуален проект има свой собствен път, представлява възможност да бъде приложена в практиката дадена идея, да бъде решен конкретен проблем. Успехът зависи преди всичко от волята и старанието на хората, които поемат отговорността да реализират своите идеи. В голяма степен и поради факта, че Министерство на труда и социалната политика работи за и с хората в България, бенефициентите на ОП РЧР могат да бъдат убедени, че всички ние, които участваме активно в процеса на нейното изпълнение, имаме общи цели и сме част от един екип.
Иван КРЪСТЕВ, началник на сектор “Програмиране на ОП РЧР”
Главна дирекция “Европейски фондове, международни програми и проекти”, МТСП
