Правилникът за вътрешния трудов ред е вътрешен акт, чийто издател е работодателят. Той предоставя детайлна уредба на специфичните права и задължения на работниците и служителите и на работодателя, произтичащи от трудовоправната връзка, в която се намират и от особеностите в естеството на дейността, която конкретното предприятие осъществява.
Правилникът за вътрешния трудов ред (ПВТР) съдържа клаузи относно начина, по който е структурирана организацията на труда – началото и края на работния ден, работните смени и тяхното редуване.
ПВТР се изготвя и утвърждава от работодателя. Въпреки липсата на изрична правна норма, която да предвижда оформянето на ПВТР в писмен вид, на практика той винаги е в писмена форма, тъй като работодателят е натоварен с ангажимента да доведе до знанието на работещите в предприятието съдържанието на правилата за вътрешния трудов ред (чл. 127, ал. 1, т. 5 КТ).
Спорен е въпросът относно същността на този вътрешен акт като правен институт. Безспорно приет е единствено фактът, че неговите разпоредби имат нормативен характер, т. е. представляват общи правила за поведение и намират приложение спрямо неограничен кръг от правни субекти (адресати). В този смисъл някои автори приемат, че ПВТР попада в дефиницията за нормативен акт, въпреки обстоятелството, че той предоставя правна уредба на вече законово регламентирани правоотношения.
ПВТР не може да противоречи на императивните разпоредби, установени с действащото българско законодателство и на постигнатото с колективния трудов договор съгласие. Кодексът на труда предоставя правна регламентация на кръг от минимални гаранции за работниците и служителите, с които работодателят е длъжен да се съобразява и тази специфична защита не може да бъде преодоляна посредством ПВТР.
Ролята на допълнителна закрила играе предвидената в текста на чл. 37 КТ възможност за синдикалните организации да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва.
По преценка на работодателя, ПВТР може да съдържа регламентация на следните групи въпроси:
- разпределението на работното време – чл. 139, ал. 1 КТ;
- редуването (графика) на смените при работа на смени – чл. 141, ал. 3 КТ;
- установяване на работно време с променливи граници, т. е. хипотеза, в която работникът или служителят сам определя началото и края на своето работно време, при условие че общата продължителност на работния ден съответства на установената с действащите нормативни актове, колективния трудов договор и индивидуалните трудови договори (чл. 139, ал. 2 КТ). С ПВТР се установява времето, в рамките на което работещият е длъжен да присъства на работното си място и да изпълнява поетите с трудовия договор задължения:
- ползването на почивка за хранене в производствата с непрекъсваем процес на работа, което се осигурява от работодателя (чл. 151, ал. 3 КТ);
- вътрешната организация в предприятието – функциите на отделните поделения (отдели, дирекции и др.), начина на осъществяване на сътрудничеството и комуникацията между отделните звена;
- начина на приемане на различни по своето естество правила: технически и технологични правила, режим на противопожарна безопасност, правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и т. н.;
- правила относно начина на съхраняване и експлоатация на повереното на работниците или служителите имущество (чл. 126, т. 8 КТ);
- правила относно начина на съгласуване на работата и оказването на съдействие на другите работници и служители (чл. 126, т. 11 КТ);
- регламентиране на допълнителни трудови задължения (чл. 187, т. 10 КТ).
Действието и приложението на съгласувания със синдикалните организации в предприятието и утвърден от работодателя ПВТР може да бъде обвързано с изтичането на определен в него срок. Промяна в клаузите на правилника се извършва посредством неговото изменение и допълнение. То се осъществява при спазване на реда и процедурата по приемането на ПВТР, при условие че той изрично предвижда подобна възможност.
Правното основание за издаване на ПВТР се съдържа в текста на чл. 181 КТ. Тази разпоредба е диспозитивна, което означава, че тя предоставя на работодателя правото, но не и задължението да приеме и утвърди ПВТР.
Примерен образец на Правилник за вътрешния трудов ред
ПРАВИЛНИК
за вътрешния трудов ред
I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Настоящият Правилник за вътрешния трудов ред (ПВТР) в …………………………. се издава от …………………………. в качеството му на …………………………, на основание чл. 181 от Кодекса на труда.
С ПВТР в ………………………………………….. се конкретизират правата и задълженията на всички работници и служители, страна по индивидуално трудово правоотношение с работодателя, наречени по-долу работниците.
(2) ПВТР в …………………………………………… предоставя уредба на въпросите, свързани с организацията на трудовия процес и осигуряването на безопасна и здравословна работна среда, стимулираща повишаването на ефективността на труда.
Чл. 2. При изготвянето на този правилник бяха взети предвид императивните правни норми, съдържащи се в Кодекса на труда, подзаконовите нормативни актове, уреждащи неговото приложение и цялото действащо българско законодателство, както и постигнатото с колективните трудови договори съгласие.
Чл. 3. Правилникът за вътрешния трудов ред урежда:
1. възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения;
2. регламентация на разпределянето на работното време, почивките и отпуските;
3. правата и задълженията на работодателя;
4. правата и задълженията на работниците;
5. трудовата дисциплина, дисциплинарните нарушения и наказания и реализирането на ограничената имуществена отговорност;
6. пропускателният режим в ………………………………………………;
7. заплащането на работниците или служителите.
II. ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ
Чл. 4. Работодателят си запазва правото да сключва трудови договори със срок за изпитване в своя полза и за период, не по-дълъг от 6 месеца.
Чл. 5. (1) Основание за възникване на трудово правоотношение е трудовият договор, сключен в писмена форма между работника и работодателя.
(2) Към молбата си, отправена към работодателя, желаещият да встъпи в трудово правоотношение прилага:
– личен паспорт или друг документ за самоличност за справка, който се връща веднага;
– документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, изискващи се за заемането на обявената вакантна длъжност, за която лицето кандидатства;
– документ, удостоверяващ придобития стаж по специалността;
– документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца;
– свидетелство за съдимост.
Чл. 6. При необходимост работодателят може да изисква и предоставянето на допълнителна информация, извън посочената в предходния текст, свързана с придобития от кандидатстващия за конкретната длъжност професионален опит и квалификация.
Чл. 7. (1) Трудовият договор с работника се сключва в писмена форма, в два екземпляра и се подписва от страните по него. Той се изготвя по утвърден образец и преди подписването му задължително се съгласува с главния юрисконсулт.
(2) В тридневен срок от сключването на всеки отделен трудов договор, работодателят изпраща уведомление за възникналото трудово правоотношение до Националния осигурителен институт.
Чл. 8. (1) Екземпляр от двустранно подписания трудов договор и копие от уведомлението по ал. 2, заверено от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, се връчват на работника срещу подпис при постъпването му на работа.
(2) Вторият екземпляр от трудовия договор се съхранява в дирекция (отдел) ……………………………………………………….., като се прилага към трудовото досие на работника.
Чл. 9. (1) Работникът е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите, описани в предходния текст, освен ако страните не са уговорили друго.
(2) В случай че работникът не постъпи на работа в посочения срок, трудовото правоотношение се счита за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, доведени до знанието на работодателя с писмено уведомление, направено до изтичането на срока по чл. 9, ал. 1 от този правилник.
Чл. 10. Изпълнението на задълженията по трудов договор започва с постъпването на работника на работа, което се удостоверява в писмен вид, с акт за постъпване, който се прилага към неговото трудово досие.
Чл. 11. (1) Валидно възникналото трудово правоотношение може да бъде изменено с писмено съгласие на страните по него, съставляващо неразделна част от трудовия договор.
(2) Писменото съгласие по ал. 1, оформено като допълнително писмено споразумение, се изготвя, съгласува, сключва и съхранява по реда, установен за трудовите договори в ….
(3) Работодателят и работникът не могат да променят едностранно клаузите на сключения трудов договор, освен в хипотезите, установени с нормативен акт.
(4) В случай на престой или при производствена необходимост, работодателят може едностранно да възложи на работника временно да извършва друга работа, за срок до 45 календарни дни, в рамките на една календарна година, съответно за времето, докато продължава престоя.
Чл. 12. В тридневен срок от изменението на трудовия договор, работодателят изпраща уведомление за това обстоятелство до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
Чл. 13. (1) Прекратяването на трудовия договор се извършва при наличието на предпоставките и при спазването на процедурата, предвидена в Кодекса на труда.
(2) Работникът може едностранно да прекрати трудовото си правоотношение с предварително писмено предизвестие, отправено до работодателя в 3-месечен срок, предхождащ момента на прекратяване.
(3) Трудовият договор, сключен със срок за изпитване, може да бъде прекратен без предизвестие от страната, в чиято полза е уговорен.
III. РАБОТНО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИ И ОТПУСКИ
Чл. 14. Нормалната продължителност на работното време през деня в …………….. е …………… часа, при ……………. дневна работна седмица, с обща седмична продължителност ……… часа.
Чл. 15. (1) Работният ден в ………………… е с начален час …………… и приключва в ………….. часа. Работниците ползват една почивка от ……………… минути, от ………………… до ………………….
(2) С цел да бъде осигурена устойчива работоспособност и здравословна работна среда, служителите, които работят с компютър или с размножителна техника, ползват допълнително …………. почивки от по ………………….. минути в рамките на работния ден, както следва: ………………………………………………..
Чл. 16. Работниците в ………………… имат право на непрекъсната междудневна почивка от …………….. часа и на седмична почивка, в размер на два последователни календарни дни – събота и неделя.
Чл. 17. В ………………………………………….. не се полага нощен труд.
Чл. 18. (1) Работодателят се задължава да спазва официалните празници на Република България.
(2) Работник, който изповядва вероизповедание, различно от православното, е длъжен да съобщи своевременно това на работодателя, за да може да ползва като почивни дните, определени за празници, според своето вероизповедание.
Чл. 19. Извънредният труд в ………………… е забранен.
Полагането на извънреден труд се извършва единствено при наличието на предвидените в Кодекса на труда предпоставки.
Чл. 20. (1) С настоящия ПВТР се определя размерът на платения годишен отпуск от ………………… работни дни, който се полага за съответната календарна година.
(2) Ползването на платения годишен отпуск се извършва въз основа на писмена молба на работника, адресирана до работодателя, и след получаване на неговото писмено разрешение, оформено като заповед за предоставяне на платен годишен отпуск.
(3) В случай че важни производствени причини налагат това, работодателят може да отложи ползването на отпуска по чл. 20, ал. 1 от правилника. В тази хипотеза работникът задължително и наведнъж ползва половината от размера на платения годишен отпуск за съответната календарна година.
(4) Ръководителите на всяко подразделение (дирекция, отдел, звено) в ………………… изготвят до ………………… график за ползване на платения годишен отпуск от работещите в съответното подразделение за текущата календарна година.
Чл. 21. Работниците в ………………… имат право на отпуск, което право могат да упражнят в съответствие с разпоредбите на Глава VIII от Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
IV. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТОДАТЕЛЯ
Чл. 22. Работодателят е длъжен:
1. да осигури на работника работно място, нормални, безопасни и здравословни условия при изпълнение на неговите трудови задължения;
2. да снабдява работниците с необходимите за извършването на работата им техника, пособия, материали и консумативи;
3. да предостави на всеки работник кратко описание на работата, която той се ангажира да изпълнява (т. нар. длъжностна характеристика);
4. при необходимост да дава на работещия задължителни указания относно начина и реда на реализиране на неговите трудови ангажименти, като осъществява контрол върху тяхното изпълнение;
5. да запознае работниците с приетите и утвърдени от него вътрешни правила в ………………………………………………………………
6. периодично и в срок да изплаща дължимите трудови възнаграждения;
7. да осигури работниците за всички осигурени социални рискове, при спазване на условията и реда, установени с Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение.
Чл. 23. Работодателят има следните права:
1. да изисква от всеки работник точно, добросъвестно и качествено да изпълнява възложените му трудови задължения;
2. да издава задължителни за работещите в ………………………….. указания и нареждания относно изпълнението на тяхната трудова функция;
3. да осъществява контрол върху спазването и прилагането на вътрешните актове в ……………………………………….., както и върху изпълнението на задължителните указания по т. 2;
4. да осъществява контрол върху начина на съхранение и експлоатация на повереното на работниците имущество;
5. да налага установените в текста на чл. 188 от Кодекса на труда дисциплинарни наказания;
6. да търси ограничена имуществена отговорност за виновно причинените от работника вреди.
V. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ
Чл. 24. Работниците в …………………………. имат следните права:
1. на трудово възнаграждение, в сроковете и условията, предвидени с индивидуалния им трудов договор с работодателя;
2. на социално и здравно осигуряване, съгласно действащата нормативна уредба;
3. на почивките и отпуските, установени в раздел трети от този правилник, при спазване на императивните разпоредби на Кодекса на труда;
4. на нормални, здравословни и безопасни условия на труд, съгласно приетите от работодателя вътрешни правила;
5. да получат кратко описание на работата, за която поемат ангажимента да извършват (т. нар. длъжностна характеристика);
6. да получават указания относно начина на изпълнение на трудовите им задължения;
7. да получават от работодателя достоверна и своевременна информация по въпроси, непосредствено свързани с техните трудови ангажименти;
8. на достъп до утвърдените от работодателя вътрешни актове, правилници и правила в ……………………………………………..
Чл. 25. Работниците са длъжни:
1. да изпълняват възложената им, съгласно индивидуалния трудов договор, работа в изискуемото количество и качество;
2. да изпълняват указанията и нарежданията на работодателя, издадени във връзка с техните трудови задължения;
3. стриктно да се придържат към изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, към приетите технически и технологични правила, правилата за безопасност на труда и противопожарна безопасност, както и всички други вътрешни правила, действащи в ……………………………………………….
4. да спазват установените, във връзка със съхранението и експлоатацията на повереното им имущество, вътрешни актове и задължителни указания на работодателя;
5. да спазват уговореното с текста на чл. 14 и чл. 15, ал. 1 от този правилник работно време, като го използват за изпълнение на своите трудови задължения;
6. да съгласуват работата си с другите работници, в атмосфера на сътрудничество, координация и толерантност и с поведението си да не възпрепятстват изпълнението на техните трудови ангажименти;
7. да проявяват лоялност към работодателя, като не разпространяват поверителни за него сведения и пазят доброто му име и репутация;
8. да поддържат и повишават своята професионална квалификация, във връзка с длъжността, която заемат и с потребностите на …………………………………………………………………….
9. да се явяват на работното си място навреме и в състояние, позволяващо им да изпълняват възложените им задачи, и да не употребяват по време на работа алкохол и други упойващи средства.
Чл. 26. Режимът на потребление на енергия, консумативи и материали, съпътстващи трудовия процес в ………………… се изпълнява от всички работници, като се съблюдават принципите на икономичност и производствена ефективност на труда.
VI. ТРУДОВА ДИСЦИПЛИНА, ДИСЦИПЛИНАРНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ, ОГРАНИЧЕНА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 27. Работниците в ………………… са длъжни да изпълняват поетите от тях трудови задължения и да спазват трудовата дисциплина, регламентирана в Кодекса на труда, в нормативните актове по неговото прилагане и в настоящия правилник.
Чл. 28. Нарушение на трудовата дисциплина е всяка форма на виновно неизпълнение на трудовите задължения на работника, за което на нарушителя се налага дисциплинарно наказание.
Чл. 29. Нарушения на трудовата дисциплина са:
1. закъснение, преждевременно напускане на работното място, неявяване на работа и неуплътняване на работното време;
2. явяване на работника в състояние, което възпрепятства изпълнението на неговите трудови задължения и на възложените му задачи;
3. неизпълнение на възложените на работещия ангажименти;
4. неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, на техническите и технологичните правила, на правилата за безопасност на труда и противопожарна безопасност, както и на всички вътрешни правила, действащи в ……………………………………………………………………………………………
5. неизпълнение на дадените от работодателя задължителни указания и нареждания;
6. неспазване на инструкциите и указанията, относно начина на съхранение и експлоатация на имуществото на работодателя, до което работниците имат достъп;
7. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име и престиж на …………………., както и всяка форма на разпространение на поверителни сведения, отнасящи се до работодателя;
8. произвеждане на некачествена продукция по вина на работника;
9. увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на суровини, материали, енергия и други средства;
10. неизпълнение на други трудови задължения.
Чл. 30. (1) Контролът по спазването на трудовата дисциплина се осъществява от ……………………………………………………….
(2) ………………… писмено уведомява своя непосредствен ръководител за констатираните нарушения.
(3) Дисциплинарните наказания се налагат на работниците с мотивирана заповед, издадена от ……………………………………., която задължително съдържа името на нарушителя, вида на нарушението, времето на извършването му и основанието за налагане на дисциплинарното наказание.
Чл. 31. (1) При определянето на вида на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на нарушителя.
(2) За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да бъде наложено само едно наказание.
Чл. 32. Преди да пристъпи към налагане на дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения за случилото се, както и да събере и да оцени посочените от него доказателства.
Чл. 33. (1) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва на работника срещу подпис, като върху нея се отбелязва датата на връчването. В случай че не може да бъде връчена лично на нарушителя, заповедта се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка на домашния му адрес.
(2) Дисциплинарното наказание се счита за наложено от деня на връчване на заповедта, съответно от деня на нейното получаване, когато е изпратена по пощата с писмо с обратна разписка.
Чл. 34. Дисциплинарните наказания са:
1. забележка;
2. предупреждение за уволнение;
3. дисциплинарно уволнение.
Чл. 35. Дисциплинарно уволнение може да бъде наложено при:
1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час;
2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни без основание;
3. системни нарушения на трудовата дисциплина;
4. злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;
5. други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Чл. 36. В случай на налагащо се отсъствие в работно време или при необходимост от по-ранно приключване на работния ден, работникът е длъжен предварително да уведоми ръководителя на съответното подразделение или заместващия го служител за това обстоятелство и да получи неговото разрешение.
Чл. 37. (1) Работодателят или ръководителят на съответното подразделение може временно да отстрани от работа работник, който се явява на работното си място в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения, употребява през работно време алкохол или друго упойващо вещество. Отстраняването е в сила, докато работникът не възстанови годността си да изпълнява възложените му трудови функции.
(2) През времето, докато трае отстраняването, работникът не получава трудово възнаграждение.
Чл. 38. Работникът отговаря имуществено за вреда, която е причинил на работодателя, поради небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. Размерът и редът за осъществяване на тази отговорност се определят съгласно разпоредбите на действащото трудово законодателство.
Чл. 39. Имуществената отговорност на работника се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние.
Чл. 40. За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление, или която е причинена не при изпълнение или по повод на изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя според гражданското законодателство.
VII. ПРОПУСКАТЕЛЕН РЕЖИМ
Чл. 41. (1) Всеки работник в ……………………………. има право на свободен достъп до своето работно място в рамките на установеното работно време.
(2) Всеки работник има право на достъп до ………………… и в извънработно време, с разрешение на своя непосредствен ръководител или заместващия го служител.
(3) С прекратяването на трудовото правоотношение с работника, той придобива статута на външно лице и има право на достъп до ………………… при спазване на установения за външни лица пропускателен режим.
Чл. 42. (1) В ………………… се води и поддържа дневник на посещенията.
(2) Външните лица се допускат до работните помещения на ………………… след като в дневника на посещенията бъдат вписани следните индивидуализиращи ги данни: трите имена на посетителя, номерът на личната му карта, единният му граждански номер, началният и крайният час на посещението, номерът на работното помещение и лицето, което посещава.
Чл. 43. Контролът по спазването на пропускателния режим се осъществява от …………………
Чл. 44. Работодателят си запазва правото със заповед да утвърди детайлизирани правила за достъп до определени работни помещения.
VIII. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 45. За неуредените с този правилник въпроси се прилагат разпоредбите на действащото трудово законодателство и утвърдените от работодателя вътрешни актове в …………………………………………………………………………………………….
Чл. 46. Настоящият правилник влиза в сила на …………………. ……………………………. и може да бъде изменян и допълван по реда на неговото приемане.
Чл. 47. Екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред е на разположение на работещите в ……………………………………………. в отдел …………………………………………………………………………………
Емилия АЛЕКСАНДРОВА, юрист
