Доклад по повод честването на 100-годишния юбилей на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”
Инспекцията по труда е първата държавна институция на младата българска държава за закрила на труда и една от първите в Европа от началото на ХХ век. Създадена е със Закона за инспектората по труда през 1907 г., приет от 13-ото Обикновено Народно събрание на 18.12.1906 г., утвърден от княз Фердинанд на 26.10.1907 г. и обнародван в “Държавен вестник”, бр. 238 от 03.11.1907 г.
Необходимостта от създаване на орган на изпълнителната власт, който да упражнява контрол за спазване на трудовото законодателство и неговото реално прилагане, възниква непосредствено с приемането на първия закон за закрила на труда – Законът за женския и детския труд в индустриалните заведения от март 1905 г. Статутът на Инспекцията по труда се доразвива със Закона за хигиената и безопасността на труда от 1917 г. и Закона за Инспекцията за надзора по безопасността на труда при Министерския съвет от 1966 г. От 1986 г., с приемането на нов Кодекс на труда, законите, имащи отношение към статута и структурата на Инспекцията по труда, са отменени.
Още от първите години на създаването й Инспекцията олицетворява силата на държавата в прилагането и контрола за спазването на нормите на трудовото законодателство за защита на наемния труд. Възникнала вследствие на борбите на работниците и техните искания за подобряване на условията на труд и живот в продължение на цяло столетие Държавната инспекция по труда съпътства развитието на българското трудово законодателство и е неизменна част от него. На нея се възлагат функциите за упражняване на контрол за спазване на трудовото законодателство и неговото реално прилагане.
Това далновидно решение на Третата българска държава още в самото начало на ХХ век е акт на нейната съзнателна европейска ориентация. То и днес има своето дълбоко основание в повелята за правовата и социалната държава, която действащата Конституция съдържа.
Днес, когато България е пълноправен член в Европейския съюз, когато с общи усилия сме покрили всички критерии и сме изпълнили всички препоръки на Европейските органи за мониторинг и контрол – Европейската комисия, Международната организация на труда, Международната асоциация на инспекциите на труда и др., за да бъдем достойни и ценени партньори, следва отговорно и с необходимото качество да изпълняваме задълженията си, произтичащи от това членство. Няма съмнение, че всички държави-членки на Европейския съюз, се стремят към по-нататъшно подобряване на условията на труд и живот не само в собствените си страни, но и в Съюза като цяло. Следователно това е въпрос на обединяване на усилията за една социална Европа и за един социален свят, към който съответен ангажимент имаме и ние.
Успех за нас е постигнатото пълно съответствие на националното законодателство в областта на труда с правото на Европейския съюз, но голямо е предизвикателството, пред което сме изправени – системното, единното и ефективното прилагане на това законодателство. Тук ролята на инспекцията по труда като орган, осъществяващ цялостния контрол по труда, е от особено значение.
Всички знаем, че основната цел на социалната политика е осигуряване на “благосъстояние при работа”, а “добрата работа” е във фокуса на програмата на правителството на Република България – работата, която като неразделна част от човешкия живот осигурява значимост, сигурност, признание и увереност.
Какво означава “Добрата работа”? – това е защита от професионални и здравни рискове при работа, гарантиране правата на работещите, възможност да отстояват интересите си и да участват при вземане на решения, справедливи заплати, условия на труд – благоприятни за семействата и не на последно място достатъчно работни места. И тук Инспекцията по труда трябва да има отговорно отношение.
Като страна член на ЕС ние разработваме своите стратегии, политики и практики в съответствие със стратегическите документи на общността.
- Лисабонската стратегия за взаимодействието между политиките за постигане на икономически растеж, създаване на качествени работни места, модернизиране на социалната закрила и насърчаване на устойчивото развитие и от тук – за необходимостта от преосмисляне на условията на труд, организацията на труда и възможностите за съвместяване на ученето през целия живот и работа.
- Европейската стратегия за безопасност и здраве при работа, която поставя акцент върху насърчаване стремежа за осигуряване на “благосъстояние при работа”.
- Глобалната стратегия на Международната организация на труда, която поставя знака на равенство между достойния труд и безопасния труд и призовава за справедлива глобализация.
Активната социална политика по отношение на условията на труд е насочена към:
– широкообхватен подход за насърчаване стремежа за осигуряване на “благосъстояние при работа”;
– повишаване на културата за предпазване на работещите и по-нататъшно развитие на системата за превенция, посредством: развитие на законодателството, обучението и образованието, социалния диалог, общата социална отговорност, икономическите инициативи, партньорството между всички участници в труда;
– развитие на конкурентоспособността на българския работодател на основата на провеждане на целенасочена социална политика и реализиране на качеството в дейността за безопасност и здраве при работа;
– насърчаване и популяризиране на новаторски и адаптивни форми на организацията на труда, с оглед подобряване качеството, производителността на работата, здравословните и безопасни условия на труд;
– осъществяване на обхватен и ефективен интегриран контрол по спазване на трудовото законодателство;
– осигуряване на необходимото качество на обучение в областта на безопасните и здравословни условия на труд;
– разширяване на инфраструктурата от служби за консултиране и подпомагане на работодателя и повишаване качеството в тази дейност;
– развитие на осигурителните системи и застрахователната дейност и ефективното им включване в работата за осигуряване и поддържане на безопасни и здравословни условия на труд в предприятията.
Важно е да се отбележи, че със закон са определени основните права, задължения и отговорности на всички участници в трудовия процес: държавата, работодателите, работещите, лицата, които работят за своя сметка сами или в съдружие, както и на други организации и юридически лица.
Изградена е система от норми, конкретни изисквания и задължения за осигуряване на безопасност и здраве при работа, която създава реална основа за реализиране на принципите на единния европейски пазар.
Регламентирани са минималните изисквания, които работодателите трябва да изпълняват за осигуряване на безопасността и здравето на своите работници и служители. Създадена е основа за управление и планиране на дейността за осигуряване на безопасност и здраве при работа на основата на оценката на професионалните рискове. Задължително е осигуряването на медицинско наблюдение на работниците и служителите, както и предоставянето на необходимата информация и подходящо обучение, съобразени с характера на извършваната работа и квалификацията на работещите.
Националната политика за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се формира и осъществява на основата на тристранно сътрудничество на национално, секторно и регионално ниво.
Във всички административни области са създадени регионални съвети за тристранно сътрудничество по безопасни и здравословни условия на труд. Създадени са комитети по условия на труд в предприятията, посредством които се осъществява диалога между работодателя и работниците и служителите.
Изградена е инфраструктура от звена за оказване на помощ на работодателите при осъществяването на изискванията и задълженията за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд – служби по трудова медицина, лаборатории за измервания на условията на труд, центрове за обучение и консултиране по въпроси на безопасността и здравето при работа.
За постигане на справедливо разпределяне на осигурителната тежест между отделните работодатели и мотивация към безопасен и здравословен труд е разработена и функционира система за определяне на диференциран размер на осигурителните вноски за трудова злополука и професионална болест, в зависимост от степента на риска в различните сектори от икономиката. Въведено е задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”.
Въведени са основните изисквания на Европейския съюз и Международната организация на труда за създаване на единен държавен контрол. Цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство се осъществява от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” към министъра на труда и социалната политика.
Както вече отбелязах, усилията през последните няколко години са насочени към подпомагане на практическото изпълнение на законодателството в страната. В резултат на целенасочената политика на правителството и социалните партньори се отчита съществен напредък по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за работещите. Средгодишният ръст на изпълнение на изискванията на законодателството по безопасност и здраве при работа от работодателите е 12%. Наблюдава се трайна тенденция на намаляване броя на трудовите злополуки в страната – от 6391 бр. през 2000 г. на 4048 бр. през 2006 г., което намаление е 37%.
Към положителните оценки на прилагането на законодателството по безопасност и здраве при работа можем да добавим и следното:
– Голяма част от съдържащите се в Закона за здравословни и безопасни условия на труд изисквания и принципи за осигуряване на безопасност и здраве при работа реално се прилагат в практиката.
– Инспекторите по труда отчитат, че са налице доказателства за общо подобряване дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в страната.
– Европейските стандарти за безопасност и здраве при работа са не само цел, но и постижение за голям брой предприятия.
– Непрекъснато се увеличава броят на предприятията, които инвестират в безопасни технологии и работно оборудване.
– Натрупан е значителен опит в изготвянето на оценки на риска и това се отразява на по-доброто им качество; разширява се делът на предприятията, които са реализирали програми за отстраняване и минимизиране на производствения риск.
– В голям брой предприятия са разработени и утвърдени вътрешни нормативни актове – правилници за вътрешния трудов ред, правила и инструкции за безопасна работа, правила за организация на работната заплата и т.н.
– Значително е разширен кръгът на предприятията, осигурили обслужване на своите работници и служители от службите по трудова медицина.
Независимо от изпълнението на основните направления от политиката за безопасност и здраве при работа, съществуват и редица слабости:
– икономическите и социалните промени пораждат нови предизвикателства за защита на работещите;
– много са малките и средните предприятия, в които знанията за безопасността и здравето при работа са недостатъчни или често липсват; рисковете са нееднакво разпределени между големите и малките предприятия;
– налице е тенденция към увеличаване на работното време и интензивността на труда, което води до увеличаване на стреса на работното място;
– независимо, че е налице сериозно обновление на техническото и технологичното оборудване, в много икономически дейности все още част от българското производство се реализира с остарели машини и оборудване, които не само нямат конкурентна производителност, но и генерират вредности и опасности за работещите;
– работата по оценка на риска следва да се усъвършенства.
Не могат да бъдат пренебрегнати и предизвикателствата, които поставят демографските промени, застаряването на работещото население, новите тенденции в заетостта, включително нарастването на заетостта чрез самонаемане, аутсорсинг и повишаващата се заетост в малките и средните предприятия пред управлението на безопасността и здравето при работа.
Посочените предизвикателства подробно се анализират и оценяват, като една от основните цели на правителството е да осигури надеждни механизми за решаване на идентифицираните проблеми.
Усилията през следващите години до 2012 г. ще бъдат насочени към задържане на трайната тенденция на намаляване броя на трудовите злополуки в страната.
За постигане на тази цел ще се реализират мерки в следните направления:
– гарантиране на единно и ефективно прилагане на законодателството и усъвършенстване на инспектирането по труда;
– повишаване капацитета на малките и средните предприятия за прилагане на законодателството;
– адаптиране на правната рамка към промените на работното място и ограничаване и премахване на административните пречки за развитието на бизнеса;
– насърчаване разработването и прилагането на секторни политики;
– разработване на нови форми за мотивация и развитие на културата за превенция на здравните рискове, както за работещите, така и за техните работодатели;
– усъвършенстване на методите за идентифициране и оценка на новите професионални рискове на работното място – разработване на секторни инструменти за оценка на риска;
– провеждане на социологически изследвания, анализи и прогнози;
– популяризиране на ползите от здравето и безопасността, чрез информационни кампании, обмен на добри практики и др.;
– развитие на двустранния социален диалог.
Уважаеми дами и господа,
Усилията на институциите и социалните партньори през последните години са насочени към повишаване на съзнанието на обществото за това, че икономически растеж не може да бъде реализиран без инвестиции в ефективно управление на условията на безопасност и здраве при работа, дори понякога да са налице жестока конкуренция и ограничени ресурси.
В тази връзка, аз искам специално да поставя акцента върху развитието на Инспекцията по труда като институция, която през своето 100-годишно съществуване се развива и утвърждава като държавен орган за спазване на трудовото законодателство. В своята едновековна еволюция тя разширява и обогатява функциите си, като показва постоянство, непрекъснатост и приемственост в дейността си, но нейните функции за закрила на наемния труд остават неизменни.
Развитието на Инспекцията по труда в България се измерва с международните стандарти, които я утвърждават като перспективна държавна институция с бъдеще.
През последните две години Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” успешно изпълнява своята законова функция – осъществяване на цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство и специализиран контрол по Закона за насърчаване на заетостта. Извършени са 65 783 проверки, като са констатирани 385 624 нарушения на трудовото законодателство, за отстраняването на които са дадени 373 465 задължителни предписания, спрени са от работа 4587 машини, съоръжения, работни места, цехове, участъци и т.н., отстранени са от работа 349 работещи, съставени са 19 497 акта за глоба на работодатели, длъжностни лица и работещи на стойност над осем милиона лева. За системно неспазване на трудовото законодателство до прокуратурата са подадени 272 сигнала, като основна част от тях са за наети на работа непълнолетни лица без разрешение на контролните органи.
Дадени са над 150 000 безплатни консултации по спазване на трудовото законодателство.
В резултат на тези действия:
– относителният дял на неизпълнените в срок предписания е сведен под 0,5% от общия брой на дадените предписания;
– рязко е намален броят на наетите лица без трудови договори;
– постигнат е сериозен напредък по спазване нормите, закрилящи труда на непълнолетните лица, работещите жени и лицата с намалена трудоспособност;
– сериозен е напредъкът по осигуряване безопасност и здраве за работещите;
– относителният дял на предприятията, които са извършили оценка на риска, приели са програма за неговото отстраняване и работят по нейното реализиране, е нараснал с 25%;
– относителният дял на предприятията, в които е осигурено обслужване на работещите от служби по трудова медицина е нараснал с 11%;
– общият брой на трудовите злополуки непрекъснато намалява.
В заключение трябва да се подчертае, че усилията за модернизиране и регулиране на трудовите отношения заема важно място във всяка национална политика. Бъдещото развитие на тази дейност е свързано с реализиране на стратегическите цели на социалната политика за висока заетост, качество на работните места, производителност на труда и социална сплотеност, които трябва да бъдат отразени в ясни приоритети: да привличат и задържат повече хора в трудова заетост, да увеличават предлагането на качествени работни места, да подобряват адаптивността на работниците и предприятията, както и да увеличават инвестициите в човешки капитал чрез по-добро образование и професионална квалификация.
Богатият исторически опит утвърди Инспекцията по труда като модерна контролна институция, която непрекъснато се развива и усъвършенства, като следва динамиката на общественото развитие. Ето защо и занапред тя трябва да отстоява защитата на общоприетите човешки ценности – здравето, работоспособността и достойнството на трудовия човек при реализиране на стратегическите цели в областта на труда.
Убеден съм, че една стогодишнина показва както богата традиция и устойчивост, така и актуалност и необходимост от съществуването на Инспекцията по труда като модерна администрация в служба на хората.
Васил ВОЙНОВ, заместник-министър на труда и социалната политика
