Списание „Търговско и облигационно право“, 2025 г., бр. 7
Един дългоочакван закон
В „Държавен вестник“, бр. 50 от 20.06.2025 г., е обнародван Законът за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити. Той въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2021 г. относно лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС (OВ, L 438/1 от 8 декември 2021 г.) и е един от законите, които България е длъжна да приеме в изпълнение на Плана за действие от 2023 г.
Поради взаимната връзка на банковите и финансовите системи в ЕС съществуват значителни рискове от разпространяване на отрицателните последици от екстремното нарастване на необслужвани кредити в една или повече държави членки за останалите държави. Това наложи намесата на органите на ЕС в правната регулация на изискванията към лицата, които обслужват необслужени, лоши кредити, към купувачите на кредити и изискванията към тях.
Целта на директивата е да хармонизира правните уредби на обслужването на необслужени кредити на купувачи, придобити от кредитни институции в държавите – членки на ЕС. Новоприетият закон има за задачи да установи императивен правен режим за лицата, които обслужват кредити, отношенията им с купувачите на кредити, отношенията с кредитните институции и кредитополучателите, изискванията към тях и надзора, който държавата упражнява. По този начин законодателството ни съдейства за укрепване на вторичния пазар на необслужвани кредити, и с това за стабилизиране на финансовата и икономическата ни система. Отделяйки специално внимание на обслужването на кредити, купени от кредитни институции на други държави членки, законът създава по-добри условия за трансграничното прехвърляне на необслужвани вземания по кредити и по този начин стимулира европейския вторичен пазар на кредити, издадени от кредитни институции. Крайната цел на новата правна уредба е защитата на интересите на кредитополучателите, които досега в известна степен бяха жертви на хаоса на този пазар и на неуважително отношение към тях.
Законът, с някои изключения, влиза в сила в деня на обнародването му – 20.06.2025 г., но той предоставя възможност, в срок до 6 месеца от тази дата съгласно пар. 4 от Преходните и заключителни разпоредби, на лицата, които извършват една или повече от дейностите по обслужване на необслужвани кредити, да не спират осъществяваната от тях дейност, и същевременно да могат да подават заявления за издаването на лиценз и да се включат в информационната система, която се предвижда да бъде създадена в Българска народна банка, а на кредитните институции и лицата, които до влизането му в сила са купували необслужвани кредити, да приведат дейността си в съответствие със закона и с актовете по прилагането му и да представят в Българската народна банка информация за придобитите, съответно прехвърлените вземания по необслужвани кредити и за договорите, сключени с лица, обслужващи кредити. Този 6-месечен срок е предназначен за запознаване с изискванията на закона и тяхното съобразяване. В рамките на този срок се дава възможност на дружествата, които и сега се занимават с обслужване на кредити, да продължат дейността си. Такива са например дружествата със специална инвестиционна цел, инвестиращи във вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитна институция. Те могат да продължат да извършват дейностите по обслужване на придобитите вземания в срок до шест месеца от влизането в сила на този закон.
Предмет на регулираната в този закон дейност е дейността по обслужване на необслужени кредити. Това са кредити, които се класифицират като необслужвани експозиции в чл. 47а от Регламент (ЕС) № 575/2013. Но законът не визира всички кредити, а само тези, които са издадени от кредитни институции, учредени в държави – членки на ЕС. Доколкото тези кредити стават предмет на ясни и строги императивни норми относно условията, реда и субектите за тяхното обслужване, те ще укрепят вторичния пазар на кредити и ще внесат сигурност и зачитане на правата и интересите на кредитополучателите, особено ако те са потребители.
Законът намира приложение относно необслужени кредити, издадени от кредитни институции на държави – членки на ЕС. Той обаче не се прилага в случаите, когато обслужването на вземания по договор за кредит се извършва от:
· кредитна институция, учредена в Европейския съюз;
· лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, което е лицензирано или регистрирано в съответствие със Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и управляващо дружество по смисъла на същия закон;
· финансова институция по чл. 3а от Закона за кредитните институции, която е кредитор по смисъла на Закона за потребителския кредит или на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, когато извършва дейност по обслужване на вземания по необслужвани кредити, по отношение на които е първоначален кредитор;
· съдебен изпълнител, когато извършва тези дейности в рамките на упражняваната от него професия;
· адвокат или адвокатско дружество, когато извършва дейности по процесуално представителство и предоставяне на правни консултации във връзка с обслужване на необслужвани вземания в рамките на упражняваната от тях професия;
· нотариус, ако извършва такива дейности съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност в рамките на упражняваната от него професия.
Общото в изключените случаи е, че обслужването на кредити се извършва от субект, който е предмет на нормативна регламентация и за който се предполага, че за него са създадени достатъчно гаранции от досегашното действащо законодателство, за да съблюдава и защитава интересите на кредитополучателите и да осигурява върховенството на закона при упражняване на професията си.
На следващо място е изключено:
· обслужването на вземания по необслужвани кредити, които са предоставени от кредитна институция, учредена извън Европейския съюз, освен когато необслужваните кредити са заменени с договори за кредит, предоставени от кредитна институция, учредена в Европейския съюз. Изискванията на закона не важат за кредитни институции, учредени извън ЕС. Целта е да се защитят интересите и да се обезпечи стабилността само на тези кредитни институции, които се намират в ЕС. Въпреки това обслужването на кредити попада в приложното поле на закона и тогава, когато са издавани извън ЕС, но впоследствие са били заменени с договори за кредит, сключени с кредитна институция, произхождаща от ЕС.
· Обслужването на вземания по кредити на кредитни институции, учредени в Европейския съюз, когато придобиват вземания по необслужвани кредити, освен в случая по чл. 34, ал. 2. В последната разпоредба законът има предвид възможността кредитна институция да придобие сама вземания по необслужвани кредити и сама да осигури тяхното събиране или да ги прехвърли на друга кредитна институция. Но и в този случай тя е длъжна да прилага определени технически стандарти.
· Обслужването на вземания по необслужвани договори, придобити преди влизането в сила на този закон. За тях не важи настоящият правен режим.
· Същият не се прилага и за физически лица, които придобиват вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитни институции, извън своята търговска, стопанска или професионална дейност. Купуването и обслужването на такива вземания са резервирани само за търговци.
В закона са уредени три групи мерки за стабилизиране на пазара на необслужвани кредити.
Първата група мерки включва въвеждането на лицензионен правен режим за лицата, извършващи дейност по обслужване на кредити. В закона са посочени с императивни норми изисквания към обслужването на необслужвани кредити, които целят прозрачност, предвидимост и повишено обществено доверие. По този начин се стимулира дейността по придобиване на вземания по необслужвани кредити, която се определя като важна търговска дейност с голям икономически ефект, доколкото е насочена към подобряване на събираемостта на вземанията от натрупаните необслужвани кредити. Стабилността на банковата и финансовата ни система е гарантирана от лицензирането на дружествата, които извършват дейността по обслужване на вземания по необслужвани банкови кредити. Дейността по обслужване на вземанията е специфична търговска дейност, изискваща експертни знания и умения и затова купувачите на кредити, които в голямата си част не разполагат с такъв експертен потенциал, могат да възложат дейността по обслужването на специализираните субекти – лицензирани акционерни дружества, обслужващи необслужени вземания. Създават се предпоставки в България да започнат своята дейност международни компании за управление на активи, инвестиционни фондове и други, от които се очаква да допринесат за намаляване на рисковете от натрупване на голям брой необслужвани кредити и в същото време да гарантират защитата на правата на кредитополучателите.
Вторият вид мерки са адресирани до купувачите на вземания по необслужвани кредити. След като ги дефинира и предвиди възможността вземанията да се придобиват от физически и юридически лица от други държави членки, законът установява правото на купувача да избере дали да възложи обслужването на лице с предмет на дейност обслужване на кредити, или сам да управлява и изпълнява правата и задълженията, свързани с необслужвания кредит. От голямо значение в областта на обслужване на вземанията от кредити е уведомителното задължение на купувача на кредити. Информационното му задължение е както към кредитополучателя, така и към националния компетентен орган. С оглед защитата на правата и интересите на потребителите, законът предвижда отделни защитни норми в отношенията между купувачите на кредити и потребители – кредитополучатели.
Третата мярка е адаптиране на съществуващата нормативна рамка в Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167, както и разширяване на компетенциите на Комисията за защита на потребителите във връзка със защитата на потребителите.
Като общи постановки на закона биха могли да се посочат следните положения:
Първо, законът определя минималните законови изисквания към лицата, които обслужват необслужвани кредити и към тяхната дейност.
Второ, законът има комплексен характер и съчетава гражданскоправната с административноправната уредба. Той урежда както договорите, които се сключват между субектите по обслужването на кредити, така и административните изисквания, чието спазване е предмет на държавен надзор от страна на Българската народна банка, а в някои случаи – и от Комисията за защита на потребителите. В закона преобладават административните норми. Подробно е уредена процедурата по издаване на лиценз, административните санкции, налагани за допуснати административни нарушения. В същото време уредбата на отношенията между субектите, участващи в обслужването на необслужвани кредити, издавани от кредитни институции, е предоставена на търговското и гражданското право и към нея субсидиарно се прилагат съгласно чл. 4, ал. 1 от закона:
- принципите на договорното и гражданското право, уреждащи прехвърлянето на вземания, установени в българското законодателство;
- Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 351/1 от 20 декември 2012 г.);
- част пета от Гражданския процесуален кодекс по отношение на вземанията, които са предмет на принудително изпълнение;
- правилата за защита на потребителите по Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители.
Трето, основен принцип на закона е да бъдат защитени интересите и правата на кредитополучателите, особено когато те са потребители. От важно значение е разпоредбата на чл. 4, ал. 2, според която купувачът на кредит има същите права и задължения спрямо кредитополучателя, каквито предишният кредитор е имал спрямо него преди прехвърлянето на вземания по необслужвани кредити при спазване на изискванията на нормативната уредба за защита на кредитополучателите, приложима към договора за кредит. Прехвърлянето на вземания по необслужени кредити не променя правното положение на кредитополучателите. Те запазват своите права и възражения спрямо купувача на кредити – право да бъдат уведомявани и информирани за новия кредитор, възможността да правят възражение за нищожен, унищожаем или прекратен договор, който е бил сключен с първоначалния кредитор, възражение за изтекла погасителна давност и прочее.
Четвърто – принцип на лицензиране на лицето, което обслужва необслужвани кредити на купувача от кредитни институции и оповестяване на имената и данните за него, за купувача на кредити и за външните изпълнители. Така се осъществява засилен надзор върху тях и се предотвратяват нежелани последици за кредитополучателите.
Както следва от заглавието на закона, той урежда правното положения на участниците на пазара на покупка на вземания по необслужвани кредити. Затова се налага да се спра на нормите, засягащи отношенията между кредитополучателя и купувача на кредити и изискванията на закона към тях.
Купувачът на кредити придобива вземането по кредита и става кредитор на кредитополучателя. Той придобива правата и задълженията, които неговият прехвърлител – кредитната институция, е имал по първоначалния договор за кредит.
Принципно място в правната уредба заема положението, че купувачът на кредити или кредитната институция, респ. лицето, обслужващо кредити, нямат право да претендират от кредитополучател вземане, различно от дължимото, което е определено в договора на кредитополучателя с първоначалния кредитор.
Настоящият закон изрично му вменява задължението да третира справедливо кредитополучателите, като зачита техните права – чл. 17, ал. 1 от закона. Справедливостта и добросъвестността, както и професионалното отношение към кредитополучателя се конкретизират със следните изисквания към обслужването на кредита:
– да предоставя информация, която е ясна, разбираема и не подвеждаща – чл. 17, ал. 2;
– да не предоставя заблуждаваща информация;
– да зачита и защитава неприкосновеността на личния живот на потребителите, като най-малко: а) не осъществява телефонни повиквания в периода от 20:00 до 7:00 ч., както и в почивни и празнични дни; б) не осъществява контакт във връзка със или по повод на вземането с лица, срещу които то не е прехвърлено; в) не поставя уведомления и информация за дълга на потребителя под всякаква форма на обществени места.
Купувачите и лицата, които от тяхно име и за тяхна сметка обслужват кредита, и външният изпълнител, на който е възложено извършването на едно или повече от действията по обслужването на кредита, са длъжни да прилагат правила за етично поведение и комуникация с кредитополучателите; да не прилагат агресивни и заблуждаващи търговски практики по смисъла на Закона за защита на потребителите; да осъществяват комуникацията си единствено чрез осъществяване на телефонни повиквания или отправяне на искания в писмена и електронна форма, адресирани лично до длъжника или чрез посещение на техен офис; да спазват изискванията за защита на лични данни на кредитополучателите, установени от европейското и вътрешното право. Купувачът на кредити и лицето, обслужващо кредити, са длъжни да спазват изискванията за защита на личните данни на Регламент (ЕС) 2016/679 и на Закона за защита на личните данни.
Разглежданият закон установява задължение на купувача или лицето, което обслужва кредита, да уведоми кредитополучателя за прехвърлянето на вземанията. Изпълнението на това задължение се извършва чрез изпращане от купувача на кредита на уведомление, подписано от прехвърлителя и купувача – чл. 18, ал. 1 от закона. Уведомлението се изпраща след всяко прехвърляне на вземане и винаги преди първото действие по неговото събиране и при поискване от кредитополучателя. В случаите, когато обслужването на кредита се предоставя на кредитната институция, тя е задължена да уведоми кредитополучателя. Смятам, че законът иска да установи принципа, че задължение за уведомяване има лицето, което ще обслужва кредита, а при определени условия кредитната институция или купувачът на кредити.
Когато купувачът на кредити не е установен в Европейския съюз, се сключва договор с кредитна институция или лице, обслужващо кредити, които извършват дейностите по отношение на вземания по необслужвани кредити, предоставени:
1. на потребители и лица, упражняващи свободни професии;
2. на микро-, малки и средни предприятия по смисъла на чл. 2 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия.
Уведомлението трябва да информира кредитополучателя за:
– извършеното прехвърляне и неговата дата;
– купувача и лицето за контакт, лицето, обслужващо кредита, респ. кредитната институция;
– лиценза на лицето, обслужващо кредита, както и на външния изпълнител, ако има такъв;
– дали обслужването на кредита ще се осъществява самостоятелно от кредитната институция, която го е издала.
Това е първата група информация, която трябва да се сведе до знанието на кредитополучателя.
Втората група обхваща данни за самия дълг, вида и размера му, датата на изискуемост, както и всички детайли относно главницата, лихвите и разходите по неговото обслужване.
Третата група информация засяга обработката на личните данни на кредитополучателите, периода на тяхното съхранение и всички други детайли, отнасящи се до тяхната защита.
Четвъртата група касае информация за приложимото българско законодателство и правото на ЕС в областта на обслужването на кредити, за правата на кредитополучателите, вкл. и правото им да се позовават на изтекла давност или на неравноправни клаузи в договорите за потребителски заем, за възможностите за извънсъдебно решаване на споровете.
Отношения на кредитните институции с купувачите на кредити
Тези отношения се уреждат с договор, който е търговски, формален (писмена форма), възмезден, с едноактно изпълнение и с прехвърлително действие. Това е договор, по силата на който кредитна институция прехвърля своите вземания по необслужвани кредити на лица, които законът нарича купувачи на кредити. По отношение на разглеждания договор важи принципът на договорната свобода, т.е. страните сами определят правата и задълженията си, но договорът има и законово установено императивно съдържание.
И при тези отношения на първо място е уредено задължението на кредитната институция да информира купувачите на кредити и съответстващото право на насрещната страна.
Особеното на уведомителното задължение е това, че то възниква, преди да се сключи договорът и преди купувачът да придобие вземанията по кредита. За да вземе купувачът информирано решение дали да сключи договор и при какви условия, той трябва да бъде информиран от кредитора за вида и размера на кредита, за всички негови характеристики, както и за вероятността за възстановяване на средствата по него. Това е преддоговорно задължение на кредитната институция, адресирано към купувача на кредити. В същото време кредитната институция има едно административно задължение – до 30 юни и до 31 декември на календарната година да изпрати на компетентните органи на приемащата държава членка, както и на Българската народна банка данни за купувача на кредити, общия размер на прехвърляните вземания по необслужвани кредити; броя и индивидуалния размер на прехвърлените вземания по необслужвани кредити; наличието на и видовете обезпечения по тях.
Българската народна банка изпраща информацията на компетентните органи на държавата по произход на купувача на кредити. В трансграничния обмен се включва и всяка друга информация, която БНБ смята за необходима за изпълнението на функциите и задълженията им.
Лице, обслужващо кредити, и неговите отношения с кредитополучателите
Постепенно стигнахме до правния статус на лицето, обслужващо необслужвани кредити, на което се дължи и заглавието на закона. Както вече посочих, законът дава възможност купувачът на вземания по необслужвани кредити, придобити от кредитни институции, сам да ги обслужва или да прибегне до услугите на субекти, които по занятие извършват тази дейност. Законът обръща засилено внимание на тяхното правно положение и подробно го урежда в закона.
Какъв е правният режим на лицата, обслужващи кредити?
Законът отделя внимание не толкова на договора за кредит, а на изискванията към лицата, които осъществяват дейности по обслужване на необслужвани кредити. Създава се специален режим за лицето, обслужващо кредити, и се поставят императивни изисквания към неговата правна форма и към дейностите, които извършва – чл. 6, ал. 1:
То трябва да бъде само юридическо лице, търговец, акционерно дружество. Това означава, че законът въвежда изключителна правно-организационна форма за лицата, които възнамеряват да извършват дейност по обслужване на кредити.
Лицето се лицензира да извършва дейност по обслужване на необслужвани кредити.
То действа като представител на купувача на кредити. Когато извършва специфичната дейност по събиране на кредити, действа от името и за сметка на купувача на кредити – чл. 6, ал. 2 от закона. Представителната му власт произтича от закона и не се обуславя от упълномощаване. Когато купувачът на кредити ангажира лице, обслужващо кредити, автоматично възниква представителното отношение между двата субекта. Договорната им свобода се изразява само в правото им да решат дали да сключат такъв договор.
Специфичният му предмет на дейност е събиране или възстановяване от кредитополучателя на дължими плащания по договор за кредит.
В изпълнение на тази дейност лицето, обслужващо кредити, има право да договаря и предоговаря с кредитополучателя условията по договора за кредит в съответствие с дадените от купувача на кредит указания; да регистрира и разглежда жалби от кредитополучатели; да уведомява кредитополучателя за всяка промяна в лихвените проценти или таксите, както и за евентуални дължими плащания по договора за кредит. Тук е важно да се отбележи, че лицето извършва всички действия по събиране на кредита от името на кредитора – купувач на кредита, и е длъжно да следва указанията на кредитора. В това отношение договорът между купувача на кредити и лицето, което ги обслужва, може да се определи като договор за поръчка и доколкото в закона липсва изрична уредба, се прилага правната уредба на Закона за задълженията и договорите относно договора за поръчка.
Лицето, обслужващо кредити, давани от кредитна институция, е търговец. То е длъжно да се впише в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Няма ограничение на предмета му на дейност. Освен обслужване на кредити, може да извършва и друг вид търговска дейност. Но за да му се позволи да се занимава с обслужване на кредити, то трябва да бъде лицензирано за съответната дейност и тя да бъде отразена в неговата търговска регистрация. Лицензираното акционерно дружество обаче има право да придобива вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитна институция, не само от името на търговец, но и от свое име и за своя сметка. Лицензът следва да обхваща и тази възможност, ако е поискана от търговеца, който възнамерява да я извършва.
Българската народна банка издава лиценз за извършване на една или повече от дейностите по обслужване на кредити. Лицензът се издава на лице, чието седалище се намира на територията на Република България. Лицата, учредени в други държави членки, се лицензират в държавата по произхода им, но лицензът им се признава у нас.
Капиталът на акционерното дружество поначало не се различава от капитала по Търговския закон. Неговият минимален размер е 50000 лв. Особеното е, че той трябва да е записан и изцяло внесен с парични вноски към датата на подаване на заявлението за издаване на лиценз, съответно към датата на подаване на заявлението за вписване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – при последващо увеличаване на капитала.
Вноските на учредителите и акционерите в капитала на акционерното дружество не могат да се правят със заемни средства, със средства, получени в резултат на престъпна или друга незаконна дейност, или със средства, чийто произход не е ясен. Тези обстоятелства се обявяват в декларации на заявителя за издаване на лиценз.
Акциите в капитала на лице, обслужващо кредити, могат да бъдат само поименни и безналични. Прехвърлянето им се извършва с джиро и се вписва в книгата на поименните акционери, за да има действие за дружеството.
Правната уредба на прехвърлянето е императивна и не се допуска в устава да бъдат предвидени други условия за него.
Забранено е на акционерното дружество да издава привилегировани акции, даващи право на повече от един глас. Забраната обаче не се отнася за издаване на привилегировани акции, предоставящи друг вид привилегии – например допълнителен или гарантиран дивидент.
В закона са предвидени и други ограничения, които подчертават специалния режим на лицата, обслужващи необслужвани кредити. Техният капитал не може да бъде намаляван под размера на първоначално внесения капитал.
Лицата, които управляват и представляват лице, обслужващо кредити, и членовете на неговите органи за управление и контрол, включително представителите на юридически лица в тези органи, са длъжни да притежават добра репутация и да отговарят на определени в закона условия – най-малко три години професионален опит на длъжност с ръководни функции в областта на икономиката, правото, финансите или в събирането на необслужвани вземания; да не са обявени в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, да не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, срещу което е открито производство по несъстоятелност или да не е обявено в несъстоятелност, освен ако са с възстановени права.
Лицето, обслужващо кредити, сключва застраховка „Професионална отговорност“ за вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Минималната застрахователна сума по застраховката за едно застрахователно събитие е 50 000 лв., а за всички застрахователни събития за една година – 2 000 000 лв. Тук следва да се отбележи, че законът предвижда възможността юридическото лице да носи договорна или деликтна отговорност за вреди, причинени на своите съконтрахенти или на трети лица.
Лицето, обслужващо кредити, трябва да бъде лицензирано. Лицензът се издава от Българската народна банка. В него изрично се посочва за каква дейност се издава – за извършването на една или за повече от дейностите по обслужване на кредити на купувача. Лицензират се търговци, чието седалище се намира на територията на Република България.
Лицето, което възнамерява да извършва една или повече от дейностите по чл. 6, ал. 2, подава писмено заявление до Българската народна банка и представя цялата изискуема информация и документи, необходими на банката, за да установи, че са изпълнени изискванията на закона. В заявлението за издаване на лиценз заявителят посочва eдинен идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и го прилага, което означава, че то трябва да е учредено като търговец преди започване на процедурата по издаване на лиценз. То представя и копие от учредителен акт и устав, както и други документи, визирани в закона, включително копие от книгата на акционерите и списък на акционерите, притежаващи квалифицирано дялово участие; имената и данни за лицата, които управляват и представляват дружеството.
Когато заявителят възнамерява да възлага част от своята дейност на външни изпълнители, той е длъжен да приложи към заявлението и заверени копия от договорите с тях. Към приложенията спадат още документ за сключена професионална застраховка, както и данни дали възнамерява да държи и да поддържа специална банкова сметка за събраните средства на кредитополучателите.
Лицензът е личен и не може да бъде обект на правоприемство, включително чрез прехвърляне. Въз основа на издадения лиценз Агенцията по вписванията вписва в предмета на дейност на акционерното дружество дейностите, за които е лицензирано.
Лицето, обслужващо кредити, предоставени от кредитни институции, може да получава паричните средства, събрани и предназначени за купувача на кредита, и да ги съхранява. То разполага с възможността, с оглед получаване и държане на средства от кредитополучатели, да открива и поддържа специална банкова сметка. Сметката може да се използва само за парични средства, с които се погасяват задължения на кредитополучателите. Специалната сметка се открива в банка, лицензирана в държава – членка на ЕС. Лицето, обслужващо кредити, не може да я смесва със собствените си средства. Върху средствата по нея не може да се налага запор и да се извършва принудително изпълнение за задължения на лицето, обслужващо кредити. При откриване на производство по несъстоятелност за лице, обслужващо кредити, средствата, получени от кредитополучатели, не се включват в масата на несъстоятелността, а се предават на съответните купувачи на кредити от синдика, съразмерно на получените от кредитополучателите средства. Доколкото лицето, обслужващо кредити, действа от името и за сметка на купувача, със средствата по специалната сметка се погасява дългът на кредитополучателя към купувача на кредита.
Лицето, обслужващо кредити, предоставя на кредитополучателя справка за извършеното плащане и остатъка от задължението или изпраща на кредитополучателя писмо за освобождаване от задължението, в което потвърждава получените до момента средства.
Не е задължително обаче средствата, събрани от лицето, обслужващо кредити, да се съхраняват в специална сметка. Последната не е иманентна част от дейността му. Средствата могат да се държат и по друг начин. Този факт обаче следва да се посочи изрично в заявлението за издаване на лиценз.
След получаване на лиценз лицето, обслужващо кредити, се вписва в регистър, воден от Българската народна банка. Той се води в електронен вид и е публичен. Законът не уточнява правното значение на регистрацията. Тя не е условие, обуславящо възникването на лицето като акционерно дружество. Когато се вписва предметът на дейност на дружеството обаче, пред длъжностното лице по вписванията трябва да се представи лицензът и удостоверение за вписване в регистъра на лицето, обслужващо кредити. Самото вписване в регистъра на БНБ има оповестително, а не конститутивно действие. Последното се свързва с издаването на лиценз.
Външни изпълнители
Лицето, обслужващо кредити, може да предостави извършването на една или повече дейности, свързани с предмета му на дейност, на други лица, наречени от закона външни изпълнители. Външен изпълнител е лице, на което обслужващият кредита може да възложи една или повече от дейностите, за които е получил лиценз. Съгласно чл. 16, ал. 2 от настоящия закон, лицето, обслужващо кредити, отговоря за действията и бездействията на външния изпълнител.
Отношенията между двете лица се уреждат с писмен договор за възлагане на дейности между лицето, обслужващо кредити, и външния изпълнител, в който се посочват правата и задълженията на външния изпълнител, включително и задължението му да спазва насоките на Европейския банков орган и регулаторните технически стандарти, приложими по отношение на събиране на вземанията, произтичащи от договора за необслужван кредит. Това е нерегламентираният в търговското или гражданското право у нас договор за прехвърляне на дейности. По силата на договора външният изпълнител получава правото да извършва само някои от дейностите по обслужване на кредита, но той не може да бъде овластен с всички права и не може да възложи от своя страна тези действия на друг външен изпълнител. Макар да следва от общите принципи на договорното право, законът забранява договорът с външния изпълнител да променя или допълва договора между лицето, обслужващо кредита и купувача и задълженията на лицето, обслужващо кредити, към купувачите на кредити или към кредитополучателите; да изменя или допълва компонентите на лиценза и надзора на държавата върху него.
Съдържанието на договора с външния изпълнител се определя свободно от страните, които са го сключили. Наред с това законът установява и някои нормативни права и задължения на страните – право на достъп на лицето, обслужващо кредити до цялата информация и документи относно дейностите по обслужване на кредити, които е възложило. То има и административни задължения към БНБ и към компетентния надзорен орган на друга държава членка да съобщава за договорите, които е сключило с външни изпълнители, и указанията, които е дало.
Външните изпълнители не може да имат всички права на лицето, обслужващо кредита. Така законът забранява той да получава и да държи средства на кредитополучатели.
Заключение
Законът е стъпка към правното осигуряване на стабилен и предвидим пазар на необслужвани кредити, издадени от кредитни институции у нас или в други държави – членки на ЕС. Той възпроизвежда съдържанието на правната рамка на Директива 2021/2167 и е илюстрация на изпълнението на държавата ни на задълженията си в разглежданата област.
Проф. д-р Поля ГОЛЕВА
__________
