Действия на възложителя след отмяна на решението за избор на изпълнител и връщане на преписката за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие
В случаите, в които Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени незаконосъобразното решение на възложителя, връща преписката за продължаване на процедурата за възлагане на обществената поръчка от последното законосъобразно действие или решение. Процедурата следва да бъде довършена, като се отстрани установеното от КЗК нарушение. В много случаи се наблюдават грешки при продължаването на процедурата, които са причина за отмяна и на последващото решение на възложителя.
В настоящия материал ще опишем основните стъпки, които следва да бъдат предприети от възложителя при постановяване на отменително решение на КЗК.
На първо място е необходимо да бъдат предприети действия във връзка с комисията за провеждане на процедурата. Ако КЗК е отменила решението поради незаконосъобразен състав на комисията, възложителят, в съответствие с разпоредбите на чл. 34, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) (в определени случаи и ал. 3) и указанията в мотивите на отменителното решение, следва да определи нов състав на комисията.
Ако в решението на КЗК не е засегнат състава на комисията за провеждане на процедурата или е установено, че той отговаря на законовите изисквания, възложителят следва със заповед да възобнови работата на комисията. Съставът на комисията следва да бъде същият, какъвто е бил при първоначалното ù назначаване, тъй като в рамките на една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка трябва да действа една и съща комисия. Законът не допуска в рамките на една и съща процедура да действат различни комисии. Допуска се единствено промяна на състава при обективна невъзможност за участие на определени членове по реда и при условията на чл. 36, ал. 2 ЗОП.
След издаване на заповедта за възобновяване работата на комисията, е необходимо да бъде изпълнено задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 62а, задължаваща възложителя да покани участниците, на които гаранцията е възстановена в съответствие с чл. 62, ал. 1, т. 2, отново да представят гаранция за участие. Участник, който след покана и в определения в нея срок не представи отново гаранция, се отстранява от участие.
Ако са налице предпоставките за това, е необходимо да бъде приложена и разпоредбата на чл. 58, ал. 3 ЗОП. За разлика от преди действащия текст на разпоредбата на чл. 58, ал. 3 ЗОП, който предоставяше преценка на възложителя дали да изисква удължаване на срока на валидност на офертите на класираните участници, сега действащата норма е императивна и указва задължение за възложителя да покани участниците да удължат срока на валидност на офертите, когато той е изтекъл. Участник, който след покана и в определения в нея срок не удължи срока на валидност на офертата си, се отстранява от участие.
След като бъдат извършени посочените действия, комисията пристъпва към работа от етапа, указан в отменителното решение. Това, което следва да бъде извършено от нея, е отстраняване на констатираните от КЗК и/или Върховния административен съд (ВАС) нарушения. Указанията в мотивите на КЗК и/или ВАС е необходимо да бъдат следвани много точно, за да се достигне до законосъобразно решение. Комисията на възложителя не може да се връща на етап, предхождащ етапа, указан в отменителното решение. Не могат да бъдат преразглеждани офертите за участие на участници, които са отстранени с отмененото решение на възложителя, но не са подали жалба срещу него.
За улеснение ще бъдат разгледани няколко хипотетични ситуации на действия на комисията на възложителя при отмяна на различни етапи от процедурата. Разбира се, винаги следва да бъдат съобразени конкретните мотиви на КЗК/ВАС и конкретната фактическа обстановка.
В случаите, когато бъде отменено решението на възложителя поради незаконосъобразно отстраняване на участник при проверката на съответствието с критериите за подбор, комисията на възложителя в съответствие с решението на КЗК трябва да установи съответствие на участника с критериите за подбор, а след това да пристъпи към разглеждане на техническото предложение на този участник. Както беше посочено по-горе, не е налице правомощие да бъдат разглеждани и преценявани повторно документите на участници, които са били отстранени с отмененото решение, но не са подали жалби срещу него. Ако в отменителното решение на КЗК не са засегнати въпроси, свързани с класираните участници, то тяхното правно положение не би следвало да се променя, освен ако то е обусловено от връщането в процедурата на отстранения участник. Обусловеността може да произтича от необходимост да бъде изискана писмена обосновка по чл. 70, ал. 1 ЗОП от класиран участник, за който при издаването на отмененото решение не е била налице хипотезата на чл. 70, ал. 1 ЗОП. При връщането в процедурата на отстранения участник би се променила средната стойност на предложенията с числово изражение, което би могло да доведе до задължение за изискване на писмена обосновка. При заложени формули за оценяване по някои показатели също би могло да се достигне до различно оценяване на класираните участници. При наличие на субективни показатели обаче, комисията не трябва да променя вече дадените оценки на класираните участници. Или казано по друг начин, когато единственото указание в мотивите на КЗК/ВАС е да бъде върнат в процедурата отстранен участник, комисията може да промени направеното с отмененото решение оценяване на останалите допуснати участници само когато методиката предвижда сравнителен анализ на предложенията.
В случаите, в които решението е отменено поради незаконосъобразно допускане на участници, отново комисията следва да прецени в зависимост от избрания критерий за оценка на офертите и одобрената методика дали следва да бъдат изисквани писмени обосновки от останалите класирани участници (в зависимост от етапа, на който е върната процедурата). Промяна на извършеното оценяване би могла да стане само когато методиката предвижда сравнителен анализ на предложенията, както беше описано в предишния случай. Класирането следва да бъде извършено без участниците, за които КЗК е установила незаконосъобразно допускане до участие.
Ако решението на възложителя е отменено с указания за прилагане на реда по чл. 68, ал. 7-10 ЗОП по отношение на класирания на първо място участник, комисията следва да състави протокол по чл. 68, ал. 7 ЗОП, в който да посочи основанието за съставянето (отменителното решение на КЗК), установената липса или несъответствие, да изпрати протокола до всички участници и да го публикува в профила на купувача, т.е. да повтори отново действията по чл. 68, ал. 7-10 ЗОП, но само по отношение на представените документи в плик 1 на класирания на първо място участник. По отношение на други участници в процедурата не може да бъде прилаган отново редът по чл. 68, ал. 7-10 ЗОП. След евентуалното представяне на документите от участника, комисията трябва да прецени дали участникът да бъде допуснат до оценяване или следва да бъде предложен за отстраняване от процедурата. Ако участникът е отстранил несъответствията или липсите, не би следвало да има промяна в оценяването на предложенията и класирането на участниците. Ако е предложен за отстраняване, тогава, както в предходните два случая, е необходимо комисията да установи дали по отношение на останалите класирани участници трябва да бъде приложена разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗОП и дали методиката за оценка предвижда сравнителен анализ, който сравнителен анализ без предложението на предложения за отстраняване участник би следвало да внесе промени в оценките.
При провеждането на една процедура, поради нейната специфика, би могло да се достигне до много и различни ситуации, които не могат да бъдат обхванати в общи рамки. При всички случаи обаче, възложителят трябва да изготви и издаде последващото си решение, изцяло съобразявайки се с указанията в мотивите на отменителното решение на КЗК/ВАС. В противен случай би се стигнало до издаване на ново незаконосъобразно решение.
С Решение № 81 от 2015 г. КЗК е отменила решение за избор на изпълнител, издадено след решение на КЗК, с което се отменя предходно решение за избор на изпълнител. Установила е, че след връщането на преписката за продължаване на процедурата, възложителят не се е съобразил с указанията в мотивите на решението на КЗК. В производството по обжалване е установено, че с отменително Решение № 1264 от 2014 г. КЗК връща обжалваната процедура на етап оценка на техническите предложения, с мотиви, касаещи законосъобразно прилагане на методиката за оценка. Никъде в цитираното решение КЗК не е указала на възложителя да преразгледа отстраняването на участника „С.“ ЕООД, доколкото отстраняването му не е обжалвано. Мотивите за отмяна на КЗК се отнасят единствено и само до методиката за оценка на техническите предложения и до правилното ù прилагане, а именно залагане в изчислителните формули на срокове, такива, каквито са предложени от участниците, без да бъдат приравнявани на цели числа. След връщането на процедурата при възложителя за нова оценка на техническите предложения на участниците, комисията е преценила, противно на първоначалното си решение преди връщането на процедурата, че офертата на „С.“ ЕООД отговаря на изискванията на възложителя, оценила е участника със съответния брой точки, класирала го е на първо място и е предложила да бъде избран за изпълнител. Предложението на комисията е възприето от възложителя в издаденото от него ново решение по чл. 73, ал. 1 ЗОП.
В мотивите на повторното отменително решение КЗК е посочила, че: „В чл. 122г, ал. 1, т. 2 ЗОП е установено, че КЗК взема решение, с което отменя незаконосъобразното решение на възложителя и връща преписката за продължаване на процедурата за възлагане на обществена поръчка от последното законосъобразно решение или действие. В ал. 2 от същата разпоредба е отбелязано, че при връщане на определен етап КЗК може да даде задължителни указания по хода на процедурата за възлагане на обществена поръчка. Решението на КЗК по правната си същност е правораздавателен акт и е задължително за страните, между които е постановено. От посочените правни норми и с оглед съдържащите се в Решение № 1264/2014 г. на КЗК (влязло във формална законна сила) установени факти и задължителни указания към възложителя, е видно, че решението на КЗК е изпълнено неточно. Помощният орган не е имал основания да пререшава въпроси, по които вече е взел решение и което решение не е оспорено от нито една от страните в производството по преписка № КЗК – 1004/2014 г. В Решение № 1264/2014 г. на КЗК изрично е постановено, че КЗК връща преписката на възложителя, който следва да спази указанията, дадени в мотивите на решението. Възложителят не е се е съобразил с вече констатираното от КЗК, а оценителната комисия е осъществила произволно, незаконосъобразно преразглеждане на вече взето решение по отношение на преценката на съответствието на техническото предложение на „С.“ ЕООД с изискванията на възложителя. КЗК не е указвала на възложителя и помощния му орган да преразглежда вече взетото решение за допускане на „С.“ ЕООД до оценка на техническо предложение, а изрично е приела, че порок е налице по отношение на последващото прилагане на методиката за оценка на техническите предложения на участниците.
КЗК намира, че съществуването в правния мир на две противоположни решения на оценъчната комисия, основани на едни и същи факти и документи, е абсолютно недопустимо. Противното би довело до нестабилност и необосновано проточване във времето на всяка върната обществена поръчка, тъй като възложителите биха били стимулирани произволно и необосновано да пререшават неограничен кръг въпроси. ВАС в свое Решение № 12870 от 2012 г. сочи, че „В процедурите за възлагане на обществени поръчки е необходима правна стабилност и сигурност, а не безкрайно ровене в документация и извършване на проверки. Целта на обществената поръчка е тя да бъде изпълнена, а не отлагана“. Посочените принципи следва да бъдат прилагани както към възложителя, така и към участниците. Изхождайки от всичко изложено, КЗК приема, че задължителните указания в Решение № 1264 от 2014 г. не са спазени от оценъчната комисия и действието на помощния на възложителя орган е рефлектирало върху законосъобразността на обжалваното в настоящото производство решение за класиране на участниците. Доколкото същото възприема изцяло извършеното незаконосъобразно преразглеждане на съответствието на техническото предложение на „С.“ ЕООД с изискванията на възложителя, КЗК намира, че обжалваният акт следва да бъде отменен. При връщането на процедурата възложителят, чрез помощния си орган, следва да се съобрази с указанията, дадени в Решение № 1264 от 2014 г. на КЗК, както и с настоящото решение“.
Възможности за възложителя да отстрани допуснати нарушения в хода на провеждане на процедурата
В ЗОП са предвидени възможности за отстраняване от възложителя на допуснати нарушения в хода на провеждане на процедурата за възлагане на обществената поръчка.
С разпоредбата на чл. 36а, ал. 1 ЗОП изрично е предвидена възможността възложителят или упълномощеното лице по чл. 8, ал. 2 да има право на контрол върху работата на комисията за провеждане на процедурата преди издаване на съответните решения. Целта на разпоредбата е чрез механизма на контрол да се достигне до издаване на законосъобразно решение. Ако при осъществяване на контрола възложителят установи нарушения, той дава писмени указания за тяхното отстраняване. Съгласно чл. 36а, ал. 4 ЗОП указанията на възложителя са задължителни за комисията, като извършените действия и взетите решения в изпълнение на указанията се отразяват в протокол, като в случай на несъгласие към него се прилага особено мнение. От разпоредбата на чл. 36а, ал. 1 ЗОП става ясно, че този контрол е предварителен – преди издаване на съответното решение на възложителя.
След издаване на решението ЗОП изрично предвижда възможност възложителят сам да отстрани нарушението в разпоредбата на чл. 121, ал. 1. Тази възможност се отнася до случаите, в които срещу съответното решение е подадена жалба в КЗК и органът по обжалването още не се е произнесъл. Законът не указва изрично начина на действие на възложителя в тези случаи, но обичайно това се извършва чрез акт за отмяна на обжалваното решение, издаден на основание чл. 121, ал. 8 ЗОП, с който се възобновява и работата на комисията за провеждане на процедурата и се дават указания за отстраняване на допуснатото нарушение. При влизане в сила на акта на възложителя, издаден на основание чл. 121, ал. 8 ЗОП, КЗК оставя без разглеждане жалбата срещу отмененото от възложителя решение и прекратява производството по преписката.
В практиката възниква въпросът дали извън посочените случаи – на чл. 36а, ал. 1 и чл. 121, ал. 8 ЗОП, съществува възможност за възложителя при установяване на допуснати нарушения да предприеме мерки за тяхното отстраняване. В ЗОП няма друг изричен текст, който да оправомощава възложителя да отстрани сам допуснати нарушения в хода на процедурата (с изключение на чл. 39, ал. 1, т. 6, но в тази хипотеза процедурата трябва да бъде прекратена, а не да завърши с решение за определяне на изпълнител). В нормите на ЗОП, уреждащи реда и начина за провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки, не съществува препратка към Административнопроцесуалния кодекс за неуредените въпроси. Какво следва да направи възложителят, ако след издаване на решение установи, че са допуснати съществени нарушения при провеждане на процедурата, но никой от участниците в нея не е подал жалба по реда на чл. 120 и сл. от ЗОП? Може ли въпреки липсата на изрично препращане да приложи субсидиарно нормите на АПК и да отмени решението си като даде указания на комисията за провеждане на процедурата да отстрани допуснатите нарушения? Предвид задължението за стриктно спазване на разпоредбите на закона и постановяване на законосъобразно решение след законосъобразно проведена процедура, отговорът на тези въпроси следва да бъде положителен. Противното би означавало въпреки установяването на нарушенията да бъде сключен договор в противоречие с целта и принципите на закона.
Тази теза е възприета в Решение № 78 от 2015 г. на КЗК, като в мотивите е посочено следното: „Жалбоподателят оспорва правото на възложителя да отмени решението си за класиране и избор на изпълнител в случаите, когато решението не е обжалвано пред КЗК, но са установени нарушения при провеждане на процедурата.
От събраните по преписката доказателства се установява, че участникът „М.“ АД е отстранен незаконосъобразно от процедурата. Участникът е отстранен поради несъответствие с критериите за подбор.
Възложителят е установил, че комисията по чл. 34 от ЗОП е допуснала грешка. От офертата на „М.“ АД и допълнително представените документи по реда на чл. 68, ал. 8 от ЗОП, се доказва, че този участник покрива минималните изисквания за „легла с матраци“, както за позиция № 1, така и за позиция № 2 и не е следвало да бъде отстранен на това основание. Минималните изисквания за позиция № 1 са за изпълнени доставки на не по-малко от 158 бр., а за позиция № 2 – на не по-малко от 90 бр. и както от първоначално подадената оферта на „М.“ АД се констатира наличие на доставки за 160 броя легла с матраци. Тези доставки са доказани както с документи от първоначалното съдържание на офертата в частта ù на Плик № 1, така и с допълнително представените документи.
С оглед констатираните нарушения в работата на оценителната комисия и незаконосъобразното отстраняване на „М.“ АД от процедурата, КЗК счита, че възложителят следва да отстрани допуснатите нарушения. За възложителя са налице две правни възможности за отстраняване на нарушенията. В случаите, когато е подадена жалба срещу решението за класиране, на основание чл. 121, ал. 8 ЗОП, може сам да отстрани нарушенията преди произнасянето на КЗК. Другата възможност е субсидиарно да приложи АПК и на основание чл. 91, в 7-дневен срок, а когато органът е колективен – в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.
Не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че след като няма подадена жалба пред КЗК, за възложителя не съществува правна възможност да отмени издадения акт при наличието на законовите предпоставки. КЗК счита, че след като са установени нарушения, възложителят законосъобразно се е възползвал от възможността на основание чл. 91 АПК да отмени решението си и да върне работата на комисията. Лишено от правна и житейска логика е твърдението, че възложителят следва да се ограничи до правомощията по чл. 121, ал. 8 ЗОП, в случаите когато няма подадена жалба срещу решението за класиране, но се установят нарушения при провеждане на процедурата“.
Прекратяване на процедурата или сключване на договор с участника, класиран на второ място, поради отказ на избрания за изпълнител участник да сключи договор
Често възникват спорове относно това дали възложителят следва да покани участника, класиран на първо място, да се яви за сключване на договор или инициативата за сключване на договора принадлежи на избрания за изпълнител участник.
Практиката приема, че възложителят няма задължение да отправя покана до избрания за изпълнител участник за сключване на договор. За възложителя не съществува и задължение да уведомява избрания за изпълнител участник за момента на влизане в сила на решението за избор на изпълнител.
Класираният на първо място участник има интерес да следи за влизането в сила на решението по чл. 73, ал. 1 ЗОП, още повече че информация за подадени жалби може да бъде получена както от регистъра на интернет страницата на КЗК, така и от Регистъра на обществените поръчки, в който следва да се съдържа информация за хода на процедурата при производство по обжалване. Следва да се има предвид, че в случаите на обжалване на решението за определяне на изпълнител участникът, класиран на първо място, се конституира като заинтересована страна в производството пред КЗК и в това му качество той бива уведомяван за издадените актове. Той участва и в производството пред ВАС, ако има такова. С оглед на това презумпцията е, че избраният за изпълнител участник разполага с информация относно момента на влизане в сила на решението по чл. 73, ал. 1 ЗОП.
В Решение № 309 от 2014 г. КЗК е посочила следното: „Жалбоподателят не спори относно обстоятелството, че в съответствие с разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ЗОП е уведомен с писмо изх. № К-…/07.11.2013 г. на кмета на община Л. и е получил решението на възложителя, с което е класиран на първо място и е определен за изпълнител на обществената поръчка. Следва да се отбележи, че доколкото за сключване на договора по ЗОП са необходими две насрещни волеизявления, то и двете страни след постановяването на решението за избор на изпълнител дължат еднаква активност по неговото сключване. Може да се посочи, че никъде в закона не са разписани задължения за възложителя да уведомява за изтекъл срок на обжалване на решението му и да кани писмено определения за изпълнител участник, нито такива с писмената покана да определя срок за сключване на договора и представяне на съответни доказателства за регистрацията на обединението съгласно изискването на чл. 25, ал. 3, т. 2 ЗОП и за наличието на предпоставките или за отсъствието на пречките по чл. 42, ал. 1, т. 1, съответно чл. 47, ал. 10 и чл. 48 ал. 2 ЗОП, в който смисъл са доводите на жалбоподателя. Следва да се посочи, че документите, които се представят от определения за изпълнител участник при сключването на договора, са разписани в закона и Документацията“.
Следва също да се отрази, че в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, Раздел „Договори за обществени поръчки“, чл. 48, ал. 2 изрично е посочено, възложителят прекратява процедурата или определя за изпълнител втория класиран участник, когато определеният за изпълнител участник откаже сключването на договор. За отказ се приема и неявяването в срока, определен от възложителя. В случая срокът, определен от възложителя, се установява от Документацията за участие, утвърдена от кмета на община Л. – т. 9.3. „Срокове за сключване на договора“, където е посочено, че възложителят сключва договора с класирания участник в едномесечен срок след влизане в сила на решението за определяне на изпълнител, но не преди изтичането на 14-дневен срок от уведомяването на заинтересованите кандидати и/или заинтересованите участници за решението за определяне на изпълнител. Може да се направи изводът, че задължение на участника в процедурата, който предстои да стане изпълнител, е да води кореспонденция с възложителя за сключването на договора, тъй като интересът е и негов.
След изтичане на срока по чл. 43, ал. 3 във връзка с чл. 41, ал. 4 ЗОП и независимо че е избран за изпълнител и е уведомен надлежно за това от възложителя, жалбоподателят не е предприел изискуемите действия за сключване на договора при условията на документацията и подадената от него оферта. Бездействието на жалбоподателя след получаване на писмото на кмета на община Л. с изх. № К-…./07.11.2013 г. следва да се приеме за отказ от сключване на договор по смисъла на разпоредбата на чл. 39, ал. 2, т. 3, б. „а“ ЗОП. Предвид установеното КЗК приема, че решението на възложителя за прекратяване на процедурата е постановено на действително правно основание и е обосновано и законосъобразно“.
Решението е потвърдено с Решение № 7725 от 2014 г. на ВАС, IV о.
Различно стои въпросът в случаите, в които избраният за изпълнител участник не е разполагал с информация относно момента на влизане в сила на решението по чл. 73, ал. 1 ЗОП. Като пример може да се посочи случаят, разгледан в Решение № 35 от 2015 г. на КЗК. Решението за определяне на изпълнител е било обжалвано пред КЗК, избраният за изпълнител участник е получил тази информация от регистъра в интернет страницата на КЗК, но е издадено разпореждане на председателя на КЗК за отказ да бъде образувано производство по обжалване. В този случай избраният за изпълнител участник не е бил привлечен като заинтересована страна и не е бил уведомяван нито за издаденото разпореждане, нито за това дали разпореждането е обжалвано пред ВАС, или е влязло в сила. Информация за хода на производството по обжалване не е била налична и в регистъра на обществените поръчки. КЗК е приела, че избраният за изпълнител участник обективно не е имал възможност да узнае за влизането в сила на решението за определяне на изпълнител, а оттам и за времевите граници на едномесечния срок за сключване на договор за обществена поръчка.
Решение № 35 от 2015 г. на КЗК: „В мотивите си за издаване на обжалваното в настоящото производство Решение № 91 от 25.11.2014 г., възложителят е посочил, че първоначалното решение за избор на изпълнител не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 23.09.2014 г. Посоченото не отговаря на обективната действителност.
Решение № 78 от 09.09.2014 г., с което възложителят е обявил класирането и е определил за изпълнител „П. И.“ ЕООД, е било обжалвано пред КЗК от друг участник в процедурата. По жалбата е издадено разпореждане на председателя на КЗК за отказ от образуване на производство с № 582 от 07.10.2014 г. Разпореждането не е обжалвано пред ВАС и е влязло в законна сила. Тези факти обаче са били известни само на възложителя и на лицето, по чиято жалба е издадено Разпореждане № 582 от 07.10.2014 г. на председателя на КЗК. „П. И.“ ЕООД не е било уведомено, тъй като едва след образуване на производството пред КЗК, участникът, класиран на първо място, бива конституиран като заинтересована страна, а в случая не се е стигнало до образуване на производство.
„П. И.“ ЕООД е могло да се информира за наличието на жалба от регистъра на интернет страницата на КЗК, но не е разполагало с възможността да проследи развитието на жалбата – евентуалното обжалване пред Върховния административен съд на издаденото разпореждане на председателя на КЗК и момента на влизането му в сила. Наличието на жалба срещу решението за избор на изпълнител спира изпълнението (чл. 120а, ал. 1ЗОП), което от своя страна отлага във времето началния момент, от който се отчита срокът за сключване на договор по чл. 41, ал. 4 ЗОП. Именно поради липса на информация за началния момент по чл. 41, ал. 4 ЗОП, за жалбоподателя не е била известна и датата на изтичане на срока.
Следва да се подчертае обстоятелството, че жалбоподателят е проявил активност, насочена към сключване на договор на 20.11.2014 г. Тази активност се е изразила в запитване, дали по обособени позиции № 1, 4 и 7 решението, с което „П. И.“ ЕООД е избрано за изпълнител, е влязло в сила, както и в покана към възложителя да определи дата за внасяне на необходимите документи и сключване на договор. Вместо отговор на своето запитване пет дни по-късно жалбоподателят е получил Решение № 91 от 25.11.2014 г., с което е обявен за изпълнител класираният на второ място участник.
КЗК приема, че възложителят незаконосъобразно е издал Решение № 91 от 25.11.2014 г. и обявил за изпълнител по обособени позиции 1, 4 и 7 участникът, класиран на второ място. Първоначалното решение за класиране в частта по обособени позиции 1, 4 и 7 е било обжалвано пред КЗК, поради което срокът по чл. 41, ал. 4 ЗОП за сключване на договор е започнал да тече от момент, който не е бил известен на жалбоподателя. Регистърът на КЗК по ЗОП не е официален, а и в него не се съдържа информация за влизането в сила на актовете на КЗК по ЗОП, затова не следва да се приема, че „П. И.“ ЕООД е могло да се информира за началния и крайния момент на едномесечния срок за сключване на договор. В настоящия случай единствено възложителят е разполагал с информация относно подадените жалби и хода на производствата по тях, единствено той е бил информиран за момента, в който първоначалното решение за класиране е влязло в сила, в частта по обособени позиции 1, 4 и 7, и е започнал да тече срокът за сключване на договор. Накрая следва да се отбележи, че жалбоподателят не прави отказ за сключване на договор за изпълнение, напротив, проявява инициатива, като изпраща писмо с искане на информация до възложителя. Не на последно място, мотивите на възложителя за издаване на решението за определяне за изпълнител на участника, класиран на второ място, не кореспондират с обективната действителност.
На основание изложеното, КЗК приема, че кметът на община Н. е издал незаконосъобразно Решение № 91 от 25.11.2014 г., което следва да бъде отменено, а преписката върната на възложителя за сключване на договор по обособени позиции 1, 4 и 7 с „П. И.“ ЕООД“.
Елена ДИМОВА, юрист
