Тенденциите за промяна, обективирани в европейското законодателство
1. Европейско законодателство
Правната уредба на обществените поръчки в Република България се основава на принципите, постулатите и предписанията на правото на Европейския съюз. Най-общо правото на Европейския съюз в сферата на обществените поръчки и концесиите включва разпоредбите от Римския договор, отнасящи се до създаването на Общия пазар (първично законодателство), правилата, установени в директивите, приети от Европейския парламент и Съвета в тази област, и практиката на Съда на Европейските общности. Материалноправната уредба се съдържа в следните директиви:
- Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 31.03.2004 г. относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги;
- Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 31.03.2004 г. относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от лица, извършващи дейност в секторите водоснабдяване, енергетика, транспорт и пощенски услуги;
- Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2007 г. за изменение на директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки;
- Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21.12.1989 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство;
- Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО;
- Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25.02.1992 г. относно координиране на законодателствата и административните процедури, свързани с прилагането на общностните правила при възлагането на обществени поръчки от лица, извършващи дейност в секторите водоснабдяване, енергетика, транспорт и пощенски услуги.
С оглед горецитираното, към момента, възлагането на обществени поръчки в рамките на Европейския съюз се извършва „при съблюдаване на принципите на Договора за Европейските общности” и по-специално на принципите на свободния пазар, както и на „принципите, произтичащи от тях, като принципа за равнопоставеност, за недискриминация, принципа за взаимно признаване, принципа за пропорционалност и принципа за прозрачност” 1. Тези принципи определят и се отразяват в общите характеристики на нормативните режими на процедурите за възлагане на обществени поръчки, включени в директивите, най-напред като принципи за възлагане на договори, а след това и като процедурни правила и изисквания към участниците.
В процес на обсъждане от края на 2011 г. е предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчки. Със стратегията на ЕС за растеж – „Европа 2020“ се цели в условията на един променящ се свят ЕС да стане интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика. Тези три взаимно подкрепящи се приоритета трябва да помогнат на ЕС и държавите членки да постигнат високи нива на заетост, производителност и социално единство. По-конкретно Съюзът си е поставил пет амбициозни цели – в областта на заетостта, иновациите, образованието, социалното приобщаване и климата/енергията, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. Всяка държава членка е приела свои собствени национални цели във всяка от тези области. Конкретни действия на равнище ЕС и на национално равнище служат за основа на стратегията.
Комисията по заетост и социални въпроси е предоставила становище на вниманието на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите относно обществените поръчки със следното предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета:
„С предложението Комисията иска, от една страна, „да се повиши ефективността на публичните разходи от гледна точка на съотношението качество-цена“, от друга страна, иска да даде възможност да се „използват по по-добър начин обществените поръчки в подкрепа на общи обществени цели, които включват опазване на околната среда, заетост и социално приобщаване, както и гарантиране на възможно най-добрите условия за осигуряване на висококачествени обществени услуги“. Тази инициатива е похвална. Въпреки това предложенията на Комисията не отиват достатъчно далеч и остават прекалено необвързващи, по-специално по отношение на социалната устойчивост.
В Европейския съюз публичните органи изразходват едва 18 % от БВП за обществени поръчки за доставки, строителство и услуги, т.е. реформата на правилата за държавните поръчки е съществен двигател за по-голяма устойчивост в обществото. Като се има предвид, че средствата, за които става дума, са обществени средства, те не следва да се изразходват за краткосрочни цели, а напротив – следва да се разглеждат като дългосрочна инвестиция в обществото; в този смисъл органите носят още по-голяма отговорност.
В името на тази цел е необходимо инициативата да бъде поставена на широка основа. Следните моменти във връзка с това са особено важни:
- Критерият за най-ниска цена трябва да се зачеркне, без да се заменя. Критерият за „икономически най-изгодната оферта“ позволява достатъчна гъвкавост, за да се включи в офертата и цената. За да стане ясно какво се има предвид под „икономически най-изгодната оферта“, формулировката трябва да бъде „икономически най-изгодната и устойчива“ оферта (MEAST).
- Приложимите трудови и социални стандарти следва да се засягат не само в съображенията, но и в членовете. Всички разпоредби, приложими на работното място и регламентирани посредством международни споразумения и европейски регламенти, но и посредством национално законодателство, арбитражно решение или колективни трудови договори, трябва да намерят приложение – също и в трансгранични ситуации.
- Допълнително за възложителя трябва да съществува възможност да интегрира и други видове социални критерии в техническите спецификации и/или критерии за възлагане; например създаването на условия за труд за групи в неравностойно положение, достъп до обучение на място и етична търговия. Още в началото на процедурата трябва да може да се прецени дали оферентът може да изпълни тези критерии. Тук трябва да се включат също и външните социални разходи, свързани с предмета на поръчката.
- При необичайно ниски оферти критериите трябва да бъдат по-строги. Достатъчно е дадена оферта да бъде с 25 % по-ниска от средната стойност на внесените оферти или с 10 % по-ниска от следващата най-ниска, за да бъде това достатъчно основание за изясняване на някои елементи.
- Разпоредбите относно подизпълнителите в предложението на Комисията не са достатъчно пълни. В своята оферта оферентът трябва не само да засегне въпроса за подизпълнителите, но и да ги назове, и да ги направи възможни за идентификация, като посочи техните данни за контакт и законните им представители. Освен това на главния изпълнител и на всички междинни подизпълнители трябва да може да се търси отговорност в случай на неспазване на социалните и трудовоправни разпоредби, разпоредбите относно здравето и безопасността на работното място и трудовите условия.
- Новият раздел относно социалните услуги следва да позволява по-добра защита на качеството на персоналните услуги. За тази цел включването на определени критерии за качество трябва да е задължително. Възлагането на обществени поръчки освен това не трябва в никакъв случай да се основава само на най-ниската цена. Успоредно с това е необходимо разделът да се допълни с разпоредби относно критериите за изключване, подизпълнителите и спазването на действащите на работното място трудови и социални норми.
- За коректното прилагане е важно раздел ІV „Управление”, да се допълни. Така например изпълнители, при които се констатират значителни и трайни дефицити при изпълнението на поръчките, следва да се отбележат в регистър, достъпен за възлагащите органи, като присъствието в регистъра трябва да бъде основание за изключване. Мониторингът на прилагането на разпоредбите относно обществените поръчки, особено що се отнася до действащите трудови и социални норми на работното място, следва също да се осъществява от публичния надзорен орган.
Това и всички други направени предложения, както и проект на самата директива са достъпни в публичната система за Наблюдение на процеса на вземане на решения между институциите на ЕС.
Направена е оценка на въздействието, чието резюме щ дава общ преглед на различните варианти за всяка от петте групи основни проблеми (административна организация, обхват, процедури, стратегически обществени поръчки и достъп до пазарите на обществени поръчки).
Приемането на предложението ще доведе до отмяна на съществуващо законодателство (Директива 2004/18/ЕО).
2. Анализ на ЗОП във връзка с критериите за оценка на офертите
В раздел 2 от ЗОП са определени минималните изисквания, на които следва да отговаря обявлението за обществена поръчка. В тази връзка в чл. 25, ал. 2, т. 10 законодателят е дал възможността възложителят да определи критерия за възлагане на обществената поръчка:„критерия за оценка на офертите, а при критерий икономически най-изгодна оферта – и показателите за комплексна оценка с тяхната относителна тежест или подреждането им по важност в низходящ ред, когато по обективни причини е невъзможно да се посочи относителната им тежест”.
За да се пресече възможността за манипулиране на изпълнител е създадена нова ал. 9 в сила от 26.02.2012 г., която задължава възложителите да използват показатели за комплексна оценка, свързани с предмета на обществената поръчка. С ал. 10 на същия член в сила от 26.02.2012 г. е въведена забрана да се включват критерии за подбор като показатели за оценка на офертите за случаите, когато избраният критерий е икономически най-изгодна оферта.
В Закона за обществените поръчки чл. 28, ал. 1, т. 7 е указано, че документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка следва да съдържа показателите, относителната им тежест и методиката за определяне на комплексната оценка на офертата, когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта. В ал. 2 и 3 на същия член е доразвито минималното съдържание на методиката и нейното приложение. „(2) Методиката по ал. 1, т. 7 съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата, включително за относителната тежест, която възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта. Относителната тежест на отделните показатели може да бъде изразена чрез максимални стойности в рамките на общата оценка. (3) Възложителят прилага методиката по ал. 1, т. 7 по отношение на всички, допуснати до оценка оферти, без да я променя.”
Методиката за оценка на офертите следва да е съобразена с § 1, т. 8 от ДР на ЗОП, съгласно който при дефинирането на показателите за оценка възложителите следва да избягват включването на субективните такива освен ако това е обективно невъзможно.
С оглед прилагането на методиката за оценка на офертите възложителите назначават помощен орган – комисия, съгласно чл. 34, ал. 1 за провеждане на процедура за обществена поръчка, като определят нейния състав и резервни членове. В ал. 2 на същия член законодателят определя, че в състава на комисията се включва задължително един правоспособен юрист, а останалите членове са лица, притежаващи необходимата професионална квалификация и практически опит в съответствие с предмета и сложността на поръчката. Комисията трябва да се състои от нечетен брой членове – най-малко петима, а в случаите по чл. 14, ал. 3 – най-малко трима. След промените на ЗОП в сила от 26.02.2012 г. в ал. 3 е дадена възможност на възложителите по чл. 7, т. 1-4, по тяхна преценка, да привличат като член на комисията и външен експерт, който е включен в списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 и има квалификация в съответствие с предмета на поръчката. Комисията следва да разгледа оцени и класира офертите съобразно чл. 68-72 ЗОП, като приключва своята работа с приемане на протокола от възложителя.
3. Изводи
Съгласно тенденциите в развитието на европейското законодателство, критерият за най-ниска цена не е удачен с оглед дългосрочните цели и политики. Критерият за „икономически най-изгодната оферта“ позволява достатъчна гъвкавост, за да се включи в офертата и цената. За да стане ясно какво се има предвид под „икономически най-изгодната оферта“, формулировката трябва да бъде „икономически най-изгодната и устойчива“ оферта. Целта е възложителите по-добре да използват обществените поръчки в подкрепа на устойчивото развитие, спазването на социалните и трудовите права, социалното приобщаване, иновациите, когато това е целесъобразно, и други общи обществени цели, за да се повиши по този начин ефективността на публичните разходи, гарантирайки най-добро съотношение „качество-цена“, да се улесни по-специално участието на малките и средните предприятия в обществените поръчки и да се разреши на възложителите да използват по-добре обществените поръчки в подкрепа на общи обществени цели, водещи до създаването на нови устойчиви работни места.
Методиката за оценка на офертите следва да съдържа точни указания и диапазон за оценяване. Възприетата скала за оценка трябва да е съобразена с нуждите на възложителя и необходимостта да се избере изпълнител, който да покаже разбиране в областта на обявената обществена поръчка. Показването на неразбиране на предмета ще доведе до невъзможност да се получи като резултат качествено изпълнение. Изискванията на чл. 28 ал. 2 са „методиката да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател“. Дадените в методиката указания трябва да са точни и да могат да се приложат от експертите – членове на комисия, които се назначават от възложителя с оглед тяхната компетентност, да извършат своята експертна оценка. В методиката следва да са изброени параметрите, които ще се оценяват от експертите в комисията, допустимите стойности – минимална и максимална граница за всеки един от тях и минимален и максимален брой точки. Комисията следва да даде мотивирана експертна оценка по посочените обекти на оценка на база собствения си опит, както и утвърдените стандарти, правила и обичаи в територията и практиката.
Не следва да се приема, че разликата в оценките съобразно дадения диапазон се състои в субективна граница. Същата се явява обект на експертна оценка, което е изцяло в духа на Закона за обществените поръчки и § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби.
Критериите за оценка следва да са свързани с предмета на обществената поръчка съгласно с чл. 25, ал. 9 ЗОП, описан в Техническото задание на обществената поръчка. Методиката за оценка на офертите следва да е съобразна с § 1, т. 8 от ДР на ЗОП, съгласно който при дефинирането на показателите за оценка възложителите следва да избягват включването на субективните такива, освен ако това е обективно невъзможно. Право на възложителя е в рамките на закона да определи показатели и методика за оценка, които в най-голяма степен да гарантират, че ще получи нужната му услуга/доставка/строителство при възможно най-добри условия, получавайки възможно най-големи гаранции за точното и качествено изпълнение. При формирането на показателите и методиката за оценка възложителят следва да се води само и единствено от желанието да получи икономически най-изгодна оферта и да се оценят адекватно евентуалните възможности, капацитет и ресурси на кандидата в сферата предмет на поръчката.
Използването на изцяло математически методи при оценяването не е предвидено като задължение в ЗОП, а недопускането на експертност в оценяването на практика би обезсмислило участието на специалистите по материята, тъй като крайните резултати биха могли да се получат и от неспециалисти на базата на стойности от офертите. В тази връзка и в съответствие с чл. 34, ал. 1, 2 и 3 и чл. 101г ЗОП възложителят назначава комисия/длъжностни лица за провеждане на обществена поръчка, като определя нейния състав и резервни членове. Комисията се състои от лица, притежаващи необходимата професионална квалификация и практически опит в съответствие с обекта и сложността на поръчката.
Съставът на комисията следва да се формира на основата на притежавани експертни познания, като разглеждането, оценката и класирането на офертите се извършват от членовете на комисията на база на техния опит, квалификация и специални познания по специфичната материя и в качеството им на експерти в тази област, а не в лично качество, т. е. оценката на комисията винаги е експертна, базирана на конкретните познания на съответното лице, но не и субективна. За целта комисията трябва да изтъкне МОТИВИ за всяко свое решение/оценка.
Гаранция за недопускането на субективен елемент при оценяването е нормата на чл. 35, ал. 1 ЗОП, която задължава членове на комисията да нямат материален интерес от възлагането на обществената поръчка на определен кандидат или участник; да не са „свързани лица” по смисъла на Търговския закон с кандидат или участник в процедурата или с посочените от него подизпълнители, или с членове на техните управителни или контролни органи и да нямат частен интерес по смисъла на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси от възлагането на обществената поръчка. Липсата на посочените обстоятелства съгласно чл. 35, ал. 3 ЗОП се доказва с декларация, за неверни данни, в която членовете носят наказателна отговорност.
За членове на комисията възложителят трябва да определи квалифицирани експерти с опит в областта на конкретната поръчка. С измененията на ЗОП от 26.02.2012 г.
законодателят отмени задъжението за член на комисията да бъде привличан външен експерт от списъка по чл. 19 ЗОП, а остави това като възможност.
4. Съдебна практика
- Решение № 13116 от 04.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12706/2010 г., IV отд. на ВАС
Жалбоподателят е поддържал, че в заложената методика за оценка на офертите е налице съществено отклонение от разпоредбите на действащите към момента на откриването разпоредби и по конкретно на § 1, т. 8 от ДР на ЗОП, тъй като при дефинирането на показателите за оценка възложителите следва да избягват включването на субективните такива освен ако това е обективно невъзможно. В случая, в приложената към документацията методика възложителят бил допуснал в нея да бъдат заложени голямо количество субективни критерии за оценка, без същите да се отнасят до техническо преимущество, функционалност и др., но не е посочил мотивите, от които ще се ръководи при извършване на оценяването на отделните оферти. Според жалбоподателя предложената методика не е определена, а е определяема, което е в съществено противоречие с действащото законодателство, водещо до нищожност на методиката и повличащо нищожност на цялата процедура.
Върховният административен съд споделя приетото от КЗК и намира жалбата срещу постановено от нея решение неоснователна. Изложените в нея доводи не могат да бъдат споделени. Използването на изцяло математически методи при оценяването не е предвидено като задължение в ЗОП, а недопускането на експертност в оценяването на практика би обезсмислило участието на специалистите по материята, тъй като крайните резултати биха могли да се получат и от неспециалисти на базата на стойности от офертите. В тази връзка и в съответствие с чл. 34, ал. 1, 2 и 3 ЗОП възложителят назначава комисия за провеждане на процедура за обществена поръчка, като определя нейния състав и резервни членове. Комисията се състои най-малко от петима членове, един от които задължително е правоспособен юрист, а останалите са лица, притежаващи необходимата професионална квалификация и практически опит в съответствие с обекта и сложността на поръчката, предвидено е и привличане като член на комисията и на външен експерт, с квалификация в съответствие с предмета на поръчката. Гаранция за недопускането на субективен елемент при оценяването е нормата на чл. 35, ал. 1 ЗОП, която задължава членовете на комисията да нямат материален интерес от възлагането на обществената поръчка на определен кандидат или участник; да не са „свързани лица” по смисъла на Търговския закон с кандидат или участник в процедурата или с посочените от него подизпълнители, или с членове на техните управителни или контролни органи и да нямат частен интерес по смисъла на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси от възлагането на обществената поръчка. Липсата на посочените обстоятелства съгласно чл. 35, ал. 3 ЗОП се доказва с декларация за неверни данни, в която членовете носят наказателна отговорност.
Цитираният текст сочи, че съставът на комисията се формира на основата на притежавани експертни познания, като разглеждането, оценката и класирането на офертите се извършват от членовете на комисията на база на техния опит, квалификация и специални познания по специфичната материя и в качеството им на експерти в тази област, а не в лично качество, т. е. оценката на комисията винаги е експертна, базирана на конкретните познания на съответното лице, но не и субективна.
По изложените съображения Върховният административен съд споделя приетото от КЗК относно формирането на методиката, при което не се установяват нарушения на приложимите законови норми. Възложителят е определил показателите за комплексна оценка и тяхната относителна тежест в съответствие с изискването на чл. 25, ал. 2, т. 10 ЗОП.
- Решение № 1016/2010 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-576 от 22.07.2010 г.
КЗК е приела, че твърденията за допуснати закононарушения в процедурата при формирането на методиката за определяне на комплексна оценка на офертите относно подпоказател 1 „Квалификации“ са неоснователни. Според нея право на възложителя е в рамките на закона да определи показатели и методика за оценка, които в най-голяма степен да гарантират, че ще получи нужната му услуга при възможно най-добри условия, получавайки възможно най-големи гаранции за точното и качествено изпълнение. Относно обвинението в жалбата, че е налице субективизъм, е прието, че същият е сведен до минимум, като е взето предвид, че при формирането на показателите и методиката за оценка възложителят се води само и единствено от желанието да получи икономически най-изгодна оферта за интересите на ръководеното от него учреждение и да се оценят адекватно евентуалните възможности, капацитет и ресурси на кандидата в сферата – предмет на поръчката.
За да отхвърли жалбата, КЗК се е позовала и на практиката на ВАС относно възможността част от показателите в офертите да се оценяват на база експертните познания на членовете на комисията и при спазване на останалите изисквания на ЗОП, според която това не е недопустимо, но комисията трябва да изложи достатъчно мотиви и обосновка при оценяването по всеки относително определен като минимална и максимална стойност показател, на база критериите, заложени в методиката, доказателствата за технически и икономически възможности, представени от участниците, и съпоставка с капацитета и възможности на останалите участници.
- Решение № 16031 от 14.12.2012 г. по адм. д. 12481/2012 г. на ВАС
Спорният въпрос в конкретния случай е дали квалификацията на външния експерт от списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 ЗОП е съответстваща на процесната обществена поръчка. За разлика от чл. 34, ал. 2 ЗОП, с която разпоредба се изисква „необходимата професионална квалификация”, в текста на чл. 34, ал. 4 ЗОП е регламентирано само изискване за „квалификация, което означава, че понятието „квалификация” следва да включва повече компоненти от „професионална квалификация”. В конкретната хипотеза обаче КЗК неправилно е тълкувала понятието „квалификация”, като го е подменила с „образование” и „специалност”. Съдът счита, че ако законодателят е имал конкретно изискване за образованието, е щял да го уреди изрично в императивна законова норма. В ДР на ЗОП липсва легална дефиниция за „квалификация”. Предвид това решаващия съдебен състав счита, че квалификацията съставлява необходимата степен от знания, умения и навици, чрез които става възможно извършването на определена дейност в общественото разделение на труда, и тя изразява равнището на подготвеност на съответния експерт да изпълнява определена функция. Съдебната практика прибавя към тази дефиниция и деловите качества при изпълнение на съответната дейност. В изискуемата съвкупност от знания, умения и навици, знанията са 2 вида – теоретични и практически, като теоретичните знания се натрупват чрез образование в учебни заведения, а практическите знания се усвояват в процеса на упражняването на определена функция. Освен посочените елементи в квалификацията се включват и уменията, които са израз на личните способности на съответния експерт да осъществява трудова дейност. Според ВАС КЗК е игнорирала горепосочените съществени елементи в мотивите на обжалваното решение.
- Решение № 16006 от 14.12.2012 г. по адм. д. № 10737/2012 г. на ВАС
Твърдението, на жалбоподателя, че отделните членове на комисията оценяват с различен брой точки един и същ показател от техническите оферти, което според него било показателно за липсата на практически опит на оценяващите, който да е в съответствие с предмета на поръчката, е прието от КЗК за неоснователно, доколкото вече е било посочено, че оценката на техническите предложения се извършва по субективни показатели, предполагащи експертно становище, и в този смисъл е нормално оценките, поставени от отделните оценяващи, да са различни, защото се базират на индивидуалната квалификация на всеки един член на комисията. При поставянето на оценките във вид на точки е спазена изцяло методиката, присъждани са до максималния брой точки, изготвена е оценителна таблица, неразделна част от протокола. В решението си ВАС потвърждава законосъобразността на така постановеното от КЗК решение.
- Решение № 519 от 08.05.2012 г. на КЗК
Жалбоподателите твърдят, че при разглеждане, оценка и класиране на офертите комисията е допуснала нарушение при оценяването по подпоказатели, което е довело до незаконосъобразно класиране. Един от жалбоподателите посочва, че комисията по определен показател е оценила с 13 точки, а не с петнадесет с аргумент, че „липсва ангажираност…”. В цитираното решение КЗК изразава становище, че контролът, който осъществява, е по законосъобразност и е в посока до колко оценяването, извършено от комисията, е мотивирано и дали е в съответствие с утвърдената методика. Присъжданите от комисията брой точки по подпоказатели е в нейната оперативна самостоятелност, което е оценка по целесъобразност.
5. Практика във връзка с методиката за оценка на офертите при осъществяване на предварителен и последващ контрол от управляващи органи по оперативни програми, по обществени поръчки обявявани в изпълнение на проекти, финансирани със средства на ЕС
В последно време се забелязва тенденция за налагане на финансови корекции на възложители, с мотив за „субективност на показателите” без изложени мотиви за противоречие със законовите разпоредби. Управляващите органи на оперативни програми следва да следят за законосъобразното разходване на европейски средства, като в тази си дейност не следва да ограничават възложителите в тяхната оперативна самостоятелност в рамките на закона. В тази връзка следва да се отбележи, че право само и единствено на възложителя е в рамките на закона да определи показатели и методика за оценка, които в най-голяма степен да гарантират, че ще получи нужната му услуга/доставка/строителство при възможно най-добри условия, получавайки възможно най-големи гаранции за точното и качествено изпълнение. Право да оценява технически предложения има само комисията, която е подбрана съобразно специфичните познания на всеки един от членовете щ. Оценката на комисията винаги е по целесъобразност, за което се излагат мотиви и тя не подлежи дори и на съдебен контрол, тъй като се извършва от лица с определена квалификация в областта на конкретната обществена поръчка.
Например:
ОУ на ОПАК на интернет страницата си е излязла със становище във връзка с методиките за оценка по проекти, финансирани по оперативната програма, което е в противоречие както със законовите разпоредби, така и с цитираните по-горе тенденции в общностното законодателство в областта на обществените поръчки. Със становището си управляващият орган дава тълкувания на разпоредби на ЗОП, като: „По смисъла на параграф 8 от Допълнителните разпоредби на ЗОП „икономически най-изгодна оферта” е тази оферта, която отговаря в най-голяма степен на предварително обявените от възложителя показатели и тяхната тежест, пряко свързани с предмета на обществената поръчка по отношение на качество, цена, технически преимущества, естетически и функционални характеристики, характеристики, свързани с опазване на околната среда, оперативни разходи, гаранционно обслужване и техническа помощ, срок за изпълнение и други”, като следва да се оценяват качествата на представеното предложение, а не предложените методи за изпълнение, изчерпателност на предложението, познаването на спецификата на материята и др.
Методиката следва да е такава, че всеки участник да може да направи преценка при съответно предложение колко точки може да получи. В случай че не могат да се осигурят законовите изисквания по отношение на методиката за оценка на офертите, Ви препоръчваме да се използва критерият „най-ниска цена”, като се доразвие техническото задание така, че да дава пълно описание на дейностите в изпълнение на поръчката, включително конкретните параметри на услугата – предмет на обществената поръчка”. Логично, след такова становище да си зададем въпроса може ли да изпълни качествено услугата участник, който не познава „спецификата на материята“? Така направените доводи и тълкувания противоречат както на духа на закона, така и на европейските тенденции в тази насока. Още повече че обществените поръчки в изпълнение на финансираните с европейски средства проекти по ОПАК са за осъществяване на консултантски услуги и предоставяне на висококвалифициран интелектуален труд, при които основният критерий за избор на изпълнител следва да бъде на база специфични познания и качеството, а не най-ниска предложена цена.
Антоанета БАРЕС, юрист
__________
1 Параграф 2 от Преамбюла към Директива 2004/18/ЕО.
