Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.
Неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания води до недействителност на цесията.
Чл. 99, ал. 1 ЗЗД
Чл. 26, ал. 2 ЗЗД
Чл. 99, ал. 3 ЗЗД
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б.” ООД срещу въззивно решение № 9 от 15.01.2009 г. по т.д. № 458/2008 г. на ВАС, с което се оставя в сила Решение № 49 от 17.07.2008 г. по т.д. № 806/2007 г. на ШОС, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу община Ш. за заплащане на цедирано вземане от “П.” ЕООД – гр. В. срещу общината в размер на 26 552,66 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати с обжалваното решение нарушения на материалния закон – чл. 26, ал. 2 ЗЗД, в противоречие с който е приета нищожността на сключения от него договор за цесия.
Ответникът по касация, Община Ш., излага становище за неоснователност на жалба по съображения, изложени в депозирания по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор.
С Определение № 609 от 10.09.2009 г. по същото дело настоящият състав е допуснал касационно обжалване на решението на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от касатора материалноправен въпрос, свързан с валидността на договор за цесия, с който се прехвърлят бъдещи вземания.
Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касатора доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. ГПК, приема следното:
Предмет на спора е предявен от касатора срещу Община Ш. иск за заплащане на сумата
26 553,66 лв. като стойност на изпълнени от “П.” ЕООД услуги, възложени му от ответната община по силата на сключен между последните договор за озеленяване от 29.04.2005 г., вземанията по който изпълнителят му прехвърлил с договор за цесия от 26.01.2006 г.
С обжалваното решение е прието за установено, че претендираното вземане на касатора срещу общината произтича от сключен между него и “П.” ЕООД Ш. договор, по който последният му цедирал всички досегашни и бъдещи вземания към Общината, възникнали по силата на сключен след проведена обществена поръчка договор за поддържане на паркове и градински площи. За да счете иска за неоснователен, въззивният съд на първо място е приел, че общината не е уведомена редовно съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия, но преди всичко се позовал на нищожността на цесионния договор в частта му по отношение на бъдещите вземания на цедента към общината поради липса на предмет. В тази връзка са изложени съображения, че бъдещите вземания нито са определени, нито са определяеми към момента на сключването му, доколкото в сключения между общината и “П.” ЕООД договор бъдещите вземания не са определени нито като абсолютни стойности, нито като процент от общо договорената сума за 24 месеца. В този контекст е изтъкнато, че бъдещи вземания може и да не възникнат, ако не бъдат извършени дейности от “П.” ЕООД в качеството му на изпълнител по сключения с общината договор и тъй като претендираната сума има именно характера на бъдещо вземане, то цесионерът няма основание да я претендира.
Върховният касационен съд в настоящия състав приема, че въззивното решение c правилно и следва да се остави в сила.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение – кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите, но с оглед на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, от значение за изясняването му се явява предметът на прехвърлителния договор. Няма спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса, че могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество – чл. 99, ал. 1 ЗЗД. От правилото, установено в ал. 2 на посочената норма, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респективно определяемостта, на съдържанието на престацията е изискване за дей-ствителност на всяко едно от тях.
Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Несъмнено е, че цедираните бъдещи вземания по договор с продължително действие, какъвто е този за озеленяване, са неопределяеми, доколкото възникването им е обвързано от изпълнението на възложената услуга, съответно от приемането й, т.е. от действията на трети лица, които не могат да бъдат окачествени като модалитети на посочения договор. Неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания води до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена.
С оглед изложеното принципно правилно е приетото от въззивния съд, че договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет – чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради което постановеното от него решение следва да се остави в сила.
