I. Постановка на въпроса
1. Съгласно чл. 472, ал. 1 ТЗ “при джиро с уговорка “за събиране”, “за инкасо”, “по пълномощие” или друг израз, който означава упълномощаване, приносителят може да упражни всички права по менителницата, но може да я прехвърля само с джиро по пълномощие. В този случай задължените лица
могат да правят на приносителя само възраженията, които те могат да противопоставят на джиранта”. В цитираната разпоредба е уредено явното джиро за събиране. Това джиро, както и заложното джиро, легитимират джиратаря като представител на титуляра на правата по запис на заповед или менителница спрямо задължените лица. На пръв поглед, менителничното упълномощаване чрез джирото за събиране или за залог е вид пълномощие, уредено в чл. 36 и сл. ЗЗД1. Въпреки това, съществуват някои отклонения от общия режим на пълномощието, които дават основание да се говори за менителнично упълномощаване като за специфична разновидност на института на представителството, съдържащо няколко съществени различия, които дават основание да се говори за специално менителнично представително правоотношение Този ефект на джирото за събиране и на заложното джиро, при който джиратарят има право да упражни от името на джиранта всички права по менителницата, ще означаваме по-долу като менителнично пълномощие или като пълномощно джиро.
II. Определяне на обема на представителна власт
2. Докато при обикновеното пълномощие обемът на представителната власт се определя от упълномощителя (чл. 39, ал. 1 ЗЗД), то при пълномощното джиро джиратарят може да упражни всички права по менителницата.
Това той извършва от името и за сметка на джиранта, въпреки че теорията допуска джиратарят за събиране да действа от свое име, като изрично посочи, че действа за сметка на джиранта2. Но пълномощникът сам може да прецени кога и кои права по менителницата да упражни, ръководейки се преди всичко от интереса на джиранта. В тази връзка се поставя въпросът може ли джирантът да упълномощи джиратаря само с някои от правата си по менителницата (например само да предяви менителницата за приемане, но не да я предявява за плащане, или само да я предяви за плащане, но не и да получава сумата по нея? Считам, че отговорът е отрицателен. В ал. 1 на чл. 472 ТЗ е посочено, че приносителят може да упражни всички права по менителницата. Ако се приеме, че тази разпоредба е императивна, то безспорно е, че всяко ограничение в упълномощаването би било недействително и няма да обвързва нито джиратаря, нито длъжниците по менителницата. Член 467, ал. 2 ТЗ изрично постановява, че частичното джиро е недействително. Следователно може да се твърди, че упълномощаването на джиранта само с част от правата по менителницата е нищожно и на второ, самостоятелно основание, пълномощието не поражда ефект за страните. Смисълът на упълномощаването на джиратаря с право да упражнява всички права по менителницата е максимална защита на правните и стопанските интереси на джиранта. Логиката на законодателя е, че пълномощникът трябва да е в състояние да упражнява всички права по менителницата във всеки един момент, за да може да гарантира събирането на вземането, произтичащо от ефекта в пълния му размер, а в случай на пълно или частично неплащане да обезпечи доказателства за неплащането и регресната отговорност на джирантите, както и да предяви иск срещу задължените лица, включително да се снабди с изпълнителен лист и да събере принудително дължимите суми. Когато местожителството или седалището на длъжниците и на поемателя са в различни населени места, даването на пълномощие за всяко отделно действие се явява затруднително и крие риск от пропускане на срокове и погасяване на права. Затова, ръководен от практически съображения, законодателят е постановил, че упълномощаването дава право на джиратаря да упражни всички права по менителницата. От друга страна, чл. 467, ал. 2 ТЗ трябва да се разбира в по-широк смисъл, а именно
че е недействително не само джирото, с което се прехвърля само част от вземането по менителницата, но и джирото, с което се прехвърлят само част от правата по менителницата.
Няма пречка обаче между джиранта и джиратаря да се сключи отделен договор за поръчка, в който изрично да се уговори, че джиратарят ще осъществи само част от правата по менителницата и че пълномощието е дадено само за упражняването на тези права. Договорът създава каузално отношение между страните и не дава право на задължените по ефекта лица да се позовават на него, за да противопоставят на джиратаря възражение, че действа без представителна власт. Това е така, защото договорът създава облигационна връзка само между страните, които са го сключили, но няма действие спрямо третите лица. Обратно на него, пълномощното джиро легитимира джиратаря спрямо всички задължени по менителницата субекти. Затова пълномощното джиро, а не договорът определя представителната власт на джиратаря и му дава право да упражни права по ефекта дори тогава, когато с договора се е задължил да не упражнява тези права. Последиците от действията на пълномощния джиратар са валидни и обвързват джиранта независимо от съдържанието на сключения помежду им договор за поръчка. Затова джирантът е длъжен да приеме резултата от тези действия. На основание сключения договор за поръчка обаче той може да търси отговорност от джиратаря за неизпълнение3. Следователно
за разлика от обикновеното пълномощие, при менителничното пълномощие обемът на правата на пълномощника е нормативно регламентиран това са всички права по менителницата. Този обем не може да бъде изменян или променян от страните под страх от недействителност. От друга страна, достатъчно е в джирото да е посочено, че то се дава за събиране или по пълномощие, за да се счита джиратарят оправомощен да упражни всички права на джиранта по ефекта.
III. Проблемът с преупълномощаването
3. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗЗД “пълномощникът може да преупълномощи друго лице, ако е овластен за това или ако преупълномощаването е станало необходимо за запазване интересите на упълномощителя”. Следователно преупълномощаването в хипотезата на обикновеното пълномощие е възможно само когато е изрично разрешено. Обратно е при менителничното пълномощие. То е допустимо винаги, освен ако не е изрично забранено от упълномощителя. Забраната за последващо джиросване на менителницата за събиране става с вписването на клаузата “не на заповед”. По този начин всички последващи джира за събиране ще бъдат недействителни и няма да произведат никакво право действие. Това е една съществена разлика между ефекта на пълното джиро и на пълномощното джиро, когато джиросването на менителница е забранено с вписването на rekta клаузата. Докато при пълното джиро с клауза “не на заповед” джиросването на менителницата има ефекта на цесия, то при пълномощното джиро последващото джиросване за събиране въпреки вписаната rekta клауза няма никакво действие. Това е така, защото пълномощният джиратар може да упражни от името на джиранта правата му по менителницата. Тъй като обаче тези права са чужди (на джиранта), джиратарят за събиране не може да се разпорежда с тях. Когато е забранено преупълномощаването по менителницата, пълномощният джиратар няма какво да “прехвърли” на последващите джиратари. Затова задължените по ефекта лица могат да оспорят представителната власт на лицето, упражняващо правата на титуляра, въз основа на джиро за събиране, извършено при наличието на вписана клауза “не на заповед”. Тук може да се открие още една значителна разлика с общия режим на упълномощаването. При обикновеното пълномощие преупълномощаването е допустимо, когато е в интерес на упълномощителя. Последният може да потвърди действията на лице без представителна власт и да приеме резултата от тези действия. При менителничното упълномощаване обаче нарушаването на забраната за джиросване от джиратаря води дотам, че действията на последващия “джиратар” не могат да бъдат валидирани дори тогава, когато титулярът на правата по менителницата ги потвърди. Това се дължи на обстоятелството, че действителното пълномощно джиро легитимира приносителя да упражнява права по менителницата, а невалидното джиро няма никакъв легитимационен ефект4. Такъв ефект може да се постигне само с повторно джиросване на менителницата за събиране към лицето, чиито права се оспорват, но този път джирото трябва да изхожда не от джиратаря за събиране, а от титуляра. Тъй като това второ джиро за събиране няма обратно действие, а се счита за извършено от датата, посочена в него, то предходните оспорени действия на вече валидния пълномощен джиратар не могат да бъдат санирани.
3.1. Член 472, ал. 1, изр. първо ТЗ изрично предвижда, че джиратарят за събиране може да прехвърли менителницата само с джиро по пълномощие. Същото право дава чл. 473, ал. 1, изречение първо и на джиратаря за залог. В цитираните разпоредби законът е допуснал една терминологична и смислова неточност, като говори за прехвърляне на менителницата от джиратаря за събиране, респективно от джиратаря за залог с джиро за събиране. Това джиро няма транслативно действие5. То не прехвърля никакви права по менителницата на джиратаря. Единственото действие на пълномощното джиро е неговият легитимационен ефект, даващ право на джиратаря да упражни всички права по менителницата от името на титуляра, т.е. няма процес на праводаване както в случая с пълното джиро, при което правата излизат от патримониума на джиранта и стават част от имуществото на джиратаря.6 Затова по-правилно е да се говори, че джиратарят за събиране или за залог може да преупълномощи трети лица да упражнят правата по менителницата с джиро за събиране7.
4. Една значителна разлика може да се открие между преупълномощаването по общия ред и менителничното преупълномощаване. В общия режим с акта на преупълномощаването не отпадат правата на пълномощника-преупълномощител. Както той, така и преупълномощеният, имат право да представляват упълномощителя. Обратно е при менителничното преупълномощаване.
От момента на джиросването на менителницата за събиране правата на първия пълномощник отпадат и той не може да представлява титуляра пред задължените лица.8
Правото да представлява титуляра има новият джиратар. Затова всяко задължено по менителницата лице може да откаже да приеме ефекта или да плати по него, ако съответното действие изхожда от стария джиратар за събиране. Този извод следва от разпоредбата на чл. 471, ал. 1 ТЗ, която предвижда, че “държателят на менителницата се смята за законен приносител, ако правото му следва от непрекъснатия ред на джирата”. Следователно дори старият джиратар за събиране да разполага фактически с ефекта, той не е законният му приносител, тъй като правата му са отпаднали с джиросването на ценната книга. Този извод идва да опровергае изразеното в теорията становище, че джирото е реална сделка9.
IV. Последици от смъртта на джиранта за събиране по отношение представителната власт на пълномощния джиратар
5. Последната съществена разлика между общия режим на пълномощието и менителничното упълномощаване се съдържа в разпоредбата на чл. 472, ал 2 ТЗ. Тя предвижда, че “упълномощаването, което се съдържа в джиро по пълномощие, не се прекратява със смъртта или с поставянето под запрещение на упълномощителя”. Обратното е при общия режим, където пълномощието се прекратява със смъртта на упълномощителя или на пълномощника чл. 41, ал. 1 ЗЗД.
Смисълът на чл. 472, ал. 2 ТЗ се съдържа в това, че правата по менителницата следва да бъдат упражнени надлежно и своевременно. Ако менителничното пълномощие се прекратяваше при смърт на титуляра, то до приемането на наследството му никой не би могъл да упражни правата по ефекта, тъй като не е настъпило универсалното правоприемство на наследствените права и задължения към легитимираните наследници. Пропускането на сроковете за предявяване на менителницата за приемане или за плащане е фатално за правата на наследниците, тъй като без протест няма регрес. По-горе вече беше споменато, че при менителничните правоотношения извършените действия без представителна власт не могат да бъдат валидирани с последващото им потвърждаване от лицето, от чието име са извършени. Така смъртта или прекратяването на юридическото лице на титуляра би се отразила неблагоприятно върху правоприемниците му. За да избегне подобен негативен резултат, законодателят е предвидил посоченото съществено отклонение от общия режим на упълномощаването, запазвайки правата на пълномощния джиратар и след смъртта на неговия упълномощител. Отново съображенията за това нормативно решение са практически и икономически.
V. Обобщение
6. Обобщението на изложеното по-горе налага извода, че
менителничното представителство е специфична разновидност на представителството по ЗЗД. Докато в общия случай обемът на представителна власт се определя от упълномощителя, то при търговските ценни книги обемът на представителната власт е определен от закона. При тях преупълномощаването с правата по менителницата е допустимо винаги, освен ако не е изрично забранено. Противно на това, в общия случай преупълномощаването е допустимо само с разрешение на упълномощителя. При менителничното представителство преупълномощаването води до отпадане на представителните права на преупълномощителя. В общия случай пълномощникът и преупълномощеният могат да представляват упълномощителя. Менителничното представително правоотношение, възникнало въз основа на валидно джиро за събиране или за залог, не се прекратява със смъртта на титуляра за разлика от обичайния случай, в който смъртта на упълномощителя води до прекратяване на представителната власт на пълномощника.
Поради спецификата на менителничното представителство правилата на чл. 36-42 ЗЗД следва да се прилагат само тогава, когато в Търговския закон липсват специални правни норми относно възникването, прекратяването и отпадането на представителната власт на пълномощния джиратар.
Георги ХОРОЗОВ, адвокат
___________
1 В този смисъл Павлова, М. Записът на заповед и менителницата. С., 1993, с. 112.
2 Така Павлова, М., цит. съч., пак там и П. Джидров в Коментар на Търговския закон, том 5, с. 101. Обратно Диков, Л. Курс по търговско право. С., 1935, 1992, с. 595. В подкрепа на становището си М. Павлова цитира и съдебна практика. Считам, че правилна е позицията, застъпена от Л. Диков. Пълномощният джиратар действа винаги от името и за сметка на джиранта. Иначе би било налице скрито джиро за събиране. Може би М. Павлова има предвид, че джиратарят за събиране може да действа формално от свое име в качеството си на пълномощник на джиранта, но винаги с указването, че действа от чуждо име и за чужда сметка.
3 Така Диков, Л., цит. съч., с. 959; Павлова, М., цит. съч., с. 113.
4 Подобен извод прави Джидров, П., цит. съч., с. 100.
5 Така Павлова, М., цит. съч, с. 112. Обратното твърди Кацаров, К. Систематичен курс по българско търговско право. С., 1990, с. 576, според когото джирото за събиране има легитимационна и отчасти транспортна функция.
6 Така Джидров, П., цит. съч., с. 101.
7 Много по-добра е била редакцията в отменения ТЗ, който в чл. 544 предвижда, че джиратарят за събиране има право “да предава (к. м. Г. Х.) менителницата чрез джиро, което да има така също силата на пълномощие”.
8 Така Диков, Л., цит. съч., с. 959.
9 Според Калайджиев, А. Придобиване на права върху ценни книги. Държава и право, кн. 10/1990, джирото е реална абстрактна и акцесорна сделка.
