Записът на заповед е абстрактна сделка, но менителничното правоотношение не е абстрактно. То възниква, за да се постигне определена цел, и най-често служи за обезпечаване на вземане, произтичащо от друго каузално правоотношение.
Чл. 535 ТЗ
Чл. 254 ГПК
Решение № 390 от 24.04.2008 г. на ВКС – ТК
Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (нов, в сила от 01.03.2008 г.) и е образувано по касационна жалба на В. К. С. от С. З., ул. “Х. Б.” № 130, вх. В, ет. 2, ап. 84, подадена против решение № 112/17.10.2007 г. по гражд. д. № 444/2007 г. на СОС.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане.
Ответникът П. С. Х., ЕТ с фирма “А.-П. С.” от С. З., ул. “Г. Г.” № 148, вх. “Б”, ет. 1, ап. 40, не е заявил становище по оплакванията в касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, поради което като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана по същество.
ВКС, II т. о., след като обсъди оплакванията на касатора и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 100/24.07.2007 г. по гражд. д. № 650/2007 г. на СРС, с което се отхвърля искът на В. К. С. от С. З., ул. “Х. Б.” № 130, вх. В, ет. 2, ап. 84, предявен с правно основание чл. 254 ГПК (отм.) против П. С. Х., ЕТ с фирма “А.-П. С.” от С. З., ул. “Г. Г.” № 148, вх. “Б”, ет. 1, ап. 40, за установяване несъществуването на вземане в размер на 7288,86 лв., произтичащо от запис на заповед от 05.05.2006 г.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на запис на заповед за сумата 7288,86 лв., издаден на 05.05.2006 г. от В. К. С. от С. З., в качеството му на ЕТ “В. С.”, в полза на П. С. Х., ЕТ с фирма “А.-П. С.” от С. З., е бил издаден изпълнителен лист в полза на взискателя, въз основа на който е образувано изп. д. № 20077650400265 на ЧСИ Г. И., рег. № 765 по описа на КЧСИ. Ищецът в качеството му на длъжник в изпълнителното производство е пропуснал да направи възражение по реда на чл. 252 ГПК, поради което е предявил отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК.
Въззивният съд приема, че от данните по делото е установено, че искът е предявен от физическото лице В. К. С. за установяване недължимостта на задължението му по издадения изпълнителен лист. Самият запис на заповед обаче бил издаден от ищеца, но в качеството му на едноличен търговец, тоест той се е задължил по записа, но в качеството си на търговец, поради което съдът е приел, че искът, предявен от физическото лице В. К. С. за установяване недължимостта на задължението по изпълнителния лист на лицето в качеството му на едноличен търговец, е неоснователен.
Искът е приет за неоснователен и по други съображения.
Установено е, че на 04.05.2006 г. страните са сключили договор за доставка, съгласно който ответникът се е задължил да доставя на ищеца гориво. От представените по делото ПКО и фактури се установило, че между страните са възникнали търговски правоотношения, а според твърденията на ищеца записът на заповед бил издаден за тази цел, което означавало, според приетото от въззивния съд, че издаденият запис на заповед визира възникнали каузални правоотношения.
ВКС, II т. о., приема следното:
Ищецът е поддържал твърдения, че той е подписал процесния запис на заповед с намерението да установи търговски отношения с ответницата, но такива не възникнали и той не получил никаква стока от нея. Поради това и сумата по записа не се дължала, защото между страните не са възникнали никакви каузални правоотношения.
Настоящият състав на ВКС, II т. о., не споделя приетото от въззивния съд, че след като записът на заповед е подписан от физическото лице, но в качеството му на едноличен търговец, а искът е предявен от името на физическото лице, този иск е неоснователен на това основание. Правен субект е физическото лице, а фирмата, под чието име то извършва дейност, не е субект на правото. В процесния случай, макар записът на заповед от 05.05.2006 г. да е подписан от В. К. С. в качеството му на едноличен търговец, отговорността е за физическото лице, независимо от качеството му на едноличен търговец. Фирмата, под която действа едноличният търговец, никога не може да бъде страна при сключване на сделки или в съдебно производство, тъй като е неправосубектна. Ето защо приетото от въззивния съд, че искът е неоснователен на това основание, е неправилно.
Правилно обаче се приема от въззивния съд, че отрицателният установителен иск по чл. 254 ГПК е неоснователен. Договорът за доставка на горива е подписан на 04.05.2004 г., а процесният запис на заповед е издаден на другия ден – на 05.05.2006 г. От представените по делото като доказателства 21 бр. ПКО, съставени по време след подписване на договора и след издаване на записа на заповед, е видно, че ищецът е плащал на ответника за доставени му от последния горива.
Наличието на търговски отношения се установява и от представените по делото 36 бр. данъчни фактури, които са подписани от ищеца и които също са били издадени по време след издаване на записа на заповед.
Вярно е, че по делото няма данни записът на заповед да е издаден, за да се обезпечат вземанията, произтичащи от доставките на горива по сключения между страните договор, но сам ищецът твърди в исковата си молба, че той е подписал записа с цел установяване на бъдещи търговски ваимоотношения, а с оглед данните по делото е безспорно, че между тях са възникнали продажбени отношения.
Записът на заповед е абстрактна сделка и менителничният ефект възниква при наличието на задължителните реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, но менителничното правоотношение не е поначало абстрактно. То възниква, за да се постигне определена цел, и най-често служи за обезпечаване на вземане, произтичащо от друго каузално правоотношение, а като каузална сделка, за която се е твърдяло в случая, са били бъдещи търговски отношения – доставките на горива, които са доказани безспорно.
Доводът, че каузалните правоотношения са възникнали по време след абстрактната сделка, не налага извод за основателност на иска. В случая това е без значение, доколкото каузалните правоотношения, послужили като основание за издаване на записа, са настъпили.
Касаторът навежда довод за липса на съвпадане на каузалните правоотношения, които да по-служат като основание за издаване на записа на заповед, но съпоставяйки датите на договора, на записа на заповед, на издадените РКО и на данъчните фактури, следва извод, че такива правоотношения са възникнали, още повече че сам ищецът твърди за намерение за създаване на търговски отношения, без същите да са посочени конкретно.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС и не може да обоснове извод за наличие на касационни основания за отмяна.
