Договорът за консорциум, организиран под формата на гражданско дружество, не е търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ и парично вземане, произтичащо от него, не е основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Чл. 1, ал. 1 ТЗ
Чл. 357 ЗЗД
Чл. 608, ал. 1 ТЗ
Чл. 625 ТЗ
Решение № 404 от 9 .07.2008 г. на ВКС – ТК
Производство по чл. 613а ТЗ във връзка с чл. 218а, б. “а” и сл. ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на ЕТ Н. С. И. с фирма “Н. С. – Н. С.” срещу решение от 02.08.2008 г. по т.д.№ 545/2004 г. на СГС. Излагат се съображения в подкрепа на оплакването за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК.
Ответникът по касация “И. к. с.” ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение по съображения, изложени в писмени бележки.
Настоящият състав на ВКС, Второ отделение, Търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 633 ТЗ от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решението, предмет на касационно обжалване, СГС отхвърлил молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на “И. к. с.” ЕООД. Изложени са съображения, че според заключението на съдебно-счетоводната експертиза длъжникът разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си и поради това не са налице неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 2 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност.
Въззивното решение е правилно по своя краен резултат и следва да се остави в сила с известна корекция на мотивите му.
Производството е образувано пред СГС по молба на касатора за откриване производство по несъстоятелност срещу ответното дружество поради наличието на задължение в размер на 12 000 лв., което длъжникът не е в състояние да погаси. Като източник на задължението се сочи сключено между него и ТД договор Споразумение за кетъринг от 21.11.2002 г. за обслужване и управление на кафене за централния офис на “К. Б. М. К.”, според който молителят се задължава да осигури сключването на договор между последния и съконтрагента му, а последният се задължава да му изплаща 50% от чистата печалба в едноседмичен срок от получаване на приходите от “К. Б. М. К”. Дължимата печалба в размер на 12 000 лв. според молителя не му е изплатена поради финансови затруднения на дружеството-длъжник, с което обосновава искането си за откриване на производство по несъстоятелност.
При спазване разпоредбата на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на действителната воля на страните по споразумението от 21.11.2002 г., сочено от молителя като източник на задължението на ответника, правилно съдът по несъстоятелността е приел, че то обективира договор за консорциум, организиран под формата на гражданско дружество. От обстоятелството обаче, че по своята същност търговското сдружение представлява обединяване на дейността на двама или повече търговци с цел получаване на обща икономическа цел, не следва, че вземането на молителя произтича от търговска сделка.
Договорът за дружеството е многостранен договор. Волеизявленията на страните са еднакви по съдържание и са насочени към една обща цел, в случая – към реализирането на имуществени блага. За разлика от двустранните договори, при които страните имат различни цели и интереси, при договора за дружество правата и задълженията не се обуславят взаимно, тъй като съдружниците се обединяват около една обща цел. Затова при него те са носители на едни и същи права и задължения, защото нямат отделни цели и противоположни интереси. Правата и задълженията имат паралелна насоченост и еднакво съдържание, поради което и задълженията не са насрещни и срещупоставими. Те нямат тези характерни за разменните договори особености и са взаимни. Ето защо дружеството по чл. 357 и сл. ЗЗД не предполага насрещни права и задължения между съдружниците и затова договорът за гражданско дружество може да се разглежда като разновидност на едностранната сделка.
Търговски са само едностранните сделки, които законът определя като абсолютни – чл. 1 ТЗ. Несъмнено разглежданият договор не попада сред лимитативно изброените в чл. 1 ТЗ сделки, което налага извода, че вземането на молителя към ответното дружество не произтича от търговска сделка и неплащането на печалбата по договора за съвместна дейност не може да служи като основание за откриване на производство по несъстоятелност.
