Исковата молба прекъсва давностния срок само за вземането, предявено с частичния иск. За останалата непредявена част от вземането исковата давност не се прекъсва.
Чл. 99, ал. 3 ЗЗД
Чл. 99, ал. 4 ЗЗД
Чл. 116, б. “б” ЗЗД
Чл. 110 ЗЗД
Чл. 116, ал. 1 ГПК
Решение № 589 от 23.06.2008 г. на ВКС – ТК
Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК – в сила от 01.03.2008 г.
С решение № 163/13.11.2007 г. по т. д. № 265/2007 г. ВАС е отменил решение № 33/18.05.2007 г. по т. д. № 315/2005 г. на Д. окръжен съд, в частта, с която искът на “Б.-С. с.” АД, гр. С., против С. И. С., ЕТ с фирма “С.-С. С.” от гр. Д. е уважен над сумата 5000,00 лв. до размера на 107 900,41 лв., и в частта за присъдените 4836,00 лв. съдебни разноски, и вместо него е постановил друго, с което отхвърля иска в тази му част като погасен по давност.
ВАС оставя в сила решението на първата инстанция в останалата му осъдителна част.
Против въззивното решение в частта, с която се отхвърля искът за сумата 102 900,41 лв. като погасен по давност, е подадена касационна жалба от ищеца “Б.-С. с.” АД, гр. С., с оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът се уважи в тази му част.
С. И. С. от с. О., Община Д., обжалва въззивното решение в частта, с която се оставя в сила първоинстанционното решение, с което е осъден да заплати на ищеца 5000,00 лв., като сочи наличие на отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК (отм.), моли за отменяване на решението в тази му част и за отхвърляне на иска.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отделение, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от надлежни страни в процеса, с право и интерес на жалби, поради което като процесуално допустими ще следва да бъдат разгледани по същество.
ВКС, II т. о., след като обсъди оплакванията на касатора и доказателствата по делото, приема следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за цесия от 07.03.2005 г. “Б.” ЕООД, гр. Д., цедира на ищеца “Б.-С. с.” АД, гр. С., вземането си, което има спрямо ответника С. И. С. в размер на 107 900,41 лв., произтичащо от незаплатена цена по доставени препарати за растителна защита по 10 бр. приемо-предавателни протоколи, подписани от Л. М. – пълномощник на ответника. Цесията е съобщена на ответника от цедента и въззивният съд е приел, че съгласно чл. 99, ал. 3, във връзка с ал. 4 ЗЗД, тя е породила действие.
Въззивният съд е приел, че възраженията, основани на каузалното правоотношение между длъжника и цедента “Б.” ЕООД – гр. Д., са допустими, но са неоснователни по отношение на възражението за неизпълнен договор. Стоките са били предадени на пълномощника на ответника Л. М. и с това цедентът е изпълнил задължението си по договора за покупко-продажба.
За основателно е прието възражението на ответника за изтекла погасителна давност, направено за пръв път пред въззивната инстанция в съдебно заседание на 16.10.2007 г. Според изложените от въззивния съд съображения искът е предявен като частичен за сумата 5000,00 лв. на 07.04.2004 г. за вземания по процесните протоколи, съгласно които плащането е следвало да стане на 15.08.2000 г., на 01.09.2000 г., на 01.10.2000 г. и на 30.10.2000 г., и петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД е изтичал съответно на 15.08.2005 г., на 01.09.2005 г., на 01.10.2005 г. и на 30.10.2005 г. Исковата молба прекъсва давностния срок само за вземането, предявено с частичния иск съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД. На 28.04.2005 г. ищецът е направил уточнение на иска, но увеличение не е правено. Едва на 06.12.2005 г. по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК е направено увеличение, което е допуснато от съда с определение. Предвид направеното пред въззивната инстанция възражение на изтекла погасителна давност ВАС е приел същото за основателно и е постановил решението си, като е отхвърлил иска в частта му, погасена по давност над сумата 5000 лв. до размера на 107 900,41 лв.
ВКС, II т. о., приема следното:
По жалбата на “Б.-С. с.” АД – гр. С.
Във връзка с приетото от въззивния съд за изтекла давност, жалбоподателят излага твърдения, че с молба от 06.07.2005 г. поискал увеличение на иска в пълния му размер, а на 06.12.2005 г. на основание чл. 116, ал. 1 ГПК искането е потвърдено и устно пред съда, с оглед присъствието на ответната страна, била е приложена и квитанция за внесена държавна такса, и с определение от 06.12.2005 г. съдът е допуснал увеличението. При тези данни касаторът поддържа становище, че искането за увеличение на размера на иска е направено преди изтичане на давностния срок, а приетото от съда в обратен смисъл е неправилно.
Оплакването е неоснователно.
По делото няма приложена молба от 06.07.2005 г., от която да е видно, че преди изтичане на срока по чл. 110 ЗЗД е направено увеличение на иска. От приложените по гражд. д. № 653/05 г. на ДРС доказателства (след увеличението на иска на 06.12.2005 г. делото е изпратено по правилата на родовата подсъдност на ДОС) е видно, че има направено от ищеца уточнение на 28.04.2005 г., но искът, който е бил предявен като частичен за 5 000,00 лв., е останал непроменен. За първи път увеличение се прави устно в съдебно заседание на 06.12.2005 г. в присъствието на противната страна и то е допуснато от съда.
Твърдението за депозирана молба от 06.07.2005 г. освен че не се доказва от събраните по делото доказателства, е в противоречие и със заявеното от пълномощника на касатора адвокат Г. становище по повод направеното от ответника възражение за изтекла давност, че “първото по делото заседание пред ДОС бе насрочено за 31.05.2005 г., в това съдебно заседание съдът отложи делото за 27.09.2005 г., но поради подадена частна жалба делото се отсрочи за 06.12.2005 г., в което е направено и искането за изменение на иска по реда на чл. 116 ГПК, поради което считам, че не е изтекла погасителна давност”.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС, II т. о., счита, че с оглед доказателствата по делото и направеното от ответника възражение въззивният съд правилно е приложил института на погасителната давност.
