Списание „Търговско и облигационно право“, 2026 г., бр. 3
Длъжникът има право да иска откриване на производство по несъстоятелност и да упражнява предвидените в Закона за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ) права, ако е добросъвестен (чл. 9, ал. 1, изр. 1 ЗНФЛ). По този начин законодателят придава на добросъвестността на длъжника водещо значение в производството по т.нар. личен фалит. Понятието за добросъвестност, основанията за недобросъвестността, както и правното им значение и последиците, които те имат в производството, са само част от дискусионните въпроси, възникващи при поставяне на института във фокуса на вниманието.
В следващите редове си поставям за цел да анализирам и да дам виждането си за тълкуване на уредбата на добросъвестността и недобросъвестността на длъжника според ЗНФЛ с оглед на правилното разбиране и прилагане на института.
1. Понятие за добросъвестност
1.1. В чл. 9, ал. 1, изр. 2 ЗНФЛ се дава легална дефиниция за добросъвестен длъжник – този, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си. Изречение първо поставя добросъвестността като условие за длъжника да иска откриване на производство по несъстоятелност и да упражнява предвидените в ЗНФЛ права.
Определението за добросъвестност по ЗНФЛ съдържа две съставни части, които изпълват съдържанието му: 1) длъжникът да поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и 2) със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си.
1.2. Целта на провеждането на производството по личен фалит е постигане на предвиденото в закона погасяване на неудовлетворените задължения на длъжника и възможност за нов старт на физическите лица потребители. Това в никакъв случай не трябва да става на всяка цена, за всеки длъжник, тъй като е сериозна бонификация за тях и изглежда като накърняващо справедливостта и водещо до неоснователно обедняване за кредитора. Това законодателят е позволил и легализирал за постигането на една по-висша цел с конкретни икономически измерения. Да бъде върнат длъжникът към пълноценно участие в икономиката е по-ценно от и без това слабо вероятното удовлетворяване на кредитора. Ненужно е запазването на дълг, който няма да бъде удовлетворен, за да може просто той да съществува. Всичко това обаче не може да стане лекомислено и именно поради тази причина е въведено основанието за добросъвестност, което съпътства цялото производство по несъстоятелност на физическите лица. Там са заложени няколко изисквания, без които погасяването на неудовлетворените в производството задължения би било неоправдано. Първото условие за добросъвестност е именно разумното задлъжняване. Абстрактната формулировка ще бъде изпълвана с конкретика при всеки конкретен случай, но винаги ще се касае за несъответно поемане на задължения, които представляват луксозни придобивки; поемане на задължения, които очевидно не съответстват на актуалните или очаквани доходи на лицето и много други релевантни обстоятелства. Всеки път преценката следва да е конкретна.
1.3. Второто изискване към добросъвестния длъжник е със своето поведение да не уврежда интересите на кредиторите си. Освен да е бил разумен при поемане на задълженията, длъжникът следва да не е предприел и деяния – престъпления, правни сделки, фактически действия, които са насочени към намаляване, прикриване на имуществото му; липса на сътрудничество в производството по ЗНФЛ; престъпление от финансово-икономически характер. Тук, освен съдействие на съда и синдика в хода на процеса, следва да отчитаме и липсата на познатите ни от несъстоятелността на Търговския закон искове по чл. 649 ТЗ. Именно всички действия и сделки, обхванати от тях, в Закона за несъстоятелност на физическите лица са инфилтрирани като основания за недобросъвестност, т.е. несъвместими са с добросъвестността.
1.4. Времево, добросъвестността се изисква както преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, така и след това до приключването му и до погасяване на задълженията, та дори и в производството по установяване на условията за погасяване на задълженията.
Самото изискване за разумно поемане на задължения ни показва, че добросъвестността предхожда производството по ЗНФЛ. Препотвърждаване намираме и в разпоредбите на чл. 9, ал. 2 ЗНФЛ, в които откриваме периоди от време преди подаване на молбата за откриване на производството, в които следва да е или да не е осъществявано определено поведение.
Несъмнено добросъвестност на длъжника е необходима и по време на производството, включително изразяваща се в сътрудничество на органите на производството, поддържане на информираността им за актуална адресна регистрация.
1.5. Правното значение на добросъвестността извличаме от няколко текста на Закона за несъстоятелност на физическите лица.
Добросъвестността е процесуална предпоставка за възникването и съществуването на правото да се иска откриване на производство по реда на ЗНФЛ и да се упражняват правата по него. Освен това, ако в хода на производството се установи недобросъвестност, това осуетява възможността за благоприятно приключване на същото, което превръща недобросъвестността в процесуална пречка, в отрицателна процесуална предпоставка за възникването и съществуването на процесуалното право да се иска откриване на производство по ЗНФЛ.
На следващо място, добросъвестността е и основание за погасяване на неудовлетворените в производството задължения на длъжника по чл. 97 и 98 ЗНФЛ.
2. Основания за недобросъвестност
2.1. След като в чл. 9, ал. 1 е дадена легалната дефиниция за добросъвестност на длъжника, чл. 9, ал. 2 ЗНФЛ дава конкретни хипотези, при които той не се счита за добросъвестен.
Действително, когато очертава предмета на ЗНФЛ, чл. 1, т. 2 посочва, че законът урежда условията и реда за погасяване на задължения на добросъвестния длъжник след откриване на производство по несъстоятелност. Това се потвърждава от чл. 3, ал. 1 ЗНФЛ, където като основна цел е изведена възможността за освобождаване на добросъвестния длъжник от заплащане на неудовлетворените вземания. В чл. 31 ЗНФЛ като условие за откриване на производството е посочено длъжникът да е добросъвестен и по отношение на него да не са налице основания за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2 от закона. В чл. 97 и 98 ЗНФЛ обаче се посочва, че условие за погасяване на непогасените задълженията на длъжника е да не са налице основания за недобросъвестност на длъжника по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗНФЛ.
2.2. Недобросъвестен е длъжникът, който е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран. Касае се за група престъпления, насочени към специфични обществени отношения, които осуетяват възможността да квалифицираме лицето като добросъвестен длъжник и той не може да получи погасяване на неудовлетворените в производството задължения.
Конкретните престъпления са тези по глава шеста „Престъпление против стопанството“ в нейния раздел Iа „Престъпления против кредиторите“, както и глава седма от Наказателния кодекс „Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи“. Изброяването е изчерпателно и не може разпоредбата да се тълкува и прилага разширително. За да е налице основание за недобросъвестност, трябва лицето да е осъдено с влязла в сила присъда за извършване на някое от посочените престъпления. Доколкото те не са изброени в чл. 381, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, в наказателния процес е възможно да е сключено споразумение за решаване на делото. Ако това е така, съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, поради което и при приключване на делото със споразумение, длъжникът трябва да се счита за недобросъвестен по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 1 ЗНФЛ. Постановяването на оправдателна присъда не означава, че длъжникът не е добросъвестен или за него не могат да са налице други основание по чл. 9, ал. 2 ЗНФЛ, но това по чл. 9, ал. 2, т. 1 ЗНФЛ не е налице.
Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане (чл. 85, ал. 1 НК), поради което и при настъпването ѝ отпада основанието за недобросъвестност.
2.3. Член 9, ал. 2, т. 2 ЗНФЛ посочва, че не се счита за добросъвестен длъжник, който е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение.
Неработоспособността се определя от теорията като неспособност за изпълнение на трудовите задължения за определен вид работа, което се приема като понятие с по-тесен обхват спрямо нетрудоспособността.[1]
Основната дискусия по отношение на разглежданата точка обхващаше въпроса дали работоспособните лица, упражнили право на пенсия, да бъдат квалифицирани като недобросъвестни, ако през посочения период без основателни причини не упражняват трудова или друга дейност, която да е източник на доходи. Аргументите „за“ бяха основани на идеята, че правото за погасяване на неизплатените задължения в производството трябва да е дадено само на лицата, които обективно нямат възможност да полагат труд. Критиките към този подход се основаваха на това, че пенсионерите нямат задължение да полагат труд и не следва това да води до неблагоприятни последици за тях. С приетата финална разпоредба законодателят показа волята си личният фалит да е приложим само за лица, които не са в състояние да се издържат, без значение дали са пенсионери или не. По този начин ще се окаже, че ако лицата са работоспособни, но не работят, без значение, че са пенсионери, ще са недобросъвестни.
Резонно е виждането, че изключването на пенсионерите a priori, без значение на тяхната работоспособност и квалифицирането им като добросъвестни само защото са пенсионери, може да ги изключи от гражданския оборот като нежелан контрагент. Не бива да подминаваме и конкретната практическа последица от това законодателно решение, а именно че ще трябва всеки път при възражение в тази посока, респ. винаги, когато длъжникът е пенсионер, да се установява дали лицето е работоспособно или не. Допускането на експертиза по този въпрос ще е наложително и винаги ще натоварва производствата – фактически и правно, което пък пряко ще дава негативно отражение на другия стремеж за бързина.
Друга важна бележка по коментираната точка е широката формулировка на дейността, която да не е извършвана. Видимо вложената воля не е само за ангажираност по трудов договор. Посочено е неупражняването на трудова или друга дейност, която да е източник на доходи. Последното ще включи и определена предприемаческа дейност например, както и дейности по т.нар. „граждански договори“ – договори, по силата на които е получено възнаграждение за определена осъществена услуга. Няма изискване и за начина на нейното възлагане и изпълнение. Следователно тук основният ориентир е дали работоспособният, без основателни причини, не е полагал някакъв труд, който да може да му бъде източник на доход. Без значение е дали ще бъде на трудов договор, дали ще е на цял работен ден или на непълен, ще работи почасово или ще получава възнаграждения по други договори, което е източник на доходи за неговата издръжка.
2.4. Недобросъвестно според чл. 9, ал. 2, т. 3 ЗНФЛ е лице, което през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършило нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество.
Изправени сме пред формално основание, което предполага каквото и да било нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество. Последното не е свързано с невнасяне на данъци или осигуровки, няма нужда това нарушение да е дало негативен резултат за фиска, а е деяние на просто извършване. Въпреки това, посочените в закона нарушения твърде вероятно ще имат именно тази цел – укриване на доходи или имущество, което е провокирало и включването им в чл. 9, ал. 2 ЗНФЛ. Прави впечатление и сериозният период за това – 3 години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, което вероятно е продиктувано от факта на приоритетно годишната отчетност и деклариране, което провокира и продължителността.
Няма значение и пред кой орган е било това задължение за деклариране, поради което недобросъвестен ще е този, който не е декларирал доход от дейност, но и придобит имот по реда на Закона за местните данъци и такси пред общината, пред Комисията за противодействие на корупцията, когато има задължение за това, и други.
Заради широкия си обхват разпоредбата беше критикувана като твърде сурова с тезата, че всеки – колкото и да е добросъвестен – може да пропусне деклариране на определен доход или имуществено право. В същото време обаче е очаквано лице, което желае погасяване на задълженията и нов старт, да не всява дори и съмнение в своята воля да изпълнява задълженията си към компетентните органи относно декларирането на доходи и имущество.
2.5. Недобросъвестно е лице, което се е разпоредило безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производството, включително когато е учредил вещно обезпечение – ипотека или залог, за чуждо задължение.
На първо място, в случая нужно е разпоредително действие, без значение на конкретния начин, по който е станало това. За да няма съмнение, макар и посочените действия да се включват в дефиницията за разпоредително действие, такова ще е и учредяването на вещно обезпечение – ипотека или залог, за чуждо задължение. Апортът е възмездна сделка, защото срещу внасянето на имота в капитала на дружество се получава дялово участие в него. Тук следва да се включи отказът от наследство, например, когато балансът на наследствената маса е положителен – въпрос, който би подлежал на доказване в хода на процеса. Не бива да забравяме, че в случая законът визира само и единствено безвъзмездно действие или сделка, т.е. при доказване на възмездност, недобросъвестността ще отпадне. Мислими са и хипотези за доказване на привидност на възмездна сделка и прикриването на безвъзмездна с цел установяването на недобросъвестността на длъжника. Имуществото следва да е на длъжника, без значение дали е изцяло лична негова собственост, съсобствена вещ или имущество в режим на съпружеска имуществена общност.
На следващо място, чл. 9, ал. 3 ЗНФЛ дефинира понятието значителна стойност на имуществото като посочва, че това е стойността, която към момента на разпореждането надхвърля средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца.
Законът поставя значителен, но оправдан срок от три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, през които ако действието е извършено, това прави длъжника недобросъвестен. Бърза съпоставка с чл. 647, т. 1 и 3 ТЗ показва, че хипотезите за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на безвъзмездни действия и сделки, извършени преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, са с тригодишен срок, но само ако страна е свързано лице с длъжника и не се касае за обичайното дарение, както и всяка друга безвъзмездна сделка, извършена в двугодишен срок. По ЗНФЛ общият срок е завишен, но пък е въведено допълнително ограничително изискване за значителна стойност, което оправдава законодателното разрешение.
В анализираната точка се наблюдава за първи път в закона и предвиждане на недобросъвестност дори и при действие, извършено след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производството. В хипотеза на недопуснати предварителни обезпечителни мерки това е възможно, но ще направи лицето недобросъвестно.
2.6. В чл. 9, ал. 2, т. 5 ЗНФЛ се предвижда, че недобросъвестно е физическото лице, което през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производството, е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му.
В разглежданата точка отново е предпочетен времеви период на укоримо поведение от три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производството.
Новият елемент, спрямо предходната хипотеза, е длъжникът да е поел задължението по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности. Освен примерното изброяване, има и обобщаването с „друг възмезден договор“, което ще обхване всички такива договори, включително за финансов и оперативен лизинг и други.
Поставено е и допълнителното изискване този договор да не е предназначен за задоволяване на основни жизнени потребности – негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа. Целта – за задоволяване на основни жизнени потребности, ще изключи всички договори, които са насочени към поемане на нормалните и очаквани разходи за покриване на традиционните нужди на всяко семейство. Ще бъдат изключени всички луксозни придобивки, които не са съобразени с финансовото състояние и възможности на лицето, което ги прави.
Член 9, ал. 4 ЗНФЛ дава и легална дефиниция на явно несъобразено с имуществото и доходите на длъжника, като се посочва, че това е задължение, чието изпълнение, самостоятелно или в съвкупност с други задължения на длъжника, е несъразмерно с разходите за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка. При преценка на тези обстоятелствата трябва да се вземат предвид всички задължения на длъжника, както и имуществото и доходите му към момента на поемане на задължението. Отново ще се касае за субективна преценка, но основана на въведени обективни критерии. При постоянни или намаляващи доходи, увеличени потребности на семейството и кумулативно – осъществяване на неоправдано скъпи и луксозни покупки, очевидно ще се отчете като явно несъобразено с имуществото и доходите на длъжника. Така ще е и при предстоящ падеж да значителни по размер и/или извънредни задължения. Оправдателно пък ще е нормалното поемане на задължения, както и задължаването, което се съпътства с извънредни и непредвидими разходи.
Разглежданата хипотеза очертава и субектния състав на така поетите задължения – договорът да е предназначен за задоволяване на негови (на длъжника) или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности. Освен че е нужно да покрива нуждите на лицата, т.е. основните им жизнени потребности, важно е и за кои лица се сключват тези договори. Не се касае за което и да е лице, а само за самия длъжник и за всеки член на семейството, което е задължен да издържа. Ако не се касае за член на семейството или не е длъжен да издържа съответния член, това прави длъжника недобросъвестен. § 1, т. 5 ДР ЗНФЛ дефинира „членове на семейството на длъжника“, като посочва, че това са лицата по смисъла на § 1, т. 54 ДР на ДОПК. Текст от препратката посочва, че това са съпруг, съпруга и техните деца до навършване на 18-годишна възраст, освен ако не са встъпили в брак. Членове на семейството, независимо от възрастта им, са и децата, които са недееспособни или трайно неработоспособни и не са встъпили в брак.
2.7. Недобросъвестен е и длъжник, който се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производството.
Визирано е разпореждане, без значение на способа за това. Въведено е изискването даденото значително да надхвърля по стойност полученото. Аналогично изискване откриваме и в чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Както се посочва и в съдебната практика, формирана по текста от Търговския закон, разпоредбата е основана на логиката, че доколкото със сключената сделка или действие търговецът се лишава от присъщ на разпореждането справедлив приход, то със същите той обективно намалява ликвидността си и уврежда кредиторите си.[2] По отношение на изискването даденото значително да надхвърля по стойност полученото, ще могат да се ползват достиженията на теорията и юриспруденцията по цитирания текст от ТЗ, тъй като е вложено еднакво съдържание като в ЗНФЛ.
И в тази хипотеза разпореждането трябва да е извършено в срок от три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производството.
2.8. Според т. 7 от чл. 9, ал. 2 ЗНФЛ длъжникът е недобросъвестен, когато е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество.
Хипотезата касае липса на сътрудничество на длъжника в хода на производството по несъстоятелност в контекста на активно поведение, което цели да изгради невярна фактическа и правна обстановка в производството относно имуществото и доходите на длъжника. Следователно поведението винаги следва да касае доходите и имуществото на длъжника, а не който и да е факт, релевантен за процеса.
Изпълнителните деяния, субсумирани в т. 7, са три: представяне на неверни или непълни данни; представяне на неистински документи; неуведомяване за придобиване на имущество.
Доколкото представянето на неверни или непълни данни и неуведомяването за придобиване на имущество са формални актове, които не се нуждаят от допълнително конкретизиране[3], защото са ясни като съдържание, следва да отделим повече внимание на представянето на неистински документи. Неистински е документът, когато: ако се касае за диспозитивен документ, е неавтентичен, или ако иде реч за свидетелстващ документ – е неавтентичен или неверен.[4] Два са познатите начини за установяване на неистинността на документ – оспорване на истинността на документа в хода на съдебно производство, в което той е представен – по чл. 193 ГПК, или искът за установяване на факта на неистинност на документа – по чл. 124, ал. 4 ГПК. Очевидната цел на законодателя е да санкционира с недобросъвестност длъжника, който освен че не сътрудничи, се опитва да заблуди органите на производството, както и всички участници в него, за своите доходи и имущество. Когато е използван утвърден термин с несъмнено съдържание, именно в този смисъл следва да се разбира той и при посочването му в различен нормативен акт. Затова и при въвеждането на изискване документът да е неистински, това се свързва и с процесуалното условие за установяването на факта по надлежния ред. Неистински е само този документ, който е установен като такъв чрез предвидените процесуални механизми. Не виждам пречка и тази неистинност да бъде установена в хода на процеса по откриване на производството по несъстоятелност. Възникват съмнения дали това не е прекомерно като изискване и дали няма да доведе до намалено приложение на разпоредбата, тъй като е нужно това да е установено именно по посочения надлежен ред.
Интерес ще предизвика и хипотезата, при която е представен от длъжника неверен частен свидетелстващ документ. Тъй като няма обвързваща доказателствена сила, той не подлежи на оспорване по реда на чл. 193 ГПК, нито е допустим иск за него с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК. В този смисъл са дадените разяснения със задължителното за съдилищата ТР № 5 от 14.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и на константната и непротиворечива съдебна практика.[5] Според тях правен интерес от иск по чл. 124, ал. 4 ГПКза установяване на неистинност на документ се обосновава само при доказан интерес от опровергаване на обвързващата съда доказателствена сила на документа, или формалната доказателствена сила на подписан частендокумент и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ.
Следователно не е наличен надлежен ред за установяване на неистинност на неверен частен свидетелстващ документ, което поставя под съмнение дали представянето на такава ще направи длъжникът недобросъвестен. Положителният отговор изглежда несъмнен въпреки празнотата и заради определянето на длъжник за недобросъвестен поради представяне на неверни или непълни данни – друга хипотеза по тази точка. Ако това е така и дори да нямаме надлежен ред за установяването му, то включването на неверни или непълни данни като неверни факти в неверен частен свидетелстващ документ би следвало да е достатъчно за недобросъвестността на длъжника.
Обобщено, и при липса на надлежен ред за установяването му по чл. 193 или чл. 124, ал. 4 ГПК, когато представи неверен частен свидетелстващ документ, длъжникът е недобросъвестен.
2.9. Като продължение на предходната точка, можем да бъде разгледана и тази под номер 8, според която недобросъвестен е длъжникът, който умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността.
Отново засегнато е изискването за сътрудничество на органите на процеса от страна на длъжника, но тук се наблюдават няколко особености спрямо предходната точка. Първо, препятстването на упражняването на правомощията на съда или синдика следва да е осъществено с умисъл, а доколкото се касае за поведение в частноправната сфера, грубата небрежност е приравнена на умисълът и достатъчна за изпълване на фактическия състав на т. 8. Деянието може да е само действие – препятстване на упражняването на правомощията на съда или на синдика, посочва законът. В тази хипотеза бездействието не е достатъчно за изпълване на състава и е изключено като възможно изпълнително деяние. И не на последно място по значение, това действие трябва да е насочено съм дейността на органи на производството за проверка на имуществото на длъжника, опазването и попълването на масата на несъстоятелността.
Всичко посочено е свързано освен с гарантиране на правата на кредиторите да получат справедливо удовлетворяване, поставени пред угрозата за погасяване на неудовлетворените в производството техни вземания, но и за гарантиране на възможността на органите на производството да упражняват своите правомощия по пълноценен и надлежен начин.
2.10. Недобросъвестност е и неизпълнение на задължения от страна на длъжника, които са предвидени в ЗНФЛ, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.
Посоченото отново се свързва с обстоятелството, че длъжникът трябва да съдейства и да изпълнява поетите ангажименти с погасителния план или извънсъдебното споразумение. В противен случай той е непочтен и не заслужава втори шанс, както е прието и в закона. Разбира се, това е изключено при невиновна невъзможност, но във всички останали случаи длъжникът е недобросъвестен.
2.11. Според т. 10 недобросъвестен е и този длъжник, който в хода на производството е променил настоящия си адрес или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика.
Касае се за санкциониране чрез недобросъвестност на още едно задължение за съдействие, което длъжникът трябва да оказва в хода на производството – да държи съда и синдика запознати с актуалната му адресна регистрация. Аналогично задължение има уредено в чл. 41 ГПК, което обаче е скрепено с фикцията, че в този случай (при промяна на адреса и неуведомяване за новия), всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за надлежно връчени. Доколкото в ЗНФЛ основен интерес от провеждане на производството е не толкова гарантиране на правото на длъжника да участва в него, а достигане до погасяване на неудовлетворените в производството негови задължения, приложената санкция на недобросъвестността е далеч по-подходяща.
Прави впечатление и краткият срок за уведомяване на органите от страна на длъжника – 7-дневен, което следва да действа изключително дисциплиниращо в процеса.
2.12. Последната, единадесета точка определя за недобросъвестен длъжник, който се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производството.
В тази точка откриваме уредени две отделни хипотези.
Първата е за разпореждане със длъжниково имущество на значителна стойност в полза на свързано с длъжника лице. Какво е значителна стойност, е дефинирано в чл. 9, ал. 3 ЗНФЛ и макар препратката там да посочва, че дефиницията касае само т. 4, тя следва да се прилага и за т. 11, като няма сериозен аргумент, който да наложи различно тълкуване. Кои лица са свързани пък ни казва § 1, т. 4 ДР на ЗНФЛ с препращане към § 1, ал. 1 ДР на ТЗ. Там като „Свързани лица“ са определени: 1. съпрузите, роднините по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и роднините по сватовство – до трета степен включително; 2. работодател и работник; 3. лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото; 4. съдружниците; 5. дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството; 6. лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице; 7. лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице; 8. лицата, едното от които е търговски представител на другото; 9. лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото; както и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
Второто основание за недобросъвестност по тази точка е за извършване на друго увреждащо кредиторите действие. Тази именно е нужната субсидирана разпоредба, която обхваща всички останали необхванати от предходните точки хипотези.
Изискването, въведено от закона, е за увреждащо действие. Такова действие или сделка изисква и чл. 135 ЗЗД, когато изгражда фактическия състав на Павловия иск. Съдебната практика е достигнала до тълкуването, че неминуемо всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора и е увреждащо. Затова и се смята, че отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др.[6] Увреждане има и когато срещу имущественото право е получена парична сума, защото тя е далеч по-лесно ликвидна, което намалява възможността на кредиторите да се удовлетворят от нея.
Това разбиране за увреждане следва да е приложимо в хипотезата на чл. 9, ал. 2, т. 11 ЗНФЛ при граматическото тълкуване на закона. Допълнителен аргумент в полза на това разрешение е прокламираното в хода на изготвяне на закона разбиране, че основанията за недобросъвестност са конструирани по начин, който да обхване всички възможности за атакуване действия и сделки на длъжника по Търговския закон – те са заместител на исковете по чл. 649 ТЗ. Там именно намира уредба и специалният иск по чл. 135 ЗЗД, предявим в производството по несъстоятелност, което ще означава, че действие или сделка, която подлежи на атакуване с Павлов иск, прави длъжника недобросъвестен. Както би било и в производството по иск по чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649 ТЗ, така и в хода на разглеждане на молбата за откриване на производство по ЗНФЛ ще могат да се изложат и изследват всички аргументи, които опровергават увреждащия характер на действието. Това именно ще е и редът за защита на длъжника срещу иначе изглеждащото като изключително рестриктивно съотнасяне на всяко разпореждащо действие с неговото имущество като увреждащо, респ. правещо го недобросъвестен и недостоен за погасяване на задължения по ЗНФЛ.
Действията, които визира точката, трябва да се осъществени през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производството.
По този начин и заради субсидиарността си чл. 9, ал. 2, т. 11 ЗНФЛ успява да обхване широк кръг от конкретни увреждащи действия и да спомогне установяването на недобросъвестността въпреки общото изискване за добросъвестност.
2.13. Член 9, ал. 5 ЗНФЛ посочва, че при преценка на обстоятелствата за недобросъвестност се вземат предвид причините за тяхното настъпване, включително дали са настъпили поради непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Това е потвърждение на изведената цел на закона за погасяване на неизплатените в производството задължения на добросъвестния длъжник, който е изпаднал в това положение вследствие на обективни причини, които твърде често са извън неговата воля и състоянието е настъпило въпреки активното му поведение за неговото предотвратяване, доколкото това е възможно.
Б.Р. Цялостно разглеждане на проблематиката на несъстоятелността на физическите лица можете да намерите в книгата на ИК „Труд и право“ – „Закон за несъстоятелност на физическите лица“ с автори Стефан Кюркчиев и д-р Борислав Ганчев.
Д-р Борислав ГАНЧЕВ
_______
[1] Мръчков, В. Осигурително право. Седмо издание. София: Сиби, 2019, с. 245.
[2] Решение № 117 от 23.03.2020 г. по т. д. № 3192/2018 г., I т. о. на ВКС.
[3] Тук следва да имаме предвид например задължението за представяне на приложения към молбата за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 32, ал. 2 ЗНФЛ, включително на плана за погасяване на задълженията.
[4] Сталев, Ж., А. Мингова, В. Попова, О. Стамболиев, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. Десето преработено и допълнено издание. София: Сиела, 2020, с. 272.
[5] Решение № 50007 от 11.04.2024 г. по т. д. № 2121/2022 г., II т. о. на ВКС; Решение № 24 от 23.02.2018 г. по гр. д. № 2543/2017 г., III г. о. на ВКС; Решение № 125 от 02.07.2019 г. по гр. д. № 3576/2018 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 50093 от 12.10.2023 г. по т. д. № 1454/2022 г., I т. о. на ВКС.
[6] Решение № 93 от 28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г., II т. о. на ВКС.
