Дайджест „Търговско и облигационно право“, 2023 г., кн. 7
1. Не са малко разпоредбите на Търговския закон (ТЗ), които продължават да пораждат спорове относно тяхното квалифициране, тълкуване и прилагане, въпреки че не са променяни от влизане на закона в сила през 1991 г. Към тях се отнасят и чл. 24 и 25 ТЗ относно вписването и заличаването на прокуриста в търговския регистър.
В част от търговскоправната доктрина се поддържа, че вписването (заличаването) на прокуриста в търговския регистър има оповестително (декларативно) действие. То се извежда в резултат на корективно тълкуване на чл. 24 и 25 ТЗ, като се приема, че двете разпоредби се отнасят не за всички трети лица, а само са третите добросъвестни лица1. Това становище се е поддържало в търговскоправната доктрина и при действието на стария (отменения) ни ТЗ2. В съвременната съдебна практика също доминира квалифицирането на вписването на прокуриста в търговския регистър като декларативно3.
Аргументирано е и обратното становище, според което вписването на прокуриста в търговския регистър има конститутивно действие4. В съдебната практика се приема, че изтичане на срока на договора за прокура не води до отпадане на представителната власт на прокуриста, доколкото липсва вписване на оттегляне на даденото му упълномощаване в търговския регистър5.
2. Съгласно чл. 21, ал. 1, изр. второ ТЗ упълномощаването на прокуриста трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста. Всъщност упълномощаването трябва да съдържа само подписа на търговеца (неговия органен представител), тъй като то не е договор, а е едностранна сделка. Договорът за прокура (трудов, за поръчка или за дружество) и упълномощаването са различни по своята същност, форма, съдържание и последици сделки дори ако технически са обективирани в един документ. Договорът за прокура има действие само във вътрешните отношения между търговеца и прокуриста, така както и упълномощаването и неговото вписване имат значение само за външните отношения между търговеца и трети лица.
Изискванията за писмено и нотариално заверено упълномощаване и за вписване на прокуриста в търговския регистър са императивни. По тази причина не може да се сподели изложеното в доктрината становище, според което едно лице може да притежава качеството на прокурист, въпреки че не e вписано в търговския регистър като такъв6. Вписването на прокуриста е задължителен елемент от неговия правен статус и е винаги вторично (производно), тъй като предпоставя друго, първично вписване в търговския регистър – това на представлявания, по чието електронно дело (партида) следва да се впише в отделно поле и даденият прокурист. От това следва, че не всички търговци могат да упълномощават прокурист, а само тези, които са вписани в търговския регистър (търговски дружества, кооперации, ЕТ). Нямат тази възможност търговците по чл. 1, ал. 1 и 3 ТЗ.
3. По общо правило вписването в търговския регистър е декларативно (оповестително). То е уредено в чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), според който вписаното обстоятелство се смята за известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. До изтичане на 15 дни от вписването то не може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят. В тази разпоредба е уредена една презумпция за общоизвестност, която до изтичане на 15 дни от вписването е оборима, а слез този срок става необорима. Но и оборването на презумпцията в 15-дневния срок практически е много трудно, тъй като третите лица трябва да докажат не само съществени затруднения (пречки) за узнаване, а невъзможност за узнаване на вписаните в регистъра обстоятелства. От вписването следва и втората презумпция – за истинност (достоверност), която е оборима. За третите добросъвестни лица вписаните обстоятелства се смятат за съществуващи дори ако в действителност (на практика) не съществуват, а невписаните – за несъществуващи дори ако в действителност те съществуват (срв. чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ). При декларативното действие третите лица могат да се позоват на подлежащо на вписване обстоятелство, макар вписването да не е извършено (вж. чл. 7, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ). Такова право следва да се признае и на търговеца.
Оповестителното действие се прилага в отношенията между търговеца и третите добросъвестни лица. То не се прилага в отношенията между търговеца и прокуриста, между прокуриста и третите лица, както и отношенията между тях.
Третите лица престават да се разграничават на добросъвестни и недобросъвестни след вписването в търговския регистър и действието на презумпцията за общоизвестност на вписаните обстоятелства.
Третите лица не се разграничават на добросъвестни и недобросъвестни и при конститутивните вписвания, тъй като даденото обстоятелство възниква с вписването му в търговския регистър, т. е. до този момент то не съществува. До вписването могат да се проявят само отделни елементи от дадения фактически съставq който е незавършен. Конститутивните вписвания са изключение и трябва да бъдат предвидени изрично (срв. чл. 7, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ). Към изричното предвиждане по смисъла на тази разпоредба следва да се отнесат и хипотезите, при които се посочва, че действието на вписаното обстоятелство е спрямо третите лица, без те да са квалифицирани като добросъвестни. Ако в дадена законова разпоредба е предвидено изискване за вписване, но то изрично не е определено като конститутивно (правоучредително), или в тази разпоредба не са посочени трети лица, вписването следва да се квалифицира като декларативно (напр. на прехвърлянето на търговско предприятие по чл. 16, ал. 1 ТЗ).
В този ред на мисли не следва да се сподели застъпеното в доктрината становище, според което вписването на прокуриста в търговския регистър има оповестително и доказателствено действие, а не правоучредително действие, тъй като липсвало специално правило, което да го урежда7.
Напротив, тези специални правила са чл. 24 и 25 ТЗ. Съгласно чл. 24 ТЗ упълномощаването има действие спрямо третите лица след вписване в търговския регистър. Съгласно чл. 25, ал. 1 ТЗ упълномощаването се прекратява с оттеглянето му от търговеца и вписването на оттеглянето в търговския регистър. И двете разпоредби по ясен, категоричен и недвусмислен начин определят вписването и заличаването на прокуриста в търговския регистър като конститутивни. Прокурата възниква в резултат на смесен фактически състав, който включва два елемента – упълномощаване от търговеца и вписване в търговския регистър. Същото се отнася и за прекратяване на прокурата. Следователно въпросът не се свежда до това дали вписването на прокуриста в търговския регистър има или няма законова уредба, а до това дали чл. 24 ТЗ следва да се тълкува ограничително (стеснително), като разпоредбата се прилага не за всички трети лица, както и до това дали е необходимо чл. 25 ТЗ да се допълни с указание за действие на прекратяване на упълномощаването спрямо третите добросъвестни лица. Другият възможен вариант е да се приеме, че тълкуването на двете разпоредби следва да е разяснително (потвърдително).
4. По мое мнение в резултат на анализа на чл. 24 и 25 ТЗ в съпоставката им с други относими към тях в една или друга степен разпоредби на ТЗ се налага вторият вид тълкуване. Когато законът цели ограничаване на действието на вписването в търговския регистър само до третите добросъвестни лица, той изрично ги квалифицира като такива. Така например съгласно чл. 89, ал. 2 ТЗ ограниченията на представителната власт на съдружник в СД няма действие спрямо трети добросъвестни лица, ако не е вписано в търговския регистър. Съгласно чл. 141, ал. 6 ТЗ овластяването на управителя на ООД и неговото заличаване има действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. В този смисъл е и чл. 235, ал. 5 ТЗ, според който овластяването с представителна власт на членовете на съвета на директорите или на управителния съвет на АД и неговото оттегляне има действие срещу трети добросъвестни лица след вписването им. И обратно, когато законът има предвид всички трети лица (добросъвестни и недобросъвестни), той ги определя само като трети лица. Нещо повече. Отпадането от закона на квалифицирането на третите лица като добросъвестни може да е израз на нов законодателен подход, основан върху по-засилена защита на интересите на третите лица (генерализиране на изискването за сигурност на търговския оборот). Така например съгласно чл. 141, ал. 2, изр. трето ТЗ други ограничения на представителната власт на управителя на ООД (освен съвместното представителство от няколко управители на дружеството) нямат действие по отношение на трети лица (преди промяната на текста през 2000 г. – по отношение на трети добросъвестни лица). Същото се отнася и за чл. 235, ал. 4 ТЗ, според който ограниченията на представителната власт на съвета на директорите, на управителния съвет и на овластените от тях лица нямат действие по отношение на трети лица. Без значение е и вписването на тези ограничения в търговския регистър, като чл. 235, ал. 4 ТЗ дори постановява, че те подлежат на вписване.
В чл. 25 ТЗ въобще не се говори за трети лица, а изрично се посочва конститутивното действие на вписването на прекратяването на прокурата (оттегляне от търговеца на упълномощаването). В това отношение чл. 25 ТЗ може да се съпостави с чл. 51, ал. 2 ТЗ (отм.), който е уреждал декларативно действие на прекратяването на прокурата, но по съвсем различен начин (формулировка, редакция). Съгласно тази отменена разпоредба търговецът е можел да противопостави невписаното прекратяване на трети лица, ако докаже, че те са знаели за прекратяването на прокурата още преди вписването му (имали са известие за това). Едва ли може да се приеме, че чл. 25 ТЗ дава основание за подобно тълкуване.
В доктрината се приема, че може и трябва да се впише оттеглянето на прокура, макар и да не е вписано даването на прокурата. Този извод се основава на квалифицирането на заличаването на прокурата като т. нар. несъщинско заличаване, което по своята същност съставлява ново и самостоятелно вписване на нови и самостоятелно подлежащи на вписване обстоятелства. Несъщинското заличаване не предпоставя никакво предшестващо вписване и може да се извърши и тогава, когато вписването на първоначалния факт не е било извършено8.
В доктрината като аргумент в подкрепа на корективното тълкуване на чл. 24 и 25 ТЗ се изтъква целевата насоченост на конститутивните вписвания. Приема се, че конститутивните вписвания се въвеждатq за да може да се упражни контрол върху законосъобразността на сложни и важни юридически факти (напр. учредяване на дружество, решение на общо събрание на дружеството) и да се допусне да настъпят техните правни последици само ако тези фактически състави са се развили законосъобразно. В случаите на чл. 24 и 25 ТЗ се касае за едностранни изявления, при които няма нужда от такава проверка9.
По мое мнение длъжностното лице по регистрацията следва да упражнява контрол за законосъобразност при всяко вписване в търговския регистър, независимо от неговия вид – конститутивно или декларативно. Заявените за вписване обстоятелства (напр. фактически състави или едностранни изявления) не обуславят (не предопределят) наличието или липсата на изискване за проверка на законосъобразността на заявените за вписване обстоятелства, а само съдържанието и обхвата на тази задължителна за всички случаи проверка (напр. тя съществено се различава при заявление за вписване на ЕТ в сравнение с това за вписване на АД). На това принципно положение се основава и чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, който определя обхвата на проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрацията при постановяване на вписване, заличаване, обявяване или на мотивиран отказ от това.
Следва да се има предвид също, че на съдебен контрол за законосъобразност по чл. 74 ТЗ подлежат всички решения на общото събрание на търговско дружество, като е без значение дали те подлежат на вписване в търговския регистър или не, както и видът на вписването – декларативно или конститутивно.
От анализа на законовите разпоредби, които уреждат конститутивни вписвания в търговския регистър, може да се направи извод, че те се предвиждат с цел признаване на правосубектността на търговските дружества и други ЮЛ (тяхното образуване, преобразуване и прекратяване с ликвидация), значимостта на определени решения на общото събрание на капиталовите търговски дружества (напр. за увеличаване и намаляване на капитала), придобиване и изгубване на особено качество от дадени лица (напр. на член на орган за управление на капиталово търговско дружество или на ликвидатор).
Прокуристът също има специфично правно положение. Той е особен доброволен (договорен) представител на търговец, тъй като се упълномощава от него, но прилича на задължителен (законен, органен) представител по това, че неговата представителна власт се определя по съдържание и обем приоритетно от закона или в рамките на закона, а не по волята на търговеца, както е при класическото доброволно представителство (упълномощаването).
Следва да се има предвид обаче, че законът не е напълно последователен при уреждане на декларативно или конститутивно действие на вписването в търговския регистър. Така например не е оправдано ограниченията на представителната власт на съдружник в персонално търговско дружество по чл. 89, ал. 2 ТЗ да нямат действие само за третите добросъвестни лица до вписването им в регистъра, а тези на представителната власт на съответния органен представител на капиталово търговско дружество да нямат действие за всички трети лица и дори да не подлежат на вписване в регистъра (срв. чл. 141, ал. 2, изр. трето и чл. 235, ал. 4 ТЗ). Всички търговски дружества стават ЮЛ и търговци в един и същ момент и следва да се подчиняват на едни и същи изисквания в оборота при отношенията им с трети лица. От друга страна, между чл. 140, ал. 4 и чл. 141, ал. 6 ТЗ е налице несъответствие, тъй като съгласно първата разпоредба изборът и освобождаването на управител на ООД имат действие от вписването им в търговския регистър, като според съдебната практика това конститутивно действие се отнася само за външните отношения, докато съгласно втората разпоредба овластяването на управител и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им, т. е. то следва да се определи като декларативно.
Друг аргумент в подкрепа на корективното тълкуване на чл. 24 и 25 ТЗ се извежда в резултат на систематичното тълкуване на тези разпоредби в съпоставката им с чл. 235, ал. 5 ТЗ. Приема се, че представителната власт на овластените от съвета на директорите или от управителния съвет на АД негови членове е по-важна от тази на прокуриста, но вписването на тяхното овластяване и неговото оттегляне е декларативно, което следва аналогично да се прилага и при прокурата10.
Това становище също поражда възражения. Аналогията на закона предпоставя два фактически състава, от които единият е уреден, а другият не е уреден от закона. В разглежданата хипотеза и двата случая са законово уредени от чл. 24 и 25 ТЗ (относно действието на учредяването и прекратяването на прокурата), съответно от чл. 235, ал. 5 ТЗ (относно действието на овластяването на членове на съветите на АД и неговото оттегляне), което изключва аналогичното прилагане на законовата уредба на единия случай спрямо другия. Освен това аналогията на закона предпоставя подобие в съществените признаци на двата случая и различие в техни несъществени елементи, докато между прокурата и разглежданото овластяване са налице съществени различия, които също водят до неприложимостта на analogia legis.
Представителната власт на прокуриста се основава на упълномощаването, което е едностранна и формална сделка, докато овластяването по чл. 235, ал. 2 ТЗ възниква на основание решение на съвета на директорите или на основание на две решения – на управителния и на надзорния съвет на АД.
Овластяването по чл. 235, ал. 2 ТЗ предпоставя конституиран съвет на директорите или на управителен съвет на АД, т. е. възникнало органно правоотношение между членовете на двата съвета и АД, като тяхното вписване в търговския регистър е конститутивно. Вписването на овластените с представителна власт членове на съветите е вторично и декларативно. Вторично (производно) е и вписването на прокуриста, но то се извършва по електронното дело на друг субект – това на търговеца, т. е. то не подлежи на двойно вписване в две различни качества, каквото се изисква за членовете на съответния съвет на АД.
При упълномощаването търговецът свободно (без ограничения) избира своя прокурист, какъвто може да бъде всяко дееспособно ФЛ, за което не са налице предвидените в чл. 21, ал. 3 ТЗ забрани (свързани с обявяването в несъстоятелност).
При овластяването по чл. 235, ал. 2 ТЗ кръгът на възможно овластените лица е съществено ограничен, тъй като такива могат да бъдат само членове на съвета на директорите или на управителния съвет на АД.
Упълномощаването на прокурист не лишава търговеца от възможността сам да извърши свързани с предприятието му правни действия. С овластяването по чл. 235, ал. 2 ТЗ върху съответните членове на двата съвета преминава цялата представителна власт, която до този момент принадлежи на съвета на директорите или на управителния съвет като органни представители на АД, доколкото законът изрично не е предвидил определено правно действие да се извършва от съответния съвет и след овластяването (напр. при преобразуване). И тъй като представителната власт на овластените членове съвпада по предмет и обем с тази на съвета на директорите (управителния съвет) на АД, след овластяването нито съответният съвет, нито негови неовластени членове могат да извършват правни действия от името и за сметка на дружеството. Недопустимо е също разпределение на представителната власт между съответния съвет и неговите овластени членове, т. е. те да имат ограничена представителна власт. Ограниченията на представителната власт на съвета на директорите или на управителния съвет по чл. 235, ал. 4 ТЗ нямат действие, но само ако не е налице овластяване по чл. 235, ал. 2 ТЗ. След овластяването неограничима става само представителната власт на овластените членове. По този повод в литературата дори се поддържа, че при овластяването по чл. 235, ал. 2 ТЗ е налице прехвърляне на дееспособност11.
Представителната власт на прокуриста е по-тясна по съдържание в сравнение с тази на овластените по чл. 235, ал. 2 ТЗ членове на съвета на АД12. За тях не се прилагат предвидените в чл. 22, ал. 2 ТЗ ограничения на представителната власт на прокуриста.
От изложеното следва, че овластяването по чл. 235, ал. 2 ТЗ не е упълномощаване, а поражда особен вид представителство, в което преобладават елементи на органното представителство, а характеристиките на доброволното представителство минават на заден план и имат подчинено значение, докато при прокурата те са водещи (определящи). В съдебната практика също се приема, че на овластените по чл. 235, ал. 2 ТЗ членове на съвета на директорите (управителния съвет) се възлага органна представителна функция13.
Следващият аргумент в подкрепа на корективното тълкуване на чл. 24 и 25 ТЗ се свежда до това, че ако на вписването на упълномощаването и на оттеглянето му се придаде конститутивен характер, това би довело до твърде неприемливи последици (нежелателни резултати)14, тъй като би застрашило сигурността на оборота и интересите на третите лица15.
Този аргумент е сравнително най-съществен, но при анализирането му следва да се има предвид, че в по-новата коментарна литература е аргументирано и обратното становище, според което функциите на прокурата успешно и полезно се съчетават с конститутивното действие на вписването в търговския регистър. Приема се, че конститутивното действие на вписването по никакъв начин не е в състояние да накърни както правата и интересите на третите лица, така и тези на търговеца. То гарантира сигурността и стабилността на търговския оборот, което е същественото предназначение на търговския регистър, и затова конститутивното дeйствие на вписването следва да се запази и да не се заменя с оповестителното16.
По мое мнение и двете становища са крайни. Както оповестителните (декларативните) вписвания, така и конститутивните вписвания в търговския регистър имат своите положителни и отрицателни страни, които се проявяват по различен начин и в различно съотношение при отделните практически хипотези.
Ако се приеме, че вписването на прокурата в търговския регистър е конститутивно и прокуристът и третото лице сключат сделка преди този момент, като прокуристът се легитимира само с даденото му нотариално заверено пълномощно, тази сделка ще бъде недействителна, тъй като е сключена от прокуриста без представителна власт. На тази недействителност може да се позове както третото лице, така и търговецът в зависимост от интересите им в конкретните хипотези (напр. при повишаване или понижаване на цената на продадена стока след сключване на сделката), което би засегнало сигурността на оборота. Обратно, ако вписването на прокуриста в регистъра се квалифицира като декларативно, сключената между него и трето лице преди този момент сделка ще бъде действителна, тъй като представителната власт на прокуриста е възникнала само от упълномощаването. Но възможно е също по една или друга причина упълномощеният прокурист въобще да не бъде вписан в регистъра или дори търговецът да оттегли упълномощаването, преди то да е вписано, за което оттегляне третото лице не знае. В този случай то валидно би сключило сделка, която при конститутивно действие на прекратяването на прокурата не би сключило или сключената сделка би била недействителна поради липсата на представителна власт на прокуриста, т. е. отново сигурността на оборота е застрашена и се създава възможност за засягане интереси на третите лица.
Интересите на търговеца също могат да бъдат засегнати, тъй като трудно третите лица (преди всичко държавни органи и длъжностни лица) биха влезли в отношения с упълномощен, но невписан в регистъра прокурист, което вписване те възприемат като придаващо това му качество. На практика вписването е условие за осъществяване на процесуалната представителна власт на прокуриста17.
Конститутивното действие на вписването и заличаването на прокурата също може да увреди интересите на търговеца, но в други хипотези. Такъв е случаят, когато отношенията между търговеца и прокуриста се влошат и търговецът оттегли дадената прокура, като заяви това за вписване в регистъра. В очакване да се впише оттеглянето и за да се гарантира срещу злоумишлени действия на прокуриста, търговецът може да уведоми за оттеглянето дадено трето лице. Въпреки това преди да бъде отписан от регистъра, прокуристът и това трето лице могат да сключат неизгодна за търговеца сделка. При конститутивното действие на заличаване на прокурата в търговския регистър тази сделка не е сключена без представителна власт и ще задължи търговеца. За търговеца остава да се позове на особената недействителност по чл. 40 ЗЗД на основание договаряне в негова вреда. Знанието на прокуриста и третото лице за оттегляне на упълномощаването е индиция за тяхната недобросъвестност, която не се предполага, а подлежи на доказване от представлявания (търговеца). Както се приема в тълкувателната съдебна практика, търговецът може да се позове на недействителността по чл. 40 ЗЗД както извънсъдебно, така и чрез предявяване на установителен иск или възражение18.
Дори и да се приеме, че с оглед на различните практически хипотези отрицателните страни (елементи) на конститутивното действие на вписването на прокурата в търговския регистър са повече от неговите положителни характеристики, това не трябва да е основание за тълкуване на чл. 24 и 25 ТЗ contra legem, тъй като тези разпоредби уреждат конститутивното действие на вписването в търговския регистър на учредяването и прекратяването на прокурата по един ясен, категоричен и недвусмислен начин, поради което тълкуването им следва да е потвърдително (разяснително), а не корективно, както преобладаващо се приема в доктрината и съдебната практика.
проф. д.ю.н. Георги СТЕФАНОВ
______
1. Вж. Сталев, Ж. Търговски регистър. С., 1994, с. 312-313; Герджиков, О., А. Калайджиев, К. Касабова, Т. Бузева, А. Кацарски. Коментар на Търговския закон. 2007, с. 161-162; Касабова, К. Търговско пълномощие. С., 2004, с. 139-140; Калайджиев, А. Търговско право. Обща част. С., 2010, с. 139-140; Голева, П. Търговско право. Търговци. С., 2018, с. 95.
2. Диков, Л. Курс по търговско право. Том първи. С., 1992, с. 73; Джидров, П. Коментар на Търговския закон. Том 1. С., 1993, с. 189; Кацаров, К. Систематичен курс по българско търговско право. С., 1990, с. 128-129.
3. Вж. Р-66-2009 г. по т. д. № 649/2008 г. на ВКС, II т. о.; Р-133-2013 г. по т. д. № 526/2012 г. на ВКС, I т. о.; Р-137-2017 г. по т. д. № 3797/2016 г. на ВКС, IV г. о.
4. Вж. Йосифова, Т. Значение на вписването в търговския регистър при представителството на търговците. – В: Търговско право, № 4, 2002 г.; Торманов, З. Търговско право. С., 2020, с. 79-81; Колев, Н. Търговски дружества. Синтез и коментар на практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд, 2021, с. 65-67.
5. Вж. Р-135-2010 г. по т. д. № 319/2010 г. на ВКС, II т. о.
6. Както поддържа Калайджиев, А. Цит. съч., с. 190.
7. Пак там, с. 195. Същевременно авторът приема, че чл. 24 ТЗ подлежи на корективно тълкуване.
8. Вж. Сталев, Ж. Цит. съч., с. 252-253.
9. Пак там, с. 313. В общи линии това разбиране се споделя и от Калайджиев, А. Цит. съч., с. 179-180, който посочва редица предпоставки за настъпване на конститутивното действие на вписването в търговския регистър.
10. Пак там, с. 313-314. Вж. също Касабова, К. Цит. съч., с. 140.
11. Вж. Калайджиев, А. Акционерно дружество, с. 257. По този въпрос в част от доктрината и съдебната практика се поддържа и обратното становище, според което и след овластяването на свои членове съответният съвет на АД продължава да има представителна власт за извършване на правни действия от името на АД. Вж. Йосифова, Т. Мнимо представителство. С., 2005, с. 211, както и Р-1935-2003 г. по т. д. № 2144/2002 г. на ВКС, I т. о.
12. Така Р-1742/2001 г. по гр. д. № 1139/2000 г. на ВКС.
13. Срв. Р-499-2005 г. на ВКС, II т. о. и Р-56-2007 г. на ВКС, I т. о. В доктрината овластяването по чл. 235, ал. 2 ТЗ се определя като упълномощаване от Йосифова, Т. Мнимо представителство, с. 211 и Голева, П. Търговско право. Книга първа. С., 2007, с. 286.
14. Вж. Сталев, Ж. Цит. съч., с. 313. Тези последици се определят дори като алогични от Касабова, К. Цит. съч., с. 140.
15. Вж. Калайджиев, А. Търговско право. Обща част, с. 195.
16. Вж. Колев, Н. Цит. съч., с. 66-67.
17. Срв. в този смисъл Р-135-2010 г. по т. д. № 319/2010 г. на ВКС, II т. о. относно участието на прокурист в производство по несъстоятелност.
18. Така Р-5-2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
