Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му цена към деня на настъпване на събитието.
Чл. 399, ал. 2 ТЗ (отм.)
Чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Чл. 249, т. 1 и 2 КЗ
Решение № 79 от 02.07.2009 г. на ВКС – ТК
Производството е по реда на чл. 293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е.” АД -С., против въззивно решение № 440/01.12.2008 г. по гражд. д. № 1856/2008 г. на СГС в частта, с която по същество се отхвърлят исковете на касатора срещу М. А. М. от С., с правна квалификация чл. 81 ЗЗ (отм.) за сумата над 5609 лв. до 9518.03 лв. по задължителната гражданска отговорност -регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 26.02.2004 г., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 676,17 лв. мораторна лихва, като са присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба не е взел становище по нейната основателност.
ВКС -I т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение по отношение на размера от чл. 399, ал. 2 ТЗ (отм.) е изведен принципа за реална обезвреда -обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Трябва да се отчита действителната пазарна стойност на увредената вещ. При влагане на нови части, с които да бъдат заменени повредените от деликта такива, следва да се отчита процентът на овехтяване на увредените. Затова е възприет първият вариант от заключението на тричленната автотехническа експертиза, която се е позовала на Наредба № 24 на КФН.
Посоченият от касатора съществен материалноправен въпрос е относно методиката за определяне размера на дължимото от застрахователя обезщетение, заплатено на увреденото в резултат на ПТП застраховано лице, предмет на регресния иск срещу ответника в настоящото производство на основание чл. 81 ЗЗ (отм.).
По така поставения съществен материалноправен въпрос и най-вече за овехтяването касаторът е представил влезли в сила съдебни решения.
С Решение № 397/02.06.2000 г. по гражд. д. № 1455/1999 г. на V г.о., по повод сключени от един собственик на имот на няколко застрахователни договора, е направен извод, че чл. 399, ал. 2 ТЗ (отм.) изключва неоснователното обогатяване на застрахованото лице. С Решение от 05.01.2007 г. по гражд. д. № 1370/2006 г. на САС по повод имуществена застраховка каско на лек автомобил е прието, че средната пазарна стойност на автомобила към датата на събитието е дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение. С Решение от 13.07.2007 г. по в. т.д. № 275/2007 г. на ВТАС е прието, че овехтяването на автомобила не би могло да се отрази на размера на обезщетението, тъй като то обхваща средствата за възстановяване на щетите, което ще се извърши чрез влагане на нови части и материали в автомобила, при което овехтяването му е без значение.
Наличието на тези решения, а и на други служебно известни на съда -например Решение № 246/05.04.2008 г. по т.д. № 739/2006 г. на I т.о., обосновава приложно поле на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
Затова с Определение № 215/02.04.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 288 ГПК.
ВКС -I т.о., за да се произнесе по уеднаквяване на практиката съобразно чл. 291, т. 1 ГПК, взе предвид следното:
В случая дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност (пазарната цена) към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 396, ал. 1, изр. 2 ТЗ (отм.), за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При ЗГО размерът на застрахователното обезщетение е ограничен и от максималната застрахователна сума. В нейните рамки се определя и стойностният адекват на причинената и подлежаща на рапариране вреда, като тя се лимитира още и от действителната стойност на застрахованото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Съобразно изложеното, ВКС -I т.о., приема за правилна практиката, че размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
Решението е неправилно.
Съдът е възприел първия вариант от заключението на тричленната автотехническа експертиза, която се е позовала на Наредба № 24 на КФН. Обаче тази Наредба № 24/08.03.2006 г. по чл. 249, т. 1 и 2 КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, не касае процесния период. Процесна е Наредба № 4/24.09.2003 г. (отм.) за задължителното застраховане -чл. 13.
При тези фактически данни следва да се възприеме вторият вариант от заключението на тричленната автотехническа експертиза, съгласно който стойността на ремонта на автомобила по средни пазарни цени с оригинални части от процесното ПТП е в размер на 9518,03 лв. Автомобилът е застрахован за 12 000 лв.
По изложените съображения решението в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени, след което да се постанови друго, с което исковете да се уважат и в частите до размери на 9518,03 лв. по чл. 81 ЗЗ (отм.) и на 927 лв. по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съобразно заключението на ССЕ, тъй като няма поискано увеличение на този иск, ведно със законните последици.
