Управител на ООД може да бъде само физическо лице, но няма пречка, ако е предвидено в дружествения договор
или по решение на общото събрание на съдружниците определени функции от управлението на дружеството да бъдат предоставени на професионално управляващо юридическо лице, но не в качеството на орган на дружеството.
Чл. 290 ГПК
Чл. 65, ал. 3 ТЗ
Чл. 135, ал. 2 ТЗ
Чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ
Чл. 138, ал. 1 и 2 ТЗ
Чл. 141, ал. 1, 2 и ЗТЗ
Чл. 143, ал. 3 ТЗ
Чл. 234, ал. 1 ТЗ
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “У. П. И.” ООД, гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Т. Т. от САК срещу решението на САС № 92/09.07.2008 г., постановено по ф.д. № 436/2008 г. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на СГС – Фирмено отделение № 4/23.01.2008 г. по ф.д. № 14030/2004 г. в частта му, с която е отказано да бъде вписано “У.” ООД със седалище гр. С. като управител на “У. П. И.” ООД.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че фирменият съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 141 ТЗ, което е довело до погрешния извод, че управител на дружество с ограничена отговорност може да бъде само физическо, а не юридическо лице. Наведени са доводи, че законът не съдържа изрична забрана за назначаването на юридическо лице за управител на ООД, като посочва, че след като според чл. 65 ТЗ едно ЮЛ може да бъде съдружник в ООД, не може да му бъде отречено правото да участва в управлението на дружеството. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, позовавайки се на противоречива съдебна практика по поставения въпрос, изразена в приложените три броя решения на фирмено отделение на СГС р. № 1/13.04.2007 г. по ф.д. № 5605/2007 г., р. № 3/30.01.2008 г. по ф.д. № 13646/2005 г. и р. № 1/26.07.2007 г. по ф.д. № 11544/2007 г., в които като управител на три различни ООД е било регистрирано “У.” ООД със седалище в гр. С.
С определение № 48/29.01.2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Прието е, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, който е от съществено значение и е свързан с възможността юридическо лице да бъде регистрирано като управител на ООД.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите и оплакванията, изложени в касационната жалба, и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил отказа на СГС – Фирмено отделение, да впише “У.” ООД за управител на “У. П. И.” ООД. Аргументирайки се с разпоредбата на чл. 141, ал. 3 ТЗ и чл. 5, т. 3 (отм.) на Наредба № 14/1991 г. на Министерството на правосъдието, съдът е направил решаващия извод, че управителят трябва да бъде физическо, а не юридическо лице.
Постановеното въззивно решение е правилно. Не е налице твърдяното нарушение на материалния закон, изразяващо се в противоречие с цитираните от касатора норми на чл. 65, ал. 3, чл. 147, ал. 1, чл. 135, ал. 2 и чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, които според него дават възможност ОС на ООД да избере друго юридическо лице като управител на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 135 ТЗ управителят е необходим и задължителен орган на ООД. Докато общото събрание е волеобразуващ орган на дружеството, управителят е неговият волеизявяващ орган. Съгласно чл. 141, ал. 1 и 2 ТЗ, управителят организира и ръководи дейността на дружеството и го представлява, поради което името му се вписва в търговския регистър. За да се избере едно лице за управител, не е достатъчно само решение на общото събрание за избора му. Необходимо е и съгласие на избраното лице, което трябва да бъде дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписа – ал. 3 на чл. 141 ТЗ. От разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ТЗ може да се направи изводът, че управителят, съответно управителите, могат да бъдат както съдружници, така и трети лица. Законът не ограничава броя на управителите, както и не определя начина, по който да упражняват правомощията си. Управителят обаче трябва да бъде дееспособно физическо лице. Търговският закон не предвижда по отношение на управителя на дружествата с ограничена отговорност възможност, аналогична на тази при акционерните дружества – юридическо лице да може да бъде член на съвета на директорите, на управителния или надзорния съвет – чл. 234, ал. 1 ТЗ. Такава изрична възможност е предвидена по изключение само по отношение на управителя на публично ЕООД (чл. 21, ал. 1 ПРУПСДП), който може да бъде както физическо, така и юридическо лице. Посочената уредба на публичните ЕООД обаче е изключение и се отклонява от общата нормативна уредба по отношение управлението на ООД, предвидена в ТЗ. Според нормите на ТЗ управителят не е търговец. Търговец е дружеството, а управителят е само негов орган, който изпълнява определени функции и задачи, с които са го натоварили законът, уставът на дружеството и решенията на ОС на ООД. Тези функции най-общо се свеждат до конкретна оперативна дейност свързана с управлението и администрирането на текущата дейност на дружеството и включва: свикване на ОС на съдружниците – чл. 138, ал. 1, 2 и 3 ТЗ; подготовка на заседанията на ОС и контрол за редовно водене на дружествените книги – чл. 143, ал. 3 ТЗ; извършване на действия от името и за сметка на дружеството, в т.ч. сключване на конкретни сделки, сключване и прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите; приемане на решения и издаване на заповеди по оперативни въпроси от дейността на дружеството; наблюдаване на счетоводната отчетност и финансовото състояние на предприятието и др. Няма пречка, ако това е предвидено в дружествения договор или по решение на ОС на съдружниците, определени функции от управлението на дружеството да бъдат предоставени на професионално управляващо лице, действащо на основание договор, сключен с дружеството, а не като негов орган. Този договор се подписва от управителя, съответно управителите на ООД, ако са избрани няколко управители.
С оглед на всичко изложено дотук изводът, че управител на ООД може да бъде физическо, а не юридическо лице, се налага не от изрична забрана в Търговския закон, а от характера на функциите и задълженията, които трябва да изпълнява в това му качество. Ето защо ВКС счита, че правилно въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му относно отказа да бъде вписано “У.” ООД за управител на дружеството-касатор, освен това, ако управител е юридическо лице, отново се поставя въпросът кой ще е овластен да извършва от негово име съответните правни и фактически действия – т.е. отново трябва да се стигне до представителство от конкретно физическо лице. Ето защо ненужно и лишено от всякаква логика е едно такова опосредяване чрез ЮЛ, което да действа чрез своя представител ФЛ, след като би могло да бъде избран директно самият той за управител на ООД.
