ВЪПРОС: Монтирал съм гаражна клетка в междублоковото пространство през 2000г. без учредено вещно право на строеж, градоустройствен план, предвиждащ гараж и строителни книжа. Търпим строеж ли е и подлежи ли на премахване?
П. С., гр. Русе
ОТГОВОР: Стоманобетоновата гаражна клетка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Начинът на изграждането й и нейното предназначение я определят като строеж, тъй като според конструкцията и вида си представлява надземна сграда, а по предназначение – гараж за лек автомобил. По смисъла на чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 ЗУТ гаражите са обекти на допълващо застрояване, служат за паркиране под покрив на моторни превозни средства и задоволяват личните нужди на собствениците на тези превозни средства. Поради това, независимо от преместваемостта им, те не могат да са обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, предвид целта на тази разпоредба от закона. Следва да са налице кумулативно дадените условия: за преместваемост и обществена потребност на обектите1.
С оглед горното, по смисъла на закона, стоманобетоновата гаражна клетка е постройка за паркиране на автомобил и задоволява лични нужди. Не може да бъде определена като преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, тъй като тези обекти са предназначени за задоволяване на обществени нужди. В тази насока е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд2. Ето защо, фактът, че е монтирана гаражната клетка без строителни книжа, в нарушение на изискванията на чл. 148, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 144, ал. 1 ЗУТ, води до извода, че безспорно е налице незаконен строеж, реализиран без строителни книжа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ3 е приложима за незаконни строежи, извършени през периода 01.07.1998-31.03.2001 г., какъвто е настоящият. Ето защо, същата се явява приложимата правна норма. След влизане в сила на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и при липсата на изрична отмяна на нормата на § 16 от ПР на ЗУТ4, са налични успоредно действащи норми, регламентиращи режима на търпимост с визирани в тях конкретни изисквания, според периода на изграждането на незаконния строеж. Няма колизия между посочените правни норми. Параграф 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ „поглъща“ § 16, поради което след влизане в сила на този параграф, той представлява материалноправната уредба на търпимите строежи, като прогласява за „търпими“ и строежите, извършени след 7 април 1987 до 31 март 2001г. Включени са и строежите по § 16, ал. 2 и 3 от ДР на ЗУТ. Следователно за посочения строеж е приложим и новият режим на търпимост по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като той касае незаконни строежи, изградени в периода от изтичане на срока по ал. 3, § 16 от ПЗР на ЗУТ до 31.03.2001 г. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПЗР на ЗУТ не е отменена със ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), т. е. тя е действаща и приложима с визираните в нея три времеви периода – по ал. 1, 2 и 3.
Правилото на § 127, ал. 1 изисква, за да е търпим строежът, за който няма строителни книжа, да е изграден до 31.03.2001 г. и да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Върховният административен съд приема, че преценката на „допустимостта по разпоредбите“ включва съответствието му с всички нормативни изисквания, едно от които е това за наличие на устройствен план на който да отговаря строежът (чл. 142, ал. 5 ЗУТ), като визираната хипотеза е по-широко обхватна от тази за съответствието с „правилата и нормативите“, които се схващат като технически правила за строежите.
Удостоверението за търпимост е приравнено на индивидуален административен акт, по смисъла на § 8 от ДР на АПК във връзка с § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за администрацията, като документ/вид административна услуга/, с който се удостоверяват факти с правно значение5. Този довод се подкрепя от по-новата практика на ВАС6.
Следва да се отбележи, че статутът на търпимост на постройките се създава от самата правна норма, а не с удостоверението, с което само се декларира този правен факт.
В някои свои решения ВАС приема, че удостоверение за търпимост се издава само в случаите когато искането е с оглед извършване на прехвърлителна сделка, както и с оглед производство за премахване на незаконен строеж, в което собственикът следва да доказва търпимостта му, за да не бъде премахнат7.
В описания случай липсата на подробен устройствен план – план за застрояване (квартално застроителна разработка – КЗР при действието на ЗТСУ), респективно несъответствието с такъв, води до липса на изискуемите предпоставки за възникване на режим на търпимост по отношение на незаконния строеж, предвид визираните приложими норми на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ във връзка с § 16, ал. 3 от ПЗР на ЗУТ, поради което главният архитект би следвало да постанови отказ за издаване на удостоверение за търпимост. Аналогичен би бил случаят, ако гаражната клетка е ситуирана на недопустимо отстояние от сгради на основаното застрояване или от границата на поземления имот (УПИ) или върху подземни линейни мрежи на техническата инфраструктура: на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения. Горното се установява от подземния кадастър, съхраняван в общината. В тези случаи би било налице несъответствие на строежа с нормативните изисквания, установени от чл. 42, ал. 3 ЗУТ и подзаконовите актове, свързани с устройството на територията, като Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти8, Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строителнотехнически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар9 и др.. Това несъответствие е основание за постановяване на отказ за издаване на удостоверение за търпимост. Удостоверението за търпимост се издава в административно производство за извършване на административна услуга, което се развива само между лицето, което е поискало издаването му и административния орган, като не се конституират заинтересовани лица в същото производство. Предвид това, на оспорване подлежи само отказът да се издаде исканото удостоверение, като правен интерес би имало само лицето, което е поискало издаването му10.
В случай че бъде подадена жалба, съдът следва да прецени наличието на правен интерес за издаване на удостоверение за търпимост.
Съобразно административноправната доктрина интерес от съдебно обжалване притежават само онези лица, по отношение на които актът нарушава техни права или законни интереси. В случая се имат пред вид онези права и интереси, които са законно признати, които са отразени в правна норма.
В този казус заявителят няма правен интерес да иска извършване на тази административна услуга. Не е собственик на земята, нито е носител на право на строеж, не е собственик и на гаража, който с монтирането му се трансформира от движима в недвижима вещ и по приращение е станал общинска собственост, предвид факта че е ситуиран в междублоково пространство.
Ето защо, отказът за издаване на удостоверение за търпимост в конкретния случай не поражда задължения и не нарушава или застрашава негови законни права и интереси. В такъв случай за това лице не съществува право на оспорване определено в чл. 147, ал. 1 АПК, поради което ВАС приема, че в този случай жалбата е недопустима.
Предвид изложеното, посоченият строеж-гаражна клетка ще подлежи на премахване, което се извършва по реда на ЗУТ въз основа на заповед на кмета на общината, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 и 2 ЗУТ.
Надежда ГАДЖАНОВА, юрист
______
1 Вж. Решение № 7172 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1696/2011 г., II о.
2Вж.Решение № 2117 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15407/2011 г., II о.
3 § 127 (1) Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
4 § 16. (1) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
(2) Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. – 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
(3) (В сила от 02.01.2001 г.) Незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.
5 § 1 ЗА По смисъла на този закон:
т. 2 „Административна услуга“ е:
а) издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение;
б) издаване на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения;
в) извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице;
6 Вж. Определение № 9280 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8147/2011 г., II о., Определение № 7478 от 07.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2591/2010 г., II о., Определение № 11393 от 05.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6677/2010 г., II о.
7 Вж. Решение № 10870 от 03.11.2006 г. на ВАС по адм. д. № 7764/2006 г., II о.
8 Вж. Чл. 14. (1) В сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия не се допуска:
всякакъв вид застрояване…
2) В сервитутната зона се допуска, след писмено съгласие от титуляра на сервитутните права:
1. извършване на строителни и монтажни работи, свързани с полагане, пресичане или ремонт на тръбопроводи и електрически и съобщителни кабели;
2. извършване на строителни или ремонтни работи на други линейни обекти на техническата инфраструктура, пресичащи или успоредни на трасето на линеен електроенергиен обект;
9 Вж. Чл. 1. (1) С наредбата се определят изискванията и техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар при:
1. планирането и застрояването на урбанизираните територии;
………
3. проектирането и изпълнението на строежите при спазване на разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ).
10 Вж. Решение № 7795 от 09.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2381/2014 г., II о.
