Във време, в което икономиката на ЕС, и в частност тази на България, започва да показва признаци на съживяване, както и при оставащите по-малко от две години за усвояване на парите по европейските фондове във финансовата рамка на ЕС до 2013 г. особено актуално е стартирането на малък и среден бизнес – със собствени средства или със средства по проекти за европейско финансиране.
Не по-малко актуални стават в този аспект и въпросите за защита на индустриалната собственост на стартиращите малки и средни предприятия, особено като се има предвид, че част от програмите за финансиране са насочени именно към стартиращи иновативни предприятия.
Какво е от значение за стартирането на всяко ново бизнес начинание? Разбира се, наличието на финансов ресурс, на свободна или недостатъчно наситена пазарна ниша, както и предварителен разчет на риска.
Често, увлечени в пресмятането на необходимото за стартиране, в търсенето на решения и наемането на персонал се забравя за едни малък, но съвсем не маловажен аспект на стартиращия бизнес проект, а именно защита на индустриалната собственост.
Гаранция за успех на едно ново предприятие е това то да се отличава от конкурентите на пазара. Както се казва в една мъдрост – “да поработи за името си, а после да остави името да работи за него”.
За да бъде максимално защитен прохождащият бизнес следва да носи своето лого, своя отличителен знак. За целта само фирменото наименование – макар и регистрирано в Агенцията по вписванията с регистрирането на фирма и защитено до голяма степен от идентични фирмени наименования, съвсем не е достатъчно, за да осигури спокойствие и закрила при непочтени и нелоялни действия от страна на конкуренцията.
Логото – само по себе си не представлява отделен обект на индустриалната собственост и неговата защита, като изображение, комбинация от букви, цифри, думи и други елементи се получава, в най-разпространения случай посредством регистрация на търговска марка.
Къде се допускат най-честите грешки в процеса на изработване на отличителния знак на бъдещия бизнес?
Най-разпространеният проблем е, че водени от незнание или от желание за минимизиране на разходите бъдещите предприемачи решават, че измисленото от тях звучи прекрасно, уникално и неповторимо и без допълнителни проверки поръчват изработването на лого, рекламни и канцеларски материали, табели и т.н., а в най-лошия случай изобщо не помислят за заявяване на своя отличителен знак.
Наистина е разбираемо желанието да не се обръща внимание на детайлите (особено когато този “детайл” носи някакъв разход), но пренебрегването на изработването на достатъчно “силен” отличителен знак и защитата му може да спести огромни неприятности от правно и чисто търговско естество.
Незащитеният или непроучен търговски знак може лесно да се окаже значително сходен на вече регистрирани други марки и когато притежателя на тези марки научи за използването на сходния знак, той има законовото право да забрани използването му и да поиска обезщетение, което носи неочаквани, но значителни разходи по ребрандиране, водене на преговори и дела.
Използването на термина “силен” знак, “силна” марка, не е легален термин, а по скоро жаргон, с който специалистите наричат – в конкретния случай новорегистрирани търговски марки с висока степен на отличителност и с никакви или минимум регистрирани предходни сходни в някаква степен марки. Разбира се, “силата” на една марка може да се придобие и впоследствие, в резултат на използването, на стоката която тя обозначава, но това е предмет за друго изложение.
Всичко това показва, че още преди да е започнала каквато и да е реална дейност, е задължителна консултация със специалист в областта на индустриалната собственост още на ниво идея за създаване на отличителен знак, за да бъде ясно и да може да се планират поне минимално необходимите действия (каквото е заявяването на отличителен знак), които да гарантират спокойствие при успешно утвърждаване на пазара.
Какво трябва да се направи преди да отидем да поръчаме рекламните материали, логото на фирмата и преди да отидем за консултация при специалист по индустриална собственост?
- На първо място, е добре, след като вече има оформена идея за това как ще се казва предприятието, да се извърши
самостоятелна предварителна проверка в общодостъпните бази данни за регистрирани за територията на РБългария търговски марки.
Това е особено наложително с оглед на това, че вече на територията на страната действат регистрирани над 600 000 европейски търговски марки, регистрирани по реда на Регламент 40/94 1993 за марката на общността, над 50 000 – регистрирани по национален ред и още много регистрирани по реда на Мадридската спогодба за международно заявяване на марки и протокола към нея.
При такова огромно количество действащи на територията на България изключителни права вероятността неволно да бъде имитирано друго, вече регистрирано име, ползващо релевантна по стоки и услуги изключителна защита, е достатъчно голяма, за да е необходимо да бъде извършен внимателен анализ на евентуални сходства ПРЕДИ да се започне активната работа по определено наименование или лого.
Такава предварителна проверка може да бъде направена в интернет базите данни на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар – търговски марки и дизайни (ОНIM) – Аликанте, Испания, намиращ се на адрес http://oami.europa.cu/CTMOnline/RequestManager/en_SearcchBasie?#; В база данни “Romarin” на международното бюро за регистрация на търговски марки по реда на Мадридската спогодба, намиращ се на адрес http://www.wipo.int/ipdl/en/search/madrid/search-struct.jsp и в базата данни на Патентното ведомство на република България, намираща се на адрес – http://www1.bpo.bg:8080/bpo_online/jsp/start.jsp
И трите бази данни имат сравнително лесен за употреба интерфейс, което би дало възможност и на неспециалист да извърши просто търсене. Това, разбира се, би бил само един общ поглед и представа върху това каква е ситуацията в областна на предоставените изключителни права, действащи на територията на РБългария.
- След тази първоначална проверка и при наличие на конфликтиращи предходни права следва да бъде направен и детайлен анализ на сходствата, класиране на стоките и услугите, които ще бъдат в основата на дейността на бъдещото предприятие, който може да бъде направен само от специалист в областта.
- На този етап и след като се увери, че потенциалните опасности от това да бъде атакуван от притежател на предходни права върху търговска марка са сведени до минимум, и ако ще се регистрира ново дружество по Търговския закон, следва да запази името на бъдещото дружество.
Запазването на фирмено наименование е по реда на чл. 35-37 от Закона за търговския регистър, като това става чрез подаване на заявление по образец в търговския регистър и заплащане на държавна такса в размер на 50 лева (при сега действащата тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията). Запазването е в сила шест месеца, като този период е предостатъчен за подготовка на документите за регистрация, евентуално изработване на оригинално художествено оформление на фирмено лого, както и подготовка и подаване на заявка за регистрация и собствена търговска марка.
Пропускането на тези минимално необходими действия може да доведе до сериозни проблеми и направени напразни разходи за производство на реклами, за създаване на лого с текст и/или изображение, който съвпада частично или изцяло с вече съществуваща търговска марка и което ще е уязвимо веднага щом се появи на пазара, тъй като притежателите на предходни права имат правото да забранят използването на знаци, сходни на вече регистрирани търговски марки.
Дори сходството да е в не голяма степен, самият спор с притежателя на предходни права, наемането на адвокати, представители по индустриална собственост, воденето на дела, назначаване на експертизи би утежнило излишно и неимоверно много едно прохождащо предприятие, а може да доведе и до преждевременно прекратяване на дейността.
- Казаното дотук важи и при стартиране на малки и средни предприятия, базирани на иновационни идеи, които търсят финансиране по програмите на ЕС за насърчаване на иновациите, като например програмата “Развитие на конкуретоспособността на българската икономика” и по-специално Приоритетна ос 1 – “подкрепа на стартиращи иновативни предприятия”.
Иновацията е свързана с идеи, с техника, с прилагането на най-силния потенциал на човека – неговата креативност, прилагането на нови подходи и идеи.
Тук защита на продуктите с търговска марка, логото на фирмата и нейното наименование се явяват в ролята на една допълнителна възможност за защита на продукта и дейността на предприятието, но основният акцент и при разработката на проекта, и при поставянето на въпроса за значимостта на иновативната идея, пада върху работата по подготовка за издаване на патент или полезен модел, върху анализа на иновативния потенциал на идеята.
Преди да потърсим реализация на иновативната идея със собствени сили следва да вземем предвид каква е нейната тежест, дали сме изправени пред патентоспособно изобретение или полезен модел – по смисъла на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ), или става дума просто за нов ноу хау, нова компютърна програма, нов математически метод и т.н.
- В чл. 6 ЗПРПМ е очертан обхватът на патентоспособните изобретения, които могат да са от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими, а в глава IV е очертана и разликата между патента за изобретение и полезен модел.
- В чл. 6, ал. 2 и чл. 7 ЗПРПМ пък са посочени изключенията от патентоспособност, а именно – открития, научни теории и математически методи; резултати от художествено творчество; планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност и компютърни програми; представяне на информация, както и човешкото тяло на различните етапи от неговото образуване и развитие, както и простото откриване на един от неговите елементи, включително последователността или частичната последователност на ген, не може да съставлява патентоспособно изобретение. Също така елемент, изолиран от човешкото тяло или получен по друг начин чрез технически процес, включително последователност или частична последователност на ген, може да съставлява патентоспособно изобретение, дори ако структурата на този елемент е идентична с тази на естествен елемент.
- Не се издават патенти и за изобретения, чието търговско използване би нарушило обществения ред и добрите нрави, включително отнасящи се до: методи за клониране на хора; методи за изменение на генетичната идентичност на човешки зародиш; използване на човешки ембриони за промишлени или търговски цели; методи за модифициране на генетичната идентичност на животни, когато има опасност това да им причини страдания, без да има някаква съществена полза от медицинска гледна точка за хора или животни, както и на животни, получени чрез такива методи; методи за лечение на хора или животни чрез терапия или по хирургичен път, както и методи за диагностика, прилагани на хора или животни, като това не се отнася за продукти, по-специално вещества или състави, употребявани при тези методи; сортове растения и породи животни;по същество биологични методи за произвеждане на растения и животни.
След като се установи какъв точно е предметът на иновационната идея, и в случай че тя попада в предмета на закрила с патент или полезен модел (какъвто е масовият случай на кандидатстващите по тези програми), следва да се обърнем непременно към представител по индустриална собственост в областта на патентите и полезните модели, по възможност такъв с професионална квалификация в областта на приложение на иновацията.
Специфичното при патентите е, че се изследват за “новост”, която новост е световна – тоест – проучванията се извършват в най-големите патентни бази данни в света – тази на САЩ, Япония, Германия, Европейското патентно ведомство, така, че за анализа на резултатите е абсолютно необходима помощта на специалист.
Проучванията се правят от Патентното ведомство на РБългария, като следва да се направи поне проучване за новост (при сега действащия ценоразпис на ПВ – 150 лв.), като е добре да се извърши проучване за новост и изобретателска стъпка с изготвяне на доклад и становище (при сега действащия ценоразпис на ПВ – 300 лв.).
Тези проучвания след съответния анализ от специалист в областта ще послужат като основа за изготвяне и подаване на заявка за патент или за регистрация на полезен модел, която заявка и нейната реализация и внедряване са сърцевината на един проект за стартиращо иновационно предприятие.
Добре подготвеният фиш на проект, обоснован и подкрепен от извършените проучвания и доклади от официалния национален орган – Патентното ведомство, и евентуално от писмен анализ на потенциала на иновативната идея от вписан представител и специалист по индустриална собственост, дават сериозна гаранция за одобрение на проекта и получаване на така жизнено необходимото финансиране на работата по внедряване в практиката на иновацията.
В заключение бих искал да отбележа и да акцентирам още веднъж върху изключителната важност и внимание, с което следва да се подходи към аспектите на индустриалната собственост при стартирането на нов бизнес, при изготвянето на проекти за подкрепа на иновативни предприятия, като това важи с особена сила за малките и средни предприятия, които обикновено стартират без възможности за корпоративна подкрепа, с минимални средства и при които всяко неправилно решение може да доведе до тежки и дори фатални последици, които биха били избегнати, ако се подходи с нужното внимание и сериозност към поне минимално необходимите действия по отношение защитата на индустриалната собственост на бъдещото предприятие.
Николай ДУНЧЕВ
