След прекратяването на брака съпрузите са съсобственици и по иск по чл. 108 ЗС, предявен от бивш съпруг против ЕООД, чийто единствен собственик на капитала и управител е другият съпруг, притежаващ идеална част от магазина, не може да се иска ревандикация на цялата вещ, както от трето лице дори той да го ползва чрез притежаваното ЕООД. Може да се ревандикира само на притежаваната от ищеца част.
Допуснатото обезпечение на бъдещ иск чрез отнемане фактическата власт върху вещта от ответника не означава липса на третата предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС.
Законодателят, уреждайки в чл. 22, ал. 1 СК възможността всеки от съпрузите да ползва и да управлява общата вещ – съпружеска общност и отчитайки спецификата на отношенията между съпрузите, не е предвидил възможност за търсене на обезщетение от лишения от ползване на вещта – съпружеска общност съпруг до прекратяването на СИО.
Чл. 108 ЗС
Чл. 321 ГПК (отм.)
Чл. 22, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.)
Чл. 59 ЗЗД
Решение № 172 от 26.02.2010 г. на ВКС, I г.о.
Производството е по чл. 290 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 22, ал. 1 СК, тъй като ответното дружество е трето лице за съсобствеността, независимо от правата на управителя му в него и по отношение на него може да се иска ревандикация на цялата вещ. Навеждат се оплаквания и за нарушение на чл. 108 ЗС досежно наличието на третата предпоставка за уважаване на този иск при допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез предаване на пазач. По иска по чл. 59 ЗС се твърди необоснованост на извода, че дружеството не се е обогатило без основание.
Ответникът по касация “П.” ЕООД оспорва касационната жалба и моли решението, като правилно и законосъобразно, да се остави в сила.
Върховният касационен съд, I г.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на ПАС, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът Д. Б. в качеството му на физическо лице, но не в качеството на ЕТ е собственик на 1/4 ид.ч. от магазина след прекратяване на съпружеска общност на основание чл. 27 СК поради развод с влязло в сила решение от 13.06.2007 г., тъй като правото на строеж за него е учредено с нот. акт № 114, т. 3/1998 г. по време на брака на Д. и П. Б. възмездно на ЕТ “Р.-Д. Б.” и на съпругата му П. Б. Искът по чл. 108 ЗС не е уважен, тъй като е било допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез обезпечение – предаване на магазина на трето лице-пазач и на това основание на 05.12.2005 г. съдия-изпълнителят е отнел владението върху магазина от “П.” ЕООД и го е предал на трето лице-пазач. Съдът е приел, че още преди предявяване на иска ответното дружество не е във владение на магазина в резултат на обезпечението, поради което искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен както в осъдителната си част, така и в установителната. Искът по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен, тъй като П. Б. – единствен собственик и управител на ответното дружество “П.” ЕООД, е била съпругата на ищеца в процесния период. Тъй като 1/2 ид.ч. от магазина е придобита в режим на СИО, всеки от двамата съпрузи е могъл да управлява вещта до противопоставянето на другия. Съдът е приел, че Б. не се е противопоставил до обезпечаването на бъдещия иск на установения начин на ползване на магазина от съпругата му – чрез собственото й ЕООД, поради което установеното от нея ползване не е без основание, а и реализираните доходи са обслужвали разходите на семейството според изрично дадената декларация от двамата съпрузи, нотариално заверена на 26.01.1999 г.
По предявения иск по чл. 108 ЗС решението е неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Законосъобразно и в съответствие с чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) и задължителната практика на ВКС – ТР № 2/2001 г. въззивният съд е приел, че 1/2 от магазин № 2, за който е придобито възмездно правото на строеж с нот. акт № 114, т. 3/27.02.1998 г., съставлява индивидуална собственост на ЕТ “Р.” Д. Б. за 1/2 ид.ч. и в режим на съпружеска общност за него, като физическо лице и съпругата му П. Б. След прекратяването на брака между двамата в хода на процеса, считано от 13.06.2007 г., всеки от двамата съпрузи притежава по 1/4 ид.ч. Д. Б. е предявил иска по чл. 108 ЗС само в личното си качество, а не като ЕТ. Тъй като няма обособяване на имуществото на ЕТ от това на физическото лице, не се касае до извършване на управителни действия от единия съсобственик в полза на всички по отношение на трето лице. От името на ЕТ не е предявен иск за ревандикация на неговата идеална част от магазина, а само от Д. Б. като физическо лице, поради което съдът не би могъл да се произнася, презюмирайки волята на ищеца относно обема права, които иска да защити. Би било нарушение на диспозитивното начало и съдът би се произнесъл по непредявен иск, ако уважи иска и за частта, притежавана от Д. Б. като ЕТ, за каквото той не е изявил воля в исковата молба. Отделно от това, искът е предявен против ЕООД, чийто единствен собственик на капитала и управител е бившата съпруга, която притежава идеална част от магазина и го ползва чрез притежаваното от нея ЕООД, а срещу съсобственик също не може да се иска ревандикация на цялата вещ. По тези съображения съдът не е нарушил процесуалните правила, приемайки, че ищецът не може да иска в качеството, в което е предявил иска, ревандикация на целия магазин.
По делото е безспорно, че в резултат на допуснатото обезпечение на бъдещ иск, по който е образувано настоящото производство и проведеното обезпечение от съдия – изпълнител от 05.12.2005 г., ответното дружество е отстранено от магазина и той е предаден на пазач. Първият правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е съставлява ли изпълнението на допуснатото обезпечение на бъдещ иск чрез отнемане на владението липса на третата предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. Въззивният съд е дал неправилен отговор на този въпрос, като не е съобразил нормата чл. 321 ГПК (отм.) и действието на обезпечението във времето. Обезпечителното производство има за цел да направи възможно реализирането на правата по решението, като условно подготви неговото изпълнение. Допуснатата обезпечителна мярка има привременен характер и при отхвърляне на обезпечения иск с влязло в сила решение съдът отменя обезпечението, т.е. ще е налице основание за възстановяване на предишното положение, съществувало до изпълнение на обезпечителната мярка. С отхвърлителното решение по иска ще се е формирала вече сила на присъдено нещо и в този случай ищецът не би могъл да защити притежаваното от него вещно право. В резултат на проведеното обезпечение магазинът е предаден на трето лице-пазач. Без влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 108 ЗС, той не може да се предаде от пазача на ищеца по ревадикационния иск. По същността си обезпечението не представлява изпълнителен способ за признати от съда и стабилизирани права и няма за последица трайно и окончателно уреждане на отношенията, защото спорът между страните не е разрешен със сила на присъдено нещо. Затова неправилно е прието въз основа на допуснатото и реализирано обезпечение, че не се установява ответното дружество да е в държане на имота. Със съдебното решение по този иск ще се създаде основанието за отнемане на държането върху 1/4 ид.ч. от магазина.
По изложените съображения съдът намира, че въззивното решение следва да се отмени по иска по чл. 108 ЗС като неправилно – противоречащо на материалния закон и на процесуалните правила. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като уважи иска на Д. Б. против “П.” ЕООД по чл. 108 ЗС за 1/4 ид.ч. от магазина.
Основният спорен въпрос по иска по чл. 59 ЗЗД е налице ли е основание за ползването на магазина от ответното дружество през процесния период, след като едноличен собственик на капитала на ЕООД е съпругата на ищеца и предвид установеното, че 1/2 ид.ч. от магазина е придобит в режим на СИО между тях. Касаторът счита, че този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 2/2001 г. на ОСГТК.
Преплитането на двойните качества на страните едновременно като търговци и като съпрузи налага приложението на нормата на чл. 22, ал. 1 СК от 1985 г. През процесния период – 09.08.2004-01.12.2005 г. бракът между Д. и П. Б. е бил действащ и 1/2 ид.ч. от магазина е била под режима на бездялова съпружеската общност. Съгласно чл. 22, ал. 1, изр. първо от отменения СК от 1985 г. (действащ през посочения период) съпрузите имат равни права при владение, ползване, разпореждане и управление на общите вещи. С декларацията от 26.01.1999 г. и извършените действия по промяна на предназначението на магазина като такъв за хранителни стоки със съответните разрешения за това, Д. Б. се е съгласил с установения начин на ползване на магазина от съпругата му чрез притежаваното от нея ЕООД. Обстоятелството, че ЕООД е отделен правен субект, чрез който се осъществява ползването от съпругата, е без значение, защото правилата за бездяловата съпружеска общност са различни от обикновената съсобственост, при която има значение дали общата вещ се ползва лично (чл. 31, ал. 2 ЗС), или се реализират граждански плодове от нея (чл. 93 ЗС). Законодателят, уреждайки възможността всеки от съпрузите да ползва и да управлява общата вещ – съпружеска общност и отчитайки спецификата на отношенията между съпрузите, не е предвидил възможност за търсене на обезщетение от лишения от ползване на вещта – съпружеска общност, съпруг до прекратяването на СИО. По тези съображения ползването на магазина, 1/2 ид.ч. от който е бил бездялова съпружеска общност, не е било без основание, няма обогатяване на един правен субект за сметка на друг, не е налице и институтът на неоснователното обогатяване.
И тук следва да се подчертае, че в исковата молба не е претендирано обезщетение от името и за сметка на ЕТ – собственик на 1/2 ид.ч. от магазина, поради което на ищеца в това му качество не се дължи обезщетение. За частта на ЕТ е налице съсобственост между него и съпрузите в режим на СИО и обезщетение за лишаване от ползване от ЕТ по отношение на установения начин на ползване от съпрузите на частта от магазина – СИО може да се търси само на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, но такова се дължи само след писмена покана, каквато ЕТ не е изпращал. Затова е неоснователен доводът в касационната жалба, че на ищеца в качеството му на ЕТ следва да се присъди също обезщетение за лишаване от ползване.
По изложените съображения искът по чл. 59 ЗЗД правилно е отхвърлен, поради което обжалваното решение в тази част следва да се остави в сила.
