Списание „Собственост и право“, 2025 г., кн. 8
Преглед на съдебната практика
Разпоредбите на § 123 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на отменения Закон за горите (обн. ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 29 и 34 от 2006 г.) (ПЗР на ЗИД на ЗГ – отм.) предвиждат ред за продажба на горски територии – частна държавна собственост, който представлява едно изключително право на лицата, построили сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавен горски фонд – частна държавна собственост, до влизането в сила на този закон или са придобили собственост върху такива, да придобият собствеността, като закупят застроената и нормативно определената прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) са търпими строежи и не подлежат на премахване.
Съгласно § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за горите (обн. ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г., в сила от 9.04.2011 г.) „заявленията за изключване на площи от горския фонд, за предоставяне право на ползване и сервитути върху гори и земи от държавния горски фонд, както и тези по § 123 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на отменения Закон за горите (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 29 и 34 от 2006 г.), подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред…“. В тази връзка и към настоящия момент се издават административни актове и се сключват договори за продажба на застроена до влизане в сила на § 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) – 22.02.2003 г., горска територия – частна държавна собственост.
Настоящата публикация има за цел да разгледа и обсъди предвидените от законодателя предпоставки за закупуване на застроена до посочената дата горска територия – частна държавна собственост, с оглед на факта, че това право на закупуване е изключително и преференциално и като такова, от една страна, не следва да се тълкува и прилага разширително, а от друга, разпоредбата, съдържаща предпоставките за реализиране на правото, не е достатъчно ясна и съществуващата съдебна практика по прилагането му до голяма степен е противоречива, което затруднява и бави приключването на образуваните производства за закупуване.
Продажба на земя – частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда върху нея, е предмет на обща правна уредба на Закона за държавната собственост и правилника за неговото прилагане. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) физически и юридически лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху земя – частна държавна собственост, могат да придобият право на собственост върху земята без търг, като подадат молба до областния управител по местонахождението ѝ. Лицата следва да удостоверят собствеността си върху построената сграда, както и че е законно изградена. Въз основа на представените документи областният управител издава заповед, в която определя купувача на имота, който се прехвърля, цената и дължимите данъци, такси и режийни разноски. В едномесечен срок от връчването на заповедта лицето, подало молбата за закупуване, заплаща цената на земята, както и дължимите данъци, такси и режийни разноски. В 14-дневен срок след представянето на документ за извършено плащане се подписва договорът за продажбата на земята. Договорът за продажба се вписва в службата по вписванията по местонахождение на имота за сметка на физическото или юридическото лице – купувач. В едномесечен срок от вписването на договора за продажба областният управител отписва имота – частна държавна собственост, от актовите книги на имотите – държавна собственост, и вписва обстоятелството в акта за държавна собственост.
Разпоредбата на чл. 87, ал. 7 ППЗДС предвижда, че по тези ред се извършва и продажбата на идеални части от правото на собственост върху земята на физически и юридически лица, притежаващи идеални части от правото на собственост върху законно построена сграда върху тази земя. Такава възможност не е предвидена в ЗГ, затова в случаите, когато е налице съсобственост върху сградата, продажбата на горската територия, представляваща нормативно определена прилежаща площ, се извършва в полза на всички съсобственици в съответстващите им идеални части, ако са налице предвидените в закона условия за извършване на продажбата.
Съгласно § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) лице, построило сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавен горски фонд – частна държавна собственост, до влизането в сила на този закон или е придобило собственост върху такива, може да закупи застроената и нормативно определената прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията са търпими строежи и не подлежат на премахване.
За разлика от предвидения в ППЗДС ред за закупуване на застроена земя – частна държавна собственост, застроена горска територия може да се продава на собствениците на сградите, ако са построени до влизане в сила на § 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) – 22.02.2003 г. ППЗДС не поставя изискване сградите да са построени или придобити в собственост в определен срок.
Освен това, фактическият състав на ЗГ допуска продажба на горска територия – частна държавна собственост, на изградилите върху нея не само сгради, а и други постройки, мрежи и съоръжения.
ППЗДС поставя изискването сградата да е законно изградена и това обстоятелство да се удостоверява от съответната общинска администрация. Параграф § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) предвижда строежите да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията да са търпими строежи и да не подлежат на премахване, т.е. те могат да бъдат или законни, или търпими.
Заявяването на искане за закупуване на застроена горска територия, съгласно § 123, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.), е ограничено със срок една година от влизане в сила на § 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.). Срокът е преклузивен, с изтичането му се погасява правото да бъде заявено искане за закупуване. Тъй като срокът изтича в неприсъствен ден, за последен от преклузивния срок се счита следващият присъствен – 23.02.2004 г. Отправянето на искане за закупуване на земя – частна държавна собственост, от лица, притежаващи законно построена сграда върху нея, по реда на ППЗДС, не е ограничено със срок.
Разпоредбите на § 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) предвиждат облекчен и привилегирован ред за придобиване право на собственост върху земи, включени в държавния горски фонд (в действащия Закон за горите терминът „горски фонд“ е изоставен, използва се „горски територии“, съответно държавна, общинска или частна собственост, поради това по-нататък в статията се използва само актуалното понятие) и както всяка предвидена законова преференция, и тази е обвързана с определени кумулативни материалноправни предпоставки за признаване на това право, както и с преклузивен срок за подаване на заявлението – една година от влизане в сила на закона – от 22.02.2003 г. до 23.02.2004 г.
В § 123, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (отм.) са очертани две категории правоимащи лица: 1. построилите сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти в горски територии – частна държавна собственост, до влизане в сила на закона (22.02.2003 г.); или 2. лицата, които са придобили собственост върху такива. И за двете категории лица е предвидено условието, че строежите трябва да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията и имат качеството на търпими строежи и не подлежат на премахване.
Докато § 123, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (отм.) предвижда материалноправните предпоставки за признаване правото на закупуване на застроена и нормативно определена прилежаща площ в горски територии – частна държавна собственост, § 123, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (отм.) урежда процедурата за реализиране на това право. Заявлението за закупуване се подава до министъра на земеделието и горите (сега министъра на земеделието и храните) в едногодишен срок от влизането в сила на закона. Към заявлението се прилага посочен в закона набор от документи, които удостоверяват наличието на кумулативно предвидените предпоставки за признаване на правото за закупуване на територията, посочени в § 123, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (отм.), сред които са и документ, определящ нормативно прилежащия терен, доклад и удостоверение за оценка на горите и земите от горския фонд, както и решение за оценка на въздействието върху околната среда, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда.
Министърът на земеделието и храните издава или отказва да издаде заповед за закупуване, като отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В едномесечен срок от влизането в сила на заповедта, с която е разпоредена продажбата, лицето заплаща дължимите цени, данъци, такси и разноски. Въз основа на заповедта и надлежен документ за платена цена, представен от купувача, се сключва договор за продажба с министъра на земеделието и храните. Договорът за продажба се вписва от купувача в службата по вписване по местонахождението на имота за негова сметка.
Съгласно § 123, ал. 6 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (отм.), ако лицето не подаде заявление в срока по ал. 2 или не заплати дължимите суми в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за продажба, се прилага чл. 74, ал. 1 от Закона за собствеността. В тези случаи, съгласно ал. 7, правата на собственост върху сградите, постройките, мрежите и съоръженията се упражняват от министъра на земеделието и храните.
I. Материалноправни и процесуални предпоставки за признаване на правото на закупуване на горска територия – частна държавна собственост, на първата категория правоимащи лица по § 123, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (отм.) – лицата, построили сгради, постройки, мрежи и съоръжения в горски територии – частна държавна собственост:
1. Да е извършено строителство на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в горска територия – частна държавна собственост, до влизане в сила на закона, т. е. до 22.02.2003 г.
2. Построените сгради, постройки, мрежи и съоръжения да са допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ са търпими строежи и не подлежат на премахване.
3. Заявлението да е подадено от или от името на построилия сградите, постройките, мрежите и съоръженията в горска територия.
4. Заявлението за закупуване да е подадено в едногодишен срок от влизане на закона в сила съгласно § 123, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) – до 23.02.2004 г.
В тази хипотеза заявителят следва да докаже освен обстоятелството, че е построил сградата и собствеността върху нея.
II. Материалноправни и процесуални предпоставки за признаване на правото на закупуване на горска територия – частна държавна собственост, на втората категория правоимащи лица по § 123, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (отм.) – лицата, придобили собственост върху сгради, постройки, мрежи и съоръжения в горски територии – частна държавна собственост:
1. Да е налице строителство на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в горска територия – частна държавна собственост, до влизане в сила на закона, т. е. до 22.02.2003 г..
2. Построените сгради, постройки, мрежи и съоръжения да са допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ са търпими строежи и не подлежат на премахване.
3. Построените сгради, постройки, мрежи и съоръжения да са придобити в собственост от заявителя до определената в закона дата.
4. Заявлението да е подадено в едногодишния срок от влизане на закона в сила съгласно § 123, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) – до 23.02.2004 г. включително.
В тази хипотеза се разглеждат случаите, в които собствеността върху сградите е придобита от лице, различно от построилия ги, в срока, предвиден в закона.
III. Съдебна практика по въпроса за срока, в който лицата следва да са придобили в собственост сгради, постройки, мрежи и съоръжения в горски територии – частна държавна собственост, за да имат качеството на правоимащи лица по § 123, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (отм.)
Предвидената за първата категория правоимащи лица хипотеза на § 123, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (отм.) е по-ясна и прилагането ѝ не е затруднено от противоречиви тълкувания, предвид обстоятелството, че срокът за извършване на строителството е точно определен. Не така стои въпросът при прилагането на § 123, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (отм.) в хипотезата на втората категория правоимащи лица – придобилите собственост върху построени в горските територии – частна държавна собственост, сгради, постройки, мрежи и съоръжения. Разпоредбата не е категорична относно срока, в който следва да е придобита собствеността и това води до различни тълкувания на тази хипотеза, което се вижда и от постановената съдебна практика. Според едното разбиране, срокът, предвиден § 123, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (отм.) – влизането му в сила, се отнася както до първата категория правоимащи лица (построилите сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавна горска територия), така и до втората (придобилите собственост върху такива). Другото разбиране представлява по-широко тълкуване на разпоредбата и според него за втората категория правоимащи лица е относим срокът по § 123, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (отм.), който е краен, преклузивен срок за заявяване на искането пред компетентния държавен орган за закупуване на застроената и нормативно определената прилежаща площ.
В тази връзка, на първо място следва да се посочи съдебната практика, според която срокът на придобиване на собствеността е същият като срока за построяването на сградите, постройките, мрежите и съоръженията в държавен горски фонд – до влизане в сила на закона (22.02.2003 г.). С Решение № 162 от 13.04.2020 г. на Административен съд – Хасково по адм. д. № 656/2019 г. е установено, че от доказателствата по делото не следва изводът, че жалбоподателят е правоимащо лице по § 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.), тъй като от тях не се установява до влизането в сила на ЗИД на ЗГ (ДВ бр. 16/2003 г.) да е придобил собствеността върху построената в държавната горска територия вилна сграда. В мотивите си, накрая, съдът посочва:
„Предвид горното и независимо от обстоятелството, че заявлението, поставило началото на административното производство е било подадено в законоустановения срок, поради липса на изискуема материалноправна предпоставка по § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.), а именно собствеността върху сградата, построена в ДГФ, да е придобита преди влизането в сила на този закон, правилно на жалбоподателя е отказано закупуване на прилежащ терен, а оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му“.
В същата насока са изводите на съда и в Решение № 1138 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1212/2019 г., а именно:
„Действително част от административните органи, които е следвало да удостоверят наличие на определени обстоятелства, съгласно § 123, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.), в представените от тях документи отразяват като собственик на процесните сгради „В… 21“ ООД, но това обстоятелство не може да доведе до извод, че дружеството е било техен собственик в действителност предвид факта, че собственост върху недвижим имот може да бъде установена само с конкретно посочени в закона писмени документи, съставени от компетентни лица. В случая собствеността на „В… 21“ ООД, както и момента на нейното придобиване, който е далеч след изтичане на срока по § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.), е удостоверена по безспорен начин с такива документи, а именно нотариални актове“.
Въпреки че в Решение № 162 от 13.04.2020 г. на Административен съд – Хасково по адм. д. № 656/2019 г. и Решение № 1138 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1212/2019 г. се посочва, че към момента на подаване на заявлението за закупуване жалбоподателите не са били собственици на постройките, това не променя крайните изводи, изложени в мотивите на съдебните решения, изведени по-горе, а именно, че по отношение на втората хипотеза на § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) срокът за придобиване на собствеността върху сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавна горска територия – частна държавна собственост, е същият като за първата категория правоимащи лица (застроили горските територии – държавна собственост) – влизането в сила на разпоредбата. Още повече че в Решение № 1138 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1212/2019 г. се посочва изрично, че срокът за придобиване е определен в § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.), а не в § 123, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.), където е посочен преклузивният срок за подаване на заявленията за закупуване, който е краен срок за започване на административното производство.
С Решение № 8461 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5608/2014 г. е отменено Решение № 2588 от 24.02.2014 г., постановено по адм. д. № 14864/2013 г. на ВАС, а от мотивите му се извежда, че относимият и за втората категория правоимащи лица по § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) срок за придобиване на собствеността върху сгради, постройки, мрежи и съоръжения е влизането на закона в сила:
„Поради това неправилен е изводът на съда в обжалваното решение, че „Р.“ ООД има право да закупи прилежащия към сградата терен. Нотариален акт № 34, т. II, рег. № 3308, дело № 23/2009 г., удостоверяващ собствеността на „Р.“ ООД върху сградата, е с дата на издаване след влизането в сила на ЗИД на ЗГ (отм.), а наред с това същият е приложен след изтичане на законоустановения срок за подаване на заявлението. Поради това фактът, че дружеството е станало собственик на сградата и на съоръженията преди издаването на оспорения административен акт, е без правно значение за законосъобразността на постановения отказ“.
В друго решение ВАС е направил тълкуване на предвидения срок за придобиване на собственост върху построена сграда в горска територия в обратен смисъл, а именно, че в хипотезата на втората категория правоимащи лица разпоредбата на § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) следва да се тълкува, че срокът „до влизане в сила на закона“ не е относим и лицата, придобили в собственост след тази дата сгради, постройки, мрежи и съоръжения в горски територии – частна държавна собственост, могат да се възползват от правото да закупят застроената площ. Това е Решение № 15759 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3966/2009 г., съгласно мотивите на което:
„Неоснователен е и доводът, че жалбоподателката няма право на закупуване на прилежащия терен при преференциални условия, тъй като придобиването на постройката е станало на 27.07.2004 г., т. е. след предвидения в закона срок – 21.02.2003 г. В случая сме изправени пред втората хипотеза на § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ, където фактическият състав включва следното: заявителят да е закупил сграда в рамките на държавния горски фонд, тази сграда да е била построена до влизане на закона в сила и съответно същата да е допустима и да има статут на търпим строеж по смисъла на ЗУТ. В тази хипотеза законодателят не е предвидил ограничение сградата да е закупена преди влизане на закона в сила. Като е постановил отказа на това основание, административният орган е нарушил материалноправните разпоредби. По тези съображения правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 АПК“.
IV. Съдебната практика е спорна и по въпроса дали в хода на образуваното административно производство по закупуване на застроената и нормативно определената прилежаща площ на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в горски територии – частна държавна собственост, приобретателят на съответния обект може да придобие и субективното право да довърши производството.
Съгласно мотивите на Решение № 1079 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1340/2016 г. лицето, иницииращо производството по закупуване, упражнява свое субективно, потестативно, публично право и то не може да бъде предмет на прехвърляне, т.е. трето лице не може да го ползва, ако и да е придобил вещното право на собственост върху съответната постройка в хода на административното производство. В посоченото решение четем следното виждане на съда:
„Дори хипотетично да се приеме, че праводателят на Е. – А. Д. е подал заявление в законоустановения срок, каквото твърдение се съдържа в жалбата, това обстоятелство не ползва приобретателя на постройката. В административното правоотношение по издаване на индивидуален административен акт правоимащият упражнява свое субективно, потестативно, публично право. Това право не може да бъде предмет на „прехвърляне“ или „ползване“ от трето лице. При прехвърляне на права, които съставляват материалноправни предпоставки за упражняване на публичното право, за приобретателя възниква правото на това основание да поиска издаване на административен акт, което в случая не е направил“.
Напълно диаметрално е становището на ВАС по друго дело. В Решение № 7994 от 23.12.2022 г. на Административен съд – София-град по адм. д. № 7061/2022 г. се застъпва противоположната теза и се позовава на разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВАС, че понятието „правоприемство“ има изцяло юридическо значение. Посочва се, че общият принцип при правоприемството се състои в смяна на субектите на едно право, при което праводателят прехвърля свое право на правоприемника, а правоприемството включва и субективното право за защита на придобито материално право. Така се стига до извода, че щом праводателят не е упражнил това субективно право и то не е преклудирано – няма основание правоприемникът да бъде лишен от защита“. Съгласно посоченото решение:
„Основният въпрос, до който се свежда спорът между страните, е притежават ли А. Б. К. и У. Б. К., в качеството им на приобретатели на постройките, правото за закупуване на терена по реда на § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.). Безспорно е, че Б. К. К. на 18.02.2004 г. е депозирал заявление, като към дата 15.12.2017 г. (сключване на договор за покупко-продажба с А. К. и У. К.) административното производство е било висящо, не е било приключило с издаването на акт по същество. При тези обстоятелства следва да се осъществи заместване в производството пред административния орган от приобретателя на вещта. Като не е взел предвид настъпилото приемство в материалното право и заместване в процеса, административният орган е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което е съществено, тъй като е довело до постановяване на акт в несъответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. След като е спазен предвиденият в закона срок и заявителят е отговарял на съответните изисквания към момента на подаване на искането, последващото прехвърляне на собствеността на сградите не е преклудирало това негово право…“.
V. Третият интересен момент, предмет на тълкуване от съда, е по въпроса дали временните постройки попадат в обхвата на § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.).
С Решение № 13332 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2012 г. е разрешен спор относно въпроса дали временни постройки, построени в съответствие с действалите към момента правила и нормативи, попадат извън обхвата на § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.). Съдът е възприел, че временните постройки са под режима на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) със срок до 01.03.2006 г. Съгласно посочената разпоредба (ред. ДВ, бр. 2/1996 г.), по изключение, във връзка с временни нужди главният архитект (инженер) на общината може да разрешава в незастроени терени да се изграждат необходими временни постройки. Такива постройки могат да се изграждат и в държавни, в общински и в чужди имоти със съгласието на съответния собственик, изразено в писмено изявление до службата при общината. В разрешението за строеж на временни постройки специално се отбелязва срокът на ползването им. След изтичането на този срок или при заемане на терена за предвиденото по плана строителство временните постройки се събарят от ползвателя им, без да се заплащат. Временните постройки могат да се свързват и захранват с инженерни мрежи с временни връзки. В решението е обоснован следният извод:
„… във всички случаи временните постройки подлежат на премахване (събаряне), дали след изтичане на срок или с оглед строителство, предвидено в план, и това обстоятелство е ex lege, а не е в зависимост със законното или не построяване на съответния обект. Параграф 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) касае строежи, допустими по действащи подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите към момента на построяване, или търпими по смисъла на ЗУТ, и не може и не касае временни строежи. Временните строежи се изграждат до изтичане на срока в разрешението за тях или до настъпване на предвижданията в план. Временните строежи не са от категорията на строежите, регламентирани в гл. VIII от ЗУТ, за които са предвижданията в § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.). Правилен е изводът на решаващия съд, че жалбоподателят е имал само право на ползване върху построените временни обекти, при това до м. март 2006 г., следователно не би могъл да се ползва от правото, предвидено в хипотезата на § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) да иска закупуване на застроената и нормативно определената прилежаща площ“.
Безспорно хипотезите на § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) не следва да се отнасят към временните постройки, тъй като тяхното ползване е ограничено със срок, след изтичането на който подлежат на премахване. Целта на разпоредбата е да уреди по законосъобразен начин трайното ползване на горски територии за нужди, различни от типичните функции на горите.
В заключение, разпоредбата на § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) е създадена като преходна норма, с цел да действа в ограничен период от време, за да се даде възможност на определена категория лица, при наличие на законно предвидените предпоставки, да придобият право на собственост върху горски територии, които са застроени и строежите не подлежат на премахване, поради което тези територии не могат да бъдат стопанисвани и управлявани за изпълнение на типичните за вида територия дървопроизводителни функции. Ако целта при създаването ѝ е била бързо и ефективно разрешаване на случите със заварени положения на застроени горски територии по силата на предходно действащи нормативи, за което впоследствие законът въвежда ограничения, то към настоящия момент трудно може да се каже, че разпоредбата е осъществила в пълна степен тази своя цел. Едва ли може да се обоснове като икономически изгодно за държавата разрешението, дадено в § 123, ал. 7 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (отм.), че в случаите, когато лицето не подаде заявление в срока по ал. 2 или не заплати дължимите суми в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за продажба, правата на собственост върху сградите, постройките, мрежите и съоръженията се упражняват от министъра на земеделието и храните, предвид разходите, с които е свързана такъв вид собственост.
Противоречивите тълкувания и съдебната практика, както и дългият период от време на действие на нормата към днешна дата затрудняват приключването на производствата, тъй като при разглеждането и решаването им следва да се установяват факти и обстоятелства, осъществени преди повече от 20 г. В много случаи в този период са извършени няколко сделки на разпореждане със собствеността върху сградите, от което възникват и спорни моменти по установяване на правоимащите лица. Отделно, редица хипотези остават извън приложното поле на разпоредбата на § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.), като например предоставените сгради на ведомства и държавни предприятия, които впоследствие са придобити от други юридически и физически лица, по отношение на които не са налице предвидените материалноправни предпоставки за закупуване.
Правната уредба на продажбата на застроени преди 2003 г. горски територии се нуждае от преразглеждане, като бъдат определени по-ясни условия и предпоставки за продажба на застроената и нормативно определена прилежаща площ в горски територии – частна държавна собственост, така че да бъде достигнат максимален баланс между интересите на собствениците на тези сгради и съоръжения и обществения интерес, свързан със създаването, съхранението и опазването на горските територии.
Д-р Фатме ДЕМИРОВА-ДОЛЕНСКА, доктор по гражданско и семейно право
