Съдебната делба у нас е уредена в чл. 341-355 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) като особено исково производство1, което протича в две фази. Първата фаза е по допускане на делбата и тя завършва с решение по чл. 344, ал. 1 ГПК, с което съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съсобственик2. Това решение се постановява независимо от характера на делбената маса. Специалните условия във връзка с обекта на делбата се появяват тогава, когато отделни закони поставят изисквания за възникване на нови, реално определени дялове. Така чл. 72 от Закона за наследството (ЗН) определя минималните размери на отделните видове земеделски имоти. Такъв е и случаят при съдебна делба на урегулиран поземлен имот (УПИ) с цел образуване на нови УПИ3. Според чл. 19 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) при образуване на урегулирани поземлени имоти (УПИ) за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват определени размери4. Тези размери са в зависимост от местонахождението на имота, като УПИ в градове са с размери най-малко 14 м лице и 300 кв.м повърхност. Изискванията на благоустройствените закони за минимални размери на недвижимите имоти налага техническо съдействие при обособяване на дяловете в натура5. От друга страна, плановото устройство на територията, което датира в България от 1897 г., налага образуването на нови имоти да стане чрез съответните изменения в устройствения план6. Съдебната делба е едно от основанията за изменение на влезли в сила подробни устройствени планове – чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ.
- Намесата на общинската (районна) администрация при образуването на нови УПИ е обусловено както от плановото начало за устройство на територията, така и от техническата компетентност, която има тази администрация. По силата на чл. 124 ЗУТ кметът на общината може да възлага изработването както на общи устройствени, така и на подробни устройствени планове. Напълно логично е да се предостави на кмета на общината да издаде заповедта за одобрение на изменението на плана, издадена по реда на чл. 201, ал. 3 ЗУТ, така 6617-06-ІІ, ВАС, ЕПИ,4.0. По-старата практика допускаше преценката за целесъобразност при прилагане на териториално-устройствени планове да се прави от администрацията, така ПП № 4-1980-ВС, т. 1, сб. 1980, 2. За съдилищата оставаше единствено възможността за преценява административния акт откъм неговата законосъобразност. Новата нормативна уредба на чл. 201, ал. 5 дава значително по-широки правомощия на съда.
Според текста на чл. 201, ал. 1 ЗУТ при съдебна делба на УПИ с цел образуване на нови УПИ съдът изисква становище от местната администрация относно поделяемостта на имота. От казаното става ясно, че не винаги такова становище е необходимо. Ако съделителите са решили имотът да не се поделя реално, а да се постави в дял на единия от тях, не е нужно да се иска становище от администрацията. Същото ще бъде в сила, ако имотът е неподеляем според неговия размер. В чл. 19 ЗУТ ясно са посочени изискванията за минимални размери по лице и повърхност, и ако съдът установи, че според тях имотът е неподеляем, то становището на администрацията е излишно.Определен проблем може да създаде текстът на чл. 19, ал. 3 ЗУТ относно намаляването на минималните размери най-много с 1/5, което се извършва въз основа на заключение на общинския експертен съвет7. Очевидно е, че съдът не е в състояние да знае становището на общинския експертен съвет, а от друга страна, при делба на поземлени имоти реално определените части не могат да бъдат с размери, по-малки от определените от закона, намалени най-много с 1/5.
Следователно при съдебна делба, ако размерът на УПИ създава възможност да се образуват самостоятелни УПИ не само при условията на чл. 19, ал. 1, но и при намаляването им с 1/5, съдът трябва да изиска становище от местната администрация относно поделяемостта на имота.
- Урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато не могат да се поделят да две и повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават УПИ с лице и повърхност под минимално определените по закон8. Дали имотът е поделяем или не, решава местната администрация. Когато въпросът за поделяемоста е решен, т.е. УПИ е поделяем, главният архитект на общината (района) с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Тази заповед влиза в сила незабавно, по реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ, и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба, така 10412-06-ІІ, ВАС, ЕПИ 4.0.
Заповедта по чл. 201, ал. 3 ЗУТ е необжалваема и според Определение № 6617-06-ІІ, ВАС, като този акт за изменение на плана за регулация се одобрява от кмета на общината. Няма спор, че това е административен акт, който обаче не подлежи на обжалване9. Иначе казано, намираме се в хипотезата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, съгласно който „гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.“ Според чл. 15, ал. 6 заповедта за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между урегулирани поземлени имоти по реда на ал. 3, влиза в сила с издаването й и се съобщава на заявителите. Тук обаче нещата по чл. 15, ал. 3 и чл. 201, ал. 3 ЗУТ са несъотносими. Според чл. 15, ал. 3 границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Точно обратна е хипотезата при чл. 201 ЗУТ. Става дума за съдебна делба на недвижими имоти, а тя се осъществява, когато липсва съгласието за доброволната делба, което се изразява в писмена форма, с нотариална заверка на подписа.
Няма логика административният акт по чл. 201, ал. 3 ЗУТ да е лишен от право на обжалване. Напълно възможно е само една от страните да внесе проект за изменение на действащия план за регулация. Нещо повече – възможно е и двете спорещи страни да внесат различни проекти за изменение на плана, но администрацията да одобри този, който прецени за целесъобразен. Компетенциите на съда за реагиране са значително ограничени. Съдът преценява становището на главния архитект само тогава, когато архитектът е на мнение, че УПИ е неподеляем, но това становище е необосновано и не са налице пречките, посочени в чл. 201, ал. 2 ЗУТ, за реална подялба на имота. Тогава самият съд ще даде с определение задължителни указания за изменение на плана.
- Известна логика на закона за необжалване на административния акт може да се търси в неприлагането на заповедта до влизане на решението за делба, така 4816-08-ІІ, ВАС. ЕПИ 4.0 Това решение прецизира разпоредбата на чл. 201, ал. 3 ЗУТ. За да се допусне изключение от общото правило на чл. 120, ал. 1 от Конституцията, трябва да са налице сериозни аргументи за важността на административния акт, който на практика не допуска съдебен контрол10. Тук обаче едва ли трябва да се говори за изключителен обществен интерес. Обикновено отношенията между съсобствениците са inter pares, иначе казано ЗС изисква да не се допускат други лица в имуществената общност, която най-често възниква между близки роднини, в този смисъл е ТР-14-ОСГК, сб. 53-79, 20. Недопускане на обжалването, Определение № 3183-06-ІІ, ВАС, ЕПИ 4.0, би могло да се корени в междинния характер на административния акт. Влязъл в сила на практика, той не може да бъде приложен, без да е влязло в сила съдебното решение за делба. Следователно той може да се обжалва заедно със съдебното решение за делбата. Какъв е обаче смисълът на текста, който обявява влизане в сила на заповедта, без да е приложена?
- Ясно е, че тук е възможно да не е налице съгласие между всички съделители, така както изисква чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Това предполага две хипотези. Първо – да се изиска имотът да се изнесе на публична продан, ако одобреният проект не удовлетворява претенциите на една част от съсобствениците, които, притежавайки квоти, недопускащи обособяване на реални дялове, ще предпочетат парично удовлетворение при публична продан, отколкото да се приложи заповедта на кмета.
Оттук възниква въпросът, каква е практическата стойност на тази заповед за изменение на плана? Откровено казано, ако не е постигнато съгласие между всички съсобственици – никаква. Напълно възможно е всеки един от съсобствениците, недоволен от заповедта, да поиска изнасяне на имота на публична продан – чл. 348 ГПК. Случаите когато имотът е поделяем с оглед разпоредбите на чл. 19 ЗУТ, са сравнително ограничени. Но дори и да е реално поделяем, стойността на отделните дялове може да е различна. От друга страна, няма пречка и при неподеляема вещ да се поиска възлагането й в дял на един (едни) от съсобствениците, а на останалите да се предостави парично уравнение.
Предложените анализи на текста на чл. 201 ЗУТ нямат за цел елиминирането му и ограничаването на намесата на местната администрация в съсобствеността при съдебна делба. Техническата компетентност на местната администрация не се поставя под съмнение, но какъв е смисълът от нея, ако тя се проявява заедно с решението за делбата? По-добре би било, ако са допустими няколко възможни решения за извършване на делбата, те всичките да бъдат предложени на съда и той да избере онова, което приеме. Така съдът няма да бъде обвързан се едно предложение, формулирано вече като заповед за изменение на плана, което така и да не бъде приложено. В крайна сметка, изменението на плана ще се извърши по реда на чл. 134, ал. 2, т. 6 след влизане в сила на решението за делба. Преценката кое от възможните решения, предложени от вещото лице, трябва да се възприеме в съдебното решение, е в компетенциите на съда – чл. 202 ГПК, а не в тези на местната администрация. Ако целият имот бъде изнесен на публична продан, няма да се налага и промяна на плана. Определено собствеността върху общия имот принадлежи на всички съсобственици и затова всеки от тях има право да претендира за своя дял или за неговата парична равностойност11. Сегашните текстове като че ли не държат сметка за този факт. Би могло включването на местната администрация в процеса да се ограничи само до становището за поделяемостта на спорния имот. Що е отнася до промяната на плана, тя ще се осъществи едва след влизане на съдебното решение за подялба на имота. Ето защо, подобряването на нормативната уредба на чл. 201 ЗУТ е необходимо.
Проф. д-р Венцислав СТОЯНОВ
______
1 По-подробно при Цончев Кр., Съдебна делба, изд.1985, с. 9 и следв. Монографията е писана при действието на отменения ГПК, но по принципните въпроси не е изгубила своята актуалност.
2 Също Сталев Ж., Българско гражданско процесуално право, С., 1979, с. 537 и следв.
3 По отношение изискванията на ЗУТ по-подробно при Дашина Евг. – Правно-технически изисквания при придобиване и делба на недвижими имоти по ЗУТ, сп. „Собственост и право“, № 1, 2002.
4 Според чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУТ ниско застрояване е това с височина на сградата до 10 м.
5 В този смисъл Венедиков П., Съсобственост, С., 1994, с. 144-145. Монографията е писана при действие на ЗТСУ (отм.), и има предвид прилагане на чл. 62, ал. 2. ЗТСУ.
6 Първият закон за устройство на територията е Законът за благоустройство на населените места в Княжество България от 1897 г.
7 Общинският експертен съвет по устройство на територията се назначава от кмета на общината – чл. 4, ал. 4 ЗУТ.
8 По-подробно Петров Вл., Устройство на територията,С., 2004, с. 409 и следв.
9 Относно обжалването на административните актове вж. Лазаров К., Административно право, С., 2000, с. 217 и следв. Член 62, ал. 2 ЗТСУ (отм.) допускаше съделителите да обжалват този акт по реда, по който се обжалва дворищнорегулационен план – чл. 138, ал. 1, т. 2.
10 За недопускан на съдебен контрол вж. по-подробно Лазаров К., цит. съч., с. 220-221.
11 Хипотезата в този случай е различна от внесените земи в ТКЗС, при което бившите собственици стават съсобственици на земите н кооперацията, вж. Сталев Ж. Нормативната сила на фактическото, С.,1997, с. 47.
