На 30.06.2017 г., в официалното издание на Европейския съюз бе публикуван Регламент 2017/1128 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2017 г. за презграничната преносимост във вътрешния пазар на услугите, свързани с предаването на съдържание онлайн1. Регламентът влиза в сила 20 дни след публикацията и ще започне да се прилага от 20.03.2018 г. Това означава, че от тази дата той става задължителен за българските съдилища, в смисъл че националното право трябва да се тълкува и прилага в съзвучие с него дори и ако разпоредбите му не са били отразени дотогава в националното законодателство2.
Главната цел на регламента е да осигури на ниво Европейски съюз достъп на европейските абонати на т. нар. онлайн услуги (online services), включващи предаване на съдържание3 до тях и когато се намират в страна членка на Европейския съюз извън страната, в която абонатът има своето постоянно местопребиваване.
За да попадне в обхвата на новия регламент, услугата трябва да бъде от типа „предаване на съдържание онлайн“, тоест по интернет (online content service). Това е услуга по смисъла на чл. 56 и 57от Договора за функционирането на Европейския съюз, която се състои в доставянето на телевизионни предавания за информиране, забавление или образование по електронни комуникационни мрежи, тоест тя е аудиовизуална медийна услуга (audiovisual media service) по смисъла на Директива 2010/13 ЕС4. Състои се от два варианта:
1. линеен, тоест става дума за телевизионно излъчване, предназначено да даде възможност за едновременно гледане на предавания въз основа на програмна схема; или
2. нелинеен, тоест даване възможност за гледане по поръчка на предавания, в избран от потребителя момент, по негова заявка, въз основа на каталог на предавания, подбрани от доставчика, тоест при поискване.
Не попадат в приложното поле на регламента уебсайтове, които използват произведения и други обекти на закрила само спомагателно. Например – графични елементи или музика, използвани като фон при предложения за продажби на стоки или услуги. Но и те попадат, когато са в комбинация с услуга, оказвана от друг оператор и състояща се в осигуряването на електронна комуникация.
Освен това, услугата трябва да бъде преносима, което означава, че абонатите й имат възможност да я ползват без да бъдат ограничени до едно постоянно местоположение, т. е. могат да я ползват например и когато ходят по улицата или се возят в някакво превозно средство.
Казано по-просто, проблемът идва оттам, че днес много хора, пребиваващи за постоянно в държави – членки на Европейския съюз и бидейки абонирани там за определени онлайн услуги, желаят да ги получават на своите преносими устройства като лаптопи, таблети или смартфони при същите условия и когато се намират временно на почивка, по работа или на обучение в която и да е друга държава членка на Европейския съюз. Положението се усложнява от това, че при съвременните условия тези услуги включват често музика, филми, игри, занимателни програми, спортни събития и др., които могат да бъдат обект на различни авторски и сродни на тях права. Този, който ги е абонирал за услугата, тоест доставчикът на услугата би трябвало да се е погрижил за осигуряването на всички тези права. Той и сега го прави в страната, в която е сключен абонаментът, но съществува несигурност дали е така в другите държави, членки на Европейския съюз. А и не винаги се знае къде може да се озове абонатът. Освен това, обхватът на услугата влияе и върху цената на абонамента.
Новият регламент се старае да въведе такъв ред, че абонатът да бъде сигурен, че ще получи услугите където и да се намира из ЕС, а доставчикът на услугата да може да покрие всички разходи по осигуряване на услугата в целия ЕС.
Как се предвижда да стане това? Според регламента – като се допусне задължително фикцията, че всяко такова доставяне на въпросните услуги в ЕС е станало не там, където временно се намира абонатът със своите преносими устройства, а в страната на неговото постоянно пребиваване, обикновено, това означава – там, където той е станал абонат. Ако е било уговорено заплащането на някаква такса за абонамента, тази такса следва да покрива и получаването на услугата в другите страни. Ако такса не е била уговорена, услугата ще бъде безплатна и в другите страни. Това обаче не изключва възможност за налагане на допълнителна такса от операторите на електронно съобщителните мрежи, използвани за оказване на услугата.
Регламентът ще се прилага и по отношение договорите, предвиждащи оказване на онлайн услуги по смисъла, заложен в него, сключени преди влизането му в сила.
В заключение може да се каже, че новият регламент третира въпроси, които тепърва ще стават все по-актуални и у нас. Затова и нашите фирми, които се занимават с такава дейност, ще трябва да го проучат до март догодина най-внимателно.
Д-р Георги САРАКИНОВ
___________
1Regulation (EU) 2017/1128 of the European Parliament and of the Council on cross-border portability of online services in the internal market.
2 В този смисъл виж § 25 от Решение от 27.06.2013 г. по съединените дела C-457/11 и C-460/11 Wort, а също и § 43-45 от Решение от 27.02.2014 г. по дело C-351/12 OSA на Европейския съд.
3 Според общоприетите днешни разбирания „онлайн услуга“ (online service) е тази, която се извършва чрез интернет, а „съдържание“ (content), когато се употребява в съчетание с „онлайн услуга“ означава всяка съвкупност от произведения, изпълнения, звуко- и видеозаписи и радио и телевизионни програми, която се предава по интернет.
4 Определението е дадено в чл. 1, буква „а“ от Директива 2010/13/ ЕС за аудиовизуалните медийни услуги от 26.10.2012 г., към която тук разглежданият регламент изрично препраща.
