При обещание за прехвърляне собствеността върху недвижим имот и при доброволно въвеждане във владение на кандидат-купувача, той може да иска сумата,с която се
е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения към деня на постановяване на съдебното решение.
Чл. 72 ЗС
Решение № 270 от 6.03.2006 г. на ВКС, IV г.о.
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “б” ГПК.
С първоинстанционното решение от 12.05.2000 г. по гражд. д. № 2888/1997 г. СГС, I г.о., 4-ти състав е уважил предявения срещу касаторите иск, който е квалифицирал по чл. 59
ЗЗД, като ги е осъдил да заплатят на ищците (сега ответници по касационната жалба) сумата 14 400 лв., с която сума се е увеличила стойността на недвижим имот в гр. С., заедно
със законната лихва от 30.06.1997 г., както и разноски съобразно уважения размер, като за разликата до пълния предявен размер от 15 692,85 лв. искът е бил отхвърлен. Със същото
решение градският съд е отхвърлил изцяло иска по чл. 86 ЗЗД – за мораторна лихва за периода от 01.07.1994 до 30.06.1997 г.
Със сега обжалваното въззивно решение апелативният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е разгледан искът по чл. 59 ЗЗД за сумата 15 692,85 лв., в т.ч.
и в частта за разноските, вместо което е постановил друго, с което е осъдил ответниците (сега касатори) да заплатят на основание чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1 ЗС сумата 13
023 лв., представляваща увеличена стойност на процесния имот вследствие извършени в него подобрения, заедно със законната лихва от завеждане на иска – 30.06.1997 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Апелативният съд обосновано е приел, че ищците (сега ответници по касация) са установили от 1993 година до завеждане на делото (30.06.1997 г.) фактическа власт върху
половината от дворното място и от жилищната сграда, която власт правилно е квалифицирана от съда като владение. От показанията на свидетелката М. Ц. Т. (сестра на
ответницата-касатор З. Ц. Н.), разпитана в първата инстанция на 03.05.2000 г., е установено, че ответниците (сега касатори) са разделили къщата между двамата си сина, като за
ищеца С. е останала недовършената част от сградата, а за брат му – готовата част. Пред свидетелката Т. касаторката е заявила: “… те да си правят каквото искат от къщата…”,
респективно: “…всеки да си прави каквото иска в неговата част…”. Същата свидетелка е установила още едно съществено за изхода на делото обстоятелство, а именно факта на
постигната устна договорка между ищеца и неговите родители (сега касатори) за прехвърляне на собствеността върху преустроената част от жилищната сграда. Въпреки че не се е
стигнало до сключване на окончателен договор (документите за който са били подготвени от бъдещия приобретател), правилно въззивният съд е приел наличие на субективния
признак на владението. Установената в полза на владелеца презумпция на чл. 69 ЗС, че вещта се държи от него като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, не е била
оборена. Ответниците (сега касатори) не са успели да опровергаят законовото предположение, като докажат, че ищците не са държали половината от процесния недвижим имот
като свой. Фактическата власт не е била установена например въз основа на договор за наем или за заем за послужване, при което би могло да се приеме, че имотът е държан за
другиго (неговите собственици).
Неоснователни са и доводите в жалбата, че въззивният съд не е отчел факта, че ищците са съответно син и снаха на ответниците (касатори). Неоправдано би било купувач, получил
владението на имота по един предварителен договор (в преобладаващия брой случай лице, чуждо на собственика), да се ползва от законовата възможност за благоприятна
ликвидация на отношенията във връзка с извършените от него подобрения (чл. 70, ал. 3 ЗС), а син и снаха (както е в случая), които са обособили къщата като двуфамилна,
превръщайки западната й част в самостоятелно жилище; при доказано наличие на обещание за прехвърляне собствеността върху преустроената част и след доброволно отстъпване
владението върху имота да нямат право на увеличената му стойност (чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1 ЗС) вследствие извършени със знанието и съгласието на собствениците
подобрения. Въззивното решение е постановено след пълна и обективна преценка на събраните доказателства и в съответствие с материалния закон.
