ВЪПРОС: През 1949 г. е декларирана гора в землището на с. Гигинци, община Брезник, област Перник, от моя дядо и двамата му братя, сега покойници. Горите са записани поименно в размер 57 дка, т.е. братята Захари, Асен и Димитър Гигови Дойчинови. Заявих гората и представих удостоверение за наследници на моя дядо, за двамата му братя – не. С решение на общинската служба “Земеделие и гори” гр. Брезник беше възстановена собствеността върху 1/3 от декларираната гора – 12,33 дка на името на наследници отново на тримата братя, поради липса на удостоверение за наследници на двама от тях. Обжалвах в срок чрез общинската служба “Земеделие и гори” пред районния съд в гр. Брезник. Впоследствие се оказа, че жалбата не е изпратена в съда, а е изчезнала.
Правилно ли е постановено решението на общинската служба “Земеделие и гори”? Ако е правилно, ние – наследниците на един от братята, каква вина имаме, за да сме ощетени? В случай че решението не е правилно, какво следва да се направи?
Павлина Иванова, Брезник
ОТГОВОР: Не съобщавате по какъв повод е декларирана гората от 37 дка през 1949 г. Не сочите и правното основание, на което са отнети земите от наследодателите Ви. Щом е постановено решение за възстановяване на собствеността им, възможни са няколко хипотези.
Законът за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) урежда възстановяването правото на собственост върху горите и земите, включени в държавния горски фонд, съгласно Закона за трудовата поземлена собственост (1946 г.), Закона за собствеността и стопанисването на частните гори (1947 г.), Закона за стопанисване и ползване на горите (1948 г.), Закона за горите (1958 г.), Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (1944 г.), Указа за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти (1949 г.), както и по силата на последвалите закони, укази и актове на Министерския съвет, Държавния съвет и Президиума на Народното събрание. Това право на собственост се възстановява на български физически и юридически лица, от които те са били отнети, или на техните наследници и правоприемници.
Правоимащите можеха да подадат заявление за възстановяване правото си на собственост в общинските служби по земеделие и гори по местонахождение на имотите до 30.06.1999 г. Пропусналите да подадат заявление в срок установяват с иск срещу общинската служба по земеделие и гори правото да възстановят собствеността си върху горите и земите от горския фонд. Правото на собственост се доказва с нотариални крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива – с емлячни и данъчни регистри, протоколи от комисиите по трудово-поземлената собственост, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс.
Правото на собственост върху горите и земите от горския фонд се възстановя в сегашното им състояние по място и в граници към датата на отнемането им, ако границите на терена към датата на влизането на закона в сила съществуват или са възстановими. Правото на собственост върху горите и земите от горския фонд, чиито реални граници не могат да бъдат установени, се възстановява с равни но площ, а при възможност – и по вид гори и земи от държавния горски фонд в същата местност от землището на населеното място или в съседно землище в границите на общината. В случаи на несъществуващи или невъзстановими стари реални граници собствениците се обезщетяват с други имоти, равни по площ на отнетите им, а при съществуващи или възстановими стари реални граници – и с еднакви по вид и произход гори и земи – в случаите когато върху имотите им са разположени или самите имоти представляват: гори – изключителна държавна собственост – горите в защитените територии, определени със закон.
Общинската служба по земеделие и гори се произнася с решение за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в съществуващи, възстановими на терена стари реални граници. Тези решения могат да се обжалват в четиринадесетдневен срок пред районния съд.
Законът за собствеността и ползването на земи (ЗСПЗЗ) предвижда възможността, по искане на собствениците, да им бъде възстановено правото на собственост върху земите, одържавени като гори, които впоследствие се преобразуват в земеделски гори.
Възстановяването на собствеността става в реалните граници там, където те съществуват, или е възможно да бъдат установени. Собствеността върху земите, чиито граници не съществуват, се възстановява в реални граници върху равностойни по количество земи в землището на съответното населено място или в съседно землище, а със съгласието на собствениците – и в друго землище след завършване на земеразделянето и уедряване на имотите в него. Собствениците (наследниците), притежавали земеделски земи, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях, и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
Съществуват законово уредени процедури по възстановяване на предишното фактическо и правно положение на имоти, които са били принудително (в най-широк смисъл) одържавени или фактически заети.
Земеделските земи по ЗСПЗЗ (1991 г.) се възстановяват: в стари реални граници; с план за земеразделяне – тогава се създават нови обекти на собственост, равностойни по количество и качество; обезщетяване с поименни компенсационни бонове. Това са безналични ценни книги, които могат да служат за плащания при закупуване чрез търг на земеделски земи от държавния поземлен фонд и при приватизационни сделки. Възстановяването става по административен ред, чрез общинските служби по земеделие и гори. Съществува преклузивен (прекратителен) 17-месечен срок за подаване на заявления, изтекъл отдавна, след което правата могат да се доказват само по съдебен ред с иск срещу общинската комисия.
Горите и земите от горския фонд по ЗВСГЗГФ (1997 г.), какъвто смятам е и Вашият случай, се възстановяват в стари реални граници или с лесоустройствен план. Възстановяват се в полза на бившите собственици (физически лица) или на техните наследници. Редът е административен със срок до 30.06.1999 г., а след него – по съдебен ред с иск срещу общинската служба. Доказването става с писмени доказателства, не са допустими декларации.
Вие сте представили документи, че сте наследници на един от съсобствениците и правилно са Ви въззстановени 1/3 от горите. Тъй като горите са били съсобственост на тримата братя, за да Ви бъдат възстановени всичките 37 дка, следва да претендирате това в съда срещу общинската комисия. Необходимо е да представите доказателства за собствеността на Вашите общи наследодатели, както и че Вие сте техните наследници (и за тримата). И още нещо – не се допуска делба на тези гори.
Иван ЦИЦЕЛКОВ
в-к “Икономически живот”, бр. 18, 2 май 2007 г.
