Дизайн на общността

С присъединяването на България към Европейския съюз въпросите за придобиване на изключителни права върху обекти на индустриална собственост на територията на Европейската общност става все по-актуален. Формирането на пазар на Европейската общност, наричан вътрешен пазар, принуждава компаниите да формират и провеждат нова стратегия по отношение на своите нематериални активи. Пазарът на Европейската общност е пазар с над 350 милиона потребители с висок жизнен стандарт. Свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали в рамките на Общността придава европейски измерения на всички стратегически решения в областта на индустриалната собственост.

Един от значимите обекти на индустриалната собственост, важно средство за пазарен успех и конкурентоспособност, е промишленият дизайн. Промишленият дизайн е фирмен актив със значителна икономическа стойност поради изпълняваните икономически функции: продуктова и фирмена идентификация и диференциация, престижно ценообразуване и фирмен имидж, навлизане на нови пазари и задържане на пазарни позиции.

Закрила на промишлен дизайн на територията на Европейския съюз би могла да се осъществи чрез заявяване и получаване на права на върху т.нар. дизайн на Общността. Нормативните актове, регламентиращи дизайна на Общността са следните:

Регламент № 6/2002/ ЕС на Съвета от 12.12.2001 г. относно дизайните на Общността;
Регламент № 2245/2002 на Комисията от 21.10.2002 г. за прилагане на Регламент № 6/2002 на Съвета за промишления дизайн на Общността;
Регламент № 2869/95 на Комисията от 13.12.1995 г. относно таксите, събирани от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар;
Регламент № 216/96 на Комисията от 05.02.1996 г. относно процедурите на Апелативните комисии.

Органът, отговорен за администрирането на дизайни на Общността, е Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (OHIM – Office for Harmonization in the Internal Market). То е административно, юридически и финансово независимо учреждение на Европейската общност със седалище в испанския град Аликанте.

I – Общи положения относно Дизайна на Общността

Основните общи положения на Регламент № 6/2002/ ЕС на Съвета относно дизайните на Общността са следните:

1. Дизайн на Общността е: “външният вид на продукта или част от него, определен по-специално от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на продукта и/или орнаментите му” (чл. 3, т. а).
2. По смисъла на Регламента “продукт” е: “всяко промишлено или занаятчийско изделие, включително части, предназначени за сглобяване в комплексен продукт, опаковка, облекло, графични символи и печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми” (чл. 3, т. б).
3. Регламентът предвижда и закрила на съставни изделия, които могат да се сглобяват и разглобяват на съставляващите ги елементи. Например: стопове, фарове, тасове, странични огледала, волан на автомобил.
4. Регламентът предвижда и закрила на модулни системи. Например: в мебелната индустрия множество отделни изделия и елементи за свързването им в различни конфигурации водят до направата на други изделия.
5. Дизайнът на Общността има единен характер и действието му е еднакво на цялата територия на Общността. Всяко ново разширение на Европейския съюз води до разширяване на териториалния обхват на закрилата.
6. Дизайнът на Общността може да съществува в две форми: регистриран дизайн на Общността и нерегистриран дизайн на Общността. За разлика от регистрирания дизайн на Общността, за да се защити нерегистриран дизайн на Общността, не е необходимо да се подава заявка.
7. За да бъде закрилян един дизайн, той трябва да отговаря на поставените в чл. 4 изисквания за закрила:

новост – “Дизайнът се счита за нов, ако друг идентичен дизайн не е станал общодостъпен” (чл. 5, ал. 1) като “дизайните се считат за идентични, ако се различават само в несъществени детайли” (чл. 5, ал. 2);
индивидуален характер – “Дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава у осведомения потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава у такъв потребител всеки станал общодостъпен дизайн” (чл. 6, ал. 1). При определяне на индивидуалния характер “се взема под внимание степента на свобода на автора при разработването на дизайна” (чл. 6, ал. 2).

8. Изрично в Регламента са визирани онези дизайни, които не отговарят на условията за приемането им за дизайни на Общността. А те са следните:

елементи на външния вид на продукта, продиктувани единствено от техническата им функция;
елементи на външния вид на продукта, които задължително да бъдат репродуцирани в точната им форма и размери, за да може продуктът, в който е включен или към който принадлежи дизайнът, да бъде механически свързан или поставен в, около или срещу друг продукт, така че и двата продукта да изпълняват функциите;
дизайн, служещ да направи възможно мултиплицираното сглобяване или свързване на взаимозаменяеми продукти в модулна система;
дизайн, противоречащ на обществения морал или на общоприетите морални принципи.

9. Времетраене на закрилата за дизайн на Общността.

Дизайн, който отговаря на посочените по-горе изисквания се закриля с нерегистриран дизайн на Общността за срок от три години, от датата на който дизайнът за първи път е станал общодостъпен в рамките на Общността. За общодостъпен за Общността се счита дизайн, “ако е публикуван, изложен, използван в търговията или разгласен по друг начин, така че в нормалния ход на бизнеса тези събития логично да са станали известни в специализираните кръгове в рамките на Общността”. Не е общодостъпен дизайн, който “е разгласен на трето лице с изрична или мълчалива уговорка за поверителност” (чл. 11, ал. 1, 2).
Дизайн, който отговаря на изискванията за регистрация, и след регистрацията му във Ведомството получава закрила за период от пет години от датата на подаване на заявката. Притежателят на правото може да получи продължение на срока на закрила с един или повече периоди от по пет години, но не повече от общо 25 години от датата на заявяване (чл. 12).

10. Субект-носител на правото върху дизайн на Общността е авторът, негов правоприемник или работодател, като тук важат клаузите от националните законодателства в областта на дизайна. Авторът има право, така, както и заявителят или притежателят на регистрирания дизайн на Общността, да бъде посочен като такъв пред Ведомството и в регистъра (чл. 18).

11. Правата, предоставяни с дизайн на Общността, са, както следва:

За регистриран дизайн – Притежателят на регистриран дизайн на Общността има изключителното право да използва и да забрани на трети лица да произвеждат, предлагат, разпространяват на пазара, внасят, изнасят, използват или съхраняват за тези цели продукти, в които е включен дизайнът, които не създават различно цялостно впечатление. Регистрираният дизайн на Общността има срок на закрила 5 години, считано от датата на подаване на заявката. Този срок може да бъде максимум до 25 години.
За нерегистриран дизайн – Правото на притежателя да забранява действия на използване само ако оспорваното използване е резултат от копиране на защитения дизайн (чл. 19, ал. 2). Оспорваното използване не се счита за резултат от копиране на защитения дизайн, ако е плод на самостоятелна творческа дейност на автор, за който има основания да се предполага, че не е запознат с дизайна, направен общодостъпен от притежателя. Посоченото право се отнася и до регистриран дизайн с отложена публикация (чл. 19, ал. 3).

12. Дизайнът на Общността не предоставя права по отношение на:

действия, извършени частно и за нетърговски цели;
действия с експериментална цел;
репродуктивни действия с цел цитиране или обучение;
оборудването на регистрирани в трета страна морски или въздушни превозни средства, временно навлизащи в територията на Общността; вноса на резервни части и спомагателни приспособления с цел използването им при ремонт и извършването на самия ремонт.