При наличието на конкуриращи се титули за правото на собственост не е налице основание за изземване на имота по чл.65, ал. 1 ЗОС. Решаването на спора за собственост следва да стане в общото исково производство.
Чл. 65, ал. 1 ЗОС
Решение № 261 от 9.01.2007 г. на ВАС, III г. о.
Производството е по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по касационната жалба на кмета на Община П. против решение по адм. д. № 1054/2005 г. по описа на П. окръжен съд. Иска отмяна на решението като неправилно, защото заповедта за изземване на общински имот от Х. Х. П., ползващ същия без правно основание е законосъобразна. След изменението на чл.5 от реституционния ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. (ДВ, бр. 96 от 1999 г.) отстъпените в обезщетение жилища стават общинска, а не държавна собственост. Заповедта може да се издаде и след изтичане на 6-месечния срок, който е инструктивен. Необосновано съдът е приел, че има непълнота на доказателствата относно полученото в обезщетение жилище.
Ответната страна Х. Х. П. оспорва касационната жалба чрез процесуалния представител. Иска оставяне на решението в сила, защото актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. Отчужден е имот и е недопустимо обезщетение с тристаен апартамент години по-късно, тъй като такова обезщетяване не е равностойно. Процесният апартамент е закупен от СУ “С.” и затова не представлява имотно обезщетение, налице е парично обезщетение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за основателност на жалбата. От приложеният нот. акт № 66/1972 г. се установява, че Х. Х. П. е обезщетен имотно с процесния апартамент. Това се установява и от решение по адм. д. № 4910/92 г. по описа на ПОС и по адм. д. № 7292/1994 г. Актът за общинска собственост установява правото на общинска собственост, ответникът е уведомен доброволно да освободи имота и като не го е направил, ползва същия без основание.
Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от Закона за Върховния административен съд, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Производството пред окръжния съд е по реда на чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост и е образувано по жалбата на Х. Х. П. против заповед № РД-05-495/29.06.2005 г. на кмета на Район “Ц.” на община П. за изземване от жалбоподателя на общински имот, находящ се в гр. П., ул. “Х. К.” № 8, бл. 2, вх. А, ап. 19, поради това, че го ползва без основание. Административният орган се е позовал на АОС № 76 от 16.04.1998 г., издаден на основание влязло в сила съдебно решение от 29.06.1994 г. на ПОС. По делото е установено, че в производство по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. жалбоподателят е поискал отмяна на отчуждаване по ЗПИНМ през 1963 г. на 1/4 ид. ч. от магазин, находящ се в гр. П., ул. “В. К.” № 35, сега ул. “А. I”. С решение от 29.06.1994 г. по адм. д. № 4910/1992 г. по описа на ПОС собствеността е възстановена под условие “след изпълнение на чл. 5 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и сл. С решение № 1172/24.04.1996 г. по адм. д. № 1992/1994 г. в производство по чл. 225 ГПК по реда на надзора е отменено решението в частта, в която е постановено, че собствеността се възстановява след изпълнение на разпоредбата по чл. 5 ЗВСВНОИ. За процесния имот жалбоподателят се легитимира като собственик с договор от 09.04.1970 г. със СУ “С.” при ГНС-П. и нот. акт № 66, н. д. № 2840/1972 г. по чл. 55 ЗПИНМ за покупка на апартамента на цена 10 423 лв., от които купувачът е внесъл свои собствени 4493 лв., а останалите 5 930 лв. са платени с разрешен жилищен заем от ДСК (удостоверение № 6016262-8/14.06.1993 г. на РДСК 4 гр. П.). Спорът по делото е дали обезщетението за отчуждения имот е парично в размер на 1871, 64 лв., видно от представеното извлечение от БИБ, 1965 г. (л. 30 от делото), или имотно, предвид р. IV от протоколно решение № 5/07.03.1967 г. и приложен списък “справка” от 23.12.1969 г. (л. 50 и 52 от делото) за обезщетени собственици на отчуждени имоти за държавно, групово, обществено и кооперативно жилищно строителство през 1967 г. с жилища и блокове.
За да отмени заповедта за изземване, окръжният съд е приел, че е налице спор за вида на обезщетението и затова има спор за материално право върху процесния апартамент, поради което при наличие на конкуренция на права, не следва да се прилага административната процедура по чл. 65 ЗОС.
Решението е правилно и следва да се остави в сила поради липсата на касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК във връзка с чл. 11 от Закона за Върховния административен съд.
Освен вещноправни способи за защита правото на собственост, законодателят е уредил и административноправни способи, когато се касае за имот – общинска или държавна собственост, при облекчена процедура. Съгласно чл. 65, ал. 1, предл. 1 ЗОС, когато общински имот се владее или държи без основание, се изземва въз основа на заповед на кмета. Материалноправните предпоставки са собственост на общината върху имота и липсата на правна връзка между страните, създадена по силата на закона или по тяхна воля. В случая се установява, че между община П. и Х. Х. П. няма сключен договор, а ползването на имота не е по силата на други правоотношения с общината, които да са възникнали по силата на закон. Като собственик на имота се легитимират както Х. П., така и община П., съответно с нотариален акт и с акт за общинска собственост. Общината се легитимира с АОС № 76/1998 г., издаден на основание съдебното решение за отмяна на отчуждаването. Решаването на спора за собственост при наличието на конкуриращи се титули за право на собственост следва да стане в общото исково производство, в което гражданският съд да се произнесе дали ще се зачете в полза на общината вещноправен ефект на съдебното решение по адм. д. № 4910/1992 г. по описа на ПОС спрямо процесния апартамент. Самото съдебно решение на административния съд, с което се възстановява собственост върху отчужден недвижим имот, не решава имуществения спор за собственост върху процесния апартамент, тъй като в случая е спорно дали в отчуждителното производство е определено имотно или парично обезщетение. Х. П. е защитил пред административния съд твърдението си, че ползва апартамента на основание нотариален акт за покупко-продажба, като цената е платена с лични средства. За настоящото производство ангажираните и посочени по-горе доказателства са достатъчни, за да се приеме, че не са налице материалноправните предпоставки за изземване на имота по реда на чл. 65 ЗОС. Като е отменил заповедта за изземване, окръжният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, при спазване на процесуалноправните норми и обсъждане на относимите за спора доводи и доказателства.
Не са налице твърдените касационни основания, поради което и на основание чл. 40, ал. 1 ГПК, Върховният административен съд, III отделение, оставя в сила решение № 428/19.04. 2006 г. по адм. д. № 1054/2005 г. по описа на ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
