С приемането на Закона за кадастъра и имотния регистър, в сила от 01.01.2001 г., бе създадена уредба на организацията, финансирането, създаването, воденото и ползването на кадастъра и имотния регистър. Съгласно общите положения на ЗКИР създаването, поддържането и съхраняването на кадастъра е в компетентността на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Нормата на чл. 2 сочи данните, които обхваща кадастъра, както и тези, подлежащи на нанасяне върху кадастралната карта и записването в кадастралните регистри.
След като е нормирал процедурата по създаването на кадастралните карти и кадастралните регистри, законодателят е регламентирал поддържането им в актуално състояние да се извършва от службите по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имота съобразно правилата на глава четвърта от ЗКИР. Веднъж одобрени, кадастралната карта и кадастралните регистри могат да бъдат изменяни при условията и реда, предвидени в разпоредбите на чл. 53 и 54. Съгласно изричния текст на ал. 1 от
чл. 54 одобряването на измененията в кадастралната карта е в правомощията на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. Производството по изменение на кадастралната карта и кадастрален регистър започва по молба на заинтересовано лице и приключва с акт на административен орган – заповед, с която той одобрява или отказва исканото изменение. От съдържанието на разпоредбите на чл. 53 и 54 следва, че приложимостта им е ограничена до случаите, свързани с изменението на кадастралните карти и кадастралните регистри. Поначало извън приложното им поле остават кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ и Закона за териториално и селищно устройство.
Тяхната регламентация се съдържа в § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, съгласно който поддържането им се осъществява от общинската администрация, а измененията се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление – на кмета на района. Правомощията на общинската администрация, както и тези на кметовете на общините, се пораждат за районите, за които не са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри. По силата на § 4, ал. 4 от ПЗР дейностите на общинската администрация по поддържане на кадастралните планове и по издаване на скици от тях за съответното землище се прекратяват едва след одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри, а дотогава общинската администрация е натоварена с отразяването на всички настъпили изменения в недвижимите имоти по ред, определен с наредбата по чл. 31 ЗКИР.
Производството за изменение на кадастралните планове на основание § 4, ал. 1, т. 2 се развива по реда на чл. 53 и 54 ЗКИР и Наредба № 3 от 28.04.2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастрална карта и кадастрални регистри. Началото на производството се поставя с подаването на заявление от заинтересованото лице – физическо или юридическо лице. Искането следва да се отправи до административния орган, компетентен да се произнесе по него. Кметът на общината, респективно кметът на района по местонахождението на имота, визиран в заявлението, разполага с необходимата материална компетентност да се произнесе с надлежен административен акт. Неправилно адресираното искане поставя начало на производството по издаване на индивидуален административен акт. В този случай в изпълнение на служебното начало, застъпено в чл. 31 АПК, органът, започнал производството, следва незабавно да изпрати преписката на компетентния орган, като уведоми за това заявителя.
Към заявлението е необходимо да се приложат документи, удостоверяващи принадлежността на лицето към съответния имот, за наличието на които административният орган следи служебно. Активната легитимация на заявителя да инициира производство за изменение на кадастралния план е обусловена от притежанието на вещно право върху имота, за който това изменение се иска. При липса на притежание на такова вещно право се приема, че подаденото заявление за изменение на кадастралния план не е породило задължение за административния орган да се произнесе по него.1
Административното производство по изменение на кадастралните карта и регистри по чл. 53 и 54 ЗКИР е уредено като особено и безспорно, подчиняващо се на специална процедура, гарантираща съгласието на участниците в него за допускане на изменението. Задължително е участието в производството на заинтересованите лица, посочени в т. 13, § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР – собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. За целта административният орган следва да издири заинтересованите лица и да ги конституира като страни в административното производство в съответствие с чл. 26 АПК. На конституиране подлежат лицата, които попадат в кръга на заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР.
Съобразявайки се с легалната дефиниция за заинтересованите лица, преди да пристъпи към привличането на заинтересованите лица, административният орган е длъжен да извърши преценка за наличието на правата по т. 13 към момента на подаването на заявлението, а след това и да прецени кои от многото собственици и/или носители на вещни права върху недвижими имоти, обикновено съседни на имота на заявителя, са с действително засегнати от изменението права.
Не следва да се легитимира като заинтересовано лицето с учреденото, но нереализираното в петгодишния срок право на строеж. В случая лицето не е носител на ограничено вещно право върху недвижим имот, понеже нереализираното в срока право на строеж се е погасило в полза на собственика.2 За квалифицирането на лицето като заинтересовано засягането трябва да е пряко и непосредствено, а не само да създава вероятност за засягане или ограничаване на чужди права. Прякото и непосредствено засягане е налице при частичното застъпване или покриване на имота със съседните имоти.3 Не са пряко заинтересовани носители на правото на собственост или ограничени вещни права върху съседните имоти, за които границите и площта остават непроменени. В този случай изменението не засяга техните права, поради което не следва да бъдат конституирани като страни в административното производство и да подписват констативния акт.4
Разпоредбата на т. 13 на § 1 изчерпателно сочи кои лица могат да имат качеството на заинтересована страна, като не допуска разширителното й тълкуване. Обстоятелството на владение върху имота не придава това качество на носителя му.5
Съобразно чл. 26 АПК в тежест на административния орган е задължението за уведомяване на известните заинтересовани организации и граждани, освен заявителя. Уведомяването им е наложително с оглед необходимостта да се осигури възможността на тези лица да се запознаят с искането на заявителя и да вземат становище относно исканото изменение. Уведомлението на заинтересованите лица е процесуален способ за реализация на задължението на органа да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Несъобщаването за започване на производството води до невъзможността лицата да възразят срещу изготвения акт, като по този начин те се лишават от правото на релевантна защита в административното производство, поради което то се приема за съществено нарушение на установените административнопроизводствени правила и представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос.6
Уведомлението по чл. 26 АПК следва да съдържа касаеща предстоящия оглед информация, а именно датата, часа и мястото на имота, където ще се изготви актът за непълноти и грешки и предложи за подписване на заинтересованите лица. Посредством надлежното уведомяване административният орган подготвя участниците в административното производство към следваща негова фаза – подписването на акта за непълноти и грешки.
В разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от наредбата, издадена по реда на чл. 31 ЗКИР, към която препраща и § 4, ал. 1, т. 2 ЗКИР, се съдържа изчерпателна уредба за реда за съставянето на скица за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, като е указано и какви реквизити съдържа актът за непълноти и грешки.
Съгласно нея скицата – проект за отстраняване на непълноти или грешки е неразделна част от акта за установяване на непълноти и грешки. Актът се подписва от съставителя, заявителя и всички заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, и то на мястото на имота, непосредствено след огледа, с цел правилното ориентиране на лицата относно нанасяните граници. Формата на констативния акт и съобщаването му се уреждат в § 5, ал. 1, т. 6 и ал. 8 от наредбата. Актът за непълноти и грешки се съставя от общинската администрация по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК, при спазването на императивно установените изисквания за неговото съставяне и съобщаване.
Един от задължителните реквизити на констативния акт е мястото на съставянето, за което пряко заинтересованите лица предварително са уведомени и следва да се явят в посочения ден и час за неговото подписване. Под място на съставянето следва да се разбира местонахождението на имота, за който се иска изменението, като целта е поканените за присъствие заинтересовани лица да получат непосредствена представа за целеното изменение и да направят своевременна преценка на евентуалното изменение на фактическото положение на имота. Не са редки случаите на изготвянето на акта за непълноти и грешки в сградата на административния орган. Така съставеният акт е в нарушение на чл. 53, ал. 3 ЗКИР, освен това свидетелства и за липсата на осигурена възможност заинтересованите лица да се ориентират относно границите на имота, наличието или отсъствието на грешки или непълноти.7
Актът по чл. 53, ал. 3 ЗКИР по своята правна природа има предназначение да установи липсата на имуществен спор между заявителя на искането за попълване на кадастралния план и евентуални трети лица. Предвид това е въведено законово изискване актът да бъде съставен на самото място и да бъде представен за подпис на заинтересованите лица, като чрез подписването му от тях, заявителя и длъжностното лице, се гарантира липсата на какъвто и да било имуществен спор между тях. В практиката често се срещат случаи на изпращането на съобщение за съставен акт за непълноти и грешки, с което административният орган уведомява за възможността да се запознаят със съдържанието на констативния акт. Констативният акт следва да бъде представен за подпис на лицата, чиито имуществени интереси като собственици или носители на други вещни права на недвижими имоти са засегнати. Законът изисква не съобщаване на акта, а изричното му подписване, защото само с подпис се удостоверява липсата на спор за граници или площ. При подписването му длъжностното лице следва да укаже на заинтересованите лица, че с подписа си удостоверяват не само че са запознати със съдържанието на акта, но и че са съгласни със скицата-проект, неразделна част от констативния акт, че при липса на съгласие е налице спор за материално право, като непълнотите, съответно грешките, подлежат на отстраняване едва след решаването на спора по съдебен ред, в рамките на исково производство. В правомощията на администрацията е да осъществява процесуално съдействие на страните – чл. 9, ал. 4 АПК.8
Съобразно ал. 3 на чл. 53 ЗКИР съставянето на констативен акт на място и подписването му от заявителя и пряко заинтересованите собственици е задължителен елемент от производството. Това изискване има императивен характер, поради което неизпълнението му представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води до отмяната на административния акт. Липсата на съставен акт за непълноти и грешки сочи на неспазване административнопроизводствените правила по издаването на административния акт и обосновава извода за наличието на основание за отмяна на заповедта поради незаконосъобразност.9
Наличието на съгласие от заинтересованите лица, удостоверено с подпис върху надлежен акт, е задължително условие за приключването на административното производство с положителен административен акт. С подписването на акта за непълноти и грешки заинтересованите лица изразяват изрично съгласието си с изменението на кадастралния план.
На практика не винаги се стига до подписването на констативния акт поради липса на съгласие от страна на заинтересованите собственици и/или носители на вещни права, като тук са възможни няколко хипотези:
- За липса на съгласие говорим в случаите на изричен отказ, отразен в констативния акт, в присъствието на заявителя и длъжностното лице.
- Пред липса на съгласие сме изправени и в хипотезата на отсъствие на заинтересованите лица при съставянето на акта за непълноти и грешки, въпреки надлежното уведомяване.
- Постъпилото по преписката възражение от заинтересованите лица свидетелства за изрично несъгласие за изменението на кадастралния план.
Независимо от разнообразието си тези хипотези разкриват общото за тях обстоятелство – неподписването на акта за непълноти от заинтересованите страни, което по същество следва да се разглежда като отказ да се уважи исканото от заявителя изменение и е пречка за издаването на положителен административен акт – от една страна, а от друга страна – индицията за спор за материално право, което разкрива принципната невъзможност за нанасяне на исканото изменение, с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, преди същият да е разрешен по общия исков ред със сила на пресъдено нещо.
Материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 62 от цитираната наредба, изискват съставеният акт за непълноти и грешки да се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици, като е посочена и последицата от неподписването му от всички заинтересовани лица – издава се отказ за отразяване на непълнотата или грешката. Това е процедура, приложима само ако не е налице спор за материално право, тъй като с подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересдвани лица се удостоверява фактът, че по отношение на имота липсва спор за материално право.10
Съдебната практика се обединява върху становището, че съществено условие за законосъобразност на административния акт е същият да се предхожда от акт за непълноти и грешки, издаден при спазване условията на чл. 53, ал. 3 ЗКИР и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 5/2005 г., а именно непълнотите и грешките да са установени на самото място от служител от общинската администрация по образец, който да е подписан от съставителя, заявителя и заинтересованите лица. Този акт не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а съставлява междинен акт, съпътстващ процедурата по издаване на крайния административен акт – заповед на кмета, който подлежи на обжалване.
В контекста на неподписването на констативния акт се повдига въпрос с практическо значение, а именно – за спора за материалното право, неговото място в административното производство и реда за разрешаването му. Формалното изискване за подпис от пряко заинтересованите собственици е гаранция за безспорен правен статут на имотите, което е условие за изменението на кадастралния план. Обстоятелството, че е налице отказ да бъде подписан акт за непълноти и грешки, е достатъчно основание за административния орган да не извърши попълване на имота. Неподписването на констативния акт за непълноти и грешки от пряко заинтересованите собственици е индиция за спор за материално право, което е пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралния план.
В тази връзка следва да се има предвид, че подписването на констативния акт от страна на пряко заинтересованите лица не свидетелства за безусловното съгласие на лицата, ако впоследствие постъпи писмено възражение с изрично изразеното в него несъгласие с исканото изменение, предхождащо издаването на крайния акт. В този случай недопустимо е ръководният орган да пренебрегне направеното възражение, съдържащо твърдения, свързани с наличието на спор за материално право. Преценено в съвкупност с останалите доказателства, то следва да обоснове извода за липса на съгласие, което е индиция за спор за материално право. Съгласно чл. 35 АПК постановяването на акта следва да стане едва след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Целта на административната процедура е да установи на място границите на имота и обстоятелството, че по отношение на местоположението им не е налице спор за материално право с пряко засегнатите собственици. Визираният в разпоредбата на процедурен ред чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР има императивен характер, като поставя администрацията в условията на обвързана компетентност. В този случай законодателят не е предвидил възможност за преценка на административния орган относно основателността и правилността на направените мотиви за отказа на заинтересованите лица, както и не е обвързал техния характер с отказ на органа да бъдат уважени.11
Недопустимо е в производството за попълване на непълноти и грешки да се решават спорове за материално право. Решаването им в хода на административното производство е в нарушение на ЗКИР и наредбата.12
След като констатира наличието на спор за материално право компетентният орган следва да приключи производството с отрицателен индивидуален административен акт.
Съгласно чл. 62, ал. 6 от наредбата, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след разрешаването му по съдебен ред. Съдебната практика е категорична по отношение на това, че редът, по който следва да получи разрешение спорът за материалното право, не е съдебно-административният. Спорът за материалното право не може да бъде разрешен в хода на съдебното производство, образувано по жалба срещу индивидуалния административен акт, с който е приключило производството по реда на ЗКИР. Административните съдилища осъществяват контрол по законосъобразност на административните актове и не разполагат с компетентността да се произнасят относно вещните права на лицата.13
Разрешаването на спора за материалното право е с преюдициално значение за правилното приключване на административното производство, така и разрешаването на евентуалния спор в съдебно административното производство, поради което е необходимо да ги предхожда.14
Спорът за материалното право следва предварително да бъде решен по общия състезателен исков ред, чрез предявяване на установителен иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК.15 Едва след окончателното приключване на този спор с влязлото в сила решение липсата на удостоверено съгласие от пряко заинтересованите може да бъде запълнена.
Започването на съдебен процес за разрешаване на материалния спор е основание за спиране на административното производство. При представяне на удостоверение за наличие на образувано такова производство административният орган постановява спиране на административната процедура. Различен е случаят на представено възражение от страна на заинтересованото лице, което сочи за липсата на предпоставките по чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР. Законодателят не предвижда възможност административният орган да предизвика спиране на производството на това основание нито в специалния ЗКИР, нито в АПК. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 АПК сочи изрично и изчерпателно основанията за спиране на образуваното административно производство.16 Тук говорим за липсата на предпоставките по чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР, поради което при липса на съгласие от страна на пряко заинтересованите лица, както и при липса на образувано исково производство за спор за материално право, компетентният орган постановява индивидуален административен акт, с който отказва исканото изменение на кадастралния план.17
Производството за изменение на кадастралните карти и регистри по ЗКИР е специално, безспорно производство. Както нормата на чл. 53, ал. 3 ЗКИР, така и подзаконовата норма на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри придават правно значение на постигнатото съгласие на всички заинтересовани лица. Само отсъствието на спор, установено чрез заявеното с подписването на акта за непълноти съгласие е основание за постановяване на положителния акт на изменението на кадастралния план.18
Постановяването на законосъобразен административен акт, било положителен или отрицателен, изисква правилното установяване на фактическата обстановка, което се постига съобразно с чл. 35 АПК при съвкупната преценка на относимите за разрешаването на казуса факти и обстоятелства.19
Правилната преценка на доказателствения материал по административната преписка гарантира избора на правилното основание за издаване на акта. С оглед изискванията на чл. 59 АПК административният акт трябва да съдържа правно основание и да е надлежно мотивиран. Неизлагането на мотиви в административния акт съставлява съществено нарушение на административните правила. Липсата им е самостоятелно и независимо основание за отмяната на акта, тъй като не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно право, както и да бъде извършена проверка за материалната законосъобразност на акта.20
С произнасянето по искането на заявителя не се изчерпват задълженията на администрацията в производството по чл. 53 ЗКИР. Административният орган е ангажиран с надлежното съобщаване на акта на заинтересованите лица. Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 8 от ПЗР на наредбата заповедта се съобщава на заинтересованите лица по реда на ГПК, като отсъстващите лица се уведомяват със залепване на съобщението на жилището им по постоянен адрес или на недвижимия имот, за който се отнася.
Оксана ДЕРИВОЛКОВА
____________
1 Вж. Решение № 10864 от 21.10.2008 г. по АД № 9115/2005 г. VII отд. на ВАС.
2 Вж. Определение № 2422 от 04.03.2008 г. по адм. д. № 10742/2007 г., II отд. на ВАС.
3 Вж. Определение № 15011 от 08.12.2010 г. по АД № 8221/2010 г., VI отд. на ВАС; Определение № 6803 от 25.05.2010 г. по АД № 12278/2009 г., V отд. на ВАС; Решение № 531 от 14.01.2010 г. по АД № 13863/2009 г., VII отд. на ВАС; Решение № 1106 от 24.04.2010 г. по АД № 6576/2008 г. АССГ; Решение № 2697 от 15.03.2007 г. по АД № 12058/2006 г., II отд. на ВАС; Решение № 6884 от 26.05.2010 г. по АД № 9781/2009 г., V отд. на ВАС; Решение № 6907 от 27.05.2010 г. по АД № 8974/2009 г., V отд. на ВАС.
4 Вж. Определение № 4086 от 29.03.2010 г. по АД № 9901/2009 г., V отд. на ВАС.
5 Вж. Определение № 831 от 25.01.2007 г. по адм. дело № 34/2007 г., II отд. на ВАС; Определение № 3718 от 19.03.2009 г. по адм. дело № 14186/2008 г., II отд. на ВАС; Определение № 7296 от 02.06.2010 г. по АД № 12298/2009 г., V отд. на ВАС.
6 Вж. Решение № 10710 от 20.09.2010 г. по АД. № 3162/2010 г., VI отд. на ВАС; Решение № 5273 от 22.04.2010 г. по АД № 15884/2009 г., VII отд. на ВАС; Решение
№ 10055 от 24.07.2009 г. по АД № 812/2009 г., II отд. на ВАС; Решение № 1838 от 11.02.
2009 г. по АД № 13041/2008 г., II отд. на ВАС.
7 Вж. Решение № 4793 от 13.04.2010 г. по АД № 12736/2009 г., II отд. на ВАС; Решение № 6574 от 19.05.2010 г. по АД № 3478/2009 г. II отд. на ВАС; Решение от 28.08.2008 г. по АД № 295/2008 г. на АССГ.
8 Вж. Решение № 2772 от 09.08.2010 г. по АД № 4455/2007 г. АССГ; Решение № 64 от 23.04.2008 г. по АД № 165/2007 г. на АС Перник.
9 Вж. Решение № 14679 от 01.12.2010 г. по АД № 6412/2010 г., VI отд. на ВАС; Решение № 12476 от 11.12.2007 г. по АД № 8121/2007 г., II отд. на ВАС; Решение № 12381 от 18.11.2008 г. по АД № 5985/2008 г., II отд. на ВАС; Решение № 7294 от 02.06.2010 г. по АД № 12306/2009 г., V отд. на ВАС.
10 Вж. Решение № 6156 от 11.05.2010 г. по АД № 15757/2009 г., VII отд. на ВАС; Решение от 11.12.2008 г. по АД № 2299/2008 г. на АССГ; Решение № 6884 от 26.05.2010 г. по АД № 9781/2009 г., V отд. на ВАС; Решение № 6907 от 27.05.2010 г. по АД № 8974/2009 г., V отд. на ВАС; Решение от 11.05.2009 г. по АД № 193/2009 г. на АССГ; Решение № 7875 от 14.06.2010 г. по АД № 9163/2009 г., V отд. на ВАС .
11 Вж. Решение № 712 от 16.01.2009г. на ВАС по АД № 12540/2009 г.
12 Вж. Решение № 10713 от 20.09.2010 г. по АД № 1625/2010 г., VII отд. на ВАС; Решение № 927 от 14.04.2010 г. по АД № 7814/2009 г. АССГ.
13 Вж. Решение № 10265 от 29.07.2010 г. по АД № 1384/2010 г., VII отд. на ВАС; Решение № 3357 от 15.03.2010 г. по АД № 15753/2009 г., VII отд. на ВАС.
14 Вж. Решение № 10211 от 30.07.2009 г. АД № 4778/2009 г., II отд. на ВАС; Решение № 7040 от 31.05.2010 г. по АД № 13493/2009 г., VII отд. на ВАС; Решение от 26.05.2009 от. по АД № 1736/2009 г. на АССГ; Решение № 12459 от 10.12.2007 г. по АД № 5378/2007 г., II отд. на ВАС.
15 Вж. Решение № 12420 от 18.11.2008 г. по АД № 9404/2008 г., VII отд. на ВАС; Решение № 929 от 14.04.2010 г. по АД № 7914/2009 г. на АССГ; Определение от 12.03.2009 г. по АД № 889/2009г. на АССГ; Определение № 11296 от 02.10.2009 г. по АД № 5087/2009 г., II отд. на ВАС; Решение № 13221 от 08.11.2010 г. по АД № 1666/2010 г., VII отд. на ВАС; Решение № 2732 от 01.03.2010 г. по АД № 9621/2009 Г., V отд. на ВАС.
16 Вж. Определение от 22.01.2010 г. по АД № 7711/2009г . на АССГ; Определение от 13.02.2009 г. по АДМ. Д. № 41/2009 г. АССГ; Решение № 4968 от 14.04.2009 г. по адм. д. № 15888/2008 г., II отд. на ВАС.
17 Вж. Решение № 1838 от 11.02.2009 г. по АД № 13041/2008 г., II отд. на ВАС; Решение № 14044 от 22.11.2010 г. по АД № 8087/2010 г., VI отд. на ВАС; Решение № 9752 от 16.10.2007 г. по АД № 5653/2007 г., II отд. на ВАС; Решение № 10048 от 24.07.2009 г. по АД № 15601/2008 г., II отд. на ВАС; Решение № 13220 от 08.11.2010 г. по АД № 2484/2010 г., VII отд. на ВАС.
18 Вж. Решение № 4518 от 08.04.2010 г. по АД № 14834/2009 г., VII отд. на ВАС.
19 Вж. Решение от 14.08.2009 г. по АД № 891/2009 г. на АССГ.
20 Вж. Решение № 731 по АД № 6232/2010 г., VI отд. на ВАС; Решение № 11795 по АД № 7792/2006 г., II отд. на ВАС; Решение № 195 по АД № 355/2009 Г., V С-В АССО.
