1. Индивидуални административни актове и административни услуги
Актовете, които издават общинските служби по земеделие (ОСЗ), в изпълнение на правомощията си като органи по поземлeната собственост, и тези, свързани с дейностите по поддържане на картата на възстановената собственост на земеделските земи и на земите и горите от горския фонд, се подчиняват на различен правен режим. Първата група правомощия се осъществява чрез издаването на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Дейностите по поддържането на картата на възстановената собственост са свързани предимно с предоставяне на административни услуги чрез издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, които се признават за индивидуални административни актове на основание чл. 21, ал. 3, във връзка с § 1, т. 2 от ДР и § 8 от ПЗР на АПК.
2. Специалните административни производства за издаване на индивидуалните административни актове
Възстановяването на правата върху земеделските земи и горите и земите от горския фонд и обезщетяването на собствениците, когато правата им не могат да бъдат възстановени, са специалните административни производства, предвидени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) и правилниците за прилагането им (ППЗСПЗЗ и ППЗВСГЗГФ), чрез които се проведе поземлената реформа от 1991 г. Оземляването по ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани1 е уредено като съпътстващо поземлената реформа специално административно производство, което обслужва социалната политика на държавата за подпомагане на безимотни и малоимотни граждани чрез предоставяне на земи от държавния и от общинския поземлен фонд в собственост или под наем при преференциални условия. Установеното в чл. 37, ал. 1 ППЗСПЗЗ (отм. ДВ, бр. 39 от 2011 г.).2 съотношение между производствата по възстановяване на правата на собствениците върху земеделските земи и оземляването на безимотни и малоимотни граждани демонстрира приоритетите на поземлената реформа – приключването на реституционните производства по (възстановяване и обезщетяване) е предпоставка за провеждане на оземляването.
3. Решенията за признаване на права – разграничаване
Всяко от посочените производства има разновидности и представлява комплекс от специални административни процедури. В хода на тези производства и за тяхното приключване общинските служби по земеделие издават поредица от решения – индивидуални административни актове, но не всяко тяхно решение, с което се признават права, има за последица придобиването на правото на собственост върху конкретно определен земеделски3 или горски имот чрез възстановяване на правата чрез обезщетяване със земеделски или с горски имот, или чрез оземляване. Типичен пример за разграничаване на актовете на ОСЗ на решения, които нямат конститутивно действие по отношение на правото на собственост (т. нар. “признавателни” решения) – стабилни индивидуални административни актове с предмет правото на възстановяване на собствеността, което не е вещно право, от “възстановителните” решения – стабилни индивидуални административни актове с конститутивно действие, които приключват съответното производство и пораждат правото на собственост, е уредбата на възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи по ЗСПЗЗ. Принципно този тип производства са възпроизведени и в ЗВСГЗГФ, който е по-нов реституционнен законодателен акт – обн. ДВ, бр. 110 от 25.11.1997 г.
4. Категориите решения за възстановяване на собствеността върху земеделски и горски имоти
В чл. 14, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ са посочени две категории решения, с които общинската служба по земеделие се произнася за възстановяване на собствеността. Разграничителният критерий е начинът за определяне на границите при възстановяването на имотите: стари (съществуващи или възстановими) граници, или нови граници. Актовете са:
– решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници4; съдържа описание на размера и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това; към решението се прилага скица на имота;
– решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне; в него се посочват размерът и категориите на земеделските земи и местността на землището, в която са се намирали. Планът за земеразделяне се изработва въз основа на решенията на общинската служба по земеделие след проучване, анкетиране и проектиране.
В чл. 13, ал. 5 ЗВСГЗГФ също се предвижда общинската служба по земеделие да се произнeсе с решение за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в съществуващи, възстановими на терена стари реални граници и/или нови реални граници; в решението се описват размерът на имота, неговото местоположение (местност, граници, съседи), видът и произходът на гората и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това; към решението се прилагат скица на имота и таксационна характеристика.
5. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи и Законът за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд – сравнение с други реституционни закони
Разпоредбите показват съществените особености на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в сравнение с други реституционни закони:
– реституционният ефект настъпва в резултат от провеждането на специално административно производство пред общинската служба по земеделие по местонахождението на имота, което приключва с постановяването на решение за възстановяване на собствеността, а не по право (каквото е предвиждането по Закона за възстановяването на собствеността върху одържавени недвижими имоти);
– земеделските земи и горите и земите от горския фонд се възстановяват и в нови граници. Това означава, че на собствениците се предоставят други, различни от преди притежаваните имоти, под формата на възстановяване, или като имотно обезщетение с равностоен имот;
– за постигането на целения резултат за възстановяване на правата чрез специалните производства по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ се изисква съответствие на възстановеното право на собственост с притежаваното право на собственост към определен от закона и признат за пораждане на правото на възстановяване момент в миналото: например преди образуването на ТКЗС и ДЗС – чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. За настъпването на справедлив реституционен ефект чрез предоставянето на имоти, различни от притежаваните в миналото, са предвидени две предпоставки: 1) установяване на правата към релевантния минал момент, както и липсата на пречки, според установените от закона критерии за актуалния статут на имота, което се постига чрез “признавателните” решения на ОСЗ за правото на възстановяване на собствеността; и 2) отреждането на нови обекти на правото на собственост. Осъществява се от създадените по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ план за земеразделяне, съответно карта на съществуващите стари реални граници и карта на възстановимите стари реални граници, а на горските имоти – от създадената по реда на ЗВСГЗГФ и правилника за прилагането му карта на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд. Тази особеност е в основата на уредените в ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ способи за придобиване на право на собственост върху земеделски земи и земи и гори от горския фонд като сложни фактически състави – включват акт за установяване на правото на възстановяване на собствеността и акт с конститутивен вещноправен ефект занапред, пораждащ правото на собственост върху конкретен имот с граници, установени чрез нарочни планове и карти.
6. Актове при възстановяване на права в урбанизирани територии и в зони по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
Член 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, съответно чл. 13, ал. 7 ЗВСГЗГФ, допускат възстановяване на бивши земеделски и горски имоти, които сега са разположени в урбанизираните територии – населени места и селищни образувания.
И при специалните случаи на възстановяване на правата на собствениците според вида на територията, в която към момента са включени бившите земеделски и горски имоти – урбанизирани територии, зони по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ са предвидени планове за установяване на границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява. В случаите по чл. 10, ал. 7, съответно чл. 13а, ал. 1, т. 1 и § 9 ПЗР на ЗВСГЗГФ, когато в одобрената кадастрална карта (кадастрален план) няма данни за имотните граници, това е помощният план (чл. 13а и сл. ППЗСПЗЗ, чл. 12 ППЗВСГЗГФ). След влизане в сила на решението на общинската служба по земеделие за възстановяване на имота в урбанизирана територия по чл. 11 ППЗСПЗЗ, имотите се попълват в одобрения кадастрален план или в одобрената кадастрална карта. Аналогична е процедурата и по чл. 12 ППЗСПЗЗ: влизането в сила на решението на общинската служба по земеделие е основание за попълване на имотите в одобрения кадастрален план в случаите и по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 във връзка с § 6, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), а при наличие на одобрена кадастрална карта – в случаите и по реда на чл. 53 и 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Възстановяването на правата върху имоти, разположени в териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва въз основа на плана на новообразуваните имоти. Решението, което общинската служба по земеделие постановява, е за признаване на правото на собственост при условията на § 4-4л; в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи (чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ). Решението на ОСЗ в това производство е индивидуален административен акт със самостоятелно значение и режим на съдебен контрол, но то не слага край на процедурата, а е предпоставка за приключването й с акт на друг орган – кмета на общината5.
В производствата за възстановяване на правата върху бивши земеделски и горски имоти, които сега са разположени в урбанизирани територии, реституционният ефект е последица от решенията на поземлената комисия по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ (за възстановяване в стари съществуващи или възстановими граници; изисква се скицата към решението за възстановяване на имот в урбанизирана територия да е заверена не само от ОСЗ, но и от техническата служба на общината – чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ), но за постановяването му се изискват актове на кмета на общината – заповед за утвърждаване на определената застроена площ от общинската техническа служба, която подлежи на съдебен контрол по реда на АПК – чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Въз основа на влязлата в сила заповед техническата служба издава удостоверение и скица в изпълнение на разпоредбите на чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ.
В статията “Преглед на съдебната практика по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ по новия ГПК”, 2011 г. от Бонка Дечева (Информационна система ЕПИ), се изтъква, че с Решение № 595 от 05.07.2010 г. по гражд. д. № 1333/2009 г., I г.о. и Решение № 254 от 26.05.2010 г. по гражд. д. № 1134/2009 г., II г.о. се прецизира съдебната практика относно приключването на процедурата по възстановяване на собствеността на имот от урбанизирана територия по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Приема се, че “процедурата по възстановяване на собствеността приключва с постановяване на решението на ОСЗГ. Издаването на скица към него не е необходимо, тъй като индивидуализацията на имота е направена с удостоверението по чл. 13, ал. 5 и скицата по ал. 6 ППЗСПЗЗ, които установяват дали имотът е нанесен в кадастралния план, номерът и размерът му според плана, размерът на застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4 ППЗСПЗЗ, за която се дължи обезщетение, е размерът на свободната земя, подлежаща на възстановяване”.
7. “Признавателните” и “възстановителните” решения на ОСЗ
7.1. Нормативните изисквания за съответствие на притежаваното право на собственост в миналото с възстановеното право на собственост и за изработването на планове и карти, които съдържат графичните данни за границите на поземлените имоти – предмет на възстановяване, обуславя различните правни последици на решенията на общинските служби по земеделие в хода на специалните административни производства за възстановяване на правата на собственост. Разграничаването на т. нар. “признавателни решения” от “възстановителните” решения на ОСЗ има важно практическо значение.
7.2. Решението по чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, което е елемент от процедурата за възстановяване на имотите в нови граници – с план за земеразделяне, не е от категорията решения, които имат конститутивно действие за правото на собственост. Този извод категорично следва от изискванията за неговото съдържание – определя се размерът, категориите, и ако е известна, местността, в която са се намирали земеделските земи, на които има право заявителят. Или това е акт, който описва по типови белези притежаваните от заявителя имоти и тяхното местонахождение към определен минал момент преди колективизацията. Те са меродавни за дефиниране в процедурата за изработване на плана за земеразделяне на индивидуалния обект на правото – поземления имот, върху който с окончателното решение се реконституират правата на собственика. Основно изискване при изработването на плана за земеразделяне е всеки собственик да получи равностойна по количество и качество земя по възможност в местностите, където са се намирали имотите му. (Чл. 23а ППЗСПЗЗ). Решението за признаване на правото на възстановяване в нови граници с план за земеразделяне по чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, съответно по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, осигурява изпълнението на законоустановената норма за съответствие на притежаваните преди колективизацията имоти с възстановените земеделски земи в нови граници по плана за земеразделяне.
7.3. Правото на собственост върху земеделските земи се възстановява в нови граници с последващо решение на ОСЗ, което се постановява на основание на влезлия в сила план за земеразделяне със съдържанието по чл. 27 ЗСПЗЗ: размер и категория на имота, местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях; към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, която представлява извлечение от влезлия в сила план за земеразделяне.
7.4. В случаите когато е атакуван отказ на ОСЗ за признаване на правото на възстановяване по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, влязлото в сила съдебно решение, с което се отменя отказът на поземлената комисия и се признава правото на възстановяване на собствеността, замества “признавателното решение” на административния орган и в зависимост от момента на представянето му в ОСЗ – преди или след обнародването в “Държавен вестник” на обявлението, че е изработен проект на плана за земеразделяне възстановяването на правата се извършва чрез плана за земеразделяне или по реда на обезщетяването – чл. 15, ал. 4 ЗСПЗЗ.
По същото правило административното производство продължава като възстановително или като обезщетително и в случаите когато правото на възстановяване на собствеността е признато по реда на специалното исково производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ – алтернатива на административното производство пред ОСЗ, за случаите когато собствениците са пропуснали да заявят правата си в рамките на установените административни срокове – чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ.6
7.5.. Когато собствеността се възстановява в стари съществуващи или възстановими граници върху определен имот, решението по чл. 14, ал.1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, придружено със скица на имота, поражда правото на собственост.
7.6. В административната практика и при този вид реституционно производство се постановява предварително решение за признаване на правото на възстановяване и окончателно, придружено със скица – решение, което има конститутивен ефект. Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ при обжалване на отказа на общинската служба по земеделие районният съд се произнася по същество. В съдебните решения при хипотезата на съществуващи или възстановими стари реални граници в преобладаващия брой случаи съдът се произнася, като признава правото на възстановяване в стари – съществуващи или възстановими граници. В по-редки случаи съдът се произнася за възстановяване на правото на собственост и определя неговия обект и със скица – неразделна част от решението7.
7.7. Принципно, въпреки някои особености, производствата по ЗВСГЗГФ и ППЗВСГЗГФ при възстановяването на горите и земите от горския фонд възпроизвеждат правилата на ЗСПЗЗ. Понятията “съществуващи и възстановими на терена стари реални граници” по § 2 и 3 от ДР на ППЗВСГЗГФ са идентични с тези по чл. 18а и 18б ППЗСПЗЗ.
7.8. В правната литература и в съдебната практика решенията по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27 ППЗСПЗЗ се признават за индивидуални административни актове с конститутивно действие, което се проявява с приключване на процедурата по възстановяване на собствеността .8 Съгласно Решение № 504 от 29.06.2010 г. на ВКС по гражд. д. № 797/2009 г., I г. о., ГК, “Правото на собственост възниква от смесен фактически състав, който включва: право на собственост върху земята преди включването й в ТКЗС, включването й в ТКЗС или отнемането й при хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство (в случай че имотът се възстановява на наследници) и административен акт – решение на поземлената комисия по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27 ППЗСПЗЗ при влязъл в сила план за земеразделяне. Решението на поземлената комисия в качеството на административен акт има за цел не да определи принадлежността на правото на собственост, а да индивидуализира обекта на правото, поради което то следва да се издаде, ако са налице всички предпоставки, дори да е подадено от лице, комуто не принадлежи правото да иска възстановяване на собствеността – аргумент от чл. 12, ал. 4 ЗСПЗЗ (отм. ДВ, бр. 13 от 9.02. 2007 г.- наша бел.). Със завършването на административната процедура възниква и самото право на собственост, тъй като без обект, към който да са насочени, е невъзможно възникването и упражняването на вещни права.”
В цитираната по-горе статия се изтъква, че за индивидуализирането на земеделските земи, включени в кооперативните организации, с което са били премахнати реалните им граници, съдебната практика е последователна. Индивидуализирането се извършва с посочване на тези реални граници в решението. “С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността и затова то има конститутивно действие. ОСГК на ВКС в цитираното тълкувателно решение (ТР № 1 по гражд. д. № 11 от 1997 г. на ВКС, ОСГК, б.а.) е разяснило, че това се отнася и за двата вида решения за определяне на реалните граници на земеделските земи – решенията по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Действието на решението на комисията е еднакво, независимо от различието в способа за определяне на реалните граници – чрез възстановяване на старите реални граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне. Решение № 483 от 20.01.2011 г. по гражд. д. № 39/2010 г., II г.о.”
Преценката на конститутивния ефект е към момента на издаване на решението – “конститутивният ефект на решението зависи от това при действието на коя редакция на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ е постановено. (Решение № 248 от 20.07.2010 г. по гражд. д. № 58/2009 г., II г.о.) Относно правилата за постановяването му и доказателствената му стойност следва да се държи сметка за нормативната уредба към момента на издаването му (Решение № 555 от 22.10.2009 г. по гражд. д. № 104/2009 г., II г. о. на ВКС, и Решение № 179 от 20.04.2011 г. по гражд. д. № 563/2010 г.)”
8. Адресати на решенията на ОСЗ – особености
Административните производства по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГ за възстановяване на собствеността по правило не се образуват служебно9, а по заявление на правоимащите лица – собствениците или техните наследници. Заявление, подадено от един наследник на бившия собственик, ползва всички наследници – чл. 14 ППЗСПЗЗ, съответно чл. 11, ал. 4 ППЗВСГЗГФ. От това следва, че позитивните решения или отказите на орган по поземлената собственост действат по отношение на всички наследници, не само спрямо наследника – заявител. Решението за възстановяване на собствеността се издава общо в полза на наследниците на починалия бивш собственик. В самото решение дяловете на всеки от наследниците не се посочват, а се определят по правилата на Закона за наследството – чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. Същото правило важи и за горите и земите от горския фонд – чл. 13а, ал. 3 ЗВСГЗГ. В зависимост от качеството на заявителя в производството пред органа по поземлената собственост (собственик или наследник на имота), решенията на поземлената комисия имат конкретно определен адресат, когато са издадени на името на собственика на имота, или са с определяеми адресати, когато са издадани на наследниците на бившия собственик, и за установяване на кръга на правоимащите лица са необходими допълнителни доказателства – най-често удостоверения за наследници.
Стойка КУРТЕВА, юрист
Юлия СТОЙКОВА, юрист
___________
1 Обн, бр. ДВ, бр. 87 от 2000 г., изм. и доп, бр. 101 от 2001 г., бр. 115 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 45 от 2008 г., бр. 62 от 2009 г. и бр. 39 от 20.05.2011 г.
2 Разпоредбата предписваше към предоставяне на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд за оземляване на безимотни и малоимотни граждани да се пристъпи след като са приключили дейностите по обезщетяване на собствениците на земеделски земи.
3 По въпроса за застъпеното в мотивите на РКС № 4/96 г. становище, че по реда на ЗСПЗЗ не се възстановява занапред правото на собственост, което никога не е изгубвано в цялост, а се възстановява само възможността собствениците да упражняват в пълен обем правомощията си, и наложилото се в съдебната практика виждане за конститутивното действие на административните актове и на съдебните решения за възстановяване на собствеността съгласно ТР №1/1997 г. виж Бобативнов М., Влахов К., “Вещно право. Практически проблеми”, с. 250-251, С., 2007 г., издателство “Сиби”.
4 В чл. 18а и 18б ППЗСПЗЗ са определени понятията за стари реални граници:
Съществуващи на терена стари реални граници на имоти са тези, които представляват топографски елементи, като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и други подобни, при условие че не е променено местоположението им след включването на земите в ТКЗС или в ДЗС.
Възстановими на терена стари реални граници на имота са тези, които е възможно да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС. За установяването на границите могат да се използват и стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от техническите служби на общината.
5 Решение № 474 от 15.04.2010 г. на ОС – Варна по в. гражд. д. № 2225/2009 г., ГО: “За имоти, попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, само се признава право на собственост при условията на § 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в решението се описва размерът и местонахождението на имота (местността). В тази хипотеза реституционното производство е двуфазно, като първият елемент от фактическия състав е влязло в сила решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, а вторият – влязла в сила заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за одобряване влезлия в сила ПНИ. Последната има конститутивен ефект по отношение възстановяването правото на собственост върху конкретен, определен по своите граници и площ имот. До постановяването на такава заповед, земеделската реституция като придобивен способ не е произвела годно правно действие и затова предявеният на основание решение на органа на поземлена собственост по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ иск се явява недопустим, поради липсата на индивидуализация на обекта. Изменената норма е материалноправна и няма обратно действие. При действието на старите разпоредби на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ решението на ПК е имало конститутивен ефект, съобразно ТР № 1/1997 г., а след изменението от 1999 г. – само установително действие.” Решението не е допуснато до касационно обжалване – виж Определение № 172 от 21.02.2011 г. на ВКС по гражд. д. № 978/2010 г.
6 Първоначално срокът по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ е едногодишен от влизане в сила на закона (обн. ДВ, бр. 17 от 01.03.1991 г.). Впоследствие е удължаван на 15 месеца – ДВ, бр. 18 от 1992 г., и на 17 месеца – ДВ, бр. 46 от 1992 г.
За пропусналите да заявят отделни имоти в срока по чл. 11, ал. 1, или когато е отказано възстановяване на собствеността на основание отменени или изменени разпоредби със ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997 г.) е предоставена възможност за допълнително заявяване на правата върху такива имоти пред органа по поземлената собственост в 3-месечен срок от влизането му в сила.
Съгласно § 30, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 99 от 2002 г.) лицата, чиито земи са били конфискувани с присъда по Наредбата -закон за съдене от Народния съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, могат да подадат заявление за възстановяване на собствеността в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон.
7 За правомощията на съда в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, когато отказът на административния орган е отменен, и възможността съдебното решение да породи правото на собственост виж посочения труд “Вещно право. Практически проблеми”, с. 274-276. Преобладаваща е съдебната практика за компетентността на ОСЗ да определи обекта на възстановяване.
8 Тълкувателно решение № 1 по гражд. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК; Бобатинов М., Влахов К. цит. съч. с. 252.
9 Земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие – чл. 45 ППЗСПЗ.
