Защита на домейн имената и другите бизнес идентификатори в мрежата

Българският Закон за марките и географските означения, както и повечето законодателства в света, които регламентират правото върху търговска марка, все още не са отговорили на повиканата от практиката нужда да регламентират спорове, възникнали при нарушение на търговска марка, което е извършено в интернет-пространството. Фактът, че бизнесът очевидно и динамично измества целия си рекламен и търговски потенциал в интернет, налага адекватно разрешаване на проблемите с търговските марки, които се използват в интернет пространството, с цел да бъдат парирани недобросъвестни практики от трети лица в бъдеще, насочени към съответните маркопритежатели. Това изложение има за цел да посочи няколко от основите проблеми, които възникват при извършени нарушения на правата на търговска марка в интернет, както и да даде предложения за разумни законодателни промени и способи за практическо париране на бъдещи злоупотреби.

Спорове, касаещи колизия между домейн име и търговска марка
В съвремието домейн имената са придобили значение на бизнес идентификатори и като такива често влизат в конфликт със системата от права – обект на интелектуалната собственост, в частност – търговските марки. В повечето случаи споровете, косаещи домейни, възникнат на базата на недобросъвестна регистрация на марки от трети страни, като имена на домейни. Например домейнът на известен сайт за интернет-услуги се регистрира като словна или комбинирана търговска марка, която изцяло включва или съдържа в себе си като словен елемент съответния домейн. Всеизвестна е практиката на т.нар. “предприемачи” или “сайбър скуотърс” (сybersquatters), които правят задълбочени проучвания и регистрират домейни, носещи името на наложени световноизвестни търговски марки, популярни личности или предприятията, с които първите нямат никаква връзка. Тъй като регистрацията на домейн имена е улеснена от заявяването им по електронен път, обикновено “сайбър скотърите” регистрират множество домейни, които впоследствие продават на търг или предлагат за продажба директно на маркопритежателите на цени, далеч надхвърлящи разходите за регистрация. Друга незаконна практика на “сайбър скуотърите” е чрез регистрацията на посочените домейни да заблуждават потребителите, че са собственици на дадена търговска марка, насочвайки ги към бизнес, свързан с техни собствени сайтове. Това е т.нар. практика “умишлено пренасочване”. В случай на евентуално объркване между имената на домейни, всеки сайт трябва да постави директория на началната си страница(и) с анотирани връзки. Това може да е неудобно техническо решение, но то ще прекъсне всички съзнателни или несъзнателни “пренасочвания”.
Сходен е и случаят с регистриране на домейни, които визират фирмените наименования на търговски дружества с цел да бъдат привлечени клиенти или съответно да бъдат злепоставени преки конкуренти. Първата хипотеза касае регистриране на домейн под “мета ключова дума”. Чрез поставянето на имената на конкурент в заглавната част на HTML документ например <META NAME = “KEYWORDS” CONTENT = “името на конкурента”>, някои търсачки ще се върнат на този документ, когато потребителят потърси името на маркопритежателя. Заглавието на един HTML е невидимо за повечето потребители на браузъра, въпреки че почти всеки среднограмотен технически потребител може да разгледа HTML кода и да видите това “пренасочване”. Този тип пренасочване под формата на използване на “мета клъчова дума” в HTML кода на страницата води до привличане на трафик спрямо търговец, като се създава впечатлението, че той има бизнес отношения с маркопритежателя “Х”. Какво имам придвид? Ако предположим, че “А” има сервиз и съответно онлайн магазин за компютри и иска да генерира трафик от клиенти, които искат да си закупят или търсят обслужване на компютри “APPLE”, то ще е достатъчно да използва пренасочване под “мета ключова дума”, за да се създаде впечатлението, че “А” е доверен сервиз и търговец на съответната фирма за територията на България. Ето защо, в бъдеще законовата рамка трябва да бъде разширена до забраната, насочена срещу използването на търговска марка на конкурент в етикет на HTML код под “мета ключова дума”, тъй като това може да доведе до сключване на унищожаеми сделки на базата на грешка в лицето (вж. чл. 28 ЗЗД).

Недобросъвестни търговски съобщения и коментари
Интернет даде на отделната линост възможността да бъде автор на критики и коментари по всяка тема. Допреди няколко години човек трябваше да си плати за подобен вид публикация във вестник или друга медия, като това го персонифицираше лично. Естествен резултат от новата възможност, предоставена от интернет, е че няколко “недоволни потребители” могат да публикуват анонимен или подписан под псевдоним материал в интернет, който да е силно критичен към стоките или услугите на собственик на търговска марка.
Например регистрираната търговска марка за овче сирене “Роса” може да се комбинира с думата “гадно” или “мирише”. Такова използване не е нито марка, нито нарушение на регистрираната вече търговска марка, като в този случай се предполага, че един “критик” дори може да регистрира законно домейна www.rosasucks.com или пък аналога www.rosamirishe.com. Всичко това, в комбинация с едно пренасочване на трафик към определени недобронамерени коментари за качеството на продукта би довело определено до увреждане на търговския имидж на производителя и маркопритежател на бренда “Роса”. В Конституцията на Република България съществува основното правило на чл. 41, а именно, че всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Въпреки описаната норма на Конституцията и забраната за спекулация с невярна, манипулираща или неморална информация, в България все още не съществуват текстове, които да инкреминират подобно поведение и да предвиждат извършването на подобно деяние, например като квалифициран състав на чл. 172б НК. Тези промени са наложителни, тъй като разпостраняването на неверни и аморални данни за търговски марки в интернет не представлява използване в търговската дейност на марката, без съгласието на притежателя (за продажба на стоки и услуги). В този контекст е неприложима и гражданскоправната превенция на базата на нарушение на търговска марка по чл. 73 ЗМГО, тъй като не са налице основанията, предвидени там, а именно:
1. поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя;
2. изработването на средство, специално предназначено или пригодено за възпроизвеждане на марката или за притежаването, или за съхраняването на такова средство, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че това средство служи или ще служи за произвеждане на стоки или на материал по т. 1 без съгласието на притежателя.

Все пак положителна крачка е създаването на интернет портала http://www.cybercrime.bg, администриран от ГДБОП, чрез който всеки потребител може да сезира “Отдела за борба с компютърните престъпления” за посегателства върху интелектуална собственост в мрежата.
Пример за сериозността на казаното е фактът, че през 1999 г., поддръжник на Джордж Буш, кандидат за президент на САЩ през 2000 г., регистрира www.bushsucks.com и повече от 60 други домейна, за да се предотврати възможността същите да бъдат използвани недобросъвестно срещу бъдещия президент на САЩ. Основателно в този контекст е застъпеното в практиката становище, че освен задължителната регистрация на търговската марка, която касае основния домейн, под който се извършва даден интернет бизнес, то следва да бъде запазен като защитен същият този домейн, касаещ основното найменование на сайта, но и серия от домейни (от типа rosasucks.com и rosamirishe.com), както и поредица от домейни, представляващи евентуални правописни грешки (например, roza.com и roso.com) и един и същ домейн от второ ниво (rosa-bg.com). Годишните разходи за тези допълнителни регистрации на домейни едва ли надвишава държавните такси и адвокатски хонорари за завеждането на едно дело, но спестява бъдещи съдебни спорове.
Причината всичко това да е възможно е липсата на легално международно споразумение в рамките на общността “Интернет”, което законово да позволява на организациите, които регистрират имена на домейни, да следят и контролират процеса на заявяване на потенциално проблемни имена. Причините варират между няколко обстоятелства – например от факта, че се позволява лесна регистрация на домейни заради стимулиране на световния електронен бизнес, до практически трудно установимото обстоятелство кой реално държи правата върху една търговска марка, като се има предвид, че тя може да не е регистрирана (а само заявена) или да предствалява бизнес идентификатор от категорията на фирмените наименования например.
В зависимост от това, дали се регистрира домейн от първо ниво (например www.kokacola.com) или домейн от второ ниво (www.kokacola.org.uk), организациите – регистратори на домейни, са приели вътрешни правила, базирани на притежаването на интелектуална собственост, относно това дали един домейн се третира като защитен или съответно, като незащитен такъв. Пример в тази насока е правилото, инплементирано в общите условия на РЕГИСТЪР. БГ, което гласи, че при регистриране на домейн от областта от първо ниво с разширението “.bg”, регистрантът може да избере един от следните два варианта:
1. Първата опция е да предостави на регистъра документи удостоверяващи основанието за ползване на интернет-името. Основанието трябва да е налице към момента на регистрацията на домейна. Последващи промени в обстоятелствата се отразяват в регистрацията само в предвидените в общите уславия случаи. В този случай домейнът се регистрира като защитен. Така формулираните общи условия дават определена защита на регистранта, но мисля, че трябва изрично да бъдат коригирани коректно в насока на едно пълно изписване на нужните документи, а именно:

заявление за заявена търговска марка или свидетелство за регистрирана търговска марка;
документ за запазено фирмено наименование и/или фирмено решение, от което е видно, че заявителят притежава фирма под съответното фирмено наименование;
препис от лични документи (които не съдържат лични данни), от които да е видно, че заявеният домейн представлява лично име на заявителя;
други търговски документи (фактури, договори и т.н.), от които да е видно, че заявеният домейн е бизнес идентификатор (име на лого, на продукт, стока или услуга), който заявителят използва на правно основание в търговската си дейност добросъвестно.

В този контекст РЕГИСТЪР.БГ е приел, че предоставя правото на защитен домейн, при предоставяне на следните писмени доказателства:

копие на документа, удостоверяващ, че регистрантът притежава регистрирана марка или географско означение към момента на подаване на заявката.

Ако марката или географското означение са в процес на регистрация, регистрантът подава удостоверение от Патентното ведомство с приложена библиографска справка от предварителното проучване;

копие от документа за присъждане на ISSN или ISBN (ако домейнът касае заглавие на печатно издание);
документ, удостоверяващ фактите (ако домейнът касае име на програма или проект на държавната, областните или общинските администрации и институции в страна членка на ЕС или орган на ЕС);
копие от съответния лиценз (ако домейнът касае лицензии, валидни на територията на Република България);
договор за дружество или консорциум (оригинал или нотариално заверено копие), от който да се виждат представляващите лица и името на дружеството (консорциума), удостоверение за ЕИК (БУЛСТАТ), както и доказателство за правото за упражняване на свободна професия, ако такова се изисква от специален закон;
копие от лиценза на медията или удостоверението й за регистрация по чл. 125а от Закона за радиото и телевизията, съответно удостоверение от представляващия(ите) медията за това, че предаването със съответното име и продуцент – регистранта е включено в програмната схема на медията (ако домейнът касае медийна програма или предаване);
учредителен акт на организационния комитет за събитието, от който да са видни представляващите и името на събитието (ако домейнът касае културно, научно или спортно събитие);
удостоверение от съответната избирателна комисия за регистрация на коалицията или инициативния комитет, от което да са видни и представителите й (ако домейнът касае име на партия);
официално заверено копие от договора за франчайзинг и всички допълнителни съглашения към него, от които се удостоверяват правата за ползване на името;
удостоверение от Министерството на културата по чл. 7 от Наредбата за регистриране на наименованията на артистичните групи (ако домейнът касае име на артистична група);
удостоверение за категоризация на обекта (ако домейнът касае туристически обект);
копие от разрешението за строеж (ако домейнът касае име на строителен обект);
извлечение от съответния корабен регистър (ако домейнът касае име на плавателен съд).

2. Втората опция е регистрантът да не предостави на регистъра документи, удостоверяващи основанието за ползване на интернет-името. В този случай домейнът се регистрира като незащитен. В тази хипотеза всяко трето лице би могло да заяви в един по-късен етап съответния домейн като търговска марка и да поиска на правно основание, в качеството си на маркопритежател, да бъде забранено използването на въпросното интернет-име (чл. 76ж ЗМГО), като това действие бъде преустановено (чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО). Маркопритежателят на търговска марка, визираща домейн, може да поиска и същят да му бъде прехвърлен като притежател на правата на интелектуална собственост върху него (чл. 76, ал. 2, т. 1 ЗМГО). Опцията, предоставяна от РЕГИСТЪР.БГ, да “арбитрира” казуси, касаещи домейни, е по-скоро “пожелателна”, тъй като визираният сайт е собственост на търговско дружество, което в никакъв случай не може да има функцията на особена юрисдикция. Ето защо, това “арбитриране” може да бъде реално единствено, ако се касае за доброволно разрешаване на възникнал спор. В противен случай маркопритежателят може да осъществи описаните вече права чрез сезирането на съда с визираните искове, като тези спорове на територията на България са посъдни на Софийския градски съд.

Международноправни аспекти
Наред с националните спорове, касаещи недобросъвестни практики, относно заявяването на домейн имена и предвид широкия обхват на интернет услугите, следва да се отбележи и фактът, че особен растеж в тази насока бележат и трансгранични спорове. С подкрепата държавите членки, Световната организация по интелектуална собственост (СОИС), която е натоварена с популяризиране на защитата на интелектуалната собственост в световен мащаб, проведе обширни консултации с представители на интернет-общността в целия свят. На базата на тях бе изготвен и публикуван доклад, съдържащ препоръки за справяне с проблемите, касаещи търговските марки и домейните. Въз основа на препоръките на доклада, Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN) прие “Единни правила за решаване на спорове, касаещи домейни” (UDRP). Тези единни правила влязоха в сила на 26.08.1999 г., като те се основават на препоръките, направени от Световната организация по интелектуална собственост, с акцент върху проблемите, предизвикани от конфликта между търговски марки и домейн имена.
Към настоящия момент СОИС изцяло администрира споровете, възникнали на базата на “Единните правила за решаване на спорове, касаещи домейни” (UDRP). В случай че притежателят на търговска марка смята, че регистрация на домейн нарушава правата му на маркопритежател, той може да започне процедура пред СОИС.
“Единните правила за решаване на спорове, касаещи домейни” (UDRP) позволяват жалбоподателите да заведат дело и срещу доставчик на услуги, като уточнят регистрирания домейн от доставчика, името на ответника-притежател на домейна и основанията за жалбата. Следва да бъдат итъкнати и съображения относно критериите, които обосновават сходството или идентичността на домейна с търговската марка на жалбоподателя, тъй като домейнът се разглежда като регистриран и използван недобросъвестно. На ответника се предлага възможност да се защитава срещу обвиненията. От центъра по медиация към СОИС са назначава арбитър, който решава дали домейнът следва да бъде прехвърлен на жалбоподателя. Какви са приемуществата на процедурата пред СОИС? Световната организация по интелектуална собственост предлага висококвалифициран и неутрален спрямо участниците арбитър, който на базата на задълбочено изследване и експедитивни административни процедури, взима решение по спора за интелектуалната собственост над домейн, което се отличава с безпристрастност и надеждност. Друга привилегия на коментирания способ за разрешаване на казуси е, че уреждането на спорове от СОИС се извършва много по-бързо от нормалните процедури пред съда. Процесът се отличава с кратки срокове – до два месеца при разрешаване на спорове за домейн имена (тъй като липсват изслушвания на страните и т.н.), подаване на документацията онлайн и ниски такси (за разрешаването на случай, включващ 1-5 домейна с един арбитър – таксата е US $ 1,500, при трима арбитъра общата цена е $ 4000).
“Единните правила за решаване на спорове, касаещи домейни” (UDRP) като процес, администриран от СОИС, вече са били използвани в редица добре известни случаи, като Madonna Ciccone срещу Дан Париси и “Madonna.com”. В този случай арбитърът към СОИС е отсъдил срещу ответника-регистрант името на домейна да бъде прехвърлено на Мадона.
Законът за търговските марки и географските означения (чл. 73 и съответно чл. 76) и съответно НК (чл. 172б) все още не са отговорили на изискванията на интернет-престъпленията и недобросъвестните търговски практики, касаещи интелектуалната собственост, може би поради липсата на все още развита и детайлно структурирана законодателна рамка в световен мащаб. Въпреки това, всеки един притежател на права на интелектуална собственост може да защити бизнеса си в интернет чрез спазването на няколко прагматични правила:

защита на търговска марка върху домейн;
избор и регистрация на защитен домейн, чрез представяне на документи за заявена или регистрирана търговска марка, фирмено наименование и т.н.;
купуване на няколко сходни субдомейна от първо и второ ниво;
поставяне на знака ® след всяко първо обективиране на регистрирана търговска марка в интернет;
поставяне на знака ТМ след всяко първо използване в търговската си практика на нерегистрирана търговска марка, с цел и в двата последни случая, ясно идентифициране на собственика на търговската марка.

Атанас КОСТОВ, адвокат