Застраховане на финансови рискове

Застраховките на финансови рискове са предназначени да покриват различни по своя характер несигурни и независещи от волята на застрахования събития, например недостатъчност или загуба на доход, различни разходи, търговски или финансови загуби. Затова човек би предположил, че тези застраховки се продават добре в условията на икономическа криза. Реалността обаче е друга: с днешна дата техният дял от портфейлите на застрахователите е незначителен. По данни на Комисията за финансов надзор, към края на февруари 2015 г. общият дял на застраховките кредити, гаранции, разни финансови загуби и правни разноски е под един процент от брутния премиен приход на застрахователите по общо застраховане. Причината за това е, че по време на криза фирмите и гражданите изпитват сериозни финансови затруднения и това води до изключително висока щетимост по тези полици и съответно ги прави нерентабилни и носещи загуби за застрахователите.
Така на практика финансовите застраховки сами са жертва на кризата и продажбите им са замразени от застрахователите до идването на по-сигурни времена. Единствено може би застраховката „Финансови загуби по лизингови договори“ и различните видове застраховки, сключени от и в полза на кредитор, намират своето място на пазара.

Видове застраховки на финансови рискове
В Кодекса за застраховането¹ са уредени като основни видове застраховки на финансови рискове: застраховка „Кредити“ и застраховка „Гаранции“. В допълнение, застраховката „Разни финансови загуби“ е с най-близко до средностатистическия предприемач покритие – различни икономически и природни сили, които могат да окажат влияние на нормалното развитие на бизнеса. Застраховката, сключена в полза на кредитор, също е насочена към защита на интереса на кредитора, но предмет на покритие по нея е имуществено или неимуществено благо на длъжника, поради което тя може да се причислява към животозастраховането или имущественото застраховане и не представлява отделен вид застраховка.

Застраховка „Кредити“
Най-общо застраховката „Кредити“ покрива риска от неплатежоспособност или несъстоятелност на длъжника по различни облигационни и търговски правоотношения. Тя е предназначена да предпазва кредитни, финансови институции и други търговци (доставчици по договор за продажба с разсрочено плащане и др.) срещу рискове от неизпълнение на парични задължения на кредитирани лица. Продуктите варират в зависимост от различните форми на кредитиране: банкови кредити, експортни кредити; продажби с разсрочено плащане; ипотечни кредити; селскостопански кредити и др.
Застраховката покрива дължимата и неплатена сума по кредита (включително лихвите), когато е договорено изплащане на цялото задължение на определен падеж, както и всяка дължима и неплатена погасителна вноска по кредита, определена по размер и падеж в погасителния план към договора за кредит. Застраховката може да покрива както отделен договор, така и за много договори, които застрахованият е сключил със своите клиенти през застрахователния период. Обикновено според естеството на застрахования договор се уговаря и обезпечение по договора с поръчители, залог, ипотека, като неизпълнението или ненадлежното изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение може да доведе до отказ на застрахователя да плати за конкретна щета по застраховката.
При щета застрахователят плаща на кредитора и кредиторът е удовлетворен, но длъжникът не е освободен от дълга си. С изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу неизправния кредитополучател до размера на платеното застрахователно обезщетение.
Обичайно застраховката е валидна само за територията на Република България.
В помощ на производителите и износителите на български стоки и българските инвеститори в чужбина съществува възможност да сключат за сметка на държавата застраховка на експортни рискове при условията на Закона за експортното застраховане².

Застраховка „Гаранции“
Застраховката „Гаранции“ е предназначена за български кредитни институции (банки). Обезщетението по застраховката включва вреди, причинени при предоставянето и реализацията на банкова гаранция, т.е. финансови загуби и/или допълнителни разноски за банката във връзка с плащания към бенефициент по посочен в застрахователната полица гаранционен договор, във връзка с действия на наредителя по нея.
В зависимост от характера на гарантираното задължение застрахователното покритие може да обхваща:

гарантиране изпълнението на договорни задължения на отговорното лице по договори за доставка на стоки и/или извършване на услуги;
гаранция за добро изпълнение, която служи като неустойка при некачествено изпълнение;
гаранция за авансови плащания (за риска от загуба на това авансово плащане при разваляне на договор);
гаранции за участие в търг (конкурс) или процедура за възлагане на поръчка;
митническа гаранция за сборове и други дължими от отговорното лице (вносител, спедитор и др.) суми по транзитиране, внос и износ на стоки през границата и други гаранции, одобрени изрично от застрахователя.

Застраховка, сключена от и в полза на кредитор
При този вид законова постановка кредиторът (застраховащ) сам е страна и ползвател по договора за застраховка върху живота, здравето или имуществото на кредитополучателя (застрахован). Обикновено се ползва от банките, които сключват застраховката като групова полица във връзка с техните кредитополучатели.
Съгласно чл. 199а КЗ, застрахователен договор между кредитор и застраховател, по повод на имуществено или неимуществено благо на длъжник, се сключва в полза на кредитора за обезпечение на негово вземане само с изрично предварително писмено съгласие на длъжника. Страната по договора и задължено лице спрямо застрахователя е кредиторът, независимо че предмет на полицата са имуществени и неимуществени блага на длъжника и че средствата за заплащане на застрахователната премия обикновено също са за сметка на последния.
Договорът задължително се сключва при общи условия, като при несъответствие между застрахователния договор и общите условия се прилагат уговорките, за които длъжникът е бил предварително писмено уведомен. Кредиторът е длъжен да предостави на длъжника предварително цялата информация във връзка със сключването и изпълнението на договора, включително общите условия; въпросите, поставени от застрахователя относно съществените обстоятелства, които са известни и са от значение за риска; отговорите, дадени от кредитора. Също така кредиторът е длъжен в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на сключването на застрахователния договор, да предостави на длъжника сертификат, съдържащ информация за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на застраховката и ползващите се лица. Кредиторът е длъжен писмено да уведомява длъжника и за промени, действия, бездействия или други обстоятелства, които могат да имат за последица прекратяване на договора, намаляване размера на застрахователното обезщетение или сума или по друг начин могат да засегнат интересите на длъжника.
Горепосочената уредба е създадена в защита на длъжниците по кредити, чийто интерес е застрахован от банка или друг кредитор във връзка с отпускане на кредит. Практиката показва, че този тип застраховки не винаги осигуряват пълно покритие на стойността на застрахованото имущество, като по такъв начин ограничават интереса на длъжника по кредита да получи пълна защита. От друга страна, липсата на своевременна информация за изменението или прекратяването на договора не позволява на длъжника (чието имущество е предмет на договора за застраховка) да осигури друга застрахователна защита на своите интереси. Така чл. 199а КЗ цели гарантиране на достатъчна информираност на потребителя – длъжник по кредита, за съдържанието и изменението на застрахователното правоотношение, а също така и за възможност за намеса от негова страна в това правоотношение, когато интересите му са застрашени вследствие на действията или бездействията на някоя от страните по застрахователния договор. Ако съгласието на кредитополучателя за сключване на застраховка е условие за валидността на сделката, то за последващото й прекратяване преди изтичане срока на погасяване на съответния кредит законодателят не е предвидил изискване кредитополучателят отново да се съгласи, но поне съществува законово задължение банката да уведоми лицето.
При настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. Когато обезщетението или застрахователната сума, дължими съгласно условията на договора за застраховка, надхвърлят размера претенцията на застрахователя, остатъкът се заплаща на длъжника, на неговите наследници или на ползващите се лица. Така при тази конструкция право на претенция имат две лица: кредиторът и длъжникът, но правото на длъжника е подчинено и остатъчно право – едва след като се покрие претенцията на кредитора.
Когато застраховка „Живот“ или „Злополука“ е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор и е платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението. Застрахователят може да прави всички възражения, произтичащи от застрахователния договор.

Застраховка „Разни финансови загуби“
Застраховката „Разни финансови загуби“ може да бъде сключвана от физически лица, еднолични търговци и от юридически лица, които извършват търговска дейност в България (при съответна договорка със застрахователя, застраховката би могла да има действие и в чужбина).
Тя предлага защита както от финансови рискове като неплащане на трето лице към застрахования, така и рискове, свързани с действието на непредвидени и непредотвратими икономически и природни сили, посочени в застрахователната полица.

Загубите на застрахованото лице могат да бъдат свързани със:

прекратяване на трудовия договор на застрахования и загуба на трудово възнаграждение;
лоши метеорологични условия;
обща недостатъчност на доходи;
загуба на доходи;
текущи общи разходи;
непредвидени търговски разходи;
загуби на пазарна стойност;
загуби на рента или доход от наем;
загуби от неплащане на вноски по лизингови договори;
загуби от пожар и природни бедствия; авария на машини;
косвени търговски загуби освен посочените по-горе и други финансови (нетърговски) загуби.

Застраховка „Финансови загуби по лизингови договори“
Застраховката „Финансови загуби по лизингови договори“ има една особеност, която подпомага нейната реализация – при нея съществува като обезпечение актив (машини, съоръжения и оборудване, леки, лекотоварни и товарни МПС и др.), който може да бъде продаден и да послужи за компенсация на част от разходите на застрахователя по щетата. Поради това тази полица се продава относително добре в групата на финансовите застраховки. Но и тя създава затруднения на застрахователите поради високия риск от преустановяване на плащането по договора за лизинг още в началните месеци на действието му, недостатъчно високата застрахователна премия и съответно неизбежната обезценка на актива.
Застраховката е предназначена за търговски дружества с основен предмет на дейност – сключване на договори за оперативен и финансов лизинг.
Застраховката покрива риска от финансови загуби, възникнали за застрахования вследствие на неплащане на лизингови вноски с настъпил падеж по валиден/и договор/и за лизинг, сключен/и през периода на застраховката. Непокрити рискове са например: ако предвиденото обезпечение (залог, запис на заповед и др.) по договора не е учредено по предвидения в закона ред, ако лизинговата вещ е предоставена при условия, различни от утвърдените между застрахования и застрахователя, ако правата по договора за лизинг са прехвърлени на трето лице без предварително съгласие на застрахователя.
Според практиката на ВКС, договорът за застраховка срещу риска от неплащане на дължими вноски по договор за лизинг е действителен поради наличието на застрахователен интерес по смисъла на чл. 391, ал. 1 (отм.) от Търговския закон (сега чл. 195 КЗ). Застрахователният интерес произтича от потенциалната възможност да настъпят конкретни вреди за застрахования при накърняване на застрахованото благо (каквото благо може да бъде и облигационно вземане по договори, сключени между застрахования и трето лице). Също така според ВКС за наличието на интерес не е необходимо да е настъпил фактът на неизпълнението (неплащане на лизинговите вноски в срок), а само към момента на сключване на застраховката да е поето задължение за плащане. Липсата на опасност от увреждане не следва да се преценява с оглед на възможността на кредитора да реализира вземането си по друг ред – чрез иск за изпълнение. По същия начин и при имущественото застраховане, със сключването на застрахователния договор застрахованото лице запазва правата си спрямо причинителя на увреждането и застрахователното правоотношение съществува паралелно с правата, произтичащи от договора с трето лице, респективно срещу деликвента. При получаване на плащане по договора за лизинг застрахователният интерес би отпаднал, но това обстоятелство е относимо към прекратяване на действието на договора.
Също според съдебната практика, при настъпил застрахователен риск и след изплащане на застрахователно обезщетение и съответно приспадане на сумата, получена от продажбата на лизинговата вещ на трето лице, застрахователят има интерес да претендира от лизингополучателя само евентуалните пропуснати ползи, настъпили вследствие предсрочното разваляне на договора за лизинг. Предсрочното прекратяване на договора за финансов лизинг с връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя, води до отпадане на задължението му за плащане на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора.

Невена РАДЛОВА, адвокат
______
1 Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 103 от 23.12.2005 г., впоследствие изменен и допълнен.
2 Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 61 от 29.05.1998 г., впоследствие изменен и допълнен.