Списание „Счетоводство, данъци и право“, 2025 г., бр. 9
Въвеждането на еврото като официална валута в България от 01.01.2026 г. е много важен исторически момент и има своите особености и специфични аспекти във всяка сфера.
Основните правила, регламентиращи този процес, са въведени със Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), обнародван в “Държавен вестник”, бр. 70 от 2024 г.
С § 35 от ПЗР на ЗВЕРБ са направени промени в ЗДДФЛ, които влизат в сила от датата, определена в Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, т.е. от 01.01.2026 г.
На първо място следва да се отбележи, че в резултат на така реализираните изменения в ЗДДФЛ (изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г.) в чл. 10, ал. 3 и 4, думите „български левове“ са заменени с „евро“ и в чл. 48, ал. 8 думите „всеки пълен лев“ са заменени с „всяко пълно евро“, но тези промени на практика ще се прилагат от 01.01.2026 г. по отношение на придобити доходи през същата година и няма да имат отношение към годишното облагане на доходите за 2025 г.
При декларирането на доходите, придобити през 2025 г., и съответно определянето на годишните данъчни задължения е важно да се имат предвид някои особености, тъй като този процес ще се осъществява през 2026 г. Както вече беше споменато, основните важни моменти във връзка с декларирането и внасянето на данъците за придобити доходи през 2025 г., са разписани в ЗВЕРБ.
1. Деклариране на доходите на физическите лица
В съответствие с чл. 50 от ЗВЕРБ паричните стойности в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ, справките по чл. 73 и чл. 73а ЗДДФЛ, справката по чл. 47е ЗХ, както и служебните бележки, които касаят 2025 г. и се подават след 01.01.2026 г. (датата на въвеждане на еврото в България) се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на България в края на 2025 г., т.е. в лева. Следователно във връзка с годишното облагане и документиране на доходите за 2025 г. паричната единица, в която ще се попълват образците по ЗДДФЛ, ще бъде лева.
Пример: Физическо лице през 2025 г. е получило доходи от продажба на апартамент, който е притежаван по-малко от една година, поради което придобитият доход не попада в обхвата на необлагаемите доходи и следва да се декларира от физическото лице в годишната данъчна декларация чл. 50 ЗДДФЛ за 2025 г. Дори и физическото лице да е сключило сделката в евро, в годишната си данъчна декларация за 2025 г. в Приложение № 5 ще попълни сумите в лева – така ще изчисли и облагаемия доход и дължимия за внасяне данък в декларацията.
Пример: В декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за месец декември 2025 г., която се подава до 25 януари 2026 г., начисленият месечен облагаем доход по чл. 24 ЗДДФЛ следва да бъде в лева, а в декларация обр. № 1 за месец януари 2026 г., която се подава до 25 февруари 2026 г., доходът вече ще бъде в евро.
Важно е да се има предвид, че стойностите в подаваните коригиращи декларации/справки по ЗДДФЛ, също ще се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на България в края на 2025 г., т.е. в лева.
Пример: Физическо лице през месец февруари 2026 г. подава годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2025 г., където декларира доходи от упражняване на свободна професия. През месец март 2026 г. установява наличието на допълнителни доходи, които е пропуснало да декларира в подадената декларация и подава коригираща декларация, която отново попълва в лева, независимо че официалната валута на страната вече е евро.
За доходи на физически лица, придобити през 2026 г., когато официалната валута на България вече е евро, паричните стойности ще бъдат в евро например стойностите в годишната данъчна декларация за 2026 г., която ще се подава през 2027 г. ще бъдат е евро.
Пример: През месец януари 2026 г. физическо лице е продало апартамент, който е притежаван по-малко от една година и съответно придобитият доход подлежи на облагане и деклариране от физическото лице в годишната данъчна декларация за 2026 г., като в този случай всички стойности по придобиването на дохода, определянето на облагаемия доход и дължимия за внасяне данък ще бъдат посочени в евро в годишната данъчна декларация, която лицето ще подаде през 2027 г.
Пример: Физическо лице придобива доходи от наем от физическо лице през януари 2026 г. За първото тримесечие на 2026 г. лицето трябва да подаде декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ в срок до 30 април 2026 г. и паричната стойност в която ще бъде деклариран авансовият данък ще бъде в евро.
Следователно промените в образците на данъчните декларации и други образци на документи по ЗДДФЛ – например сметка за изплатени суми, които ще се подават за периоди след 01.01.2026 г. ще са в евро и ще бъдат утвърдени със заповед на министъра на финансите.
2. Внасяне на дължимите данъци (плащане на публични вземания след въвеждането на еврото)
След датата на въвеждане на еврото в България всички публични вземания към държавата и общините, включително данъците върху доходите на физическите лица ще се плащат и събират в евро. В периода на двойно обращение на левове и евро в случаите, в които е допустимо плащане в брой на публични задължения, плащанията в брой могат да се извършват и в левове.
Важно да се има предвид, че всички публични задължения, които се внасят в НАП, се плащат безкасово, т.е. след 01.01.2026 г. всички плащания към НАП са само и единствено в евро.
В тази връзка много важен момент е правилното превалутиране от левове в евро, заложено в чл. 12 от ЗВЕРБ, където е посочено че в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая – и това е 1 евро = 1.95583 лв. Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.
Също така, съществена важна особеност, заложена в чл. 13 ЗВЕРБ, е правилото за закръгляване, а именно в съответствие с чл. 4 и 5 от Регламент (ЕО) 1103/97 след превалутиране съгласно чл. 12 получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване:
1. когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен;
2. когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.
Изключение от правилото относно знака след десетичната запетая, на базата на който се извършва закръгляването, се допуска само когато този или друг закон или правен акт на Европейския съюз предвиждат закръгляването да се извършва до знак след десетичната запетая, различен от посочения. Такова изключение е въведено при закръгляване след превалутиране на възнагражденията за положен труд, при които в изключение от правилото на чл. 13 ЗВЕРБ, ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.
В чл. 52, ал. 2 от ЗВЕРБ е посочено че превалутирането на публичните вземания към държавата в евро се извършва съгласно правилата за превалутиране и закръгляване, посочени по-горе.
Следователно от 01.01.2026 г. всички публични вземания, събирани от НАП, ще се плащат в евро. Това важи, както за главницата на вземанията, така и за лихвата. Непогасеният остатък от задълженията, събирани от НАП, към датата на въвеждане на еврото ще се превалутира автоматично при прилагане на официалния валутен курс и правилата за закръгляване, предвидени в ЗВЕРБ.
Пример: Физическо лице има данък върху общата годишна данъчна основа за довнасяне по годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2025 г. в размер на 200 лв., изчислен на ред 9, в Част IV от образец 2001 на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. В този случай лицето ще дължи 102.26 евро (200/1.95583=102.2583762392437), които следва да внесе в срок до 30 април 2026 г.
В съответствие с чл. 53 ЗВЕРБ от 01.01.2026 г. възстановяване/прихващане на недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото суми за публични вземания ще се извършва в евро, като превалутирането се извършва съгласно правилата за превалутиране и закръгляване, посочени по-горе.
Пример: Физическо лице има надвнесен данък по годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2025 г. в размер на 200 лв., изчислен на ред 12, в Част IV от образец 2001 на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. В този случай след прилагане на закръглението на лицето ще му се върнат 102.26 евро. Лицето може да отбележи, че желае сумата да му бъде прихваната, като ще се използва същият принцип на закръгление.
Според чл. 42 ЗВЕРБ всички неплатени публични задължения и недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото суми по публични задължения се превалутират в евро към датата на въвеждане на еврото в Република България съгласно правилата за превалутиране и закръгляване.
Всяко вземане и всяко задължение, установявано и събирано от НАП, включително предадените ѝ за принудително събиране задължения, чийто размер възлиза на една стотинка към последния ден преди деня на въвеждане на еврото, не се превалутира в деня на въвеждане на еврото съгласно чл. 12 и 13 и се счита за отписано.
Според чл. 50, ал. 4 ЗВЕРБ в актовете и документите, издавани по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) след 01.01.2026 г. и отнасящи се до периоди преди въвеждане на еврото, паричните стойности се посочват в левове. Сумите за внасяне и сумите за възстановяване се посочват в евро.
За данъчни или осигурителни периоди след датата на въвеждане на еврото задълженията, дължимите суми и надвнесените суми в издаваните след 01.01.2026 г. актове по реда на ДОПК ще бъдат установявани и посочвани само в евро.
Друг важен момент, който принципно е добре да се има предвид е, че според § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗВЕРБ когато паричната сума в левове е посочена в закон като резултат от въвеждане в българското законодателство на правен акт на Европейския съюз, в който изрично е посочена съответна сума в евро, при изменение на закона, се посочва сумата в евро от правния акт на Европейския съюз, т.е. след 01.01.2026 г. цифровите стойности, които са налице в ЗДДФЛ, например по отношение на предоставяне на информация за доходи от ренти, когато годишният размер на дохода е над 3000 лв. до промяна на стойността в евро, ще бъдат преизчислени в евро по официалния курс, до осъществяване на евентуална бъдеща промяна в ЗДДФЛ за определяне на конкретна стойност в евро.
Евгения ПОПОВА, данъчен експерт
