Преглед на последните промени в Закона за счетоводството, във връзка с отложеното прилагане на устойчивото отчитане, в сила от 28.02.2025 година

Списание „Счетоводство, данъци и право“, 2025 г., бр. 3

Европейската законодателна рамка относно устойчивото отчитане беше имплементирана като част от националното законодателство на Република България през предходната 2024 г., основно в два нормативни акта – в Закона за счетоводството (ЗСч) и в Закона за независимия финансов одит (ЗНФО)[1].

За целта, през изминалата година бяха приети, както следва:
– ЗИД на ЗСч, обнародван в ДВ, бр. 72 от 27.08.2024 г., и
– ЗИД на ЗНФО, обнародван в ДВ, бр. 79 от 17.09.2024 г.

Приетата Европейска законодателна рамка относно устойчивото отчитане е част от стратегията на ЕС, свързана със „Зеления пакт“ и изпълнението на „Плана за действие за финансиране на устойчив растеж“, насочен към опазването на околната среда, възобновяване на природните ресурси и ограничаване на негативните климатични промени в глобален аспект.

Преследваният стратегически резултат от Европейската комисия (ЕК) е преходът към безопасна, неутрална по отношение на климата и устойчива на климатичните изменения икономика, която ефективно използва природните ресурси и в крайна сметка допринася за повишаването на конкурентоспособността на икономиката на Съюза в дългосрочен план. Така поставената цел относно конкурентоспособността обаче, е твърде комплицирана и трудно постижима като резултат, поради факта, че изискванията за устойчиво отчитане въвеждат и някои съществени административни тежести за предприятията. Те, от своя страна, повишават разходите на бизнеса за постигане на неговото съответствие по отношение на новите изисквания за екология и социална ангажираност.

Към настоящия момент върху ЕК съществува силен политически натиск да се преразгледат сроковете за въвеждане на изисванията за устойчиво отчитане на отделните категории предприятия[2] и те да бъдат не само отсрочени напред във времето, но и да се намали обемът на задължителната за оповестяване информация в отчета по устойчивостта.

Очакват се законодателни промени в тези насоки, поради загубата на кокурентоспособност в рамките на ЕС и в резултат на съпротивата, спрямо въведената нова административна тежест.

От друга страна, такава промяна от страна на ЕК, преди още даже да са влезли в сила новите законови изисквания, е в противоречие с основни принципи на правото и на всяко едно законодателство като стабилност и предвидимост.

В този смисъл, устойчивото отчитане на предприятията и изпълнението на ангажиментите за сигурност по устойчивостта от регистрирани одитори, се очаква да бъде отложено съобразно евентуални нови срокове за прилагане на устойчивото отчитане в ЕС.

Преди обаче да бъдат извършени промени в европейската законодателна рамка за устойчивото отчитане, Народното събрание на Република България прие нов Закон за изменение на ЗСч (обн. ДВ, бр. 17 от 28.02.2025 г.)[3], с който се удължават с по една година сроковете за прилагане на устойчиво отчитане от страна на различните видове предприятия, имащи задължението да прилагат тези норми.

Този правен резултат е постигнат с изменение на § 30, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСч (обн. ДВ, бр. 72 от 27.08.2024 г.).

Горепосоченият § 30, ал. 1 от ПЗР, определя сроковете за поетапното въвеждането на новите изисквания за отчитане по устойчивостта, в синхрон с изискванията на Директивата.

Първите отчетни периоди по устойчивото отчитане за различните видове предприятия, попадащи в обхата на новите изисквания преди сегашната промяна, бяха като следва:

1. За финансовата година 2024 г. за големи предприятия от обществен интерес, които към 31 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души и за предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки на голяма група, която към 31 декември на отчетния период надвишава на консолидирана база критерия за среден брой служители от 500 души;

2. За финансовата година 2025 г. – големи предприятия и майки на големи групи, които не са от обществен интерес;

3. За финансовата година 2026 г. следните видове предприятия

a) малки и средни предприятия които са от обществен интерес по смисъла на § 1 от ДР, т. 22, буква „а“, т.е. чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар на ЕС, с изключение на микропредприятията[4];

б) малки и несложни финансови институции и

в) каптивни[5] застрахователи когато същите са големи предприятия или (средни и малки предприятия по смисъла на § 1 от ДР, т. 22, буква „а“, т.е. чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар на ЕС, с изключение на микропредпирятията).

Със Закона за изменение на ЗСч (обн. ДВ, бр. 17 от 28.02.2025 г.), сроковете по ал. 1 на § 30 от ПЗР на ЗИД на ЗСч (обн. ДВ, бр. 72 от 27.08.2024 г.) по т. 1, 2 и 3, посочени по горе в настояшия коментар са удължени с по една година, т.е. големите предприятия от обществен интерес прилагат устойчивото отчитане от 2025 г., големите предприятия, които не са от обществен интерес от 2026 г. и трите групи предприятия по т. 3 – съответно от 2027 г.

Трябва да отбележим, че след извършването на тази промяна в ал. 1 на § 30 от ПЗР на ЗИД на ЗСч, предвид приетата опция за дерогация на това изискване за малки и средни предприятия, които са предприятия от обществен интерес с две години[6], е следвало в ал. 2 на §3 0 думите „2026 г.“ да бъдат заличени. След настоящата промяна отлагателното условие е необходимо да остане само за 2027 г.

Заключителната разпоредба на Закона за изменение на ЗСч, предвижда той да влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, т. е. от 28.02.2025 г.

Бойко КОСТОВ, д.е.с., регистриран одитор
_____
[1] След промяна, този закон се нарича Закон за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта (ЗНФОИСУ).
[2] В т.ч. се очаква изключително мащабно ограничаване на броя на предприятията, които ще бъдат в обхвата на изискванията за устойчивото отчитане.
[3] Това изпреварващо приемане на посочените промени би могло да доведе до откриването на наказателна процедура спрямо Република България, поради липса на съответствие с европейското право относно спазването в националното ни законодателство на изискванията на Директива 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета от 14.12.2022 г. по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта.
[4] Съгласно ал. 2 на § 30 от ПЗР към ЗИД на ЗСч (обн. ДВ, бр. 72 от 27.08.2024 г.), за тези предприятия е приета опцията по Директивата, която им позволява да не представят отчет по устоймивостта за 2026 г. и 2027 г., т.е. първият период за прилагане на изискванията по устойчивото отчитане за тях да бъде 2028 г.
[5] Каптивен застраховател, съгласно Кодекса за застраховането, е застрахователно акционерно дружество, което е собственост на финансово предприятие, различно от застраховател или презастраховател, или на група от застрахователи и/или презастрахователи, или е собственост на нефинансово предприятие, който застраховател има за цел да осигурява застрахователно покритие изключително за рисковете на лицето или на лицата, които са негови собственици, или на лицето или на лицата от групата, в която участва каптивният застраховател.
[6] Тези предприятия могат да изготвят отчет по устойчивостта като законово задължение за отчетния период 2028 г. Първата година, от която следва да прилагат устойчивото отчитане, след промяната на ал. 1 на § 30 от ПЗР на ЗИД на ЗСч, е 2027 г. В този смисъл, за тях като законов запис, отпада необходимостта за отлагане на изготвянето на отчет по устойчивостта по дерогацията на ал. 2 за 2026 г. Този текст, след изменението на ал. 1, няма никакъв правен смисъл.

_______________