Списание „Счетоводство, данъци и право“, 2026 г., бр. 1
В брой 115 на „Държавен вестник“ от 30.12.2025 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на ЗДДС (ЗИДЗДДС). Законът бе приет от 51-вото Народно събрание на 17 декември 2025 г. и наред с други промени в уредбата на данъка върху добавената стойност (ДДС), транспонира в българското законодателство разпоредбите на Директива (EС) 2020/285 на Съвета от 18 февруари 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия.
Всички промени в ЗДДС влизат в сила от 01.01.2026 г.
По-долу ще представим накратко по-съществените от тях.
1. Специални режими за малки предприятия
От началото на 2026 г. в закона ни се въвеждат правилата на Директива (EС) 2020/285 на Съвета от 18.02.2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия. Същата е в сила още от 01.01.2025 г.
От началото на 2026 г. у нас има два специални режима, основаващи се на упоменатата директива: режим за малки предприятия в страната и режим за малки предприятия в ЕС. Те позволяват на данъчно задължени лица със сравнително ниски обороти от доставки на стоки и услуги да не подлежат на задължителна регистрация за целите на ДДС и да нямат задължението да начисляват данък за извършените от тях облагаеми сделки. Такива лица (логично) нямат и право на данъчен кредит за стоките и услугите, които влагат в доставки, освободени съгласно режимите за малки предприятия.
Визираните специални режими са регламентирани основно в глава двадесет и първа „б“ (чл. 168б – чл. 168л) от закона ни.
1.1. Режим за малки предприятия в страната
Това е режим, който съществуваше в нашия закон и до края на 2025 г., като сега в него настъпват някои промени.
Под „малко предприятие“ тук законът разбира данъчно задължено лице, установено на територията на България, чийто годишен оборот в страната не надвишава националния праг за задължителна регистрация – нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година. Националният праг за годишния оборот в страната е фиксиран в закона на 51 130 евро (в ал. 2 на чл. 168д), което практически съответства на досегашния праг от 100 000 лв.
Понятието „годишен оборот в страната“ представлява общата сума от данъчните основи на извършените от данъчно задължено лице доставки на стоки и услуги, с място на изпълнение на територията на България през календарната година. В него се включват най-вече облагаемите доставки на стоки и услуги, включително тези с нулева ставка на данъка (но без доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето). В годишния оборот вземат участие и данъчните основи на доставките на финансови услуги по чл. 46, на застрахователни услуги по чл. 47 от закона, както и освободените доставки на недвижими имоти, но когато те не са съпътстващи доставки. Съгласно § 1, т. 105 ДР на ЗДДС „съпътстваща доставка“ по смисъла на чл. 168в, ал. 2 от закона е доставка, която не е свързана с обичайната икономическа дейност на лицето, има второстепенен или случаен характер.
Първата промяна, която следва да отбележим, е, че периодът, за който се пресмята оборотът от доставки на данъчно задълженото лице за целите на определянето му като малко предприятие, е една календарна година, а не както досега – 12 последователни месеца.
Друг нов момент е този, че в облагаемия оборот ще се включват и освободените доставки на недвижими имоти, стига те да не са съпътстващи доставки.
Важно е да се има предвид, че правото за прилагане на режима за малки предприятия в страната се счита за упражнено, когато данъчно задълженото лице не е регистрирано по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1 от закона (чл. 168д, ал. 4 ЗДДС). Това означава, че данъчно задължените лица, които имат годишен оборот под 51 130 евро, не е нужно да подават каквито и да е заявления или декларации, за да могат да се ползват от този режим. Както и досега, те трябва единствено да следят за размера на своя облагаем оборот; и ако той превиши границата от 51 130 евро, да подадат заявление за регистрация. Това следва да стане в 7-дневен срок от датата на надвишаване на посочения национален праг (чл. 96, ал. 6, т. 1 ЗДДС).
В закона са посочени и условията, при които трябва да бъде прекратено прилагането на режима за малки предприятия в страната. По силата на чл. 168д, ал. 5 и 6 от закона те са:
– лицето се регистрира по чл. 96, ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 ЗДДС, или се регистрира по чл. 168ж от закона за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз;
– орган по приходите установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си за регистрация по 96, ал. 1 ЗДДС.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 108, ал. 5 ЗДДС, когато регистрирани лица по чл. 96, ал. 1 от закона (такива, подлежащи на задължителна регистрация) са надвишили националния праг в страната ни през предходната година, те нямат право да прекратят регистрацията си по ЗДДС поради отпаднало основание за задължителна регистрация – до изтичането на текущата календарна година. Аналогично, когато регистрирани лица по чл. 100, ал. 1 закона (регистрирани по свое желание) са надвишили националния праг в страната през предходната година, те нямат право да прекратят регистрацията си на основание чл. 108, ал. 1, т. 7 – поради липса на основание за задължителна регистрация, – до изтичането на текущата календарна година (чл. 108, ал. 7 ЗДДС).
1.2. Режим за малки предприятия в ЕС
Това е нов режим в нашия закон.
Съгласно действащия до промените в Директива 2006/112/ЕО специален режим, освобождаване за малките предприятия можеше да бъде предоставено само за тези, установени в държавата членка, в която е дължим ДДС. След промените от освобождаване от ДДС по специалния режим ще могат да се възползват и малките предприятия, установени в държава членка, различна от тази, в която е дължим ДДС (в която е мястото на изпълнение на доставките).
Така след 01.01.2026 г. българските данъчно задължени лица няма да подлежат на задължителна регистрация по законодателството на друга държава членка още с първата си доставка на стоки/услуги с място на нейната територия (както предвиждаше Директивата за ДДС досега). За да се стигне до такава регистрация, годишният оборот на лицето в дадена държава членка трябва да превишава прага за регистрация, установен в нея, или годишният му оборот в Съюза да надхвърля 100 000 евро. „Годишен оборот в Съюза“ е понятие, обхващащо доставките с място на изпълнение на територията на България, които формират годишния оборот в страната ни, и доставките с място на изпълнение на територията на всички останали държави членки (чл. 168в, ал. 11 ЗДДС).
Условията за прилагане на режима в Съюза от български данъчно задължени лица се съдържат в чл. 168е, ал. 1 ЗДДС. Изисква се лицето да е установено на територията на България, годишният му оборот в Съюза да не надвишава 100 000 евро, както и сумата от данъчните основи на извършените доставки на стоки и услуги в България и в другите държави членки, в които данъчно задълженото лице желае да прилага режима, да не надвишава националния праг, приложим в страната, съответно националния праг, приложим в тези държави членки (нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година).
Важно е да се има предвид, че когато наше данъчно задължено лице има правото и желае да прилага режима за малки предприятия както в България, така и в други държави членки, то може да прилага единствено режима за малки предприятия в ЕС (в страната ни и в други държави членки). Този режим може да се прилага и само в други държави членки (без България).
Когато данъчно задължено лице, което не е регистрирано по чл. 96, ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 ЗДДС, и за което са налице законовите условия, избере да прилага режима за малки предприятия в ЕС, то не начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки на стоки и услуги в съответната държава, в която е мястото на изпълнение на сделката.
При положение че данъчно задължено лице е регистрирано по чл. 96, ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 от закона, но за него са налице изброените условия (без това оборотът му в нашата страна да е под 51 130 евро), то може да избере да прилага режима за малки предприятия в ЕС само в другите държави членки (чл. 168е, ал. 6 ЗДДС). Това лице не облага с ДДС облагаемите доставки на стоки и услуги, за които прилага режима съгласно законодателството в съответната държава членка.
Регистрацията за прилагане на режим за малки предприятия в ЕС е регламентирана подробно в чл. 168ж ЗДДС. Това не е задължителна регистрация, но без нейното извършване българските данъчно задължени лица ще трябва да се регистрират във всяка държава членка, в която извършват облагаеми доставки – независимо от размера на оборота им в тези държави и още преди първата доставка да бъде извършена. Изключение може да се наблюдава само по отношение на доставките, за които е предвидено обърнато данъчно задължение към получателя.
Правото на избор по режима за малки предприятия в ЕС се упражнява, като лицето подаде до компетентната териториална дирекция на НАП първоначално предварително заявление за регистрация по образец, определен в ППЗДДС. Заявлението се подава по електронен път по реда на ДОПК с квалифициран електронен подпис (чл. 168ж, ал. 1 и 2 ЗДДС) Данните, които трябва да се посочат от лицето в предварителното заявление, се съдържат в ал. 3 – 5 на чл. 168ж.
Когато органът по приходите установи, че лицето изпълнява условията по чл. 168е, ал. 1 за прилагане на режима за малки предприятия в ЕС, той издава своевременно акт за регистрация на лицето за прилагане на режима, като го информира за издадения му идентификационен номер и за тази/тези държави членки на освобождаване, в които то може да прилага режима. Датата на връчване на посочения акт за регистрация е именно тази, от която лицето може да прилага режима за малки предприятия в ЕС в държавите членки, посочени в предварителното заявление (чл. 168ж, ал. 14 ЗДДС).
Съгласно ал. 11 от чл. 168ж, за целите на регистрация за прилагане на режима за малки предприятия в ЕС на лицето се издава идентификационен номер, пред който е поставен знакът „BG“, а след него е поставено окончание „–EX“.
Във връзка с въвеждането на понятието „годишен оборот в Съюза“ е важно да подчертаем, че българските данъчно задължени лица, чийто годишен оборот в България е под националния праг от 51 130 евро, могат да продължат да извършват освободени доставки в нашата страна, независимо от оборота си, генериран в други държави членки (т.е. и когато годишният им оборот в ЕС е много над 100 000 евро).
Режимът за малки предприятия в ЕС е незадължителен режим. Той може да бъде прекратен по всяко време по инициатива на самото регистрирано лице, независимо че то все още отговаря на изискванията за регистрация по режима. Дерегистрация следва да се извърши и когато лицето престане да отговаря на някое от условията за наличието ѝ.
Следва да отбележим, че нашият закон прави разграничение между прекратяване прилагането на режима за малки предприятия в ЕС и прекратяване на регистрацията за прилагане на същия режим (от данъчно задължени лица, установени на територията на България). Прекратяването на прилагането на режима е регламентирано в чл. 168з, а дерегистрацията по него – в чл. 168и ЗДДС. Подобно разграничение се налага, тъй като е възможно едно лице, регистрирано по режима, да иска (или да е длъжно) да прекрати прилагането му в една или повече държави членки, но да желае (и да има правото) да продължи да се ползва от него в други държави членки. В такива ситуации се налага прекратяване прилагането на режима в едни държави членки, но продължаване на прилагането му в други; при което дерегистрация няма да е нужна.
Налице са нови моменти в закона и по отношение документирането на доставките. На основание чл. 114, ал. 13 ЗДДС, когато данъчно задължено лице прилага режим за малки предприятия в ЕС, във фактурите, с които документира извършените доставки в обхвата на режима, и които са с място на изпълнение на територията на България, освен останалите реквизити по чл. 114, ал. 1 от закона то задължително посочва своя идентификационен номер с окончание „–EX“.
При положение че и получателят на доставката е регистриран по режима за малки предприятия в ЕС, този негов номер също трябва да се вписва във фактурата.
Връзка с казаното има и нормата на чл. 114, ал. 7, т. 1 ЗДДС, според която фактурата може да не съдържа реквизитите по т. 12, 14 и 15 от чл. 114, ал. 1, когато лицето прилага специални режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“ от закона (режим в страната и режим в ЕС). Смятаме обаче, че е за предпочитане във фактурата да (продължава да) се включва текст „чл. 113, ал. 9 от ЗДДС“ – това е основанието за неначисляване на данъка от нерегистрирани лица (виж чл. 79, ал. 2, т. 2 ППЗДДС), въпреки че от нормата на чл. 114, ал. 7, т. 1 ЗДДС излиза, че това вече не е задължителен реквизит във фактура, издавана от лице, прилагащо режим за малки предприятия.
Относно декларирането, по силата на чл. 168л ал. 1 ЗДДС лице, регистрирано в страната за прилагане на режима за малки предприятия в ЕС (в една или повече държави членки на освобождаване) подава отчет за реализираните обороти за всяко календарно тримесечие. Той съдържа данните, посочени в разпоредбата (идентификационни данни и такива за извършените обороти през декларираното тримесечие), като сумите се посочват в евро (ползва се обменният курс, приложим в първия ден от календарната година, публикуван от Европейската централна банка за този ден). Отчетът се подава по образец, определен в ППЗДДС, в срок до края на месеца, следващ края на календарното тримесечие (дори когато последният ден на месеца е неприсъствен ден), и по електронен път по реда на ДОПК (ал. 2 на чл. 168л). Подаването му ще е необходимо и когато през календарното тримесечие лицето не е извършвало доставки на стоки и услуги, за които се прилага режимът за малки предприятия.
1.3. Други промени, породени от новите режими за малки предприятия
1.3.1. Липса на право на данъчен кредит за стоки и услуги, влагани в освободени доставки по режимите за малки предприятия
С оглед нормите на чл. 69, ал. 2, т. 1 и чл. 70, ал. 6 ЗДДС няма да разполага с право на данъчен кредит данъчно задължено лице за получени доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на България, които то ползва за доставки, по отношение на които прилага някой от специалните режими за малки предприятия по глава 21 „б“ от закона. Казаното важи както за извършените доставките с място в нашата страна, така и за тези, изпълнени в друга държава членка.
1.3.2. Липса на ВОП и на услуга с обратно начисляване на ДДС при доставчик – малко предприятие
В чл. 13, ал. 4 ЗДДС, съдържащ хипотези, при които не е налице вътреобщностно придобиване (ВОП), въпреки че стоки се транспортират до България от други държави членки, е въведено още едно правило (в новата т. 11). Според него не е ВОП придобиването на стоки, за доставката на които доставчикът има регистрация за прилагане на режим за малки предприятия в ЕС в държавата членка, от която стоките са изпратени или превозени.
Сходна по смисъл промяна се съдържа в чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС. Нормата определя, че когато доставчикът на услуга е данъчно задължено лице, което не е установено в България, а доставката е с място на изпълнение на наша територия и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя на услугата, ако той е данъчно задължено лице. Казаното обаче (с основание) няма да се прилага при доставчик с регистрация за прилагане в България на режима за малки предприятия в ЕС. За такива доставки на услуги няма да възниква задължение за обратно начисляване на ДДС от българския получател.
Причината за тези правила е, че въпросните доставки трябва да бъдат освободени от ДДС – не само в държавата членка на доставчика, но и в тази на получателя/придобиващия, където стоките или услугите ще се потребяват. Затова за посочените покупки на стоки или услуги българският получател не трябва да начислява ДДС (с протокол по чл. 117 от закона), дори и да има регистрация по ЗДДС.
Аналогично, когато данъчно задълженото лице, установено на територията на страната ни, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС с място на изпълнение в друга държава членка, има регистрация в България за прилагане в тази друга държава членка на режима за малки предприятия в ЕС, то не подлежи на задължителна регистрация по ал. 2 от чл. 97а (чл. 97а, ал. 6 от закона).
2. Място на изпълнение на услугите по виртуален достъп до събития
На основание чл. 21, ал. 12 ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуги по осигуряване на достъп до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, е в мястото на установяване на икономическата дейност на получателя, когато услугата се предоставя виртуално на данъчно задължено лице.
Същевременно мястото на изпълнение при доставка на услуги и съпътстващите ги услуги, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия (като панаири и изложби), включително дейността по организирането им, оказвани в полза на данъчно незадължено лице, е в мястото, където лицето е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване – когато услугите са свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп (ал. 13 на чл. 21).
До промяната местоизпълнението на такива доставки беше в мястото на фактическото провеждане на събитието (на фактическото извършване на услугата). От 01.01.2026 г. то се измества към мястото на установяване на получателя на услугата. Целта е всички услуги, които може да бъдат предоставени на потребител по електронен път, да се облагат в мястото (държавата), където той е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене.
3. Сделки с монтаж и инсталация на стоки
Със ЗИДЗДДС е заличена разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 2 от закона. Тя определяше, че данъкът е изискуем от получателя при доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика, и:
– доставчикът е данъчно задължено лице, което е установено на територията на друга държава членка;
– доставката е с място на изпълнение на територията на България и е облагаема;
– получателят е регистрирано по нашия ЗДДС лице.
В тази връзка, отменена е и нормата на чл. 97 от закона, уреждаща регистрацията по ЗДДС на лице, установено в друга държава членка, което извършва облагаеми доставки на стоки, които се монтират или инсталират на наша територия от или за негова сметка.
В резултат на отмяната, при посочените сделки данъкът вече ще е изискуем от доставчика – установено в друга държава членка данъчно задължено лице. Същият следва да се регистрира по българския ЗДДС преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка на монтираните у нас стоки, независимо че българският му клиент също има ДДС номер.
Изключение ще е налице само ако доставчикът прилага в нашата страна режима за малки предприятия в ЕС по чл. 168к ЗДДС (чл. 96, ал. 3 от закона). Но и тогава за българския получател няма да е налице задължение за обратно начисляване на ДДС, дори и той да е данъчно задължено лице, идентифицирано с наш ДДС номер.
4. Промени в режима за регистрация по закона
4.1. Първата от тях, която ще отбележим, е, че няма да съществува хипотеза, при която заявлението за регистрация по ЗДДС да се подава в 7-дневен срок от началото на месеца, следващ този, през който е достигнат облагаемият оборот. Заявлението за регистрация ще се подава в компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от датата на надвишаване на националния праг за регистрация – това сочи нормата на чл. 96, ал. 6, т. 1 от закона.
А по силата на изменената ал. 1 от чл. 96, всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление (или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване) на територията на страната, е длъжно да се регистрира по ЗДДС, когато годишният му оборот в страната, определен по реда на чл. 168в от закона, надвиши националния праг от 51 130 евро.
4.2. Отменена е ал. 4 от чл. 102. Тя определяше, че когато лице е надхвърлило прага за регистрация за период, не по-дълъг от 2 месеца и не е подало заявление за регистрация в срок, то дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 100 000 лв. – от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която лицето е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. И също така, че за облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък.
След 01.01.2026 г. в такива случаи лицето ще дължи ДДС за периода от датата, на която е следвало да бъде регистрирано, ако беше подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите (или са отпаднали основанията за регистрация).
Като се има предвид, че за дата на регистрацията по чл. 96, ал. 1 ЗДДС вече ще се счита датата, следваща тази на надвишаване на националния праг (освен ако на лицето е отказана регистрация по чл. 96, ал. 5 от закона), то тук промяната е основно в обстоятелството, че при закъсняла регистрация няма да се дължи ДДС за доставката, с която се надхвърля облагаемият оборот от 51 130 евро.
4.3. Промени са направени и разпоредбите относно датата на регистрацията по ЗДДС, като те се съдържат в чл. 103 от закона.
Досега основното правило беше, че датата на регистрация е тази на връчване на лицето на акта за регистрация по ЗДДС. От 01.01.2026 г. то ще се прилага само ако в закона няма друго специално правило, уреждащо този въпрос. А основно правило ще е това, че за дата на регистрация по този закон се счита датата, следваща тази на надвишаване на националния праг, тъй като именно то се прилага в случаите на задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (чл. 103, т. 1).
Остава обаче в сила хипотезата, че при регистрация по инициатива на орган по приходите за дата на регистрация се смята тази на връчването на акта за регистрация (в който се посочват основанието и датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако беше подало заявлението за регистрация в срок).
4.4. По отношение самата процедура за регистрация следва да отбележим като новост изискването в заявлението за регистрация да се посочва не само основанието за регистрация, но и датата, на която то възниква (чл. 101, ал. 4, изречение първо).
Налице е и съкращаване на сроковете за проверка, извършвани от органите по приходите в периода след подаване на заявлението за регистрация до датата на самата регистрация. Считано от 01.01.2026 г. органът по приходите ще трябва в 7-дневен срок не само да извърши проверка на основанието за регистрация, но и да издаде акта за регистрация (или за отказа за регистрация).
5. Изменения, свързани с определянето на годишния оборот за регистрация по ЗДДС
Правилото при определяне размера на облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96 ЗДДС е, че в него се включват данъчни основни на облагаеми (и някои освободени) доставки. Това правило продължава да съществува закона, но от него ще има и две изключения. Те се отнасят до доставки на стоки и услуги, за които данъчната основа се определя по специален ред. Става въпрос за доставките на обща туристическа услуга (чл. 136 – 142 от закона) и на стоки втора употреба, предмети за колекция и антики (чл. 143 – 151). При тях данъчната основа е марж (разлика между продажна и покупна цена) – това се вижда от чл. 139 и чл. 145 ЗДДС.
От 01.01.2026 г. съгласно чл. 168в, ал. 5 ЗДДС при определяне на годишния оборот в страната, когато данъчно задълженото лице извършва на територията на България доставки на стоки и услуги по чл. 136 или по чл. 143 от закона (глава шестнадесета или седемнадесета), ще се прилагат разпоредбите на чл. 168в, като в годишния оборот ще се включва общата сума, която лицето е получило или ще получи във връзка с доставките (а не, както досега – само маржа). В оборота ще се включват (както е обичайно) и субсидиите и финансиранията, пряко свързани с доставките, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени на получателя, но без предоставените търговски отстъпки и самия дължим ДДС.
Казано по друг начин, и туроператорите, и дилърите на употребявани стоки ще определят своя облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по ЗДДС както другите данъчно задължени лица – въз основа на общо получаваните приходи (без ДДС) от сделките си, а не на база положителния резултат от тях. В този смисъл са и нормите на чл. 142а и чл. 149 от закона.
6. Промени при фактурирането на доставките
Първата от тях е обусловена от новата хипотеза, създадена в чл. 113, ал. 4. Според същата фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС за доставка, данъчното събитие за която е възникнало от датата, следваща тази на надвишаване на националния праг в страната до датата на връчване на акта за регистрация, както и за авансово плащане, получено в същия период от време.
Според втората нова правна норма – чл. 116, ал. 8, при регистрация по чл. 96, ал. 1 от закона фактури и известия към тях, издадени след датата на надвишаване на националния праг и до датата на връчване на акта за регистрация, се коригират по реда на чл. 116 ЗДДС не по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация.
Идеята тук е, че в периода от датата, следваща тази на надвишаване на националния праг в страната за задължителна регистрация по ЗДДС, до датата на връчване на акта за регистрация, ще измине време (заявлението се подава в 7-дневен срок, а органите по приходите също имат 7-дневен срок за проверка на обстоятелствата по регистрацията). За въпросния период лицето на теория (трябва да) е регистрирано по ЗДДС, тъй като е надвишило прага за регистрация (и за дата на регистрацията се приема следващият календарен ден). В този период от време обаче то още няма ДДС номер и не може да начислява данък, а е възможно да му се наложи да издава фактури. Затова, след като му бъде връчен актът за регистрация, в 5-дневен срок то следва да анулира посочените фактури и да издаде нови, в които вече има начислен ДДС (за извършените облагаеми доставки в периода от датата на регистрация до датата на връчване на акта за регистрация).
7. Специален ред за начисляване на ДДС при внос на стоки, във връзка с инвестиционни проекти
На основание чл. 164, ал. 1 ЗДДС данъкът при внос на стоки може да се начисли от регистрираното по този закон лице (а не от митническите органи), ако то има разрешение, издадено по реда на чл. 166 от закона, и внася неакцизни стоки по списък, одобрен от министъра на финансите. Вносителят начислява данъка с протокол, като той има и право на данъчен кредит за (само)начисления ДДС, при спазване на общите законови условия. Такива лица имат и друго правомощие – да възстановяват формиран по справка-декларация ДДС за възстановяване в 30-дневен срок от нейното подаване, без данъкът да участва в 2-месечната процедура по приспадане по чл. 92, ал. 1 ЗДДС.
За да бъде издадено (от министъра на финансите) разрешение за прилагане на специалния ред за начисляване на данъка при внос и за възстановяване на ДДС в 30-дневен срок, лицето трябва да отговаря на няколко условия. Понеже в тези случаи става въпрос на практика за държавна помощ, освен да реализира инвестиционен проект, одобрен от министъра на финансите, нужно е за лицето да са налице условията за предоставяне на минимална помощ съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на чл. 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis.
Тъй като вече е в сила нов регламент – Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13.12.2023 г. относно прилагането на чл. 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, направени са промени в чл. 166 и 167 ЗДДС. С тях посочените разпоредби на ЗДДС се привеждат в съответствие с новия регламент.
Основната промяна тук е свързана с обстоятелството, че таванът на помощта de minimis, която едно предприятие може да получи от държава членка за всеки период от три години, е увеличен с новия регламент на 300 000 евро. Затова и с новата ал. 11, създадена в чл. 166, се определя, че максималният размер на индивидуалната помощ по схемата за помощ de minimis за едно и също предприятие е до 300 000 евро (за период от три години преди датата на предоставяне на разрешението от министъра на финансите).
Също така с § 62, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗДДС се определя, че периодът от три години преди датата на предоставяне на разрешението по чл. 166, ал. 4 ЗДДС се определя съгласно чл. 3, параграф 1, ал. 2 и параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове. Пояснява се и че специалният ред за начисляване на данък при внос при прилагане на схема за минимална помощ се прилага до 31.12.2030 г. включително (§ 62, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗДДС).
8. Други промени в ЗДДС
8.1. Въвежда се задължение за лице, регистрирано на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1 ЗДДС, ако има регистрация за прилагане на някой от специалните режими по чл. 154, 156 и/или 157а от закона: режим в Съюза, извън Съюза или за дистанционни продажби на стоки от внос, за доставките, за които прилага тези режими, да съставя отделен отчет по чл. 119, ал. 1 ЗДДС за извършените продажби. В него трябва да попадат и доставките по тези режими, за които лицето е издало фактура или известие към фактура. Законът изисква в отчета за извършените продажби да се посочва общата сума на данъчните основи (чл. 119, ал. 5).
8.2. При изчисляване на коефициента за частичен данъчен кредит доставките с място на изпълнение извън територията на страната, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната, вече ще се включват както в числителя, така и в знаменателя на този коефициент (съотношението по ал. 2 от чл. 73). Това се вижда от направените промени в чл. 73, ал. 3, т. 3 и чл. 73, ал. 4, т. 2 от закона. В числителя на коефициента ще попадат само тези доставки с място извън България, осъществени от постоянен обект на лицето, които са с право на данъчен кредит съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 ЗДДС.
8.3. Променена е дефиницията на понятието „интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“ (ИАСТУД). Това е система за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на касови бележки (системни бонове), осигуряваща автоматичен контрол върху движението на стоката или изпълнението на услугата от постъпването/заявяването в обекта до счетоводното отчитане на реализацията ѝ.
С направено изменение в § 1, т. 67 ДР на ЗДДС се допуска част от дейностите на ИАСТУД, да се осъществяват в друга информационна система/софтуер, при условие че е осигурена постоянна свързаност за автоматизиран обмен на данни между системата/софтуера и ИАСУТД. Казаното не важи за дейностите, свързани с регистрирането и отчитането на продажбите и сторно операциите – не се разрешава те да се осъществяват от друга система/софтуер.
Редът и начинът за комуникацията между ИАСУТД и информационните системи/софтуери, използвани от лицата, ще бъде определен с наредба на министъра на финансите – Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти.
9. Преходни правила
Съгласно § 63, ал. 6 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗДДС, започналите и неприключили към 01.01.2026 г. процедури за регистрация или прекратяване на регистрацията (по реда на глави девета и десета от ЗДДС) се довършват при условията и по реда на ЗИДЗДДС, т. е. като се отчитат направените промени в правилата. При установяване на основание за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС за дата на регистрация ще се счита датата на влизане в сила на ЗИДЗДДС – 01.01.2026 г. Казаното няма да важи за случаите на регистрация по досегашните чл. 102, 132 и 132а от закона, за които той предвижда конкретна и по-различна дата на регистрация.
На второ място, за всяко данъчно задължено лице, установено в България, което към 01.01.2026 г. не е регистрирано по досегашния чл. 96 или чл. 100, ал. 1 ЗДДС и годишният му оборот в страната за 2025 г. надвишава прага от 51 130 евро, възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 от закона. За дата на регистрацията ще се счита датата 01.01.2026 г. (§ 63, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗДДС). Такива лица ще е нужно да подадат заявление за регистрация по ЗДДС до 08.01.2026 г.
Ивайло КОНДАРЕВ, данъчен консултант
