Република България е единствената държава членка в Европейския съюз (ЕС), която е член на Европейския банков съюз, но не е член на еврозоната. Еврозоната е обединение на онези държави членки на ЕС, които са въвели еврото като своя национална валута. Еврозоната е учредена на 01.01.1999 г. с неотменимото фиксиране на обменните курсове на валутите на 11-те държави членки, които първоначално участват в нея. Тя бележи третият и последен етап от въвеждане на Икономическия и паричен съюз като част от задълбочаващите се интеграционни процеси в ЕС. С учредяването й на Европейската централна банка (ЕЦБ) се възлага провеждането на единна монетарна (парична) политика на ЕС.
Съгласно Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16.07.1997 г. (Резолюцията), считано от 01.01.1999 г., или от началото на третия етап на Икономическия и паричен съюз, установеният дотогава Механизъм на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism – ERM) се заменя от нов Механизъм на обменните курсове, т.нар. Exchange Rate Mechanism II („ERM II“). Видно от Резолюцията с ERM II се свързват валутите на държавите-членки извън еврозоната с еврото. Еврото се явява център на новия валутен механизъм. ERM II е базиран на централните курсове към еврото. Като цяло ERM II е призван да осигури на държавите-членки, които желаят да въведат еврото след 01.01.1999 г., равно третиране с тези от тях, които въвеждат еврото от самото начало, изпълнявайки всички критерии за сближаване.
Съгласно чл. 124 от Договора за създаване на Европейската Общност всяка държава членка, включително България, е длъжна да третира политиката си на обменния курс като въпрос от общ интерес. Еврото и Европейският банков съюз следва да се разглеждат в контекста на Общностната икономическа и парична политика на ЕС. По силата на Договора за създаване на Европейската Общност държавите-членки, в т. ч. и България, са длъжни да провеждат своите икономически политики с оглед допринасяне за постигането на целите на Общността. В този смисъл, като част от ЕС пред България по принцип винаги е съществувала перспективата и принципният ангажимент за въвеждане на еврото.
Участието на България в Европейския банков съюз и включване на българския лев в ERM ІІ през 2020 г. даде правото на БНБ да има свой представител в надзорния борд на ЕЦБ със същите права и задължения като представителите на всички останали членове, включително правото на глас. По силата на своя статут БНБ стана пълноправен участник в Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране, като участва във вземането на решения, свързани с надзора и преструктурирането на банките в еврозоната и има глас, равен по значимост с гласа на всяка една страна членка на еврозоната. Но обстоятелството, че България не е част от еврозоната, не дава възможност на БНБ да участва във вземането на решенията, свързани с формирането и прилагането на паричната политика на еврозоната.
В този контекст новият Закон за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г.) представлява част от финализиране на процеса по интеграция на България в ЕС чрез присъединяването й към еврозоната.
Датата на влизане в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) предстои да бъде определена в решение на Съвета на ЕС за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, и Регламента на Съвета на ЕС, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС – Решението за приемането на еврото (чл. 3 ЗВЕРБ). Съгласно чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС Съветът решава кои държави членки на ЕС изпълняват условията за въвеждане на еврото и отменя дерогациите за приемане на еврото от съответните държави. Съгласно параграф 3 от същия член, с единодушие на държавите членки на еврозоната и заинтересованата държава членка Съветът на ЕС неотменимо фиксира курса между еврото и националната валута на съответната държава членка на ЕС и взема останалите мерки, необходими за въвеждане на еврото. В този смисъл, определеният в ЗВЕРБ официален валутен курс на лева към еврото е именно неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото съгласно Регламента на Съвета, приет в съответствие с посочената разпоредба на чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС (чл. 5 ЗВЕРБ).
Считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България става еврото (чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98, чл. 26, ал. 1 ЗБНБ – нов, и чл. 4 ЗВЕРБ). Новоприетият ЗБНБ също предстои да влезе в сила от датата, посочена в Решението за приемането на еврото (§ 14 ЗБНБ – нов). По силата на § 4 ЗБНБ – нов, с влизането му в сила действащият ЗБНБ се счита отменен, включително чл. 24 ЗБНБ, който обявява за парична единица на Република България левът, разделен на 100 стотинки. От датата на въвеждане на еврото в Република България паричната единица на Република България става едно евро (чл. 26, ал. 1 ЗБНБ – нов, чл. 4 ЗВЕРБ). Едно евро се разделя на 100 цента (чл. 26, ал. 1 ЗБНБ – нов, чл. 4 ЗВЕРБ). Заявената в ЗВЕРБ цел е само да допълни и улесни въвеждането на еврото, както и да повиши прозрачността и информираността за процеса на въвеждане на еврото в страната, в съответствие с пряко приложимото право на ЕС. Затова и възпроизвеждането в ЗВЕРБ на пряко приложими разпоредби от правото на ЕС е само декларативно. То е въведено с цел съгласуваност и разбираемост за лицата, за които се отнасят тези разпоредби (§ 2 ЗВЕРБ).
Считано от датата на въвеждане на еврото в Република България положението на БНБ също се променя. Като част от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) основната цел на БНБ става поддържане ценова стабилност в съответствие с чл. 127, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС и чл. 2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, а не само поддържане стабилност на националната парична единица и провеждане на национална парична политика (сравни чл. 2, ал. 1 ЗБНБ – нов, с чл. 2, ал. 1 ЗБНБ). Основни задачи на БНБ вече са участието в определянето и осъществяването на паричната политика на ЕСЦБ и осъществяването на валутни операции в съответствие с чл. 219 от Договора за функционирането на ЕС (чл. 3, ал. 1 ЗБНБ – нов). БНБ ще продължи да регулира наличното парично обращение в страната, но като емитира и пуска в обращение в страната евробанкноти и евромонети след съответното разрешение или одобрение от страна на ЕЦБ, в съответствие с чл. 128 от Договора за функционирането на ЕС (чл. 3, ал. 2 ЗБНБ – нов).
С цел поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите БНБ ще продължи да регулира и осъществява надзор върху дейността на кредитните институции (банките) в страната съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 и ЗКИ (чл. 3, ал. 3 ЗБНБ – нов). Все със същата цел БНБ ще продължи да упражнява и макропруденциален надзор върху кредитните институции в страната съгласно ЗКИ и в съответствие с правото на ЕС (чл. 3, ал. 4 ЗБНБ – нов). В новата си редакция, която ще влезе в сила от датата на Решението за приемането на еврото, ЗКИ обаче изрично признава на ЕЦБ наред с БНБ компетентността на орган по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции в съответствие с разпределението на задачите и правомощията, свързани с пруденциалния надзор съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 (чл. 1, ал. 2 ЗКИ). В този смисъл, след въвеждане на еврото ЕЦБ ще придобие преки надзорни правомощия на територията на Република България, които пряко ще упражнява спрямо поднадзорните лица. ЕЦБ няма да се нуждае от посредничеството на БНБ по линия на установеното в момента тясно сътрудничество, чието действие автоматично ще отпадне с отмяната на глава ХІ “а”, чл. 121б-121д ЗКИ ?????.
Така например, въпреки че заявлението за издаване на банков лиценз ще се подава само до БНБ, компетентният да се произнесе по заявлението орган по чл. 1, ал. 2 ЗКИ не винаги ще бъде БНБ, а вече и ЕЦБ (чл. 14 и чл. 16, вр.чл. 13, ал. 2 ЗКИ). При спазване разпределението на правомощията, произтичащи от Регламент (ЕС) № 1024/2013, не само БНБ, но и ЕЦБ в качеството си на компетентен орган по чл. 1, ал. 2 ЗКИ ще може да приложи пряко предвидените в чл. 103, ал. 2 ЗКИ надзорни мерки, когато установи, че банка или нейни администратори или акционери са извършили визираните в закона нарушения. Съгласно новелата на чл. 153, ал. 4 ЗКИ в случай на издадени от ЕЦБ искания на основание чл. 18, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 БНБ ще бъде длъжна да започне административно-наказателна процедура за налагане на административно наказание по реда на глава петнадесета, чл. 152 – чл. 153 ЗКИ.
В съответствие с чл. 15 и чл. 16 от Регламент (EО) № 974/98 БНБ е длъжна да обменя безплатно и в неограничено количество банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. Единствено БНБ е длъжна да извършва обмяната без ограничение във времето, като осигурява изтеглянето, съхранението и унищожаването на банкнотите и монетите в левове (чл. 26, ал. 1 и ал. 13 ЗВЕРБ). През първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България и кредитните институции също са задължени да обменят безплатно, в неограничено количество банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс, като за суми над 30 000 лв. на една трансакция кредитните институции ще обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро след предварителна заявка от 3 работни дни (чл. 26, ал. 2 ЗВЕРБ). Посоченото правило се прилага съответно и при внасянето и свързаната с това обмяна на банкноти и монети в левове по сметка на клиента в евро при кредитна институция, в която е извършена обмяната. След изтичането на 6-месечния срок от датата на въвеждане на еврото и до изтичане на 12 месеца от тази дата кредитните институции ще могат да въведат такса за услугата за обмяна на банкноти и монети от левове в евро в брой, както и за внасяне и свързаната с това обмяна на банкноти и монети в левове по сметка, но няма да могат да отказват обмяната по официалния валутен курс (чл. 26, ал. 6 и ал. 8 ЗВЕРБ). Обмяната на банкноти и монети от левове в евро ще се извършва при спазване на изискванията на ЗМИП и на ЗМФТ.
През първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България “Български пощи” ЕАД също са длъжни да обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс, но в ограничен обем – в размер до 1000 лв. на ден за едно лице (чл. 26, ал. 3 ЗВЕРБ). За суми в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. на ден за едно лице “Български пощи” ЕАД ще обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро след подадена предварителна заявка от 3 до 5 работни дни само в предварително обявени пощенски клонове в страната. “Български пощи” ЕАД нямат задължение да обменят банкноти и монети от левове в евро в размер над 10 000 лв. на ден на едно лице. Освен това, “Български пощи” ЕАД ще обменят банкноти и монети от левове в евро само в населени места, където няма офиси или клонове на кредитна институция, чрез възлагане на дейността като услуга от общ икономически интерес за срок от 6 месеца, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България. След изтичането на 6-месечния срок oт датата на въвеждане на еврото в Република България “Български пощи” ЕАД също ще може да въвежда такса за услугата за обмен на банкноти и монети от левове в евро в брой, но също като кредитните институции няма да могат да отказват обмяната, освен при липса на касова наличност (чл. 26, ал. 7 ЗВЕРБ). Обмяната на банкноти и монети от левове в евро от “Български пощи” ЕАД също ще се извършва при спазване на изискванията на ЗМИП и на ЗМФТ. След изтичане на 12 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции и “Български пощи” ЕАД придобиват правото да преустановят услугата за обмяна на банкноти и монети от левове в евро в брой, като единствено задължена да ги обменя остава БНБ.
В съответствие с чл. 15 от Регламент (EО) № 974/98 от датата на въвеждане на еврото в Република България за период от един месец банкнотите и монетите в левове ще продължат да бъдат законно платежно средство на територията на Република България. Този едномесечен период е определен в закона като период на двойно обращение на лева и еврото (чл. 24 ЗВЕРБ). В периода на двойно обращение при получено плащане в брой в левове или в евро всеки търговец е длъжен да връща остатъка изцяло в евро. Но когато търговецът няма достатъчна моментна наличност да върне остатъка изцяло в евро, в периода на двойно обращение законът все пак допуска връщане на остатъка изцяло и в левове (чл. 25, ал. 1 ЗВЕРБ). В същия период търговецът има правото да не приема повече от 50 броя монети в левове, включително стотинки, при една трансакция. При рекламация на стока или услуга, когато потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената от него сума, търговецът е длъжен да връща платената сума изцяло в евро. Когато търговецът няма достатъчна моментна наличност да върне платената сума в брой в евро, през периода на двойно обращение законът допуска връщане на платената сума и изцяло в левове. Но законът изрично забранява на търговците в периода на двойно обращение да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори (чл. 25, ал. 5 ЗВЕРБ).
Съобразно правото на ЕС в ЗВЕРБ са прогласени някои основни принципи в процеса на въвеждане на еврото в България, сред които водещо място има принципът на защита на потребителите (чл. 6, чл. 7, чл. 9 ЗВЕРБ и др.). Въпреки, че принципът на защита на потребителите е прогласен наред с останалите принципи, защитата на потребителите е закрепена в основата и на останалите принципи. Така например, съгласно принципа на информираност на потребителите се предоставя ясна, точна и своевременна информация за принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на Република България, включително реда и правилата за обмяната на левове в евро, превалутирането от левове в евро и представянето на цените на стоки и услуги, и на други стойности в евро (чл. 8 ЗВЕРБ). Принципът на ефективност и икономичност предвижда въвеждането на еврото и всички произтичащи от това процедури и дейности да се извършват по най-ефективен и целесъобразен начин, в съответствие с приложимите актове на ЕС в областта на защита на потребителите, като разходите за лицата не се компенсират с публични средства (чл. 9, ал. 1 ЗВЕРБ).
Самият принцип на защита на потребителите изисква превалутирането на цените и другите стойности от левове в евро да не води до поставяне на потребителите във финансово по-неблагоприятно положение, отколкото биха били, ако еврото не е въведено като парична единица на Република България, в съответствие с приложимите актове на ЕС в областта на защитата на потребителите (чл. 7, ал. 1 ЗВЕРБ). Въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори (чл. 7, ал. 2 ЗВЕРБ). По-специално, при лихвените проценти законът изрично предвижда, че новият лихвен процент към датата на въвеждане на еврото в Република България, приложим по договори за кредит с променлив лихвен процент, не може да е по-висок от размера на лихвения процент по тях преди датата на въвеждане на еврото (чл. 44, ал. 3 ЗВЕРБ). При договор за кредит, в който е договорен фиксиран лихвен процент, към датата на въвеждане на еврото в Република България лихвеният процент остава такъв, какъвто е бил договорен преди датата на въвеждане на еврото (чл. 44, ал. 4 ЗВЕРБ). При договорите за влог размерът на лихвения процент по влога към датата на въвеждане на еврото в Република България не може да е по-нисък от размера на лихвения процент, валиден преди тази дата (чл. 28, ал. 2 ЗВЕРБ).
При съществена промяна или прекратяване на изготвянето на бенчмарк, в това число на индекси и/или индикатори, публикувани от БНБ или НСИ, или комбинация от тях, използван като основа за изчисляване на променливия лихвен процент по договори за кредит, които се превалутират от левове в евро, се прилага алтернативен бенчмарк, който се използва като заместител на бенчмарка, който вече не се изготвя или съществено се е променил, съобразно план за действие по чл. 28, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011. За промените в договорите за кредит, произтичащи от прилагането на плановете и използването на алтернативен бенчмарк като заместител на бенчмарка, който вече не се изготвя или съществено се е променил, кредиторът е длъжен да уведоми клиента по реда съответно на чл. 58, ал. 3 и ал. 4 ЗКИ, чл. 14 от Закона за потребителския кредит и чл. 28 от Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители (чл. 44, ал. 2 ЗВЕРБ).
Съгласно принципа на прозрачност процесът по въвеждането на еврото като парична единица на Република България следва да бъде извършен по прозрачен начин, като отговорните институции, органи и лица са длъжни да предоставят публично своевременна, подробна, ясна, точна и разбираема информация (чл. 10 ЗВЕРБ). В период от 12 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България всяко лице има право да получи информация относно паричните стойности в левове на негови имуществени права и задължения към датата на превалутиране. По смисъла на § 1, т. 11 ЗВЕРБ “превалутиране” означава промяна на паричната единица, в която е определена сума или стойност, от левове в евро с прилагане на официалния валутен курс и на правилата за закръгляване, установени в ЗВЕРБ. Лицата, извършили превалутиране по реда на ЗВЕРБ, са длъжни да предоставят безплатно информацията в 7-дневен срок от поискването (чл. 14, ал. 2 ЗВЕРБ).
В приложение на принципа на прозрачност законът установява задължение и период за двойно обозначаване на цените на стоките и услугите. “Двойно обозначаване на цените” е едновременно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове (§ 1, т. 2 ЗВЕРБ). Изискването за двойно обозначаване не се прилага само при цената на (i) стоки и номиналната стойност на ценни книжа на приносител и на платежни инструменти, попадащи извън приложното поле на ЗПУПС, които се поставят трайно и непосредствено върху тях в процеса на производството и при които двойното обозначаване е технически невъзможно; (ii) тютюневите изделия, изписана върху потребителската опаковка или върху бандерола – за пури и пурети, по която се продават на дребно на краен потребител; (iii) продуктите от нефтен произход и природен газ, използван като моторно гориво, визуализирана на информационни табели (ценови тотеми) и колонки с дисплеи за зареждане на моторни превозни средства в търговски обекти за зареждане на горива; и на (iv) услугата за превоз, визуализирана на таксиметрови апарати с дисплеи (чл. 15, ал. 3, т. 1-4 ЗВЕРБ). Посочените изключения не освобождават търговците от задължението за ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо двойно обозначаване на цените на стоките и услугите по друг подходящ начин, който не въвежда потребителите в заблуждение (чл. 16, ал. 3 ЗВЕРБ). Освободени от изискването за двойно обозначаване са и документите, издавани по чл. 112, ал. 1 ЗДДС (чл. 15, ал. 3, т. 5 ЗВЕРБ). Цените на всички останали стоки и услуги, които се предлагат на потребители, следва да се обозначават в евро и в левове за период от 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България, който започва един месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото (чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗВЕРБ).
При двойното обозначаване за цените в евро законът предвижда да се прилагат правилата за превалутиране по чл. 12 ЗВЕРБ и съответно за закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ или по специалните правила за закръгляване, предвидени в ЗВЕРБ (чл. 15, ал. 1 ЗВЕРБ). По силата на правилото за превалутиране от левове в евро на чл. 12 ЗВЕРБ превалутирането от левове в евро се извършва в съответствие с чл. 4 от Регламент (EО) № 1103/97, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. Законът забранява официалният валутен курс да се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането (чл. 12, ал. 2 ЗВЕРБ). От своя страна, общото правило за закръгляване на чл. 13 ЗВЕРБ предвижда получената сума след превалутирането да се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване: когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен; а когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. Изключение от посоченото правило относно знака след десетичната запетая, на базата на който се извършва закръгляването, се допуска само когато ЗВЕРБ или друг закон или правен акт на ЕС предвиждат закръгляването да се извършва до знак след десетичната запетая, различен от така посочения (чл. 13, ал. 2 ЗВЕРБ). Такова изключение съдържат разпоредбите на чл. 35, ал. 1 ЗВЕРБ – относно стойността на един дял на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, чл. 36, ал. 1 ЗВЕРБ – относно стойността на дяловете на колективни инвестиционни схеми, и чл. 45 ЗВЕРБ – относно възнагражденията за положен труд, обезщетенията, паричните и социалните помощи и пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване.
Предвидените в ЗВЕРБ изключения от общото правило за закръгляване на чл. 13 ЗВЕРБ целят засилена защита на интересите на определени групи потребители при превалутирането. Най-добре защитени са потребителите за възнагражденията им за положен труд, обезщетенията, паричните и социалните помощи и пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване, тъй като по силата на специалното правило за закръгляване по чл. 45 ЗВЕРБ в изключение от правилото на чл. 13 ЗВЕРБ, ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. Посоченото специално правило на закръгляване е приложимо и за доходите от посочения вид, определени в левове, които не са изплатени до датата на въвеждане на еврото в Република България (чл. 45, ал. 2 ЗВЕРБ). При всички тях разликата от закръглението е възложена в тежест на платеца на дохода.
От друга страна, законът предвижда осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, отнасящи се за месеци преди въвеждането на еврото в Република България, да се превеждат от НАП към пенсионноосигурителното дружество, изчислени съгласно данните по чл. 5, ал. 4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване и превалутирани съгласно правилото по чл. 12 ЗВЕРБ, но в изключение на правилото за закръгление по чл. 13, ал. 1 ЗВЕРБ при превалутирането сумите се изчисляват до втория знак след десетичната запетая, без да се закръгляват (чл. 35, ал. 3 ЗВЕРБ). Правилото за закръгляване по чл. 35, ал. 1 ЗВЕРБ предвижда стойността на един дял в евро на фонд за допълнително пенсионно осигуряване, валидна за първия работен ден от датата на въвеждане на еврото в Република България, да се изчислява, като нетната стойност на активите на фонда в левове към края на предходния работен ден се превалутира в съответствие с общите правилата за превалутиране и закръгляване съгласно чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ и се раздели на общия брой на дяловете на фонда към края на същия ден. Така получената стойност обаче, се закръглява с точност до петия знак, а не до втория знак след десетичната запетая, по следния начин: когато шестият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, петият знак след десетичната запетая остава непроменен, а когато шестият знак след десетичната запетая е равен или по-голям от пет, петият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. При използване на стойности на един дял на фонд за допълнително пенсионно осигуряване, валидни преди датата на въвеждане на еврото в Република България, се извършва превалутиране от левове в евро, като стойността на един дял се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс и получената стойност се закръглява отново до петия знак след десетичната запетая, а не до втория знак (чл. 35, ал. 2 ЗВЕРБ). Така на практика при фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване държавата в лицето на НАП като платец ще се яви облагодетелствана от формираните от закръгленията разлики, които се явяват разпределени в тежест на осигурените във фонда лица, в отличие от принципа по чл. 45, ал. 2 ЗВЕРБ.
Независимо от това, като цяло гарантираната от закона защита на осигурените лица във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване е сравнително по-висока от защитата на инвеститорите в колективни инвестиционни схеми предвид по-високата точност при извършване на закръгленията. През периода за двойно обозначаване пенсионноосигурителните дружества са длъжни да обозначават двойно в евро и левове наличните средства в индивидуалните осигурителни партиди на осигурените лица, във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, както и в аналитичните сметки на лицата, получаващи плащания от фондовете за разсрочени плащания, към края на календарната година преди датата на въвеждане на еврото. Информацията се предоставя безплатно на лицата в срока по чл. 123з2, ал. 1, т. 3 и т. 6 от Кодекса за социално осигуряване.
През периода за двойно обозначаване управляващите дружества и националните инвестиционни фондове от отворен тип са длъжни да публикуват на интернет страниците си обобщената информация по чл. 64, ал. 2 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране за предходния месец с двойно обозначаване на паричните стойности в евро и в левове. Също както чл. 35, ал. 1 ЗВЕРБ, и правило на чл. 36, ал. 1 ЗВЕРБ предвижда в първия работен ден от датата на въвеждане на еврото в Република България нетната стойност на активите на колективна инвестиционна схема в евро да се изчислява, като нетната стойност на активите в левове към края на предходния работен ден се превалутира в съответствие с общите правила за превалутиране и закръгляване съгласно чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ. Нетната стойност на активите на един дял в евро също се изчислява, като превалутираната нетна стойност на активите се раздели на броя дялове в обращение. За разлика от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, законът предвижда така получената стойност да се закръгли с точност не до петия, а до четвъртия знак след десетичната запетая, по следния начин: когато петият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, четвъртият знак след десетичната запетая остава непроменен, а когато петият знак след десетичната запетая е равен или по-голям от пет, четвъртият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица (чл. 36, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗВЕРБ). Емисионната стойност на един дял в евро и цената на обратно изкупуване на един дял в евро се закръгляват съобразно същото специално правило (чл. 36, ал. 2 ЗВЕРБ). Посочените специални правила на закръгление намират съответно приложение и по отношение на националните инвестиционни фондове и алтернативните инвестиционни фондове (чл. 36, ал. 2 ЗВЕРБ). Това е справедливо, доколкото инвеститори в колективни инвестиционни схеми не са само потребители и затова по-ниската прецизност от закръгленията, водеща до прехвърляне на сравнително по-голяма част от формираните разлики от закръгленията между инвеститорите и емитента е оправдано.
При двойното обозначаване на цените на стоките и услугите законът изисква цените в евро и в левове да се поставят в непосредствена близост, да се изписват ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо, с еднакъв размер на шрифта, по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение. Двете цени следва да са придружени с изписване на съответната валута, отличителен знак или съкращение, позволяващи лесното им разпознаване. Когато обозначаването на цената за единица мярка на стоката е задължително съгласно ЗЗП, търговецът може да ограничи двойното обозначаване на цената само по отношение на продажната цена на стоката, без да посочва цената за единица мярка. Когато цената за единица мярка е идентична с продажната цена на стоката, търговецът може да направи двойно обозначаване само на продажната цена на стоката.
При търговски съобщения и реклама в аудио- и видеоформат, които имат за цел насърчаване продажбата на стоки и услуги, цените може да се представят устно само в левове до датата на въвеждане на еврото, а след нея, само в евро (чл. 16, ал. 4 ЗВЕРБ). При съобщения за намаляване на цените на стоките и услугите, което се изразява в абсолютна стойност или в процент, търговецът може да направи двойно обозначаване на цените на стоките и услугите само по отношение на крайната цена, която се плаща от потребителя. При съобщения за сравняване на цените на стоките и услугите търговецът може да направи двойно обозначаване на цената на стоките и услугите само по отношение на крайната цена, която се заплаща от потребителя.
В периода на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите общата крайна сума, която се заплаща от потребителя, се обявява в издавания фискален/системен бон или в друг документ, регистриращ плащането, издаван вместо фискален/системен бон, в евро и в левове, заедно с официалния валутен курс на лева към еврото (чл. 20, ал. 1 ЗВЕРБ). От датата на въвеждане на еврото в Република България всяко лице, което приема плащания, за които е задължено да издаде фискален/системен бон, е длъжно да ги регистрира и отчита в евро и центове (чл. 20, ал. 2 ЗВЕРБ).
Законът въвежда специални правила за двойното обозначаване при предоставяне на редица финансови услуги. На първо място изискване за двойно обозначаване законът предвижда относно тарифите за таксите и комисионите за предоставяните финансови услуги от поднадзорните на БНБ и КФН лица (чл. 21, ал. 1 ЗВЕРБ). Информацията на двойно обозначаване на цените в тарифите се оповестява в офисите и на интернет страниците на съответните лица, когато е приложимо. Законът изисква тази информация да се предоставя безплатно на хартиен или на друг траен носител при поискване от клиента (чл. 21, ал. 1 ЗВЕРБ).
На следващо място, поднадзорните лица на БНБ са длъжни да обозначават двойно в евро и в левове информацията за предоставяните от тях платежни услуги, а именно – за началното и крайното салдо в извлеченията, предоставяни на хартиен или друг дълготраен носител, по всички открити до датата на въвеждане на еврото левови платежни сметки; за стойността на платежната операция в левове по всички открити до датата на въвеждане на еврото левови сметки и размера на дължимите по тях такси и комисиони; вкл. за стойността на платежната операция и остатъчната наличност по сметка при платежни операции по теглене на пари в брой на терминално устройство АТМ, както и за начислените лихви по депозитни сметки в левове, открити до датата на въвеждане на еврото, при поискване от клиента. Информацията се предоставя безплатно на клиента.
Поднадзорните лица на БНБ са длъжни да обозначават двойно в евро и в левове информацията по предоставяните от тях кредити, а именно – за остатъка по кредита и за размера на дължимите вноски по кредита, отпуснат по Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители в левове, предоставяна в офис на кредитна или финансова институция или при интернет или мобилно банкиране, при поискване от клиента; за извършените плащания по главница, лихва и други, свързани с кредити, отпуснати в левове, при поискване от клиента. Информацията се предоставя безплатно на клиента.
При предоставяне на инвестиционни услуги на непрофесионални клиенти по смисъла на ЗПФИ инвестиционните посредници са длъжни да обозначават двойно в левове и в евро баланса на паричните средства по левовата сметка на клиента, общата стойност на финансовите инструменти на клиента, както и информация за таксите и разходите. Посоченото изискване намира съответно приложение и при предоставяне на инвестиционни услуги по управление на портфейл на непрофесионални клиенти. Информацията се предоставя безплатно на клиента.
Застрахователите и застрахователните посредници са длъжни да обозначават двойно в евро и в левове общата сума, дължима от застраховащ по застрахователен договор, сключен в периода на двойно оповестяване, както и размера на вноските при разсрочено плащане на застрахователна премия по такъв договор. Съобщенията за размера на дължими в този период вноски при разсрочено плащане на застрахователна премия по застрахователен договор също подлежат на двойно оповестяване независимо от датата на неговото сключване. Информацията се предоставя безплатно на клиента.
Пазарният оператор, съответно инвестиционният посредник, организиращ място на търговия, е длъжен да обозначава двойно в левове и в евро оборота на съответното място на търговия, публикуван на интернет страницата на мястото на търговия; цената на отваряне, цената на затваряне, минималната и максималната цена, предишната цена на затваряне и среднопретеглената цена на всеки финансов инструмент на интернет страницата на мястото на търговия.
При превалутирането ЗВЕРБ следва принципа на приемственост и автоматизъм. В съответствие с Регламент (ЕО) № 974/98 и другото пряко приложимо право на ЕС въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти с позовавания на лева или с препратки към лева (чл. 11, ал. 1 ЗВЕРБ). „Правни инструменти” по смисъла на закона са законодателни и законови разпоредби, актове на администрацията, съдебни решения, договори, едностранни правни актове, инструменти за разплащане, различни от банкноти и монети, както и други инструменти с правна сила (чл. 1 от Регламент (EО) № 1103/97, вр.§1, т.10 ЗВЕРБ). В съответствие с чл. 6 – 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране и съответно за закръгляване, предвидени в ЗВЕРБ – общи или специални. В съответствие с Регламент (EО) № 1103/97 и без да се засяга договореното между страните, въвеждането на еврото няма за последица промяна на никой от сроковете в правен инструмент или освобождаване от задължение или изпълнение съгласно който и да е правен инструмент, нито дава право на страна едностранно да измени или прекрати такъв инструмент. В съответствие с чл. 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) 974/98 позоваванията в правните инструменти на лева без посочване на стойността се считат за позовавания на еврото.
Общото правило на превалутиране на цените на стоките и услугите по чл. 27 ЗВЕРБ предвижда превалутирането на цените на стоките и услугите от левове в евро да се извършва в съответствие с чл. 4 и чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1103/97 при прилагане на правилата за превалутиране по чл. 12 ЗВЕРБ и за закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ. Цената за единица мярка на стоки и услуги в левове, изразена с повече от два знака след десетичната запетая, може да се изразява със същия брой знаци след превалутиране по чл. 12 ЗВЕРБ в евро при съответното прилагане на чл. 13, ал. 1 ЗВЕРБ.
На датата на въвеждане на еврото в Република България административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да превалутират автоматично от левове в евро стойностите в поддържаните от тях регистри чрез прилагане на правилата за превалутиране по чл. 12 ЗВЕРБ и за закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ, освен ако в закона не е предвидено друго (чл. 47, ал. 1 ЗВЕРБ). На същата дата банките и другите лица по чл. 56, ал. 2 ЗКИ също са длъжни да превалутират от левове в евро, вкл. в подаваната информация за паричните задължения на клиентите си в Централния кредитен регистър. На тази дата “Централен депозитар” АД, съответно пазарният оператор или инвестиционният посредник, организиращ място на търговия, е длъжен да превалутира от левове в евро номиналната, съответно пазарната стойност на безналичните финансови инструменти, допуснати до търговия на място на търговия, при спазване на правилата за превалутиране и закръгляване. Сетълментът по сметките за парични средства при сделки с финансови инструменти, сключени в левове преди датата на въвеждане на еврото в Република България, които ще бъдат приключени на датата на въвеждане на еврото или след нея, се извършват в евро. За дейностите по превалутиране не се събират такси и комисиони (чл. 37, ал. 4 ЗВЕРБ).
На датата на въвеждане на еврото вписаният в търговския регистър размер на капитала на ООД, АД и КДА, както и вписаната номинална стойност на акциите в АД и в КДА автоматично се заменят със стойностите в евро и евроцентове, определени съгласно чл. 31, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗВЕРБ (чл. 33, ал. 1 ЗВЕРБ). Съгласно посочените разпоредби на ЗВЕРБ номиналната стойност на една акция се превалутира от левове в евро, като номиналната стойност на акцията в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс и резултатът се закръгли в съответствие с чл. 13, ал. 1 ЗВЕРБ. Капиталът на АД и на КДА в евро се формира от така определената номинална стойност на една акция в евро, умножена по броя на акциите. Разликата между така получената стойност на капитала и тази, която се получава при прилагане на правилото за превалутиране по чл. 12 ЗВЕРБ, се отразява като неразпределена печалба/непокрита загуба от минали години (чл. 31, ал. 3 ЗВЕРБ). Капиталът на ООД се превалутира от левове в евро, като вписаната стойност на капитала в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс и резултатът се закръгли в съответствие с чл. 13, ал. 1 ЗВЕРБ. Размерът на дела в капитала на всеки съдружник в ООД се изчислява, като така превалутираният размер на капитала се разпределя между съдружниците съответно на тяхното участие в капитала преди превалутирането (чл. 31, ал. 5 ЗВЕРБ). Съобразно § 10, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗВЕРБ в новите си редакции чл. 117, ал. 1, чл. 161, ал. 1 и чл. 162 ТЗ предвиждат капиталът на ООД, съответно на АД, и стойността на дяловете и акциите да се определят в евро, съответно в евроцентове, като минималната номинална стойност на един дял, съответно на една акция, да е един евроцент. Превалутирането се извършва служебно от Агенцията по вписванията (чл. 33, ал. 2 ЗВЕРБ).
Законът изисква превалутирането от левове в евро на капитала на АД, КДА и ООД да се извършва по начин, който не засяга правата на акционерите, съответно на съдружниците, както и тяхното дялово участие в капитала (чл. 30 ЗВЕРБ). Съобразно принципа на ефективност и икономичност по чл. 9, ал. 2 ЗВЕРБ изискванията за одобрение от държавен орган не се прилагат, когато измененията в устави, дружествени договори, учредителни актове, правила, процедури и други вътрешни актове или договори, свързани с извършване на дейност или предоставяне на услуги, се налагат от въвеждането на еврото в страната и са свързани само с превалутиране на стойности от левове в евро. Законът обаче, задължава търговските дружества да приемат изменения в учредителните си актове, както и да приведат вътрешните си актове извън така посочените в чл. 9, ал. 2 ЗВЕРБ в съответствие с изискванията му в срок до 12 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България (чл. 32, ал. 1 ЗВЕРБ).
АД и КДА са длъжни да представят за обявяване в търговския регистър заверен от лицето или лицата, представляващи дружеството, препис от устава с отразени превалутираните по правилата на ЗВЕРБ размер на капитала и номинална стойност на акциите. ООД представят за обявяване в търговския регистър заверен от органа, представляващ дружеството, препис от дружествения договор с отразен превалутирания по реда на ЗВЕРБ размер на капитала, както и превалутиран размер на дяловете, с които съдружниците участват в капитала. Представянето за обявяване на преписи от устава и от дружествения договор се извършва едновременно с подаване на първото следващо заявление за вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър. За обявяването на посочените актове не се събира държавна такса (чл. 32, ал. 4 ЗВЕРБ). В случай че за запазване правата на съдружниците в ООД в съответствие с изискванията на закона при превалутиране на техните дялове в капитала се налага изменение на превалутирания по реда на ЗВЕРБ капитал, изменението може да бъде само до размер на 5 на сто от вписания капитал и следва да се извърши по реда за изменение на дружествения договор. В този случай правилата на ТЗ за увеличаване и намаляване на капитала не се прилагат (чл. 32, ал. 5 ЗВЕРБ).
Емитентите на ценни книжа, за издаването на които има одобрен проспект за публично предлагане и последващото им допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за които към датата на въвеждане на еврото в Република България не е изтекъл срокът на предлагане, съответно не е започнала търговията на регулирания пазар, са длъжни в срок до 7 работни дни от датата на въвеждане на еврото в Република България да оповестят на видно място на собствените си интернет страници и на интернет страниците на инвестиционните посредници, участващи в предлагането, изявление дали въвеждането на еврото има отношение към оценката на ценните книжа и да уведомят КФН. В случай че въвеждането на еврото има отношение към оценката на ценните книжа, се прилага чл. 89с ЗППЦК за одобрение на проспект (чл. 32, ал. 7 ЗВЕРБ).
Превалутирането на сметки се извършва еднократно. На датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции и другите доставчици на платежни услуги по ЗПУПС еднократно превалутират всички левови салда по сметки на своите клиенти в евро в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване съгласно чл. 12 и 13 ЗВЕРБ, без такси и комисиони за клиента и при запазване на условията по съответните договори, валидни преди превалутирането (чл. 28, ал. 1 ЗВЕРБ). Лице, което към датата на въвеждане на еврото в Република България има платежни сметки, свободни от тежести, запори или други законови ограничения, включително сметки за електронни пари, в левове и в евро при един и същ доставчик на платежни услуги, може в двумесечен срок от датата на въвеждане на еврото да поиска закриване на едната платежна сметка и прехвърляне на положителното салдо по нея към другата платежна сметка на същото лице при запазване на условията по платежната сметка, по която се прехвърлят средствата. За тези операции законът забранява да се начисляват такси и комисиони (чл. 28, ал. 3 ЗВЕРБ). В случай че по платежната сметка, която се закрива, има дебитно салдо или издадена кредитна карта лицето следва да погаси съответното задължение преди закриването.
От датата на въвеждане на еврото в Република България платежни операции, свързани с предоставянето на платежни услуги по ЗПУПС, които преди датата на въвеждане на еврото са били инициирани в левове и ще бъдат приключени на датата на въвеждане на еврото или след нея, се изпълняват в евро (чл. 29, ал. 1 ЗВЕРБ). От същата дата се преустановява инициирането и изпълнението на платежни операции в левове, свързани с предоставянето на платежни услуги, освен при липса на касова наличност (чл. 29, ал. 2 и чл. 26, ал. 8 ЗВЕРБ). От същата дата при извършване от търговци на операции в брой с автомати, устройства и системи на самообслужване, включително без електрическо захранване, следва да се използва само евро (чл. 25, ал. 4 ЗВЕРБ).
На датата на въвеждане на еврото в Република България салдата по счетоводните сметки в левове се преизчисляват в евро в съответствие с правилата за превалутиране и за закръгляване (чл. 48, ал. 1 ЗВЕРБ). Стойността на всеки отделен наличен актив или пасив се преизчислява от левове в евро в съответствие с тези правила, с изключение на позициите на възнагражденията за положен труд, паричните и социалните помощи, както и пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване, които се превалутират по реда на чл. 45 ЗВЕРБ. Когато актив и пасив се отчитат в счетоводните книги и регистри и количествено, преизчислението се извършва, като се изчисли стойността за една мерна единица по общите правила на чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ и така определената единична стойност се умножи по съответното количество. За целите на аналитичното счетоводно отчитане стойността за една мерна единица в левове, изразена с повече от два знака след десетичната запетая, може да се изрази със същия брой знаци след десетичната запетая след превалутиране по чл. 12 ЗВЕРБ в евро при съответно прилагане на чл. 13, ал. 1 ЗВЕРБ. Курсовите разлики, възникнали в резултат от преизчисляването, се отчитат като текущи счетоводни приходи и разходи и се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (чл. 48, ал. 4 ЗВЕРБ). Всички възникнали разлики от преизчисляването на капитала се отчитат в собствения капитал (чл. 48, ал. 6 ЗВЕРБ).
Считано от датата на въвеждане на еврото в Република България текущото счетоводно документиране и отчитане следва да се извършва в евро и годишните финансови отчети да се съставят в хиляди евро, като данните за предходния отчетен период се преизчисляват в хиляди евро в съответствие с правилата на чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, с цел осигуряване на съпоставимост между текущ и предходен период. Годишните финансови отчети се изготвят в паричната единица, която е официална парична единица на Република България в края на отчетния период, като съпоставимите данни за предходния отчетен период следва да са в същата парична единица. Посочените правила се прилагат съответно и при изготвянето на междинни финансови отчети, други отчети и справки за специфични цели, когато такива се изискват съгласно българското законодателство или пряко приложимото право на ЕС.
Паричните стойности в данъчните декларации и декларациите за задължителни осигурителни вноски и другите документи, които се подават за изтекъл данъчен/осигурителен период, се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на Република България в края на данъчния/осигурителния период, за който се подава декларацията или документът. Когато периодът, за който се подава декларацията или документът, приключва във/включва периода на двойно обращение на левове и евро, паричните стойности в данъчната/осигурителната декларация или в документа се посочват в евро. Паричните стойности в данъчните декларации, които се подават за бъдещ данъчен период, се посочват в паричната единица, която е официална парична единица на Република България в момента на тяхното подаване.
В актовете и документите, издавани по реда на ДОПК, след датата на въвеждане на еврото в Република България и отнасящи се до периоди преди въвеждане на еврото, паричните стойности се посочват в левове. Сумите за внасяне и сумите за възстановяване обаче се посочват в евро (чл. 50, ал. 4 ЗВЕРБ). Паричните стойности в коригиращите декларации и другите документи се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на Република България в края на периода, за който се подава коригиращата декларация или документ.
След датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. В периода на двойно обращение на левове и евро в случаите, в които е допустимо плащане в брой на публични задължения, плащанията в брой могат да се извършват и в левове. Превалутирането на публичните вземания в евро се извършва съгласно общите правила за превалутиране по чл. 12 ЗВЕРБ и за закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ. След датата на въвеждане на еврото в Република България възстановяване/прихващане на недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото суми за публични вземания също се извършва в евро, като превалутирането се извършва пак по общите правила по чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ. Всички неплатени публични задължения и недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото суми по публични задължения се превалутират в евро към датата на въвеждане на еврото в Република България съгласно общите правила за превалутиране по чл. 12 ЗВЕРБ и за закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ. Всяко вземане и всяко задължение, установявано и събирано от НАП, включително предадените й за принудително събиране задължения, чийто размер възлиза на една стотинка към последния ден преди деня на въвеждане на еврото, не се превалутира в деня на въвеждане на еврото и се счита за отписано по силата на закона (чл. 42, ал. 2 ЗВЕРБ).
Велко ДЖИЛИЗОВ, юрист
