Поначало лихвата е възнаграждението, което длъжникът на пари трябва да престира на кредиторите си заради това, че се ползва от парите им. Задължението за лихва може да възникне от правна сделка и тогава говорим за договорна лихва. Когато същото възникне по силата на закона, лихвата се нарича законова – например чл. 294, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ).
Когато длъжникът на едно парично задължение не го изпълни на падежа, за него възниква задължението да поправи възникналите вследствие на неизпълнението вреди за кредиторите му. В тези случаи законът казва, че длъжникът дължи обезщетение за настъпилите закъснителни (мораторни) вреди. Поради особения характер на паричното задължение и обезщетението за неизпълнението му е прието да се нарича лихва, но за да се разграничава от същинската лихва, същата се обозначава като мораторна (закъснителна) лихва. В зависимост от основанието за възникването £ тя може да бъде договорна (например по договор за кредит) или законова – чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Размерът на законовата мораторна лихва е нормативно определен с чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. За целта Министерският съвет беше приел ПМС № 72 от 08.04.1994 г. (обн. ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г., изм. и доп. бр. 74 от 22.08.1995 г.), което в единствения си член предвиждаше, че годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на основния лихвен процент, обявен от БНБ за периода, плюс 10 пункта за задълженията в левове и на тримесечния Либор за съответния вид валута плюс 10 пункта за задълженията в конвертируема валута.
С наскоро приетото ПМС № 100 от 29.05.2012 г. (обн. ДВ, бр. 42 от 05.06.2012 г.), което влезе в сила, считано от 01.07.2012 г., беше отменено ПМС № 72 от 08.04.1994 г., като считано от 01.07.2012 г.,
Министерският съвет, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД, въведе нови правила за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, които замениха досега действащите такива, установени с отмененото ПМС № 72 от 08.04.1994 г.
Съгласно единствения член на ПМС № 100 от 29.05.2012 г. годишният размер на законната лихва за просрочени задължения продължава да е диференциран според валутата на задължението – в левове и в конвертируема валута, но за разлика от ПМС № 72 от 1994 г., новото ПМС № 100 от 2012 г. урежда специфични правила за определяне на законната лихва за просрочени задължения в евро, които са отделни и различаващи се от правилата за определяне на законната лихва за просрочени задълженията в останалите видове конвертируема валута.
Както и досега, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения в левове е равен на основния лихвен процент, обявен от БНБ, плюс 10 процента. Различното от досегашния режим е, че съгласно новите правила на ПМС № 100 от 2012 г. се предвиждат два периода за прилагане на основния лихвен процент на БНБ, а именно – за първото полугодие на съответната година, съобразно обявения от БНБ основен лихвен процент, в сила от 1 януари на текущата година, и за второто полугодие на съответната година, съобразно обявения от БНБ основен лихвен процент, в сила от 1 юли на текущата година (член единствен, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 1 от ПМС № 100 от 2012 г.). В този смисъл, ако просрочието на задължението в левове настъпи през първото полугодие на година, например през март, то приложение намира обявеният от БНБ основен лихвен процент, в сила от 1 януари на годината. Този процент се прилага за целия период на просрочието от март до
30 юни на годината, а не както досега – за периода до обявяване на нов основен лихвен процент на БНБ. Ако просрочието продължи и след
30 юни на годината, то законната лихва за периода, считано от
1 юли на годината до 31 декември на същата година, се определя при прилагане на обявения основен лихвен процент на БНБ, който е в сила от 1 юли на годината. Ако просрочието продължи и след края на годината, т.е. след 31 декември на годината, в която е възникнало просрочието, то според новите правила на ПМС № 100 от 2012 г.
законната лихва за периода от новата година се определя при прилагане на обявения от БНБ основен лихвен процент, който е в сила, считано от 1 януари на новата година. Следователно, за разлика от ПМС № 72 от 1994 г., приетите нови правила на ПМС № 100 от 2012 г.
ограничават варирането в компонентата на основния лихвен процент, обявен от БНБ, в изчисления през годината размер на законната лихва най-много до една промяна годишно, а именно – ако годишният размер на законната лихва е бил определен през първото полугодие на годината, промяна в размера му може да настъпи само считано от 1 юли на същата година.
Посоченият принцип на стабилизиране на изчисленията е възприет и при определяне на законната лихва по просрочени задължения в конвертируема валута, при които променливата компонента, каквато представлява лихвеният процент, прилаган от Европейската централна банка по основните операции по рефинансиране – за задълженията в евро, и едномесечният Либор за съответната валута – за задълженията, деноминирани в останалите конвертируеми валути извън еврото, също е ограничена в динамиката си в рамките на два периода – от 1 януари до 30 юни, или за първото полугодие на съответната година, и от 1 юли до 31 декември, т.е. за второто полугодие на същата година (член единствен, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2 и 3 от ПМС № 100 от 2012 г.). Определянето на годишния размер на законната лихва за задължения в конвертируема валута, в т.ч. евро, следва същата логика на изчисляване, както при задълженията, деноминирани в левове – ако просрочието на задължението настъпи през първото полугодие на година, например през март, то приложение намира обявеният лихвен процент на Европейската централна банка/едномесечен Либор, който е в сила от 1 януари на годината. Този процент се прилага за целия период на просрочието от март до 30 юни на годината, а не както по реда на ПМС № 72 от 1994 г. – за периода до обявяване на нов тримесечен Либор за съответната валута. Ако просрочието продължи и след 30 юни на годината, то законната лихва за периода, считано от 1 юли на годината до 31 декември на същата година, се определя при прилагане на обявения лихвен процент на Европейската централна банка/едномесечен Либор, който е в сила от
1 юли на годината. Ако просрочието продължи и след края на годината, т.е. след 31 декември на годината, в която е възникнало просрочието, то според новите правила на ПМС № 100 от 2012 г. законната лихва за периода от новата година се определя при прилагане на обявения лихвен процент на Европейската централна банка/едномесечен Либор, който е в сила, считано от 1 януари на новата година. Следователно, за разлика от ПМС № 72 от 1994 г., приетите нови правила на ПМС № 100 от 2012 г. ограничават варирането в променливата компонента в изчисления през годината размер на законната лихва за задължения в конвертируема валута, в т.ч. евро, най-много до една промяна годишно, а именно – ако годишният размер на законната лихва е бил определен през първото полугодие на годината, промяна в размера му може да настъпи само считано от 1 юли на същата година.
За разлика от отменените правила на ПМС № 72 от 1994 г. за просрочените задължения в евро, ПМС № 100 от 2012 г. въвежда специални правила за изчисление на законната лихва в член единствен, ал. 1, т. 2 от ПМС № 100 от 2012 г., в отклонение от общото правило на член единствен, ал. 1, т. 3 от ПМС № 100 от 2012 г. Въпреки че надбавката от 10 процента продължава да е унифицирана и се запазва както при еврото, така и при останалите конвертируеми валути извън еврото, базата при определяне на законната лихва за задължения в евро се променя, като тримесечният Либор за еврото е изоставен и същият е заменен от лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка по основните операции по рефинансиране, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година. Базата при определяне на законната лихва за задължения в останалите конвертируеми валути извън еврото също е променена, като тримесечният Либор за съответната валута по ПМС № 72 от 1994 г.
е изоставен и същият е заменен от едномесечния Либор за съответния вид валута, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година. За валути, за които не се котира Либор, разпоредбата на член единствен, ал. 1, т. 3, предложение последно от ПМС № 100 от 2012 г.
предвижда да намери приложение лихвеният процент, прилаган от Европейската централна банка за този вид валута по основните операции по рефинансиране, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година.
Както и по досегашния режим, установен от ПМС № 72 от 1994 г.
съгласно правилата на новото ПМС № 100 от 2012 г. и по-специално на правилото на член единствен, ал. 2 от постановлението, дневният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер на законната лихва за просрочени задължения, определен за съответния вид валута, съобразно правилата на ПМС
№ 100 от 2012 г., представени по-горе.
Велко ДЖИЛИЗОВ, юрист
