Ваучерите за храна като социална придобивка със специфичен данъчен статут се появиха в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) от 2003 г., но до края на 2006 година не намериха широко приложение в социалната политика на предприятията. От една страна, това се дължи на ограничените възможности за разходи на предприятията, но от друга страна (по-съществената), на съществуващото несъответствие между ЗКПО и отменения Закон за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), което бе преодоляно едва с новия Закон за данъците върху доходите на физическите лица от 2007 година. Както е известно, при стария режим предприятието не облагаше с еднократен данък разходите за ваучери за храна до 40 лева месечно, но по отменения ЗОДФЛ доходи на персонала, които не са обложени в предприятието, се считаха за доход на лицето и се облагаха.
Новата уредба на двата закона от 2007 г. решава благоприятно този въпрос, като способства предоставянето на ваучери за храна да се превърне във все по-често срещан елемент от социалната политика на предприятията.
Нормативната уредба по използването на ваучерите за храна, тяхното счетоводно отчитане и данъчно третиране се съдържа в:
- чл. 204, 209 и 214 от Закона за корпоративното подоходно облагане;
- чл. 24, ал. 2, т. 1, б. “е” от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ);
- Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор (обн. ДВ, бр. 66 от 2003 г.);
Указание № УК-3 на Министерство на финансите от 21.03.2003 г.
Определение на понятията “ваучери за храна” и “оператор” по смисъла на чл. 209 ЗКПО намираме в § 1, т. 35 и З6 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. Съгласно § 1, т. 35 от ДР на ЗКПО “оператор” по смисъла на чл. 209 е лице, получило разрешение от министъра на финансите, което се занимава с дейностите по отпечатването, организирането, контрола и разплащането във връзка с ваучерите за храна по ред, определен с наредба на министъра на финансите.
Според текста на § 1, т. 36 ДР “ваучери за храна” са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
Участници в системата за снабдяване и предоставяне на ваучери за храна са:
- операторите;
- работодателите;
- работниците и служителите (ползвателите);
- доставчиците (търговците).
В следващите редове ще насочим вниманието си към въпросите, свързани със счетоводното отчитане и данъчното третиране на ваучерите за храна при работодателя, тъй като те представляват най-голям интерес.
С чл. 204, т. 2 ЗКПО разходите за ваучери за храна са класифицирани като социални разходи, подлежащи на облагане с данък върху разходите, но чл. 209 от същия закон регламентира изключението: предоставените ваучери за храна в размер до 40 лева месечно на едно наето лице, по реда и условията на чл. 209, не се облагат с данък върху разходите. На облагане подлежи само разликата над 40 лева или цялата сума, ако не са изпълнени условията по чл. 209 ЗКПО. Ще добавим, че под “наети лица” се разбират работниците и служители, наети по трудово правоотношение в предприятието, както и наетите лица от същото предприятие по договори за управление и контрол. Няма да изброяваме условията, които трябва да изпълни работодателят и операторът, за да се приемат за разход предоставените ваучери за храна. Те са подробно описани в чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане и цитираната Наредба № 7 от 2003 г.
Схемата за счетоводно отчитане на разходите за ваучери за храна и взаимоотношенията на работодателя с оператора и персонала може да има следния примерен вид:
– за преведените на оператора парични средства за ваучери по номинал, съгласно сключения с оператора договор:
Д-т с/ка Доставчици по аванси
анал. сметка на оператора
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове
– за получените от оператора ваучери за храна (книжа за замяна, парични еквиваленти):
Д-т с/ка Други парични средства
анал.сметка Ваучери за храна
К-т с/ка Доставчици по аванси
анал. сметка на оператора
– за договорената комисиона на оператора, по издадена от него фактура (при условие че операторът е регистриран по ЗДДС):
Д-т с/ка Разходи за външни услуги
Д-т с/ка Начислен данък за покупките
К-т с/ка Разплащателна сметка в левове
– получените ваучери се разпределят между персонала и лицата по договори за управление и контрол и се отчитат като социални разходи:
Д-т с/ка Разходи за външни услуги
К-т с/ка Персонал
(по списък на лицата)
– при фактическото предоставяне на ваучерите на лицата:
Д-т с/ка Персонал
К-т с/ка Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна
– ако в рамките на годината бъдат върнати ваучери за храна на оператора:
Д-т с/ка Клиенти
К-т с/ка Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна
– за възстановените суми от оператора:
Д-т с/ка Разплащателна сметка в левове
К-т с/ка Клиенти
анал. сметка на оператора
– в 30-дневен срок от изтичането на срока на валидност на ваучерите работодателят може да поиска от оператора да ги замени с нови, съгласно чл. 23, ал. 3 от Наредба № 7 от 2003 г., като счетоводните записвания в този случай са следните:
Д-т с/ка Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна
(записват се новополучените ваучери по брой, серийни номера и суми)
К-т с/ка Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна
(отписват се подменените ваучери)
– когато лице от персонала или лице по договор за управление и контрол, получило ваучери, напусне предприятието, то съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба № 7, трябва да върне неизползваните ваучери. Предприятието взема сторнировъчни статии:
Д-т с/ка Разходи за външни услуги
К-т с/ка Персонал
и
Д-т с/ка Персонал
К-т с/ка Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна
(Двете счетоводни записвания са червено сторно.)
– в отделни случаи работодателят може да бракува ваучери поради загубване, унищожаване, пропускане на срока за подмяна и пр. В тези случаи стойността им остава за негова сметка:
Д-т с/ка Други разходи
К-т с/ка Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна
– в края на годината ваучерите за храна се инвентаризират по общия ред и за евентуалните разлики се съставят необходимите счетоводни записвания, с данъчно третиране;
– в отчета за приходите и разходите работодателят отчита разход, а в отчета за паричните потоци – входящите и изходящите парични потоци, свързани с движението на ваучерите.
Данъчни аспекти
Посочихме данъчното третиране на разходите за ваучери за храна по ЗКПО – чл. 209 регламентира освобождаването на разходи до 40 лева месечно на едно наето лице, ако са спазени условията по чл. 209, а чл. 214 допълва, че разликата над 40 лева се облага. Облага се целият разход, когато не са спазени условията.
Освен тези данъчни аспекти следва да отбележим разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 1, б. “е” ЗДДФЛ, която регламентира, че в облагаемия доход по трудови правоотношения не се включва полученият доход от ваучери за храна, в размер и по реда на ЗКПО.
Следователно, лицата, работещи по трудови правоотношения, не се облагат по ЗДДФЛ за дохода от ваучери за храна, независимо от размера.
Следва да се отбележи още един въпрос, свързан с данъчното третиране на ваучерите за храна съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). В цитираното в началото указание на Министерство на финансите е отбелязано, че разплащанията между оператора и работодателя и между оператора и доставчиците не са доставка по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност и ДДС не се начислява, тъй като ваучерите не са стока, а заместващо парите платежно средство.
За комисионата, която работодателят плаща на оператора, както и по отношение на комисионата, която операторът получава от доставчиците, режимът на ЗДДС се прилага по общия ред. При това операторът трябва задължително да е регистриран по ЗДДС, съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 ЗКПО. Безспорно това е така, защото комисионата няма характер на социален, а на търговски разход за работодателя и доставчика.
Накрая ще напомним, че ако стойността на предоставените от работодателя ваучери за храна е над 40 лева месечно на едно наето лице, разликата трябва да се обложи с данък върху разходите 10 %, като разходът се признава за данъчни цели съгласно чл. 206, ал. 1 ЗКПО.
Евгени РАНГЕЛОВ, магистър по финанси
