Цел
Урежда начина на информиране на работниците и служителите от страна на работодателя, относно правата им по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Правно основание
Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) чл. 29 и § 1, ал. 4 от Допълнителната разпоредба на закона
Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (наредбата) чл. 3-7
Участници (страни)
Първа страна:
Работодател1
Втора страна:
Работниците или служителите2
Трета страна:
Контролните органи на НОИ
Описание на процедурата
а) Предварителни условия
1. Съгласно изискванията на чл. 29 ЗГВРСНР, за да се открие процедурата по информиране на работниците и служителите, е необходимо в “Държавен вестник” да е обнародвано съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя по чл. 6 от закона.
2. Според параграф 1 от ДР на ЗГВРСНР, за да се открие процедурата по информиране на работниците и служителите, предварително е необходимо на предприятието български работодател, да е станало известно обстоятелството по ал. 2 на § 1 от ДР на закона.
б) Действия на страните в хронологичен ред
Процедурата по информиране на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя има два начални момента.
За работодателя, задължено лице по чл. 2 от закона, процедурата се открива със задължението на работодателя да информира работниците и служителите си в тридневен срок от обнародването в “Държавен вестник” на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, за датата на обнародване на това решение, както и за реда за получаване на гарантираните вземания.
За предприятието български работодател (по смисъла на § 1 от ДР на ЗГВРСНР), което е обособена част от друго предприятие, осъществяващо стопанска дейност на територията на друга държава членка на Европейския съюз, или друга държава от Европейското икономическо пространство, задължението за информиране възниква от датата, на която е станало известно обстоятелството, че предприятието е в несъстоятелност3.
Работодателят е задължен от настъпването на посочения по-горе момент да започне информиране на работниците и служителите относно датата на обнародването в “Държавен вестник” на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР, съответно за датата, от която му е станало известно, че има открито производство по несъстоятелност по § 1 ал. 2 от ДР на закона. Работодателят има задължението да предостави на правоимащите работници и служители и информация относно реда за получаване на гарантираните вземания.
1. Информирането на работниците и служителите, чието трудово правоотношение не е прекратено към датата на обнародване в “Държавен вестник” на решението по чл. 6 от закона, трябва да се извърши чрез изпращане на писмено Уведомление от работодателя до представителите5.
5. Контролните органи на НОИ от своя страна учасват в процедурата по информиране, като извършват проверка при работодателя на база на изготвените от него справки и съставят Констативен протокол в три екземпляра един за работодателя и два за териториалното поделение на НОИ. Това тяхно задължение им е вменено с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от наредбата и трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от обнародването в “Държавен вестник” на решението за откриване на производството по несъстоятелност6.
6. Към Констативния протокол, изготвен от контролните органи на НОИ, работодателят трябва да приложи изготвените от него справки за териториалното поделение на НОИ, копие от съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и документи, удостоверяващи упражняването на дейност от страна на предприятието, най-малко шест месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността.
Удостоверяването на обстоятелството, че работодателят упражнява дейност, се извършва с удостоврение за актуално състояние, решение за съдебна регистрация, копие от данъчната декларация, счетоводни отчети, сключени търговски сделки, удостоверение от банките за финансова активност и Декларация по чл. 5, ал. 2 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя по образец съгласно Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от наредбата.
Допълнения
Процедурата изисква от работодателя да връчи екземпляр от Справката на правоимащия работник или служител лично или да му я изпрати по пощата с обратна разписка.
Когато трудовото правоотношение на правоимащия работник или служител е прекратено през последните три месеца, считано към датата на обнародване в “Държавен вестник” на решението за откриване производството по несъстоятелност, работодателят задължително трябва да изпрати екземпляр от справката по пощата с обратна разписка. Само при това условие може да се приеме, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 4, ал. 5 от наредбата.
При отказ от страна на работодателя да информира своите работници и служители по предвидените в наредбата начини, той може да бъде санкциониран от контролните органи на НОИ за неизпълнение на задълженията си по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя или по нормативните актове по прилагането му, с глоба в размер от 20 до 250 лева (чл. 31 ЗГВРСНР).
Срокове
Съгласно чл. 7 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, последният е задължен да подаде Декларация по образец съгласно Приложение № 3 към наредбата: 1. за работниците и служителите, притежаващи качествата по чл. 7, т. 1-3 от закона7, 2. както и при промяна на съответното качество в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в следните срокове:
1. за работници и служители, които притежават съответното качество към момента на сключване на договора в тридневен срок от сключването на трудовия договор;
2. при придобиване или изгубване на съответното качество след сключване на трудовия договор в тридневен срок от придобиването или изгубването му.
Обжалване
Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя допуска работниците и служителите да оспорят данните в издадената от работодателя справка.
Оспорването се извършва с подаване на Възражение за оспорване на данните, посочени в справката за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове пред работодателя, в 14-дневен срок от обнародване на решението в “Държавен вестник” и докато тече проверката при работодателя от контролните органи на НОИ.
Когато е получил възражение, работодателят трябва да информира контролните органи на НОИ за получените възражения и да даде становище по тях в хода на проверката. Работодателят е този, който преценява основателността на възраженията и издава или отказва да издаде нова справка до приключване на проверката.
Контролните органи на НОИ са длъжни да оказват съдействие на работниците и служителите, които са направили възражение пред работодателя, за правилното изготвяне и оформяне на справките.
Правни последици
Всяко правоимащо лице, след като е било информирано от работодателя за правата му по ЗГВРСНР по изброените по-горе начини, в 30-дневен срок от датата на вписването на решението по чл. 6 от закона или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава членка на ЕС или ЕИП, има право да кандидатства пред съответното териториално поделение на НОИ, по седалище на работодателя, за отпускане и изплащане на гарантирано вземане в дължимия му размер по реда на Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя8.
Пояснения
1 По смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ, “работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
По смисъла на параграф 1, ал. 1 от ДР на ЗГВРСНР предприятие български работодател, в което са наети български работници и служители и което осъществява стопанска дейност на територията на Република България и е обособена част от друго предприятие, осъществяващо стопанска дейнос на територията на друга държава членка на Европейския съюз, или друга държава от Европейското икономическо пространство, когато по реда на законодателството на тази държава предриятието е в несъстоятелност и това се отнася за обособената част от него в Република България.
2 В тази група попадат работниците и служителите, които понастоящем са в трудово правоотношение или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока на това провотношение и от продължителността на работното време, и чието правоотношение:
1. не е прекратено към датата на обнародване на решението по чл. 6 ЗГВРСНР;
2. е прекратено през последните три месеца преди датата на обнародване на решението по чл. 6;
както и работниците и служителите по параграф 1, ал. 1 от ДР на ЗГВРСНР.
3 Предприятието е в несъстоятелност, когато е поискано започване на колективна процедура, основана на неплатежоспособността на работодателя, така, както е предвидено в съответните законови, подзаконови и административни разпоредби на държавата членка, която включва частично или цялостно отнемане на активите на работодателя, определяне на ликвидатор или лице, изпълняващо подобни функции, и съответния компетентен орган:
1. е решил да открие производството; или
2. е установил, че предприятието или дейността на работодателя са окончателно прекратени и наличните му активи са недостатъчни, за да се обоснове откриването на процедурата.
4 Представителите на работниците и служителите са:
или определените от общото събрание в предприятието по реда на чл. 7 ал. 2 КТ;
или избрани от общото събрание в предприятието нарочни представители на работниците и служителите за информиране и консултиране по реда на чл. 7а КТ;
или представители, излъчени от синдикалните организации в предприятието.
5 Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, данните, които трябва да се посочат в справката, са начислените, но неизплатени брутни трудови възнаграждения, изплатени аванси, дължим остатък за изплащане, минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за всеки месец от последните три календарни месеца, предхождащи месеца, в който е обнародвано решението по чл. 3, ал. 1 за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от закона, или за месеца на прекратяване на правоотношението за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 от закона.
С член 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се определя доходът, върху който се дължат осигурителни вноски. Той включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Според член 4, ал. 1, т. 8 от наредбата, към данните, които трябва да се посочат в справката, спадат и начислените, но неизплатени парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове за всеки месец от последните три календарни месеца, предхождащи месеца, в който е обнародвано решението по чл. 3, ал. 1 за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от закона, или за месеца на прекратяване на правоотношението за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 от закона. Обезщетенията, които следва да се включат в справката, са не изобщо всички обезщетения, на които работникът има право, а само тези, които се дължат от работодателя, съгласно изискванията на нормативен акт (чл. 3, т. 2 ЗГВРСНР). Такива нормативни актове, уреждащи дължими от работодателя обезщетения, са Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване.
Обезщетенията по Кодекса на труда са уредени в глава десета. Това са обезщетенията, които работодателят дължи във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя (чл. 220 225 КТ). Други са обезщетенията, които се дължат от работодателя при нарушаване на трудовите права на работника или служителя (при недопускане на работа, при временно отстраняване от работа, по чл. 226 КТ и т.н.). Трета група дължими обезщетения произтичат от изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение (при командироване, при преместване, при трудоустрояване, в условията на природни и обществени бедствия).
Към дължимите от работодателя обезщетения по Кодекса на труда следва да бъдат приобщени и обезщетенията по чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя. За всички изброени дотук обезщетения важи посоченото вече изискване те да бъдат начислени и неизплатени от работодателя.
В тази връзка някои от дължимите обезщетения, като тези по чл. 200 и 225 КТ, следва да се считат начислени в случаите, когато са установени с влязло в сила съдебно решение. Само в този случаи те трябва да бъдат посочени в справката по чл. 4 от наредбата.
Кодексът за социално осигуряване урежда един-единствен случай на дължимо от работодателя обезщетение. По силата на чл. 40, ал. 4 КСО паричното обезщетение за първия работен ден от временната неработоспособност, но за не повече от 15 работни дни през една календарна година, е за сметка на работодателите. Ако сме изправени пред тази хипотеза и обезщетението е начислено в съответните документи при работодателя, неговият размер се гарантира от фонд “ГВРС”. Това е единственото обезщетение, дължимо от работодателя по друг нормативен акт, извън Кодекса на труда, което, ако не е изплатено на работника или служителя към момента на обнародване в “Държавен вестник” на решението за откриване производство по несъстоятелност срещу работодателя, трябва да бъде посочено в справката по чл. 4 от наредбата.
Съгласно чл. 7, т. 9 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, последният е задължен да посочи в справката и запорите, наложени върху работната заплата на работника или служителя, било по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), или по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
6 Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО, контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право да проверят всички физически и юридически лица за дейността им по държавното обществено осигуряване и за внасянето на осигурителни вноски за здравно осигуряване, и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Препоръчва се работодателят винаги да допуска органите на НОИ до работните помещения и обекти за извършване на съответната проверка. В противен случай той рискува да бъде санкциониран от контролните органи на Националния осигурителен институт с глоба в размер от 50 до 1000 лв., наложена по реда на чл. 349, ал. 1 КСО.
7 Към тези лица спадат:
1. съдружниците в търговското дружество;
2. членовете на органите за управление и контрол на търговеца;
3. съпрузите и роднините по права линия на търговеца физическо лице, или на лицата по т. 1 и 2.
8 Гарантираното вземане е с определен в закона период и до определен размер. Според периода, в който е съществувало трудово правоотношение, законът е определил различен размер на гарантираното вземане. За работници и служители, които са в трудови правоотношения към момента на обнародване в “Държавен вестник” на решението по чл. 6 от закона, гарантираното вземане е в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 6 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е обнародвано решението по чл. 6 ЗГВРСНР, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца; начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на обнародване на решението по чл. 6, ако към тази дата работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател по-малко от три месеца.
За работници и служители, които са с прекратени трудови правоотношения към момента на обнародване в “Държавен вестник” на решението по чл. 6 от Закона гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, гарантираните вземания са в размера на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 6 календарни месеца преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца.
Максималният размер на гарантираното вземане се определя ежегодно със Закона за бюджета на ДОО, като за 2007 г. този размер е 450 лв.
