Европейската харта за правата на пациентите е разработена през 2012 г. от международната неправителствена мрежа „Активно гражданство”, заедно с 12 неправителствени организации от различни страни на Европейския съюз.
Хартата постановява 14 права на пациентите, които заедно целят да гарантират „висока степен на защита на човешкото здраве” (съгласно чл. 35 от Хартата на фундаменталните права в Европейския съюз) и да осигурят високо качество на услугите, предоставяни от различните национални здравни системи в Европа. Тези 14 права са фундаментални и като такива трябва да бъдат признати и зачетени във всяка държава. Те са свързани със съответните задължения и отговорности, които следва да бъдат поети както от гражданите, така и от всички заинтересовани лица в системата на здравеопазването.
1. Право на превантивни мерки
Всяко лице има право на подходящи услуги, предпазващи го от заболяване.
2. Право на достъп
Всяко лице има право на достъп до здравни услуги, в съответствие със своите здравни нужди. Здравните услуги трябва да гарантират равен достъп за всеки, без каквато и да е дискриминация, от гледна точка на финансови ресурси, местоживеене, вид на заболяването, или момент на достъпа до дадена услуга.
3. Право на информация
Всяко лице има право на достъп до каквато и да е информация във връзка с неговото здравословно състояние, медицинските услуги и начина на тяхното прилагане, както и относно постиженията на научноизследователския прогрес, които са достъпни.
4. Право на съгласие
Всяко лице има право на достъп до всякаква информация, която може да му позволи да участва активно във вземането на решения за неговото здраве. Тази информация е предпоставка за всяка процедура и лечение, включително и за участие в научни изследвания.
5. Право на свободен избор
Всяко лице има право на свободен избор между различни лечения и изпълнители на медицинска помощ на базата на адекватна информация.
6. Право на тайна и конфиденциалност
Всяко лице има право на конфиденциалност по отношение на неговата лична информация, включително информацията за неговото здравословно състояние, и за възможните диагностични или терапевтични процедури, както и на защита на личната му тайна по време на извършване на диагностични прегледи, посещения на специалисти и общо медицинско лечение/хирургически намеси. Всяко лице има право на свободен избор между различни лечения и изпълнители на медицинска помощ на базата на адекватна информация.
7. Право на уважение към времето на пациента
Всяко лице има право да получи необходимото му лечение своевременно и в рамките на предварително установен срок. Това право е приложимо на всеки отделен етап от лечението.
8. Право на спазване на стандартите за качество
Всяко лице има право на достъп до висококачествени здравни услуги на основата на определяне и спазване на прецизни стандарти.
9. Право на безопасност
Всяко лице има право на защита от опасности, породени от лошо функциониращи здравни услуги, медицинска небрежност и грешки, както и право на достъп до здравни услуги и лечения, покриващи изискванията за висок стандарт на безопасност.
10. Право на иновации
Всяко лице има право на достъп до иновационни процедури, включително диагностични, в съответствие с международните стандарти, независимо от икономическите или финансови съображения.
11. Право на избягване на ненужно страдание и болка
Всяко лице има право да избягва, доколкото е възможно, страданието и болката във всяка фаза на заболяването си.
12. Право на индивидуално лечение
Всяко лице има право на диагностични или терапевтични програми за лечение, пригодени колкото е възможно повече към неговите лични потребности.
13. Право на жалване
В случай на понесени вреди всяко лице има право да подаде жалба и да получи отговор или друга обратна информация.
14. Право на обезщетение
Всяко лице има право на достатъчно обезщетение в рамките на разумен срок в случай на понесена физическа, морална или психологическа вреда, причинена от здравни услуги и лечение.
Министерство на здравеопазването
