1. Понятие
Физическото лице, което придобие търговско качество, е наречено от закона “едноличен търговец”. Едноличният търговец може да стане търговец на основание чл. 1, ал. 1 или 3 от Търговския закон (ТЗ). Освен че трябва да извършва сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ или да организира дейността си по търговски начин, едноличният търговец трябва да е дееспособно физическо лице, което има местожителство в страната. Общата правна уредба на едноличния търговец се съдържа в чл. 56-60а ТЗ.
Физическите лица са хората – вж. заглавието на раздел I на Закона за лицата и семейството (ЗЛС). Няма значение дали те са български граждани, чужди граждани, лица с двойно гражданство и лица без гражданство.
В литературата се приема, че признаването на търговско качество разширявало правоспособността на физическите лица1. Признаването на лицето за търговец откривало за него възможност да бъде страна по търговски правоотношения, като възможността за придобиване на граждански права и задължения се запазва.
Това мнение не може да бъде споделено. Правоспособността е общата способност на едно лице да бъде носител на права и задължения – чл. 1 ЗЛС. Всяко физическо лице е правоспособно. Правоспособността на физическите лица, които са еднолични търговци, не се разширява – така и Определение № 389-1997-V г.о.. Приемането на обратната теза означава, че физическите лица, които не са търговци, имат ограничена правоспособност. Всяко физическо лице може да извършва търговски сделки и да бъде страна по търговски правоотношения. То може да ги извършва и по занятие, но ако не се впише в търговския регистър и не води счетоводство, носи административно-наказателна отговорност. Иначе извършените сделки от него са действителни. Това е така дори и да се изисква разрешение или регистрация за извършване на дадена категория сделка по занятие. Значението на търговското качество е друго – лицето е длъжно да се впише в търговския регистър; да води счетоводство2; сделките, които то сключва, се уреждат със специални правила; то може да бъде обявено в несъстоятелност, то подлежи на данъчен режим, различен от този за нетърговците и т.н.
Придобиването на търговско качество от физическото лице не води до възникване на нов правен субект3 – Решение № 478-1994-V г.о., Решение № 389-1997-V г.о., Определение № 370-2008-V г.о.. Това е така дори и едноличният търговец да регистрира повече от една търговски фирми – Решение № 1012 от 03.07.1995 г. по гражд. д. № 1853/1994 г., V г.о.. Титуляр както на търговскоправните, така и на гражданскоправните права и задължения, е едно и също физическо лице. Имуществото му е общо, независимо че то се разделя на два елемента – имущество, включено в търговското предприятие, и имущество, което е извън търговското предприятие. Едноличният търговец отговаря с цялото си имущество за всички свои задължения, независимо от тяхната природа – частноправни или публичноправни – Решение № 478-1994-V г.о., Решение № 855-2003-II г.о.
За да придобие търговско качество, физическото лице трябва да е дееспособно – № Ф-86 от 05.06.1992 г. по ф.д. № 43/1992 г., V г.о. Дееспособността е признато и гарантирано от закона качество на физическите лица да извършват правомерни правни действия, насочени към възникване, изменение или прекратяване на гражданско-правни права и задължения4. Дееспособни са пълнолетните (навършилите 18 години – чл. 2 ЗЛС) физически лица, които не са поставени под запрещение – чл. 5 ЗЛС. Поставянето под запрещение е последица единствено от влязло в сила съдебно решение. Непълнолетни лица и лица под ограничено запрещение не могат да бъдат търговци. Това е така, дори и те да отговарят на изискванията на чл. 1, ал. 1 или 3 ТЗ. Аналогично е положението и в случай на наследяване на търговско предприятие. Целта на законодателя е да защити недееспособния, като изключи за него специалния режим на търговските сделки и опасността да бъде обявен в несъстоятелност. ТЗ не урежда възможност непълнолетно лице да стане търговец5, освен ако е еманципирано – чл. 6, ал. 4 от Семейния кодекс (СК). В този случай то може да се разпорежда с недвижими имоти само с разрешение на районния съд.
Както местни, така и чуждестранни физически лица могат да бъдат търговци..
Едноличният търговец трябва да има местожителство в страната. Съдържанието на термина “местожителство” беше изяснено в чл. 7, ал. 1 ЗЛС. Според тази норма “местожителство” е населеното място, в което лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено, което се придобива с вписване в регистъра за населението по молба на лицето. С влизане в сила на Закона за гражданската регистрация6 (ЗГР) чл. 7 ЗЛС беше отменен.
По силата на чл. 90, ал. 1 ЗГР всеки български гражданин трябва да заяви писмено постоянен и настоящ адрес. Адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си – чл. 89, ал. 1 ЗГР. Адресът в Република България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място – чл. 89, ал. 2 ЗГР. В зависимост от мястото, което описва, адресът може да включва наименование на улица – площад, булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход, етаж, апартамент – чл. 89, ал. 3 ЗГР.
Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението – чл. 93, ал. 1 ЗГР. Постоянният адрес е винаги на територията на Република България – чл. 93, ал. 2 ЗГР. Всяко лице може да има само един постоянен адрес – чл. 93, ал. 3 ЗГР.
Само български гражданин, който живее предимно в България, може да има постоянен адрес. Български гражданин, живеещ предимно в чужбина, който не е вписан в регистрите на населението и не може да посочи постоянен адрес в Република България, се вписва служебно в регистрите на населението на район “Средец” на град София – чл. 93, ал. 4 ЗГР. Това вписване замества постоянния адрес, но доколкото лицето не живее България, следва да се приеме, че лицето няма постоянен адрес.
Настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава – чл. 94, ал. 1 ЗГР. Всяко лице има само един настоящ адрес – чл. 94, ал. 2 ЗГР. Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на пребиваване е в чужбина, се отразява в автоматизираните информационни фондове само с името на държавата, в която пребивават – чл. 94, ал. 3 ЗГР.
Според някои автори местожителството е заменено от постоянния адрес7. Други приемат, че под местожителство следва да се има предвид настоящият адрес8. Трета група автори твърдят, че местожителството е заместено или от постоянния, или от настоящия адрес9.
Понятието “местожителство” се състои от два елемента. От една страна, то индивидуализира лицето с оглед на мястото, където живее – населено място, където лицето живее постоянно или преимуществено. Вторият елемент има административноправен характер – той е свързан с регистъра на населението, в който е вписано лицето.
Анализът на съдържанието на това понятие разкрива, че то е по-близо до съдържанието на понятието “постоянен адрес”, тъй като това с адрес, на който се предполага, че лицето преимуществено пребивава на територията на страната10 и който е вписан в регистрите на населението. Ако обаче лицето живее предимно в чужбина, то няма постоянен адрес на територията на страната. В този случай неговото “местожителство” следва да е район “Средец” на град София – чл. 93, ал. 4 ЗГР.
Настоящият адрес е адресът, на който лицето пребивава в даден момент. Той може да съвпада или да се различава от постоянния адрес. Настоящият адрес не може да бъде аналог на местожителството, защото липсва трайна връзка между лицето и съответния адрес. с.
Тъй като законът не въвежда никакви ограничения, търговци могат да бъдат и дееспособни чужденци. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България11 чужденец е всяко лице, което не е български гражданин, освен гражданите на страните членки на Европейския съюз и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства. Чужденците също могат да имат постоянен и настоящ адрес в нашата страна – вж. чл. 54, ал. 4, т. 3 и 4 от Закона за чужденците в Република България. Някои автори приемат, че чужденците трябва да имат разрешение за постоянно пребиваване (така Решение № Ф-3-1992-V г.о., Решение. № Ф-28-1993-V г.о., Решение № 1248-1995-V г.о.), за да могат да имат постоянен адрес, т.е. за да имат “местожителство” по смисъла на чл. 56 ТЗ12. Това мнение следва да се сподели, но само за онези чужденци, които са граждани на друга държава. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗГР в регистрите за гражданското състояние се вписват чужденците, които са получили разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Освен тях постоянен адрес могат да имат и чужденците, които са: без гражданство, установили се трайно и преимуществено в Република България; получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България – чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3 ЗГР. За тези две групи чужденци не е нужно да получат разрешение за постоянно пребиваване.
Доколкото за гражданите на държавите членки на Европейския съюз и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, не е предвиден специален режим, следва да се приеме, че за да имат постоянен адрес на територията на страната, те следва да имат разрешение за постоянно пребиваване.
В литературата изискването за местожителство се критикува, защото не съответства на целите на ТЗ, които не налагат разграничаването на търговците на местни и чужди13. Това мнение следва да се сподели. То важи с още по-голяма сила по отношение на гражданите на държавите членки на Европейския съюз, за които не следва да има изискване за местожителство за придобиване на търговско качество.
Придобиването на търговско качество от едноличния търговец е функция от обективирането на предвидените в закона материалноправни предпоставки14, а не от вписването в търговския регистър (което няма конститутивно действие).
2. Ограничения
В чл. 57 ТЗ са уредени три алтернативни забрани за придобиване на търговско качество. Не може да бъде едноличен търговец: лице в производство за обявяване в несъстоятелност; невъзстановен в правата си несъстоятелен едноличен търговец; лице, осъдено за банкрут.
Първото ограничение е до известна степен безсмислено, защото то касае хипотеза, при която едноличният търговец не е обявен в несъстоятелност, но за него е налице висящо производство по несъстоятелност. В този случай едноличният търговец не е още изгубил търговското си качество – тази последица настъпва едва след обявяването му в несъстоятелност – чл. 630, ал. 2, чл. 632, ал. 1, чл. 710 ТЗ. Едноличният търговец не може да придобие втори път търговско качество. Това следва от втория закон на формалната логика (закона за противоречието – две противоположни мисли за един и същ предмет в едно и също време и отношение едновременно не могат да бъдат истинни). Физическото лице или е търговец, или не. Неприложимостта на ограничението на чл. 57, т. 1 ТЗ следва и от изричната забрана на чл. 58, ал. 4 ТЗ лицето да се вписва повече от веднъж като търговец.
В литературата се приема, че разпоредбата следва да се тълкува ограничително и да се отнася до участие в персонално дружество, съответно до участие в управлението на капиталово дружество, което е в производство по несъстоятелност15. Това мнение може бъде подкрепено отчасти.
Освен физическо лице, което е едноличен търговец, производство по несъстоятелност може да бъде образувано и по отношение на физическо лице, което: е неограничено отговорен съдружник в събирателно дружество, командитно дружество и командитно дружество с акции (чл. 610 ТЗ); прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник (чл. 610 ТЗ). Тези лица не могат да придобият търговско качество, ако за тях е налице висящо производство по несъстоятелност.
Поставя се въпросът на какъв стадий следва да е производството по несъстоятелност, за да е налице забрана за придобиване на търговско качество. Възможни са различни разрешения – производството по несъстоятелност да е образувано, производството по несъстоятелност да е открито, длъжникът да е обявен в несъстоятелност. Наличието на образувано производство не може да бъде пречка лицето да стане едноличен търговец, защото съдът може да откаже да открие производство по несъстоятелност. Обявяването в несъстоятелност е самостоятелно основание, което препятства придобиването на търговско качество – чл. 57, т. 2 ТЗ. Налага се изводът, че производството трябва да е открито с влязло в сила решение.
Лице, което участва в управлението на капиталово дружество, може да придобие търговско качество, дори и за дружеството да има открито производство по несъстоятелност. Разпоредбата на чл. 57 ТЗ има ограничителен характер. Ограничителните разпоредби не следва да се тълкуват разширително или да се прилагат по аналогия. Обсъжданата теза следва да бъде отречена и защото образуването и даже откриването на производство по несъстоятелност на капиталово търговско дружество не следва да има неблагоприятни последици за неговите съдружници или членове на управителните му органи – производство може да не бъде открито или търговецът да бъде оздравен.
Втората забрана засяга обявени в несъстоятелност физически лица, които не са възстановени в правата си. Само обявени в несъстоятелност физически лица могат да бъдат възстановени – чл. 747 ТЗ. Те могат да бъдат както еднолични търговци, така и физически лица, които са неограничено отговорни съдружници в събирателни и командитни дружества (чл. 610 ТЗ) или тайни съдружници в дружества със съучастие (чл. 609 ТЗ). Забраната е израз на разбирането, че лице, което е обявено в несъстоятелност, е опасно за оборота. Възстановяването се извършва при условията и по реда на глава петдесет и първа на ТЗ (чл. 747-756). Материалноправните предпоставки са уредени в чл. 748 ТЗ. Възстановяват се правата на длъжник, който изплати напълно приетите в производството по несъстоятелност вземания, заедно с лихвите и разноските по тях. Правата на длъжника се възстановяват и без да е изплатил напълно всички задължения, когато несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия. Правата на неограничено отговорен съдружник се възстановяват при наличие на същите условия. За да бъдат възстановени правата на длъжника, необходимо е влязло в сила решение на съда, с което се уважава молбата – чл. 755, ал. 3 ТЗ.
Тази забрана следва да отпадне. Запазването й не е в интерес на оборота. От една страна, всеки, който се е провалил, следва да има нова възможност за организиране на търговско предприятие, дори и да са останали неудовлетворени кредитори или несъстоятелността да не се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия (а на други факти – например рисковани бизнес решения). От друга страна, контрагентите на участник в оборота са по-добре защитени, ако той е търговец – отговорността му е по-висока, може да бъде обявен в несъстоятелност и т.н.
Третото ограничение се отнася до лице, което е осъдено за банкрут. Престъплението банкрут е уредено в чл. 227в-227д от Наказателния кодекс (НК). Членове 227в и 227г НК уреждат умишлен банкрут, а чл. 227д – непредпазлив банкрут16. Приложение за едноличния търговец имат само чл. 227в и 227д НК (чл. 227г НК се отнася до лица, които управляват и представляват търговец-юридическо лице). Член 57, т. 3 ТЗ се прилага само ако е налице влязла в сила присъда. Няма значение дали лицето с присъдата е лишено от право да упражнява търговска дейност. Правата на длъжник, осъден за банкрут, не могат да бъдат възстановявани в производството по глава петдесет и първа на ТЗ – чл. 749 ТЗ. Ако обаче осъденият е амнистиран (чл. 83 НК) или е реабилитиран (чл. 85-88а НК), той се освобождава от последиците на осъждането. В последните два случая осъденият може да извършва търговска дейност като едноличен търговец.
От правилото на чл. 58, ал. 2 ТЗ може да се остане с впечатление, че е налице още една пречка за придобиване на търговско качество – лишаване от право да се упражнява търговска дейност. Подобно заключение е погрешно (вж. по-долу т. 3).
В специални закони могат да бъдат уредени и други основания, при наличието на които не може да се придобие търговско качество.
В редица нормативни актове е уредена друга забрана – забранява се на еднолични търговци да бъдат длъжностни лица или лица, упражняващи свободни професии. Така съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за адвокатурата едноличен търговец не може да бъде адвокат. Член 195, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт забранява на едноличен търговец да заема длъжност като съдия, прокурор или следовател. При нарушаване на подобна забрана едноличният търговец не губи търговско качество, а е налице основание за освобождаване от длъжност или за упражняване на свободна професия.
3. Регистрация
Придобиването на търговско качество, както и правноиндивидуализиращите го белези като физическо лице и търговец, трябва да се впишат в търговския регистър. Лицето е легитимирано да поиска вписване – чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър (ЗТР). То има и административноправно задължение да поиска вписване – чл. 6, ал. 1 ЗТР. Това задължение трябва да се изпълни в седемдневен срок от придобиването на търговско качество.
Съгласие на съпруга не се изисква, тъй като то би ограничило както правоспособността, така и свободата на съпруга при избора на професия – чл. 16 СК.
Съгласно чл. 58, ал. 1 ТЗ едноличният търговец се регистрира въз основа на заявление, в което се посочват името, местожителството, адресът17 и единният граждански номер; фирмата, под която ще се извършва дейността; седалището и адресът на управлението на дейността; предметът на дейност. Със заявлението се представя образец от подписа на търговеца и декларация, че не е лишен от правото да упражнява търговска дейност и не е регистрирал друга фирма като едноличен търговец – чл. 58, ал. 2 ТЗ.
Законодателят изисква за вписване в регистъра индивидуализиращи данни както за физическото лице – име, постоянен адрес, единен граждански номер, така и за неговото търговско предприятие – фирма, седалище и адрес на управление, предмет на дейност.
Постоянният адрес на физическото лице и седалището и адресът на управление на търговеца могат да съвпадат, но могат и да се различават. Такова различие е възможно винаги, а не само когато търговецът е назначил прокурист18 – законът не поставя никакви ограничения в тази насока. Едноличният търговец може да бъде призоваван и на постоянния си адрес – Решение № 1978-1997-V г.о. Призоваването на едноличния търговец на последния адрес, който е вписан в търговския регистър, е редовно (чл. 50, ал. 2 ГПК), макар впоследствие да е променил адреса си – Решение № 1997-2001-V г.о.
Предметът на дейност е без значение, защото търговците по правило могат да извършват по занятие всякакви търговски сделки, освен онези, които са забранени от закона. Изключения са възможни само ако са уредени със специален нормативен акт с ранга на закон, за случаи, за които е въведен лицензионен или регистрационен режим, провеждан от съответен административен орган – чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Тогава, ако това е условие за регистрацията, се прилага съответният лиценз, разрешение, удостоверение за професионална правоспособност или друг документ – чл. 10, т. 1, б. “б” от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (Наредба № 1).
В литературата се приема, че в заявлението трябва да се посочи начинът на представляване19. Това мнение не може да се сподели. То не съответства на легалната уредба. Доколкото едноличният търговец е дееспособно физическо лице, той няма нужда от представител. Ако едноличният търговец реши, той може да упълномощи прокурист (но упълномощаването на прокурист е възможност, а не задължение).
Към заявлението се представя образец от подписа на едноличния търговец. Целта на това задължение е да се позволи на третите лица да узнаят формата на подписа и да избегнат опасността от под-правянето му. Законът не изисква подписът да е нотариално заверен.
Едноличният търговец трябва да представи декларация за обстоятелството, че не е лишен от правото да упражнява търговска дейност. Лишаването от такова право може да стане само с присъда20. В чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е предвидено като наказание “лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност”. Подобно наказание може да се наложи само за престъпление банкрут, тъй като само това престъпление е пречка за извършване на търговска дейност. Когато със закон е прието, че заемането на определена длъжност или упражняването на определена професия или дейност не е несъвместимо с характера на извършеното престъпление, съдът няма право да постанови лишаване от тези права – Решение № 541-1995-I н.о., Решение № 69-2001-III н.о. Затова изискването на чл. 58, ал. 2 ТЗ не въвежда ново ограничение за придобиване на търговско качество, различно от ограничението по чл. 57, т. 3 ТЗ.
Наредба № 1 изисква в същата декларация да се декларира, че лицето не е в производство за обявяване в несъстоятелност, че то не е невъзстановен в правата си несъстоятелен, че лицето не е осъдено за банкрут и не е регистрирало друга фирма като едноличен търговец – чл. 10, т. 1, б. “в”.
ТЗ не изисква представяне на свидетелство за съдимост при регистрацията на търговеца.
Регистрацията на едноличния търговец е подчинена на правилата, предвидени в ЗТР. В регистъра се вписват обстоятелствата по чл. 58, ал. 1 ТЗ.
Вписването няма конститутивно действие, защото липсва изрично правило, което да го урежда21. То има обаче оповестително действие и действие на обществено доверие.
4. Фирма
Едноличният търговец, както всеки друг търговец, трябва да се индивидуализира в оборота с търговската си фирма.
Фирмата на едноличния търговец се урежда и със специални правила, първото от които се съдържа в чл. 59 ТЗ. Задължителни и същевременно индивидуализиращи едноличния търговец елементи на търговската му фирма са личното и фамилното му име или бащиното му име, с което е известен в обществото. Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка “-ов” или “-ев” и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго – чл. 14, ал. 1 ЗГР. Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка “-ов” или “-ев” и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите – чл. 13 ЗГР. Личното и фамилното, съответно бащиното, име се включват в търговската фирма без съкращения. Неточното вписване на фирмата на едноличния търговец в търговския регистър не сочи на липса на субект за правото. Такъв има и той е физическото лице – Определение № 370 от 03.11.2008 г. по ч. гражд. д. № 1654/2008 г., V г.о.
Включването на личното и фамилното (бащиното) име в търговската фирма на едноличния търговец е израз на разбирането на законодателя, че едноличният търговец не е нов правен субект, а същото физическо лице.
Търговската фирма на едноличния търговец не включва израза “едноличен търговец” или съкращението “ЕТ” като задължителен елемент. Псевдонимът също не е задължителен елемент на търговската фирма на едноличния търговец.
Тя трябва да отговаря както на общите изисквания по чл. 7 ТЗ, така и на останалите изисквания по ТЗ, отнасящи се за учредяване на клон, наличие на ликвидация, откриване на производство по несъстоятелност и т.н.
Едноличният търговец може да регистрира само една търговска фирма – чл. 58, ал. 4 ТЗ.
Проф. д.ю.н. Ангел КАЛАЙДЖИЕВ
____________
1 Вж. Герджиков, О. Коментар на Търговския закон. Книга първа. Чл. 1-112. С., 2007, с. 293.
2 Ако едноличният търговец е направил разходи, установени с фактури, издадени в това му качество, и ако те са присъщи за дейността му, следва да бъдат признати за необходимо присъщи разходи Решение № 1872 от 08.02.1994 г. по адм. д. № 1873/93 г., III г.о.
3 Герджиков, О., цит. съч., с. 293.
4 Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С., 2002, с. 279.
5 Което е било възможно по отменения ТЗ, при положение че лицето е освободено от настойничество и е дадено разрешение от родител или настойник.
6 Обн. ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм. ДВ, бр. 28 от 2001 г., доп. ДВ, бр. 37 от 2001 г., изм. ДВ, бр. 54 от 2002 г., доп. ДВ, бр. 63 от 2003 г., изм. ДВ, бр. 70 и 96 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 48 и 59 от 2007 г., бр. 105 от 2008 г., бр. 6, 19, 47, 74 и 82 от 2009 г.
7 Вж. Герджиков, О., цит. съч., с. 294.
8 Вж. Павлова, М. Цит. съч., с. 279.
9 Вж. Рачев, Ф. Търговско право. С., 2005, с. 110.
10 В закона това не е казано изрично, но изводът може да се направи от значението на думата “постоянен”.
11 Обн. ДВ., бр. 153 от 1998 г., изм. ДВ, бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г.
12 Така Рачев, Ф., цит. съч., с. 110.
13 Вж. Герджиков, О., цит. съч., с. 297.
14 Иначе Торманов, З. Едноличен търговец. С., 2006, с. 39.
15 Пак там, с. 300.
16 За престъплението банкрут вж. Груев, Л. Престъпления против кредиторите. С., 2002, 77-96. Такава забрана старото ни търговско право не познава. Отмененият ТЗ не е лишавал обявения в несъстоятелност едноличен търговец от възможността да започне нова търговска дейност вж. Кацаров. К., цит. съч., с. 845.
17 Тъй като за термина “местожителство” липсва легално определение, лицето трябва да посочи постоянния си адрес чл. 6, ал. 2, т. 1, б. “г” от Наредба № 1.
18 Вж. Герджиков, О., цит. съч., с. 302.
19 Вж. Велинов, В. Ръководство по вписване в съдебен регистър. С., 2004, с. 90.
20 Според Торманов, З., цит. съч., с. 38, лишаването от право да се упражнява търговска дейност можело да стане и с административен акт. Необходимостта да се гарантират правата на лицата налага съдебната практика да отрича подобна възможност. Последното виждане следва да бъде споделено.
21 Вж. Сталев, Ж. Търговски регистър. С., 1994, с. 314.
