Фактите и обстоятелствата в производствата по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства – например съставяне на справки. Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в процесуалния закон. Това е гаранция срещу приобщаването на доказателствено средство, събрано не по установения ред.
Не подлежат на доказване: общоизвестните факти, които са достояние на широк кръг лица в съответното населено място; презюмираните факти; служебно известните на органа факти.
Ревизиращият орган трябва да ориентира страните кои факти приема за неподлежащи на доказване, за да им даде възможност при оборимите презумпции да представят доказателства в обратен смисъл. В производството пред съда също съществува задължение на съда да укаже за кои факти трябва да се представят доказателства.
Основните доказателствени средства в ДОПК са писмените документи (най-често счетоводни). Затова третите лица могат да дават обяснения в ограничен брой случаи.
Специално доказателствено средство по ДОПК са насрещните проверки и проверките по делегация, които са уредени като особен ред за извършване на процесуални действия, когато се цели постигане на бързина и процесуална икономия.
Доказателствата в процеса на ревизия се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта.
Съдебната практика приема, че тъй като в ДОПК не се съдържат разпоредби, определящи разпределението на доказателствената тежест в процеса, в тази насока намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест, посочени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) или в Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В някои случаи доказателствената тежест пада върху данъчно задълженото лице, а в други – върху органа по приходите.
Изключение от общите принципи за разпределение на доказателствената тежест представлява правилото, че фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното.
В производството по обжалване на ревизионен акт, издаден по особения ред на чл. 122 ДОПК, в тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизията при особени случаи и спазването на процесуалния ред за това, а в тежест на задълженото лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
Органът по приходите има право да изиска писмено от лицето представяне на доказателства в определен срок. Лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива.
Съгласно чл. 39 ДОПК ревизираните или проверяваните лица са длъжни да осигурят на органите по приходите достъп до автоматизираните си информационни системи, продукти или архиви, когато събирането, съхраняването и обработката на информация се извършва по този начин.
В практиката често възниква въпросът на кого трябва да се връчи искането за представяне на документи, ако данъчно задълженото лице е събирателно дружество.
При конкретна фактическа обстановка, при обжалване на ревизионния акт един от съдружниците е твърдял, че е бил лишен от възможността да изпълни задължението си за представяне на доказателства, тъй като само другият съдружник в дружеството е получил съобщението за това. Съдебната практика приема, че това не е нарушение на процесуални норми, защото съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения. Освен това, съгласно разпоредбите на Търговския закон, всеки съдружник представлява събирателното дружество, ако с дружествения договор не е предвидено друго. Представителната власт може да се ограничи, само ако това е вписано в търговския регистър.
Неизпълнението на задължението на ревизираното лице да представи доказателства не може да препятства издаването на ревизионен акт, тъй като законодателят е уредил презумпция относно поисканите, но непредставени доказателства. Органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. Но ако поисканите доказателства бъдат представени до издаването на акта или документа, а в ревизионното производство – до изтичането на срока за възражение срещу ревизионния доклад, органът по приходите е длъжен да ги обсъди.
Освен трети лица, включително и държавни или общински органи, банките също имат задължение да представят изисканите им документи. По писмено искане на директор на териториална дирекция на Националната агенция за приходите банките осигуряват на органите по приходите, посочени в искането, достъп до представените пред банката от ревизираното или проверяваното лице документи, с изключение на документи, съдържащи банкова тайна.
В производството по ревизия доказателствената тежест лежи върху ревизираното лице, когато това е изрично уредено от законодателя.
Когато за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им.
Когато отношенията или сделките са между свързани лица, както и в случаите на трансфери между място на стопанска дейност на чуждестранно лице в България и други части на същото предприятие в чужбина, се смята, че ревизираното лице е имало възможност да представи доказателства.
Когато ревизираното лице извършва сделка със свързани лица, то е длъжно да докаже съответствието й с пазарната цена и причините за отклоняване от нея, включително чрез представяне на всички относими доказателства от чужбина. Ако ревизираното лице не изпълни задълженията си за представяне на доказателства, ревизиращият орган има право да установи пазарните цени въз основа на достъпна информация или доказателства. При прилагане на методите за определяне на пазарните цени органите използват и данни за борсови цени, данни, посочени в статистически справочници или други издания, съдържащи специализирана ценова информация.
В случай че ревизирано или проверявано лице откаже на органа да осигури достъп до подлежащ на контрол обект или откаже да представи книжа или други носители на информация, органите могат да поискат съдействие от органите на МВР, включително за извършване на претърсване или изземане по предвидения за това в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) ред. Иззетите вещи, книжа или други носители на информация се предават от органите на МВР на органите по приходите с протокол и опис. Когато по реда на НПК са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на МВР, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях. Претърсване и изземане от органите на полицията се допускат, ако при извършване на ревизия или проверка са налице данни, че в подлежащ на контрол обект се намират вещи, книжа или други носители на информация и при данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани със задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, стоки с неустановен произход.
Органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи и други, както и чрез копиране на информация от и на технически носители. Органът по приходите може да запечата обекта или част от него, само където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, за срок до 48 часа. За действията се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на лицето. Органът по приходите може да поиска от районния съд по местонахождение на обекта продължаване на срока на запечатването. Съдът се произнася в деня на постъпване на искането в закрито заседание с определение, като определя срок за запечатването. Определението не подлежи на обжалване.
Действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 14-дневен срок от извършването им пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпването на жалбата. Решението, с което се разпорежда преустановяване на действията, се изпълнява в срока, посочен в него, от органа по приходите, който ги е предприел. Действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1, съответно от получаване на решението, пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция по отношение на тяхната законосъобразност. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване. Жалбата не спира действията за обезпечаване на доказателства.
По всяко време лицето има право да получи копия от иззети или предадени документи и книжа, както и от информацията от иззети или предадени технически носители. В 30-дневен срок от писменото искане на лицето подлежат на връщане с опис всички иззети или предадени оригинални документи или книжа и технически носители, освен когато подлежат на събиране като доказателства в друго висящо производство, или върху ценните книжа и вещите са извършени обезпечения, или е насочено принудително изпълнение по реда на този кодекс.
Не се връщат вещи, притежаването на които е забранено. С тях се постъпва по реда, предвиден в съответните нормативни актове.
Вещи, непотърсени в 12-месечен срок от влизането в сила на акта или наказателното постановление, се смятат за изоставени в полза на държавата. Отказът да се върнат вещите подлежи на обжалване по реда на чл. 197 ДОПК.
Проф. д-р Ганета МИНКОВА
