- Съгласно новата редакция на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., приета със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.), „до отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи“.
В цитираната разпоредба на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (по-долу само ЗМДВИП), са уредени няколко материалноправни и една процесуална последица от действието на извънредното положение.
Действие на разпоредбата по време
- Действието на чл. 6 ЗИДЗМДВИП във времето е само занапред (ex nunc). Разпоредбата влиза в сила от 09.04.2020 г. Тя има пряко действие за съответните правоотношения, по които длъжници са частноправни субекти, без да се налага извършването на допълнително договаряне от страните.
За времето от влизане на ЗИДЗМДВИП в сила до отмяната на извънредното положение с решение на Народното събрание, не могат да се прилагат последиците от забавеното изпълнение на парични задължения по някоя от посочените сделки.
До изменението на чл. 6 действаше старата редакция на ЗМДВИП (ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.), в сила от 13.03.2020 г. съгласно § 52 ПЗРЗМДВИП, която предвиждаше, че „до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи“. Първоначалната редакция на чл. 6 ЗМДВИП обхващаше много по-широк кръг частноправни отношения, включително и правоотношения по сделките, посочени в новата разпоредба на чл. 6. С оглед действието на закона по време, от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., когато влиза в сила новата редакция на чл. 6
ЗМДВИП, за всички забавени плащания на длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), не се начисляват лихви за забава и неустойки.
Действие по отношение на лицата, по отношение на източника и на вида на задължението за плащане
- Член 6 ЗИД ЗМДВИП се отнася само до парични задължения, които имат за източник правна сделка. Това е основната разлика с първоначалната редакция на чл. 6 ЗМДВИП, която намираше приложение за всякакви парични задължения от частноправни отношения – както договорни, така и извъндоговорни (непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без поръчка и др.).
3.1. Член 6 ЗМДВИП не се отнася за всички длъжници по посочените сделки, забавили плащането на парично задължение, а само до онези от тях, които са частноправни субекти. Такива са физическите и юридическите лица, както и договорните обединения на лица или търговци (граждански дружества), които са страна по някоя от посочените сделки. Няма ограничение дали длъжниците трябва да са местни или чуждестранни лица. Когато едно чуждестранно лице е страна по някой от посочените сделки и е правен субект съгласно българското право, чл. 6 ЗМДВИП ще се отнася и до него.
Член 6 ЗМДВИП се прилага и в случаите на правоприемство на задължението. Освобождаването от начисляване на мораторни лихви и на неустойки, както и недопустимостта на развалянето на договора или на предсрочната изискуемост на задължението, ползват и универсалните или частни правоприемници на длъжниците, вкл. при встъпване или заместване в дълг, преобразуване или придобиване на търговско предприятие или обособена част.
3.2. Не всички правни сделки попадат в приложното поле на чл. 6 ЗМДВИП, а само договорите за кредит, договорите за лизинг и другите форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други). Без значение е видът на кредита (инвестиционен, потребителски, кредитна линия), или на лизинга (финансов или оперативен, на вещ или на предприятие). Без значение е и формата на финансиране при факторинга или форфетинга.
3.3. Законодателят е въвел ограничение по отношение качеството на кредитора, спрямо когото е поето паричното задължение, произтичащо от договор за кредит, факторинг, форфетинг или друга форма на финансиране. Член 6 ЗМДВИП се прилага само в случаите, когато кредиторът е банка или финансовите институции по чл. 3 ЗКИ.
Следователно длъжници по договори, различни от договора за лизинг, респ. от договора за кредит, и сделките за финансиране (факторинг, форфетинг и др), сключени с банки и финансови институции по чл. 3 ЗКИ, не могат да се ползват от правата по чл. 6 ЗМДВИП.
Длъжниците по договори за заем, сключен с лице, което не е банка или финансова институция, не могат да се ползват от чл. 6 ЗМДВИП. Наемателите по договор за наем или арендаторите по договор за аренда също не могат да се ползват от чл. 6 ЗМДВИП. Длъжниците по търговски ценни книги, по които паричното вземане не е в полза на банка или финансова институция, също не могат да се ползват от чл. 6 ЗМДВИП.
- За приложението на чл. 6 ЗМДВИП е без значение видът на паричното задължение (главно или акцесорно, в лева или в чуждестранна валута), както и видът на сделката – договор или едностранна сделка. Ирелевантно е дали кредиторът (банка или финансова институция) е придобил вземането по договора за кредит или друга форма на финансиране от сделка, по която е била страна или това вземане е впоследствие прехвърлено от предходен кредитор. Без значение е също качеството на предходния кредитор (банка, финансова институция или всяко трето лице) и видът на правоприемството – универсално или частно. Без значение е и дали предходният кредитор е местно или чуждестранно лице, което има значение преди всичко за формите на финансиране като факторинг и форфетинг. Важно е към влизането на закона в сила да съществува забавено парично задължение по договор за кредит, факторинг или форфетинг с банка или финансова институция, или от договор за лизинг.
Законът не поставя изискване и кога трябва да е настъпил падежът на паричното задължение – при действието на
ЗМДВИП или преди това. Следователно чл. 6 ЗМДВИП е приложим за всяко парично задължение по договор за кредит или друга форма на финансиране по сделка, сключена с банка или друга финансова институция по чл. 3 ЗКИ, както и по договор за лизинг, което е изискуемо към 09.04.2020 г. (датата на влизане в сила на
ЗИДЗМДВИП. Член 6 ще намери приложение и за онези парични задължения с източник някоя от посочените сделки, които възникват до отмяна на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на 13.03.2020 г.
4.1. Член 6 ЗМДВИП ще намери приложение и при договори за кредит, факторинг и форфетинг, както и за договори за лизинг, сключени с чуждестранно лице, когато приложимото към тях право е българското. Това се отнася както за случаите, в които страните са избрали българското право като приложимо към договора, така и за случаите, когато съгласно правилата на международното частно право българското право се прилага към договора, било защото е като lex proxima, било защото е lex loci contractus или lex loci solutionis.
4.2. Считам, чл. 6 ЗМДВИП допуска разширително тълкуване, позволяващо разпоредбата да се приложи и за забавени парични задължения, произтичащи от договори за кредит и други форми на финансиране, сключени с банки или финансови институции по чл. 3 ЗКИ, както и по договори за лизинг, които са били развалени, обявени за нищожни или унищожаеми, както и за задължения, обявени за предсрочно изискуеми към момента на влизане в сила на ЗИДЗМДВИП. Член 6
ЗМДВИП ще намери приложение и в случаите, когато е предявен иск или е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, както и когато длъжникът по някоя от посочените сделки е бил осъден с влязло в сила решение да плати съответното парично задължение на кредитора. Член 6 ЗМДВИП ще намери приложение и в изпълнителните производства за събиране на вземания по договори за кредит и други форми на финансиране, по които взискател е банка или друга финансова институция, както и когато вземането има за източник договор за лизинг.
Материалноправни и процесуални последици от приложението на чл. 6 ЗМДВИП
- Материалноправни последици
От 09.04.2020 г. до отмяната на извънредното положение, при забава за плащане (неплащане) на паричното задължение по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 ЗКИ, както и по договори за лизинг:
- не се начисляват лихви за забава и неустойки;
- задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо;
- договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.
5.1. С чл. 6 ЗМДВИП забавата за плащане не се признава за невиновна невъзможност за изпълнение по чл. 81 ЗЗД и чл. 306 ТЗ. Извънредното положение е непредвидимо и непредотвратимо обстоятелство, но то не прави невъзможно плащането. Забавеното плащане е виновно неизпълнение на задължението. Но това виновно неизпълнение законът временно и по изключение освобождава от юридическа санкция, като не допуска настъпването на обичайните последици от неизпълнението до отмяната на извънредното положение. Макар да не е ясно изразено в текста на разпоредбата, чл. 6 ЗМДВИП отменя (а не отлага) за срока на извънредното положение вземането на кредитора за мораторна лихва, както и вземането му за неустойка. Законът временно отменя и потестативните права на кредитора да развали договора или да иска предсрочна изискуемост на вземането. Касае се именно за временна отмяна на субективни права, а не за тяхното „замразяване“. Не може да се счита обаче, че с чл. 6 ЗМДВИП се извършва законова новация на задължението на длъжника. Това задължение остава непроменено, но от забавата на плащането временно не произтичат негативните правни последици, които законът обичайно свързва с неизпълнението. Както се посочи по-горе, засяга се правото (вземането) на кредитора, а не изискуемостта, видът или обемът на задължението.
5.2. Редакцията на чл. 6 ЗМДВИП налага извода, че кредиторът не може да иска от длъжника предоставяне на обезпечение за неплащане на мораторната лихва за забава и за неустойката за срока на извънредното положение, тъй като такива не се следват и не се начисляват. Недействително ще бъде даденото от страна на трето лице поръчителство или поемането на задължение за плащане на мораторна лихва или неустойка за времето до отмяна на извънредното положение, тъй като подобно задължение не възниква. Но това не означава, че кредиторът не може да иска обезпечение за изпълнение на забавеното задължение. Учредяването на ипотеки, залози или даването на персонални обезпечения по време на извънредното положение, които да гарантират изпълнението на забавеното задължение, е допустимо.
Член 6 ЗМДВИП освен това не забранява на кредитора да предявява искове за плащане на забавеното задължение, както и да обезпечава тези искове със запор, възбрана или други подходящи мерки.
Вземането на кредитора по договори по чл. 6 ЗМДВИП може да се прехвърля и залага. То може да бъде запорирано, както и върху него може да се изпълнява по чл. 507 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). При наличие на персонално обезпечение на задължението, чието изпълнение е забавено, изпълнението може да се търси и от съдлъжниците.
- Процесуални последици
От 09.04.2020 г. до отмяната на извънредното положение, при забава за плащане на паричното задължение по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 ЗКИ, както и по договори за лизинг, не могат да бъдат изземвани вещи от длъжника, който е забавил плащането. Очевидно е, че вещите, за които говори законът, не са обект на сделката, от която произтича неизпълненото задължение по чл. 6 ЗМДВИП. Това задължение е парично – за плащане на определена сума пари, а не за предаване или прехвърляне на права върху вещ. Следователно, когато законодателят дава разпореждане, с което отменя правото на кредитора да „изземва“ вещи, той има предвид или вещи, предоставени от длъжника като обезпечение на паричното му задължение (напр. залог на вещи във връзка с договор за кредит, факторинг или форфетинг), или вещи, предоставени на длъжника, за чието ползване същият дължи да плати определена сума (при договора за лизинг).
Тук трябва да се критикува използването на термина „изземване на вещи“, доколкото той не е възприет в частноправните отношения, не се използва в материалния закон и не е свързан с никакво правомощие на кредитора. По българското право кредиторът няма възможност сам да изземе вещи от длъжника. Терминът „изземване на вещи“, използван в чл. 6 ЗМДВИП, създава тълкувателен проблем. Доколкото от неизпълнението на договор и в частност на парично задължение за кредитора не възниква „непаричната последица“ изземване на вещи, то очевидно законодателят има предвид хипотезата на принудително отнемане на вещи. Изземване на движима вещ може да има:
- при изпълнение върху движими вещи по чл. 470 или чл. 473, ал. 3 ГПК,
- при изпълнение върху налични ценни книги по чл. 515 ГПК,
- при изпълнение по чл. 521 ГПК, което се прилага и при договорите за лизинг, както и при договорите за особен залог в случаите на пристъпване на заложния кредитора към изпълнение по чл. 35, ал. 1 ЗОЗ.
Това изземване обаче може да се извърши само от съдебния изпълнител, а не от кредитора. За да се стигне до изземване, е необходимо образуването на изпълнително производство. Изпълнителното действие „изземане на вещи“ не е спряно с чл. 5, ал. 1 и 3 ЗМДВИП. Неговото спиране става с чл. 6 ЗМДВИП. Ето защо финалната част от цитираната разпоредба има значение не към материалноправните отношения, а към производството по принудително изпълнение върху вещи.
- Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции във връзка с въведеното на 13.03.2020 г. от Народното събрание извънредно положение, произтичащо от пандемията от Covid-19
7.1. Отделно от законовия мораториум по чл. 6 ЗМДВИП, Асоциацията на българските банки прие в изпълнение на Насоките на Европейския банков орган от 02.04.2020 г. – Guidelines on legislative and non-legislative moratoria on loan repayments applied in light of the COVID-19 crisis (EBA/GL/2020/02), Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции, във връзка с въведеното на 13.03.2020 г. от Народното събрание извънредно положение, произтичащо от пандемията от Covid-19 (по-долу само – ред). Този ред предвижда възможност за постигане на т. нар. частен мораториум на плащанията, свързан с отсрочване на паричните задължения по договора за кредит за определен период, през който не се дължи плащане на всички или на част от паричните задължения. За да се стигне до отсрочване на задълженията, банката и кредитополучателят трябва да постигнат споразумение за отсрочване. Отсрочването не може да бъде за срок, по-дълъг от 6 месеца, и падежът на отсроченото задължение не е може да е по-дълъг от 31.12.2020 г. Периодът на отсрочване на задължението се нарича гратисен период и при постигнато споразумение се прилага, независимо дали по договора за кредит е бил уговорен и ползван друг гратисен преди приемането на реда от съответната банка. Отсрочените задължения се погасяват на части след изтичане на гратисния период (т. 2.4). В повечето случаи постигнатото споразумение за отсрочване има като последица подновяване на задължението на кредитополучателя с определяне на нов срок и нови размери на плащане на непогасения остатък от дълга.
Редът може да се прилага от всяка търговска банка и от нейно дъщерно дружество, което е финансова институция (т. 9). Всяка банка, приела да прилага реда за отсрочване на задължения по договори за кредит, следва да обяви това обстоятелство публично (на сайта си и в салоните). Изявлението за прилагане на реда се отнася до всички кредитополучатели по договор с банката, независимо от вида на кредита, от качеството им (физическо, юридическо лице, обединение) или от местожителството/месторегистрацията им (местно или чуждестранно лице).
7.1.1. Кредитополучатели, които имат право да искат отсрочване
Всеки кредитополучател, който отговаря на посочените по-долу изисквания, може изрично да заяви, че желае да се ползва от реда. Инициативата за отсрочване на задължението за плащане на суми по договора е на кредитополучателя. Заявяването трябва да бъде направено писмено, като писмената форма се счита спазена и при извършването на изявлението по електронен път при спазване на изискванията на чл. 3, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Крайният срок за заявяване на предложението за отсрочване е 22.06.2020 г., а крайният срок, в който банката трябва да приеме или отхвърли предложението за отсрочване, е 30.06.2020 г. (т. 2.5). Макар да не е посочено в реда, кредитополучателят може да представя и конкретни доказателства за наличието на обстоятелства, обосноваващи искането за отсрочване (налични или очаквани затруднения при изпълнение на договора).
Право да предлагат отсрочване на задълженията имат кредитополучатели, които:
а) са засегнати от наложените ограничения, свързани с прилагането на ЗМДВИП, или очакват затруднения за точното изпълнение на паричните си задължения по договор за кредит (т. 1.1.);
б) редовно са изпълнявали задълженията или към 01.03.2020 г. или не са в просрочие на задължението си за плащане на суми по договора за кредит с повече от 90 дни (т. 1.2.);
в) са сключили договора за кредит преди 31.03.2020 г. (т. 2.9.).
7.1.2. Задължения, за които се допуска отсрочването
От гледна точка на падежа на задължението, отсрочване може да се иска както за непогасени задължения, чийто падеж е настъпил след 01.01.2020, така и за бъдещи задължения, чийто падеж настъпва в уговорения гратисен период (т. 2.6.).
От гледна точка на вида на задължението, могат да бъдат отсрочвани.
7.1.3. Механизми за отсрочване на задължения
Допустими са три вида споразумения за отсрочване:
а) Споразумение за отсрочване на главница и на лихва за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. В този случай за гратисния период кредитополучателят не дължи плащане по договора. Съставя се нов погасителен план, който е по-дълъг от първоначално уговорения според срока за отсрочване, но не повече от 6 месеца. Отсрочените вноски се плащат след изтичането на гратисния период . Към всички или към част от вноските по новия погасителен план се добавя равна част от лихвата върху отсрочените вноски (т. 3).
б) Споразумение за отсрочване само на главницата за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.20202 г. В този случай кредитополучателят дължи плащане на лихвите, чийто падеж настъпва по време на гратисния период. При отсрочване на главницата се съставя нов погасителен план, който е по-дълъг от първоначално уговорения със срока на отсрочването и включва непогасената главница по време на гратисния период (т. 4).
в) При револвиращи продукти, револвиране се допуска въпреки наличието на неплатен вноски. Плащането на вноските се отсрочва до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.20202 г. След изтичане на гратисния срок формирането на минимална сума за револвиране се възстановява и кредитът се обслужва съгласно първоначалния договор. За срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г., дължимата месечна лихва по кредит – овърдрафт, се погасява за сметка на неусвоен лимит или плащането й се отсрочва за срок до 6 месеца след изтичане на гратисния период.
Неприемането на реда по т. 7 от търговска банка или нейно дъщерно дружество – финансова институция, както и приемането на този ред, не е пречка банката и клиентът да постигнат споразумение за отсрочване, разсрочване или друго изменение на задълженията на кредитополучателя във връзка с последиците от извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
Д-р Георги ХОРОЗОВ, адвокат
