1. Използване на личното имущество на физическото лице в дейността му като едноличен търговец и неговият данъчен режим
Въпросът за реда и начина за използване на личното имущество на физическо лице в дейността му като едноличен търговец (ЕТ) възниква твърде често в практиката при осъществяване и отчитане на дейността на ЕТ и при нейното данъчно облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В ЗДДФЛ се съдържа нова нормативна уредба, регламентираща начина на използване на личното имущество на физическото лице в дейността му като едноличен търговец. Така например в ЗДДФЛ е записано, че физическо лице, което в качеството си на едноличен търговец е собственик на предприятие, може да включи в имуществото на предприятието си като едноличен търговец придобитите от него движими и недвижими вещи, които не са в режим на съсобственост или пък са част от съпружеска имуществена общност – чл. 27, ал. 1 ЗДДФЛ. Вещите на физическото лице се завеждат в счетоводството на предприятието на едноличния търговец като дълготрайни или краткотрайни материални активи. Счетоводното им завеждане следва да стане по документално доказаната цена на придобиване. За целта собственикът на предприятието на едноличния търговец следва да състави протокол, в който да посочи вида на вещите и документално доказаната цена на придобиване.
При счетоводно завеждане на вещи, които са съпружеска имуществена общност, в баланса на предприятието на едноличния търговец, другият съпруг следва да декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещ-та в имуществото на едноличния търговец – чл. 27, ал. 4 ЗДДФЛ. Изключително важно е, че ако впоследствие вещта, която е заведена счетоводно в предприятието на едноличния търговец, е изключена от баланса на предприятието на едноличния търговец и стане собственост на физическото лице, за данъчни цели се смята, че едноличният търговец извършва продажба на тази вещ по пазарна цена – чл. 27, ал. 5 ЗДДФЛ.
В случая облагаемият доход се определя като разлика между:
– пазарната цена и данъчната стойност – но само за данъчно амортизируеми по ЗКПО активи;
– пазарната цена и документално доказаната цена на придобиване – за всички други вещи.
Съгласно чл. 27, ал. 7 ЗДДФЛ пазарната цена се приема за цена на придобиване при последваща продажба или замяна на вещта на физическото лице – собственик, както и при последващото й включване в активите на предприятието на едноличния търговец.
Следва да се има предвид, че временните данъчни разлики по смисъла на ЗКПО, които са свързани с вещ, включена в имуществото на едноличния търговец, не се признават за данъчни цели към момента продажбата на вещта по ал. 5 на чл. 27 и през следващите години, т.е. когато впоследствие вещта се изключи от имуществото на едноличния търговец и стане собственост на физическото лице – чл. 27, ал. 6 ЗДДФЛ.
Посочената нормативна уредба, регламентираща данъчното третиране в случаите на използване на личното имущество на физическото лице за дейността му като едноличен търговец, запълва съществуващата законова празнота в отменения Закон за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм.) и следва добре да се познава и съблюдава в процеса на прилагане на ЗДДФЛ.
2. Данъчно третиране на дохода от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец, в случаите на заличаване или запазване на неговата търговска регистрация
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица се съдържат нови нормативни постановки, отнасящи се до облагането на дохода от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец.
Сравнително често се поставя въпросът, как ще се третира данъчно доходът от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец, в случаите, когато това става без заличаването на регистрацията му от търговския регистър и в случая, когато тази регистрация се заличава.
Следва да се има предвид, че данъчното облагане на дохода, получен от прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец, е различно в първия и във втория случай.
Първи случай:
Данъчно третиране при запазване на регистрацията на ЕТ в търговския регистър
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ финансовият резултат от прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец без заличаването на неговата регистрация от търговския регистър се включва в облагаемия му доход от стопанска дейност, формиран по реда на ЗКПО. Това означава, че финансовият резултат, получен от прехвърлянето на предприятието въз основа на осчетоводените приходи и отписаните активи и пасиви (задължения), се добавя към счетоводния финансов резултат от дейността на едноличния търговец, реализиран до момента на прехвърлянето на предприятието.
До края на 2006 г. финансовият резултат от прехвърлянето на предприятието, без заличаване на регистрацията на едноличния търговец, не се включваше в счетоводния финансов резултат от дейността му, а се декларираше като отделен доход (в качеството му на физическо лице) с подаваната от него годишна данъчна декларация. В случая финансовият резултат от прехвърлянето на предприятието се определяше като разлика между продажната цена и собствения капитал на предприятието на едноличния търговец.
Втори случай:
Данъчно третиране при заличаване на търговската регистрация на ЕТ
Доходът от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец със заличаването му като такъв от търговския регистър се третира данъчно като самостоятелен доход на физическото лице. Този доход не се включва в счетоводния финансов резултат от дейността му като едноличен търговец.
Съгласно чл. 33, ал. 11 ЗДДФЛ (предишна ал. 10 на чл. 33 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) облагаемият доход при прехвърляне на предприятието на едноличния търговец със заличаването му като такъв от търговския регистър, е положителната разлика между определената с договора продажна цена и собствения капитал на предприятието. А собственият капитал е разликата между балансовата стойност на активите и балансовата стойност на пасивите на предприятието на едноличния търговец – § 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.
Така определеният облагаем доход от прехвърлянето на предприятието и заличаването на регистрацията на едноличния търговец в търговския регистър физическото лице (бивш едноличен търговец) посочва в отделно приложение на годишната данъчна декларация по чл. 50 на закона.
Проф. Костадин ИВАНОВ, данъчен експерт
