Актуални промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските

Коментар

В „Държавен вестник“, бр. 41 от 23.05.2017 г. е обнародвано Постановление № 95 от 18.05.2017 г., с което се правят изменения и допълнения в Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Основните промени, приети в наредбата, са свързани със сумираното изчисляване на работното време и отпуските поради бременност, раждане и осиновяване, и при смърт или тежко заболяване на родител.

1. Промени, свързани със сумираното изчисляване на работното време

Отчитането на работното време се извършва по два основни начина: подневно и сумирано (чл. 142 КТ).

Основното правило е, че работното време се изчислява в работни дни – подневно. Законът определя продължителността на работното време, отчитана в рамките на едно денонощие (през деня – 8 часа, през нощта – 7 часа, за работници и служители, ненавършили 18-годишна възраст – 7 часа през деня).

Подневното отчитане се прилага във всички случаи, когато не е установено сумирано отчитане на работното време.

Работодателят може да установява сумирано отчитане (изчисляване) на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен за деня и седмицата период от време. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време –
до 1 час над намаленото им работно време.

При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в размер по-малък от 36 часа, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това.

Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

Установяването на сумирано изчисляване на работното време е правомощие на работодателя. Съобразно законовите изисквания той следва да определи календарния период на отчитане (седмичен или месечен), като няма ограничение за еднократност на периода, а само за неговата продължителност – до 6 месеца.

Следва да се има предвид, че начинът на отчитане на работното време – подневно или сумирано се определя в правилника за вътрешния трудов ред, който се издава от работодателя след провеждане на предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.

С Постановление № 95 на Министерския съвет от 18.05.2017 г. се правят промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, които влизат в сила от 01.01.2018 г.

Прието е изменение на чл. 9а и са създадени чл. 9б, 9в и 9г, които регламентират правила относно сумираното изчисляване на работното време, свързани със:

• съставянето на поименните графици за работа;
• определянето на нормата за продължителност на работното време;
• отчитането на извънреден труд пред инспекцията по труда.

Съставяне на поименните графици за работа при сумирано изчисляване на работното време

Задължения на работодателя:

• едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване;
• да съхранява поименните графици най-малко 3 години след края на периода, за който е установено сумираното изчисляване на работното време;
• да запознава работниците или служителите с утвърдените поименни графици преди започване на работа по тях.

Работодателят изменя утвърдените поименни графици през периода, за който е установено сумираното изчисляване:

• при промяна на числеността на заетите работници и служители;
• при промяна на други обстоятелства, при които те са утвърдени.

При изготвяне на поименните графици работодателят следва да спазва следното правило: сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от наредбата.

Когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Коефициентът е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Превръщане на нощните часове в дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време, както и в случаите когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.

Определяне на нормата за продължителност на работното време при сумирано изчисляване

Нормата за продължителност на работното време се определя за целия период, за който е установено сумираното изчисляване.

Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време.

Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява. Преизчисляването се извършва, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар (например платен годишен отпуск), както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни (например отпуск поради временна неработоспособност), съвпадащи с работните дни по календар.

Когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа.

Когато трудовото правоотношение на работник или служител е прекратено преди изтичането на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и отработените от него часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за периода до датата на прекратяването се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа.

Посочените случаи, в които се счита, че работникът или служителят е в престой, означават, че работодателят е длъжен да изплати на работника или служителя за недостигащите часове брутно трудово възнаграждение, съгласно чл. 267, ал. 1 от Кодекса на труда.

Отчитане на извънреден труд пред инспекцията по труда

Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б от наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.

Разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от Кодекса на труда задължава работодателя да отчита положения извънреден труд през календарната година пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година.

1. Промени, свързани с отпуските поради
   бременност, раждане и осиновяване,
   и при смърт или тежко заболяване на родител

Промените в наредбата имат за цел осигуряване на съответствие на подзаконовата нормативна уредба с разпоредбите на Кодекса на труда относно отпуска поради бременност, раждане и осиновяване и при смърт или тежко заболяване на родител, приети с § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, обн. ДВ, бр. 98 от 09.12.2016 г., в сила от 01.06.2017 г.

От 01.06.2017 г. са в сила промени в чл. 163 и 167 от Кодекса на труда относно отпуска поради бременност, раждане и осиновяване и при смърт или тежко заболяване на родител.

С промените в чл. 163 от Кодекса на труда се разширява кръгът на лицата, имащи право да ползват отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, а именно:

• лица, при които се настаняват деца под 1-годишна възраст по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето в размер на разликата от възрастта на детето в деня на настаняването му до изтичането на полагащия се отпуск за раждане;
• осиновители на деца до 5-годишна възраст при условията на пълно осиновяване с право на 15-дневен отпуск от деня на предаване на детето за осиновяване;
• родители на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя), които с нейно съгласие имат право на отпуск след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, когато бащата на детето е неизвестен или когато бащата (осиновителят) е починал;
• родители на работничка или служителка, която сама е осиновила дете, които с нейно съгласие имат право на отпуск след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни;
• съпрузи на работнички и служителки, които при наличие на тяхното съгласие имат право на отпуск след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, в случаите когато по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, детето е настанено при съпрузи.

За да се регламентира редът за ползване и прекратяване на ползването на отпуските от посочените лица, с § 3, т. 4, § 5 и § 7 от Постановление № 95 от 18.05.2017 г. са направени съответните изменения и допълнения. В тази връзка в разпоредбите на наредбата за всеки един от видовете отпуск изчерпателно се изброяват документите, които правоимащото лице е длъжно да приложи към писменото си заявление за ползване на отпуск до работодателя. Регламентирани са и обстоятелствата, поотделно за всеки вид отпуск, при наличието на които ползването му се прекратява.

Във връзка с уредбата на отпуските по чл. 163, ал. 10, изречение второ и изречение трето, чл. 163, ал. 11 и чл. 163, ал. 12 от Кодекса на труда са обнародвани и нови образци на приложения № 11, 12, 13 и 14 към наредбата.

Процедура за ползване и основания за прекратяване ползването на отпуска по чл. 163, ал. 7 от Кодекса на труда – лица, при които се настаняват деца под 1-годишна възраст по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето – чл. 45, ал. 6-9 от наредбата

Отпускът по чл. 163, ал. 7 КТ в размер на разликата от възрастта на детето в деня на настаняването му до изтичането на полагащия се отпуск за раждане се ползва, както следва:
1. в размер на остатъка до 135 дни – въз основа на съответния акт на здравните органи и заверен препис от влязлото в сила решение на съда за настаняване на детето, а в случай че съдът не се е произнесъл по искането за настаняване на детето – въз основа на заверено копие от влязлата в сила заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето за временно настаняване по административен ред;
2. в размер на остатъка до 410 дни – въз основа на писмено заявление на работничката или служителката до предприятието, към което се прилага заверен препис от влязлото в сила решение на съда за настаняване на детето, а в случай че съдът не се е произнесъл по искането за настаняване на детето – заверено копие от влязлата в сила заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето за временно настаняване по административен ред; предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението, а когато работничката или служителката няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да я уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.

Отпускът по чл. 163, ал. 7 КТ се прекратява по искане на работничката или служителката с писмено заявление до предприятието или когато:
1. настаняването на детето е прекратено на някое от основанията по чл. 29 от Закона за закрила на детето, както и в случаите по чл. 30 от Закона за закрила на детето;
2. заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето за временно настаняване по административен ред е отменена;
3. съдът откаже да уважи искането за настаняване на детето или прекрати образуваното производство;
4. детето почине.

Работничка или служителка, която ползва отпуск по чл. 163, ал. 7 КТ, е длъжна незабавно да уведоми предприятието за настъпването на горепосочените обстоятелства.

Процедура за ползване и основания за прекратяване ползването на отпуска по чл. 163, ал. 9 от Кодекса на труда – осиновители на деца до 5-годишна възраст при условията на пълно осиновяване – чл. 45а от наредбата

Отпускът при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 163, ал. 9 КТ в размер на 15 календарни дни от деня на предаване на детето за осиновяване, се ползва въз основа на писмено заявление на осиновителя. Към заявлението се прилагат копие от акта за сключен граждански брак, заверен препис от влязлото в сила решение на съда за пълно осиновяване и копие от акта за предаване на детето за осиновяване.

Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Когато осиновителят няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.

Отпускът се заявява и ползва в календарни дни.

Осиновителят е длъжен незабавно да уведоми предприятието, когато по време на ползването на отпуска:
1. бракът бъде прекратен с влязло в сила съдебно решение;
2. детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
3. детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
4. детето почине;
5. осиновяването бъде прекратено от съда.

При наличие на горепосочените обстоятелства отпускът се прекратява.

Осиновителят може да прекрати ползването на отпуска с писмено заявление до предприятието, в което работи.

Процедура за ползване и основания за прекратяване ползването на отпуска по чл. 163, ал. 10, изречение второ от Кодекса на труда – родители на майката, които с нейно съгласие имат право на отпуск след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, когато бащата на детето е неизвестен – чл. 45в от наредбата

Отпускът по чл. 163, ал. 10, изречение второ от КТ се ползва от един от родителите на майката въз основа на писмено заявление, към което се прилагат копие от удостоверението за раждане на детето и декларация съгласно Приложение № 11.

Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Когато родителят на майката няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.

Майката има право по всяко време да оттегли даденото от нея съгласие по чл. 163, ал. 10, изречение второ от КТ с писмено заявление до предприятието, в което работи, и до предприятието, в което работи един от нейните родители, и да продължи да ползва лично отпуска по чл. 163, ал. 1 КТ. Към заявлението до предприятието, в което тя работи, се прилагат копие от удостоверението за раждане на детето и декларация съгласно Приложение № 7.

Родителят на майката може да прекрати ползването на отпуска с писмено заявление до предприятието, в което работи.

Отпускът по чл. 163, ал. 10, изречение второ от КТ се прекратява, когато:
1. детето бъде дадено за осиновяване;
2. детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
3. детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
4. майката продължи лично да ползва отпуска по чл. 163, ал. 1 КТ;
5. детето почине;
6. трудовото правоотношение на майката бъде прекратено.

Родителят на майката е длъжен незабавно да уведоми предприятието за настъпването на горепосочените обстоятелства.

Ползването на отпуска не се прекратява, когато майката ползва друг вид отпуск.

Процедура за ползване и основания за прекратяване ползването на отпуска по чл. 163, ал. 10, изречение трето от Кодекса на труда – родители на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя), които с нейно съгласие имат право на отпуск след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, когато бащата (осиновителят) е починал – чл. 45г от наредбата

Отпускът по чл. 163, ал. 10, изречение трето от КТ се ползва от един от родителите на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя) въз основа на писмено заявление, към което се прилагат копие от удостоверението за раждане на детето или заверен препис от влязло в сила решение на съда за осиновяване и копие от акта за предаване на детето за осиновяване, както и препис-извлечение от акта за смърт на бащата (осиновителя) и декларация съгласно Приложение № 12.

Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Когато родителят на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя) няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.

Майката (осиновителката) има право по всяко време да оттегли даденото от нея съгласие по чл. 163, ал. 10, изречение трето от КТ с писмено заявление до предприятието, в което работи, и до предприятието, в което работи един от нейните родители или от родителите на бащата (осиновителя), и да продължи да ползва лично отпуска по чл. 163, ал. 1 или 6 КТ. Към заявлението до предприятието, в което тя работи, се прилагат копие от удостоверението за раждане на детето или заверен препис от влязло в сила решение на съда за осиновяване и копие от акта за предаване на детето за осиновяване, както и декларация съгласно Приложение № 7.

Родителят на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя) може да прекрати ползването на отпуска с писмено заявление до предприятието, в което работи.

Отпускът по чл. 163, ал. 10, изречение трето от КТ се прекратява, когато:
1. детето бъде дадено за осиновяване;
2. детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
3. детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
4. майката (осиновителката) продължи лично да ползва отпуска по чл. 163, ал. 1 или 6 КТ;
5. детето почине;
6. осиновяването бъде прекратено от съда;
7. трудовото правоотношение на майката (осиновителката) бъде прекратено.

Родителят на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя) е длъжен незабавно да уведоми предприятието за настъпването на горепосочените обстоятелства.

Ползването на отпуска не се прекратява, когато майката (осиновителката) ползва друг вид отпуск.

Процедура за ползване и основания за прекратяване ползването на отпуска по чл. 163, ал. 11 от Кодекса на труда – родители на работничка или служителка, която сама е осиновила дете, които с нейно съгласие имат право на отпуск след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни – чл. 45д от наредбата

Отпускът по чл. 163, ал. 11 КТ се ползва от един от родителите на работничката или служителката, която сама е осиновила дете, въз основа на писмено заявление, към което се прилагат заверен препис от влязло в сила решение на съда за осиновяване, копие от акта за предаване на детето за осиновяване и декларация съгласно Приложение № 13.

Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Когато родителят на работничката или служителката, която сама е осиновила дете, няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.

Работничката или служителката, която сама е осиновила дете, има право по всяко време да оттегли даденото от нея съгласие по чл. 163, ал. 11 КТ с писмено заявление до предприятието, в което работи, и до предприятието, в което работи един от нейните родители, и да продължи да ползва лично отпуска по чл. 163, ал. 6 КТ. Към заявлението до предприятието, в което тя работи, се прилагат заверен препис от влязло в сила решение на съда за осиновяване, копие от акта за предаване на детето за осиновяване и декларация съгласно Приложение № 7.

Родителят на работничката или служителката, която сама е осиновила дете, може да прекрати ползването на отпуска с писмено заявление до предприятието, в което работи.

Отпускът по чл. 163, ал. 11 КТ се прекратява, когато:
1. детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
2. детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
3. работничката или служителката, която сама е осиновила дете, продължи лично да ползва отпуска по чл. 163, ал. 6 КТ;
4. детето почине;
5. осиновяването бъде прекратено от съда;
6. трудовото правоотношение на работничката или служителката, която сама е осиновила дете, бъде прекратено.

Родителят на работничката или служителката, която сама е осиновила дете, е длъжен незабавно да уведоми предприятието за настъпването на горепосочените обстоятелства.

Ползването на отпуска не се прекратява, когато работничката или служителката, която сама е осиновила дете, ползва друг вид отпуск.

Процедура за ползване и основания за прекратяване ползването на отпуска по чл. 163, ал. 12 от Кодекса на труда – съпрузи на работнички и служителки, които при наличие на тяхното съгласие имат право на отпуск след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, в случаите когато по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, детето е настанено при съпрузи – чл. 45е от наредбата

Отпускът по чл. 163, ал. 12 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на съпруга, когато детето е настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето при съпрузи. Към заявлението се прилагат заверен препис от влязлото в сила решение на съда за настаняване на детето и декларация съгласно Приложение № 14.

Предприятието е длъжно да разреши ползването на отпуска от деня, посочен в заявлението, а когато съпругът няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.

В случай че съдът не се е произнесъл по искането за настаняване на детето, отпускът се ползва въз основа на заверено копие от влязлата в сила заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето за временно настаняване по административен ред.

Работничката или служителката, при която е настанено детето по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, има право по всяко време да оттегли даденото от нея съгласие по чл. 163, ал. 12 КТ с писмено заявление до предприятието, в което работи, и до предприятието, в което работи нейният съпруг, и да продължи да ползва лично отпуска по чл. 163, ал. 7 КТ. Към заявлението до предприятието, в което тя работи, се прилагат заверен препис от влязлото в сила решение на съда за настаняване на детето или заверено копие от влязлата в сила заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето за настаняване по административен ред.

Отпускът по чл. 163, ал. 12 КТ се прекратява по искане на съпруга с писмено заявление до предприятието, в което работи, или когато:
1. настаняването на детето е прекратено на някое от основанията по чл. 29 от Закона за закрила на детето, както и в случаите по чл. 30 от Закона за закрила на детето;
2. заповедта по ал. 2 е отменена;
3. съдът откаже да уважи искането за настаняване на детето или прекрати образуваното производство;
4. работничката или служителката, при която е настанено детето по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, продължи да ползва лично отпуска по чл. 163, ал. 7 КТ;
5. детето почине;
6. трудовото правоотношение на съпругата бъде прекратено.

Съпругът, който ползва отпуск по чл. 163, ал. 12 КТ, е длъжен незабавно да уведоми предприятието за настъпването на горепосочените обстоятелства.

Ползването на отпуска не се прекратява, когато работничката или служителката, при която е настанено детето по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, ползва друг вид отпуск.

С промените в чл. 167 от Кодекса на труда се разширява кръгът на лицата, имащи право да ползват отпуск при смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), а именно:

• осиновителите на дете от 2- до 5-годишна възраст;
• един от родителите на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя), когато бащата (осиновителят) е починал;
• един от родителите на майката, когато бащата е неизвестен;
• един от родителите на работничка или служителка, която сама е осиновила дете до 5-годишна възраст.

За да се регламентира редът за ползване и прекратяване на ползването на отпуските от посочените лица, с § 8 от Постановление № 95 от 18.05.2017 г. са направени съответните изменения и допълнения в чл. 48 от наредбата.

Процедура за ползване на отпуска от осиновител, когато осиновителката на дете от 2- до 5-годишна възраст почине или заболее тежко – чл. 48, ал. 1 и 2 от наредбата

Когато осиновителката на дете от 2- до 5-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, съответната част от отпуските при осиновяване и за отглеждане на малко дете се ползва от осиновителя. В този случай отпускът се ползва и се прекратява при условията и по реда на чл. 45, 46 и 46б, без да се изисква съгласието на осиновителката. Когато този отпуск се ползва от лице по чл. 164, ал. 3 КТ, се спазват изискванията на чл. 46, като съгласието по чл. 167, ал. 1 КТ се дава от осиновителя.

В тези случаи към писменото заявление за ползване на отпуска се прилага и копие от препис-извлечението от акта за смъртта на осиновителката или акт от здравните органи, който установява заболяването на осиновителката и срока, за който е необходимо отпускът да бъде предоставен на лицата по чл. 167, ал. 1 КТ.

Осиновителят има право на отпуск по чл. 167, ал. 1 КТ, при условие, че той работи по трудово правоотношение, независимо от това, дали осиновителката е работила или работи по трудово правоотношение.

Процедура за ползване на отпуска от един от родителите на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя), когато бащата (осиновителят) е починал – чл. 48, ал. 3 и 4 от наредбата

Когато майката (осиновителката) на дете до 2-годишна възраст или осиновителката на дете от 2- до 5-годишна възраст заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, и бащата (осиновителят) е починал, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете се ползва от един от родителите на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя). В този случай отпускът се ползва и прекратява при условията и по реда на чл. 45, 46 и 46б, без да се изисква съгласието на майката (осиновителката).

Към писменото заявление за ползване на отпуска се прилага и акт от здравните органи, който установява заболяването на майката (осиновителката) и срока, за който е необходимо отпускът да бъде предоставен на лицата по чл. 167, ал. 2 КТ, както и копие от препис-извлечението от акта за смъртта на бащата (осиновителя).

Родителят на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя) има право на отпуск по чл. 167, ал. 2 КТ, при условие че работи по трудово правоотношение, независимо от това, дали майката (осиновителката) работи по трудово правоотношение.

Процедура за ползване на отпуска от един от родителите на майката, когато бащата е неизвестен – чл. 48, ал. 5 и 6 от наредбата

Когато майката на дете до 2-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, и бащата е неизвестен, съответната част от отпуските за раждане и за отглеждане на малко дете се ползват от един от нейните родители. В този случай отпускът се ползва и прекратява при условията и по реда на чл. 45 и 46, без да се изисква съгласието на майката.

Към писменото заявление за ползване на отпуска се прилага и копие от препис-извлечението от акта за смъртта на майката или акт от здравните органи, който установява заболяването на майката и срока, за който е необходимо отпускът да бъде предоставен на лицата по чл. 167, ал. 3 КТ.

Родителят на майката има право на отпуск по чл. 167, ал. 3 КТ, при условие че работи по трудово правоотношение, независимо от това, дали майката е работила или работи по трудово правоотношение.

Процедура за ползване на отпуска от един от родителите на работничка или служителка, която сама е осиновила дете до 5-годишна възраст – чл. 48, ал. 7 и 8 от наредбата

Когато работничка или служителка, която сама е осиновила дете до 5-годишна възраст, почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, съответната част от отпуските при осиновяване и за отглеждане на малко дете се ползва от един от нейните родители. В този случай отпускът се ползва и прекратява при условията и по реда на чл. 45 и 46 или на чл. 46б, без да се изисква съгласието на работничката или служителката.

Към писменото заявление за ползване на отпуска се прилага и копие от препис-извлечението от акта за смъртта на работничката или служителката или акт от здравните органи, който установява заболяването на работничката или служителката и срока, за който е необходимо отпускът да бъде предоставен на лицата по чл. 167, ал. 4 КТ.

Родителят на работничката или служителката има право на отпуск по чл. 167, ал. 4 КТ, при условие че работи по трудово правоотношение, независимо от това, дали работничката или служителката е работила или работи по трудово правоотношение.

В резултат на промените в Наредбата за работното време, почивките и отпуските се регламентират процедурите за ползване на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване и отпуск при смърт или тежко заболяване на родител от лицата, които имат право на отпуск по чл. 163 и 167 от Кодекса на труда, считано от 01.06.2017 г. По този начин се гарантира упражняването на правото на отпуск на тези лица, с което се създава възможност и условия за полагане на родителски грижи.

Лариса ТОДОРОВА, държавен експерт в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в МТСП