Разяснение
1. Официални празници
Поначало официалните празници се отнасят за всички работници и служители, които работят по трудово или служебно правоотношение (чл. 154, ал. 1 КТ и чл. 55 от Закона за държавния служител). Тези дни са посочени в Кодекса на труда и са почивни дни по силата на закона. Прогласени са за празници от законодателя, така че не е необходимо да бъдат обявявани за неработни дни от друг орган или в друг акт.
Съгласно чл. 154, ал. 1 КТ официални празници в Република България са:
- 1 януари – Нова година;
- 3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник;
- 1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност;
- 6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
- 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
- 6 септември – Ден на Съединението;
- 22 септември – Ден на Независимостта на България;
- 1 ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения. Характерно за този празник е, че той е почивен ден само за работниците и служителите, наети в сферата на образованието – начални, средни, полувисши и висши учебни заведения;
- 24 декември – Бъдни вечер;
- 25 и 26 декември – Рождество Христово;
Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му. Тъй като християнският религиозен празник Великден, според Православния календар за 2012 г., е определен за честване през дните 13 април – Велики петък, 14 април – Велика събота, 15 и 16 април, съответно неделя и понеделник – Възкресение Христово.
Съгласно чл. 154, ал. 2 КТ Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници, дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, както и да размества почивните дни през годината.
Аналогичен текст има и в Закона за държавния служител (ЗДСл). Според чл. 55, ал. 2 ЗДСл Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за честване на определени професии, както и да размества почивни дни през годината.
Разместването и събирането накуп на повече почивни дни се прави с цел да се осигури възможност на работещите да почиват по-пълноценно, особено ако предпочитат да пътуват през ваканциите. При разместването изрично се определят дни за отработване на тези дни, които допълнително са присъединени към почивните и без намесата на правителството би следвало да са работни. Обикновено Минстерският съвет обявява за т.нар. „отработване“ предходния или следващия съботен почивен дни.
2. Разместване на почивни и работни дни през 2012 г.
На 17 ноември 2011 г., в изпълнение на посочените правомощия, Министерският съвет прие Решение № 834, с което размести почивните и работни дни през 2012 г. (обн. ДВ, бр. 93 от 2011 г.). Така 2 януари (понеделник) ще бъде почивен ден, който ще се отработи на 21 януари (събота). На 30 април (понеделник) ще се почива, а на 21 април (събота) ще се работи. За почивен е обявен и 25 май (петък), който ще се отработи също предварително – на 19 май (събота). На 7 септември (петък) ще се почива, а ще се работи на 29 септември (събота). 31 декември 2012 г. (понеделник) е обявен от правителството за почивен ден, който ще се отработи предварително на 15 декември (събота). Така се събират накуп по 3 или 4 почивни дни около съответните празници.
3. Коледни и новогодишни празници
Голяма част от наближаващите празници в края на тази и началото на следващата година съвпадат с почивните дни в края на седмицата. Така за Коледа ще се почива на 24, 25 и 26 декември 2011 г., които се падат съответно в събота, неделя и понеделник (този понеделник е официален празник и не се отработва).
Новогодишната почивка пък включва 31 декември 2011 г., 1 и 2 януари 2012 г. – пак събота, неделя и понеделник. Този понеделник обаче е предоставен от правителството за удължаване на новогодишната почивка и затова ще се отработва.
4. Други правила, свързани с работното време и заплащането на труда
При разместването на почивните и работните дни следва да се имат предвид изискванията на чл. 152 и чл. 153 КТ. Това са норми за минималните размери на междудневната и седмичната почивка, които не може да се накърняват, включително и за отработване на присъединени към празниците работни дни, в които се почива. Важно е да се има предвид, че в тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка – не по-малка от 24 часа (чл. 154, ал. 2, изречение второ от КТ).
Според чл. 152 КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
А съобразно правилата на чл. 153 КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е поначало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от 36 часа, но не по-малък от 24 часа, и то само в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това.
Разместванията на почивни и работни дни имат важни последици с оглед заплащането на труда, положен от работника или служителя в някои от дните на официалните празници, и/или в някои от дните, които поради разместването, допълнително са обявени за почивни.
Важно е да се знае, че за работа в дните на официални празници се заплаща увеличено възнаграждение. Според чл. 264 КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Така през 2012 г. 3 март и 22 септември се падат в събота, а 6 май в неделя. Макар че съвпадат с почивните дни, те са празнични и за работа през тях се дължи увеличено заплащане.
Атанас ЙОРДАНОВ, юрист
